Малко бебе може ли да се чувства "изоставено"????

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да се справя с чувството си за вина, че съм я оставила и я оставям сама, когато виждам, че тя не иска да бъде сама?
Може ли това да доведе до някакви психологически проблеми за в бъдеще?
Как мога да преодолея чувството за вина, когато оставям бебето само?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да се справя с чувството си за вина, че съм я оставила и я оставям сама, когато виждам, че тя не иска да бъде сама?
  
  Важно е да признаете нуждата си от почивка като майка и да разберете, че това е напълно нормално. От съществено значение е да се грижите за себе си, за да бъдете по-добър родител. Оставянето на бебето само за кратки периоди от време не трябва да предизвиква чувство на вина, особено ако то не плаче и се занимава самостоятелно. Важно е да отделяте време за себе си, като например използване на люлка или други устройства, които позволяват на бебето да бъде близо до вас, докато вие си почивате или изпълнявате други неотложни задачи.
- Може ли това да доведе до някакви психологически проблеми за в бъдеще?
  
  Оставянето на бебето само за кратко време, особено ако не плаче и се занимава самостоятелно, обикновено не води до психологически проблеми в бъдеще. Важно е обаче майките да отделят време за себе си, за да бъдат по-добри грижовни фигури. Децата трябва да се научат да бъдат независими и да се забавляват сами, което е важна част от тяхното развитие. По този начин оставянето на бебето само понякога може всъщност да бъде полезно за неговото психологическо и емоционално благополучие.
- Как мога да преодолея чувството за вина, когато оставям бебето само?
  
  Важно е да разберете, че е добре да си почивате и да отделяте време за себе си, без да изпитвате вина. Оставянето на бебето само за кратък период от време, особено ако то се забавлява и не плаче, не трябва да предизвиква чувство на вина. От съществено значение е да отделите малко време за себе си, като използвате люлка или други устройства, които позволяват на бебето да бъде близо до вас, докато вие си почивате или изпълнявате други важни задачи.
- Какво да правя, ако бебето не иска да бъде само?

# 45 22 окт. 2009, 12:10 ч.

София
Мнения: 2 649

Разбира се, че разбира, кога е оставено само детето. Все пак в тази възраст майката му осигурява и достъп до целия свят, който в момента то не може да си го позволи. Хубаво е да можеш да я оставяш някъде, където да е склонна поне за 15 мин да седи без да реве. Ако реве ще я гушнеш, но ако ли не е добре да я приучиш да си се занимава с нещо, докато ти свършиш нещо по себе си или дома. Според мен лично, не е добре да свиква детето нон стоп майка му да го развлича, защото и занапред ще е така. Все пак е добре всяко дете само да открива света.
Според мен се чувстваш виновна, защото детето е само в другата стая. По-добре го оставяй в шезлонга или столчето за кола или дори забърши гумите на количката и я вкарвай в стаята, за да е постоянно с теб, но и да не ти е в ръцете.
Имай предвид, че някой бебета се притесняват от висящи играки. Габи винаги е обичала много въртележката над креватчето си, докато Марти изпада в див ужас и от нея и от играчките от шезлонга.

# 46 22 окт. 2009, 12:54 ч.

Шумен
Мнения: 5 276

Гузно ми е да съм в другата стая например а те да са сами в спалнята. Макар да знам че това е единствения начин те да заспят. Има ли някой в стаята при тях няма заспиване, почва един див рев от две гърла на който и гушкането не помага. И така е още от първия ден удома. Изляза ли в коридора за секунди се успокояват и заспиват. Разбира се има и гушкане и песнички с много гукане и усмивки, но това е само ако не им се спи. Затова си мисля, че децата не се чувстват изоставени когато са сами а по-скоро оставени на спокойствие. Дори понякога се радвам че имам това време за себе си и дома.

# 47 22 окт. 2009, 13:04 ч.

Мнения: 1 224

Аз много добре те разбирам, защото имах същия психологически проблем с големия ми син - роди се спешно секцио и аз можех да съм ефективно с него чак на третия ден.Това остави у мен дълбока травма, много дълго време носех чувство на вина че не съм била с него в първите минути и дни.За малко да го оставех сам и ме глождеше съвест, а камо ли да го оставя на друг да го гледа (на рационално ниво много добре разбирах, че това не е "престъпление", но така чувствах нещата).Беше си с мен навсякъде.И не е верно че ще става по-зле, напротив!Точно сега е най-зле - достатъчно е голяма за да разбира много неща, но двигателно още нищо не може да прави така, както й се иска.Постепенно ще почне да седи стабилно (доста се променя мирогледа като си седнал Wink

), ще може все по-добре да борави с ръце и да манипулира играчки, ще почне да помни по-дълго и да задържа образа на мама в съзнанието си.Ще пролази, ще почне да изследва света самостоятелно, накрая ще дойде момента когато тя ще иска да е сама на някое интересно място (кухненския шкаф с онези дрънчащите работи например) а ти ще се обливаш в студена пот като се закроти надалеч от погледа ти за десетина минути и ще търсиш из къщи къде е белята.
Да, теорията за нищо не разбиращите бебета и за "лошите навици" върши отлична работа на много майки, но аз не съм от тях за добро или за лошо.Оцеляла съм след две бебета и мисля за трето.Светът щеше да е много скучен, ако всички бяхме еднакви.Ти си следвай сърцето и инстинкта, вече е отминало времето на "правилното" отглеждане на деца, когато добрите майки са възпитавали добри навици у децата си и са ги взимали само за храна и преобуване, а през останалото време са ревяли от другата страна на вратата докато бебето им се дере в саята (истински случай, приятелка на майка ми така си е гледала децата и много се оплаква, че много били "ревливи" ooooh!

Причина:

Причина: