Удрял ли ви е шамар мъжът ви

  • 145 080
  • 1 200
  •   1
Отговори
# 1 035
  • Мнения: 2 811
Скрит текст:
Израснах  в такова  семейство-баща ми пребиваше  майка  ми. Пред нас.Ние също ядяхме бой- рядко,  но  жестоко.  Веднъж  той ни изгони  трите. Аз бях в пети  клас, сестра ми- във втори.  Когато  след  три дни  ни прибра, майка ми  беше облекчена. Споделяхме  с  близки, търсехме помощ- никой  не  ни  помогна. Остро  го осъждаха  на думи,  но  никой  не  ни  помогна. А майка  ми оправдаваше  собствената  си  нерешителност , твърдейки, че  стои  при него  заради  нас  ConfusedТогава  нямаше  закон  за домашното  насилие.

Някак, криво- ляво, със  сестра ми пораснахме  и си  поехме пътя. Майка ни  продължаваше   да  търпи побоищата  и  не  го напусна, колкото  и  да  я увещавахме    и  да  й  декларирахме   подкрепата си. В крайна  сметка, след една   ексцесия, я изведох  от  дома им , когато  бях на  25. След  месец тя  се  поддаде  на  молбите   и  обещанията  му  и  се  върна. Продължи  да  живее в ада  още  пет  години, когато , с помощта  на ММ,  пак я изведох  от  дома им, след  като я беше замерял с ножове. Той отново  се  домъкна  с   крокодилски  сълзи и обещания- не го допуснах  до  нея.

Две седмици след това  той  се  самоуби. Беше  на  49 години- все още  силен, прав и  здрав мъж. И всички  роднини  вкупом  ни  обвиниха-мен, майка ми  и  сестра ми, за неговата   смърт. Изоставили сме го били, той  затова  го направил :ooh:  А къде  бяха  те, когато  той  ни  убиваше  бавно  с  години? Що  за майка  беше майка  ни, че допусна  двете й  дъщери  да  живеят  в този ад? Никога  няма да  й  го простя.

Сега  и  аз, и  сестра  ми  сме   насилници  по характер. Боря  се  много  с тая своя  черта, но успявам  да  я овладея  единствено  по отношение  на  детето. Майка  ми  се посъвзе  психически, но   година  след смъртта  му  заболя  от  диабет, после  получи  бъбречни усложнения,  има проблеми  с кръвното, с вестибуларния  апарат. Развалина  е.

Аз  често  изпадам  в  депресии, в емоционални  пикове  и  кризи, чувствам  постоянна  неувереност, съмнявам  се в преценките  си, избухвам, трудно  контролирам гнева си.

Така че, мили  дами,  ако  някоя  от вас е  решила, че може  да се   примири да  бъде  боксова  круша, нека  погледне в  очите  на  децата  си. Истината и  правилното  решение  е  там.

[/spoiler]
Силен човек си и факта, че осъзнаваш слабостите си, говори точно каква сила притежаваш.

+ 1 Peace  Бронте   bouquet

Баща ми е биел майка ми, но тя се е развела, когато съм била на две години. Брат му и до ден днешен бие жена си, синовете му също бият жените си. Имам страшна непоносимост към насилието, не съм удряна, нито от майка ми, която ме е отгледала, нито от мъжа ми. За щастие мъжът ми не е склонен към насилие, за 12 години не си е позволил и децата да пошляпне даже по дупетата, какво остава да ги удари както трябва. Но пък около мен има семейства, които си живеят на принципа "бий ме, обичам те". Tired
Голяма трагедия...Не знам защо самите насилници изпадат в такава динамика. Тя разрушава и тях. Според мен, всички са пострадавши от такава динамика, заради това е важно да се дава брутален отпор на насилито, и да не се позолява повторение. стигне ли се до динамика насилник-жертва, имаме само две жертви.   

Последна редакция: пт, 09 окт 2015, 09:13 от OX'AMAH

# 1 036
  • Мнения: 9
Мен моята приятелка много пъти ме е изкарвала извън нерви, но не съм си помислял да я удрям. Случвало ми се е от яд да удрям стената с глава или юмрук, но след това ме боли мен, а не нея.  Banghead Не го намирам за нормално да удряш жена. Такава агресия е болест на ума.

# 1 037
  • Мнения: 1 740
Мен моята приятелка много пъти ме е изкарвала извън нерви, но не съм си помислял да я удрям. Случвало ми се е от яд да удрям стената с глава или юмрук, но след това ме боли мен, а не нея.  Banghead Не го намирам за нормално да удряш жена. Такава агресия е болест на ума.

Ами хубаво, защото и ти със сигурност си изкарвал приятелката си извън нерви, но тя не е ползвала хладно оръжие срещу теб Wink. Много се надявам публикацията ти да не е с цел изтъкване "виждате ли, имал съм позиви да удрям, обаче съм предпочел стената".
Изобщо много малко хора явно осъзнават, че практически по-силни няма. Днес някой може да е здрав прав мъж, а утре да е на легло и физически немощен. Какво правим тогава, ако жената изведнъж дивото вземе да я зове и нея? Но някои не се сещат навреме за тези работи.
Истината е, че жените по-рядко искат да нараняват физически. Иначе абсолютно винаги щеше да се реагира на момента и жестоко, с което мераците на агресорите щяха да се изкоренят.
Според мен дълго продължаващ физически тормоз в семейството е възможен единствено при две повредени психики.
Идеята да причиниш физическа болка, за да накараш някой да си промени мнението (например в спор) говори сама по себе си за кукувците.

# 1 038
  • Мнения: 98
 Физическото насилие е минаване на границата на нормалните взаимоотношения. Не съм страдала от домашно насилие, но съм имала болезнено ревнив патньор, което също не е леко за понасяне и може би е първата крачка към физическото насилие.

Последна редакция: ср, 13 яну 2016, 20:36 от Siete

# 1 039
  • Мнения: X


Така че, мили  дами,  ако  някоя  от вас е  решила, че може  да се   примири да  бъде  боксова  круша, нека  погледне в  очите  на  децата  си. Истината и  правилното  решение  е  там.


Най-готино е да превърнеш в боксова круша тоз който те малтретира.  Sunglasses

Историята  познава  и  такива  примери. Моя  позната, след като  търпяла  години  наред   издевателствата  на  мъжа  си,  при поредния  побой  не  издържала. Не  знам  как е успяла,  но  грабнала  нож, съборила  го  на земята, яхнала  го, допряла  ножа  до шията  му и  му изсъскала, че  докосне  ли  я  още  веднъж,  ще   го  убие, без  да  й мигне  окото  и  ще  го излежи. Явно  е била  много  убедителна, защото   след това  спрял  да  й посяга. Към  днешна  дата    е  щастливо  разведена.

И аз знам за подобен случай - мен и мъжа ми. И двамата сме от много кофти семейства - с физическо, емоционално и психологическо насилие ежеседмично и по много. Натресохме се един на друг и се почна. Един шамар, втори, трети..юмрук, душене. Един ден ми преля и от доброто, хрисимо дете дето търпи и се захласва цял живот открих неподозирани количества гняв и злоба у себе си и му набих един обратно. После отново, и отново. В продължение на месеци издевателствахме един над друг..после всичко спря толкова внезапно колкото почна...

Към момента сме "щастливо" женени - той е адски мил, любящ и внимателен "надмогнал" всичките си агресивни черти, а аз не съм била по-гневна и нещастна в живота си...и по-уморена да се вдигам и да почвам (отново) наново. Карам го ден за ден и общо-взето нищо вече не ме вълнува кой знае колко...И всичките му късно свалени звезди са ми адски смешни...

Осъзнавам, че проблемът е в мен, но и аз съм толкова увредена, че смятам, че е по-добре да стоим заедно, отколкото да се разделяме и да ходим да опропастим животите на някои нормални хора..

# 1 040
  • Мнения: 101
В началото на връзката ни,мм ми удари шамар при доста бурен скандал.Отвърнах му с преносим метален сушилник за дрехи в главата 😆Е,не повтори и не мисля,че ще повтори.

# 1 041
  • Мнения: 1 740
В началото на връзката ни,мм ми удари шамар при доста бурен скандал.Отвърнах му с преносим метален сушилник за дрехи в главата 😆Е,не повтори и не мисля,че ще повтори.

 newsm10 Нелош инструментариум.
Надявам се останалите, които хленчат и се самооплакват, уповавайки се на някакви любовни и подобни чувства, заради които сърце не им давало да реагират, също да действат умно и да се окопитват навреме.

# 1 042
  • Мнения: 2 650
Познавам агресията от детството ми,  не винаги знам какво я провокира, но знам признаците,по които да я  предусетя. Не мога да реагирам и блокирам, но каквото и да върши човекът след това - дали ще упражни насилие, дали  ще се спре, дали ще се извинява...до там съм  - може  да не съм могла да си избирам хората от семейството, но всички останали приходящи в живота ми - мога !

# 1 043
  • Мнения: 101
Аз и мм се смеем с глас като си спомним случая.Не оправдам него или той себе си,но може би нашият случай не е онази форма на агресия,която се споменава тук.Е,не казвам,че ако бях "свила уши"положението щеше да е същото,но ....не показвайте слабост!

# 1 044
  • Мнения: 6 640
Ако мъжът ми си изтряска главата в стената или й набие един юмрук, доста ще ме стресне. Не ми е за хвалба това с видиш ли удрям се в стената, за да не ударя жената...

# 1 045
  • Мнения: 2 760


Така че, мили  дами,  ако  някоя  от вас е  решила, че може  да се   примири да  бъде  боксова  круша, нека  погледне в  очите  на  децата  си. Истината и  правилното  решение  е  там.


Най-готино е да превърнеш в боксова круша тоз който те малтретира.  Sunglasses

Историята  познава  и  такива  примери. Моя  позната, след като  търпяла  години  наред   издевателствата  на  мъжа  си,  при поредния  побой  не  издържала. Не  знам  как е успяла,  но  грабнала  нож, съборила  го  на земята, яхнала  го, допряла  ножа  до шията  му и  му изсъскала, че  докосне  ли  я  още  веднъж,  ще   го  убие, без  да  й мигне  окото  и  ще  го излежи. Явно  е била  много  убедителна, защото   след това  спрял  да  й посяга. Към  днешна  дата    е  щастливо  разведена.

И аз знам за подобен случай - мен и мъжа ми. И двамата сме от много кофти семейства - с физическо, емоционално и психологическо насилие ежеседмично и по много. Натресохме се един на друг и се почна. Един шамар, втори, трети..юмрук, душене. Един ден ми преля и от доброто, хрисимо дете дето търпи и се захласва цял живот открих неподозирани количества гняв и злоба у себе си и му набих един обратно. После отново, и отново. В продължение на месеци издевателствахме един над друг..после всичко спря толкова внезапно колкото почна...

Към момента сме "щастливо" женени - той е адски мил, любящ и внимателен "надмогнал" всичките си агресивни черти, а аз не съм била по-гневна и нещастна в живота си...и по-уморена да се вдигам и да почвам (отново) наново. Карам го ден за ден и общо-взето нищо вече не ме вълнува кой знае колко...И всичките му късно свалени звезди са ми адски смешни...

Осъзнавам, че проблемът е в мен, но и аз съм толкова увредена, че смятам, че е по-добре да стоим заедно, отколкото да се разделяме и да ходим да опропастим животите на някои нормални хора..

Стана ми много тъжно за теб. Може ли някой да ти помогне с нещо? Била съм в подобна ситуация. Вярвам, че и ти можеш да излезеш и да видиш светлина.

# 1 046
  • Мнения: 6 640
Анонимна, колко време ще можеш да изкараш по този начин? Не си съсипвай живота, с нищо не си увредена, просто си преживяла много лоши неща и си оцеляла. Вече си голям и самостоятелен човек, така че как ще живееш си е изцяло в твой контрол.

# 1 047
  • София
  • Мнения: 24 839
Ако мъжът ми си изтряска главата в стената или й набие един юмрук, доста ще ме стресне. Не ми е за хвалба това с видиш ли удрям се в стената, за да не ударя жената...
Разбира се, че не е за хвалба, но си мисля, че ако всеки в двойката се стреми да не причини на другия това, което не иска да причинят на него, няма да се стига до екстремни ситуации.
Имам комшийка, която редовно ходи по ръба на нервите на мъжа си, като си позволява обиди и квалификации на каруцар, защото е убедена, че няма да ѝ посегне.
Човекът бяга навън, за да не го направи.
Не знам с какво го държи при себе си, не знам и как за толкова години не ѝ е затворил устата.

# 1 048
  • Мнения: 1 740
Ако мъжът ми си изтряска главата в стената или й набие един юмрук, доста ще ме стресне. Не ми е за хвалба това с видиш ли удрям се в стената, за да не ударя жената...
Разбира се, че не е за хвалба, но си мисля, че ако всеки в двойката се стреми да не причини на другия това, което не иска да причинят на него, няма да се стига до екстремни ситуации.
Имам комшийка, която редовно ходи по ръба на нервите на мъжа си, като си позволява обиди и квалификации на каруцар, защото е убедена, че няма да ѝ посегне.
Човекът бяга навън, за да не го направи.
Не знам с какво го държи при себе си, не знам и как за толкова години не ѝ е затворил устата.


Няма никакво значение по какъв ръб се ходи. Боят няма нищо общо с раздаване на справедливост, както и няма нищо общо между "удрям" и "прав/а съм". Дай мъжът ми като ме подразни да му тегля ножа, защото ми ходел по ръба на нервите. Внимавайте как разбирате нещата, за да не видите разбиранията си в действие някой ден. А и въпросният мъж още си стои там, нали? Защо жена му да го държи, той сам се държи там.
Доста жени по стар навик доброволно си приписват много повече отговорности и вини, отколкото реално имат (и не само, ами се опитват да ги припишат и на цялото женско човечество - не, мерси), с което сами си уреждат ситуации от типа "тя си го изпроси, защото ме дразнеше". Глупаво до трагикомичност.

Последна редакция: чт, 14 яну 2016, 13:49 от rain_bs

# 1 049
  • Мнения: 615
Редовно ме шамари по дупето, особено като му вдигна нервите, а често пъти го правя абсолютно нарочно, защото съм много проклет характер. ooooh! Като цяло е много търпелив човек, но когато му накипи, просто ме завлича в спалнята и си изкарва агресията чрез секс.  Blush
Никога не ми е посягал със злоба по лицето, а само по дупето, дори не с жестока сила, а като на шега....но аз от друга страна съм му била шамари от гняв. Но дори да го направя с всичка сила с моите 45кг напикана, него все едно го хапе комар.  Tired Не вярвам, че някога би ми посегнал сериозно, не дава и косъм да ми падне от главата. Но аз към него не щадя сили и сме смехотворна гледка.
Не съм имала и гаджета преди него, които да ме бият, но като чета на колко жени им се случва, се плаша. Мъж, който бие жена е съдист и слаб психически, защото винаги е по-лесно първо да удариш, а и за мен агресията като цяло е като отделителната система. Не умееш ли да стискаш, става л......а работа.

Общи условия

Активация на акаунт