Слънце пекне, сняг вали - юлчето ще се кали (тема 132)

Нямах в предвид, че учителите им дават самата основа, а че ги учат на много основни и важни неща
От тук нататък, като по 8-9 часа не си е в къщи, основните неща ги учи там - да се храни сама, да се храни културно, да пие от чаша, да пика на гърне, да говори, да общува с другите... В трите часа, които прекарваме на ден заедно мога само да затвърждавам наученото там, да и давам един добър пример и да и предоставим една добра и спокойна семейна атмосфера.

Може разбира се, но не всичко опира до желание, а като че ли до възможност:peace:

Според мен всичко е комплексно и зависи, както от семейната, така и от другата заобикалящата ни среда, но генералната основа според мен се полага именно в семейството   Изграждането на малкото дете като личност също става двустранно. То става това, което е в следствие на възпитанието, което ние родителите сме му дали като основа, но се доизгражда в последствие в бъдеще - от училището, от приятелите му и т.н.
Обгърнати от ежеднените грижи и динамичното ежедневие много родители губят връзката с децата си и нямат почти никакъв контакт и диалог помежду си. По скоро гледат чисто физически детето да има какво да яде, да е изпрано и т.н. Така родителите може би считат, че едва ли не са изпълнили своя родителски дълг и  разчитат по-натаък учителите да поемат щафетата по възпитанието на децата им. Естественно обвиняват и учителите ако нещо по-сериозно се случи. Наистина има много "лоши" деца, но според мен има и много "лоши" родители.
Предвид все още краткия опит, който всички ние тук имаме като родители, дано за в бъдеще успеем да намерим правилния баланс и подход към децата си  

Привет от нас  
Ние вече сме си у дома, възстановяваме се бързо. Малкия Алекс е голям гладник, направо ме изяде   Наложи се да си купувам крем за разранени зърна, протектори и така...дърпам с помпата колкото мога. Знаете колко е трудна тази борба с гърдите.
Сега се опитвам да вляза в някакъв режим, малко съм се ошашкала. Но вярвам, че скоро всичко ще си дойде на мястото.

Между другото раждането стана много неочаквано. Стоях си седнала на дивана в 22ч.. Реших да стана и усетих една срязваща болка, след което веднага започнаха да изтичат водите. Тръгнахме на секундата към Шейново. Там много ме забавиха с документите, докато ме приемат. Даже и ми направиха забележка защо съм отишла толкова бързо-те водите още течаха. Можела съм да родя след 12 или 24 часа  
Но...докато ми писаха документите и ме мериха и т.н започнаха родилните мъки. Веднага ме видяха на ехото и ме качиха до предродилна.
Там след 10 мин ги извиках да ме сложат на легло, защото беб напъва. Веднага ми поставиха системата и ме зарязаха. Нямаше и 10 минути, когато пак ги извиках- "Идвайте, че бебето слезе" и те   Следователно скочиха всички и ме преместиха в родилна.
Малкия Алекс се роди в 23:05ч.  
Пожелавам на всички очакващи и бебеискащи майчета бързо раждане, като моето  
Много сме щастливи  
Снимчици ще пусна като се организираме малко 

Оле, честита годишнина, сега видях.
 Интересна тема подхващате, съгласна съм с всички мнения по горе. Да допълня само, че учителската професия дълго време(а и сега) беше непрестижна, лошо платена, тежка професия. Тези хора как да са мотивирани да дават всичко от себе си, като нито пари получават, нито уважение. Освен това е и рискова за т. нар. бърн- аут синдром -  на професионалното прегаряне. В резултат на това не знам колко читави учители останаха( не искам да обиждам никого).Иначе аз смятам, че учителите са много важни фигури в живота на децата, но естествено не заместват семейното възпитание.

Затова дето децата се залепват за майките, също смятам,  че е период, и ние сме така в момента, но е засилено когато я болят зъбите.

На Дуци снимките с тиквите направо ме разбиха.

Иве, чудесни новини. Бързо възстановяване и успех с кърменето И чакаме снимки, когато можеш А как е каката, осъзнава ли какво се случва?

Иве   Ей такова раждане искам и аз   Поста ти породи в мен само една мисъл - "Искам бебе!"   Нацелувай гладника  

Да, забравих да ви кажа... Каката като чу Алекс да реве, ревна и тя. Толкова се прителни миличката, че аз изпаднах в депресия 
Засега имаме  напредък, като се усмихваме на бебешкият плач и обясняваме на Ели- "хайде, Алекс да папка". Тя милата неможе да разбере какво става, но вече реагира по-добре. Като ревне Алекс и тя идва да го гали 
Сега ми се струва, че трябва да обърна повече внимание на Ели, за да не изпадна в депресия, че немога да си гледам детето 
Ще се нагодим някак си.
Благодаря Ви за хубавите пожелания 
Амаринова, Шада 

Иве   Много се радвам, че всичко е минало бързо и успешно. Сега нали знаеш, че трябва да целувате и прегръщате каката в двойни дози

Оле, темата за кристалните и индиговите деца ми е много интересна . Чела съм книгата на Дорийн Вирту за кристалните деца. Лошото е, че ако родителят не е запознат и не забележи "различното" в детето си, дарбата се изгубва.
За учителите съм съгласна с Танита . Има хора, които просто имат призвание да бъдат учители и да възпитават деца. Като пример мога да дам баба ми, която е на 85 години, целият й трудов стаж е преминал като начална учителка. Има невероятен подход с децата, Алекс и Илия я обожават. Не се изморява въпреки възрастта си да ги учи на песнички и игри. Помни учениците си отпреди 40-50 години. Има и такива обаче, които са си сбъркали професията и в комбинация с ниското заплащане, просто ощетяват децата с присъствието си.

Иве, добре дошла . Целувки на най-малкия член на семейството ти . С това бързо раждане ще ме амбицираш да родя пак, за да видя дали третия път няма да е печелившия при мен

Иве
раждането ти е било една мечта    За Ели    

За темата с учителството...не ми се говори много, може би защото съм учителка   Но който очаква училището да възпитава или научи децата му - нищо да не чака   Всичко е в средата и условията в който се развива детето... За днешната ситуация на бг у-щето не са виновни само родителите -  че вече не си гледат децата, то цялото общество се изврати в много отношения, голяма агресия, беззаконие, анархия във различните сфери на обществото доведе според мен до тази ситуация нещата.... От друга страна учителите са в дъното на социалната таблица, ставаш учител само ако не можеш да си намериш нещо друго...а без мотивация в това отношение, трудно нещо ще се промени...

Сега хубавата новина - то не че е кой знае какво де, но съм доволна а за хубави неща по лесно се пише   Та днес бяхме при невроложката - всичко е ок, изравнява се бавно но сигурно с връстниците, явно многото болести и спокойният й характер задържат нещата, но няма нищо сериозно, последна контрола март месец - и да дойде сама - в смисъл да върви без помощ.
Като казах болести, след седмична почивка, отново сме на Вентолин този път и двете бандитки... другата седмица ако няма напредък ще поискам секрет да й вземат, защото миналия път някакви коки правеха проблемите ...

Иве, честит малък мъж     Страхотна новина и много бързо раждане си имала. Дано всичко се нареди, ние с брат ми сме с малка разлика и като деца много се обичахме и играехме заедно, на детска и на училище все заедно и е много хубаво.
Исках да се включа за басейните в Банкя знам басейн само за бебета имаше. А в Спартак над година и половина ги взимаха, учителя е този от клиниката на Мазнейкова и така ги е разделил - там бебетата, в Спартак следобед са по - големите.

Иве, браво за бързото раждане! Радвам се, че си доволна и щастлива!  
Много интересна тема за възпитанието. И мен това много ме вълнува. Споделям мнението, че домашната обстановка е решаваща. Когато дойде време да си дам детето на гледачка/градина/училище, много внимателно бих подбирала учителките и възпитателките. Познавам такива учителки, че ми се накъдря косата!   Мноо прости, зловещо неграмотни и дебелокожи! Какво може да научи детето ми при такива?!

Вярно е обаче, че У ДОМА родителите трябва да създадат уважение и респект към учителите и възпитателите. Иначе не може да се очаква детето да ги уважава. Според мен е важно и да се контролира (умерено, разбира се) с кого дружи детето. Моите родители например никога не са познавали моите приятели. В пубертета си имах такива приятели, дето освен да се напиваме и напушваме заедно, друго не сме правили....Голямо приятелство, голямо нещо.  
А на моята кума, с която се познаваме от деца, родителите й винаги се отнасяха много внимателно към нейните приятели, канеха ги у тях, разговаряха с тях....И доверието, което тя имаше към своите родители и те към нея се различаваше коренно от това, което ние с моите родители имахме помежду си. Не ги обвинявам, не страдам, нямам психологически травми, колкото съм имала, съм ги отработила с модели като психодрама и индивидуална терапия. Но всъщност наистина по отношение на родителите си нямам травми. Приемам ги такива, каквито са, простила съм им за гафовете, но много ги уважавам за положителните им и добри страни и за многото неща, които са ми дали като човек и личност.

Та важно е да не се прекъсва връзката с детето и, както е казала Нинчето, да не се успокояваме, че щом е облечено, нахранено и с чисто дупе, всичко е наред.  

Ине
много готин аватар 

Честито на Ива за Александър и поздравления за бързото раждане 
Виждам интересна тема разисквате и като майка на 15 годишен син искам да кажа, че действителността е съвсем различна от тази която си представяте сега Аз много отдавна спрях да разчитам на учителите да образоват детето ми. Това стана още в първи клас. Тогава приемах едно към едно всичко което ми казваше госпожата на сина ми си създадох доста проблеми, както и на детето си. Той много трудно се адаптира с живота в училище и според мен тук беше ролята на госпожата да го предразположи и тогава аз вместо да повярвам на детето си и да се опитам да го разбера тръгнах по хсихолози и училищни педагози,които ме уверяваха, че детето ми има проблем тъй като вече половин година не може да стои на столчето си 40мин.  Споделям изцяло мнението на Ра за демокрацията Наистина учителите дълго влеме нямаха никакви права и учениците нямаха никакъв страх, говореше се само за правата на учениците Сега доста неща започнаха да се връщат от преди демокрацията, но ще мине доста време докато се оправят нещата

 Евридик@ евала за поста