Извинявам се, ако има такава, или подобна тема. Болят ме очите, вие ми се свят от недоспиване, защото често оставам насаме само с мислите си и компютъра, може и да съм пристрастена, но някакси ми помага...Понеже като на всеки нормален човек не са ми приятни разни особи, които се чудят за какво да се захванат за да обидят някого, затова ще кажа, че питам за приятелка 
, пък те, които са ми близки, или добронамерени ще разберат без много обяснения... 
Та така...годините си минават и в един момент осъзнаваш, че лека-полека се превръщаш в машина за разпределяне на мръсни чорапи, Свети Валентин, който сте празнували и без повод изведнъж се превръща в Трифон Зарезан ( не, че не уважавам българските празници и традиции, но се сещата, какво имам предвид, нали ? ), сумтенето и пуфтенето се превръщат в монотонен шум, щом иде реч за елементарни неща като пазаруването, или разходката на децата и изведнъж се усещаш съвсем сам и изгубен. Вглеждаш се в човека, който ти е звънял по 3 пъти на ден просто за да си поговорите и откриваш намусен чичка, вторачен в приключенията на Хорейшио, който може да бъде изкаран от вцепенението си само щом чуе гласа на мама, или някой от другите си душевноболни роднини. Няма да разтеглям повече вълнуващите моменти от брачното съжителство, въпросът ми е ако децата обичат баща си, но на теб ти иде да крещиш винаги, когато е на метър от тебе как е най-правилно да постъпиш ? С какво не бихте се примирили никога, дори в името на децата ? Казват, че за добрата майка няма нищо по-хубаво от радостта в очите на децата и, но те усещат повече от всеки друг емоциите и, и ако тя не е щастлива дали ще може да им помогне да растат щастливи и безгрижни ? Желая на всички ви топлина и семейно разбирателство, аз съм изключително рогато същество и да се живее с мен не е никак лесно, отчитам това, затова не бързам със заключенията и прибързаните решения, но имах нужда да си поговоря с някой като мен, или поне с някой, имащ опит .
, пък те, които са ми близки, или добронамерени ще разберат без много обяснения... Та така...годините си минават и в един момент осъзнаваш, че лека-полека се превръщаш в машина за разпределяне на мръсни чорапи, Свети Валентин, който сте празнували и без повод изведнъж се превръща в Трифон Зарезан ( не, че не уважавам българските празници и традиции, но се сещата, какво имам предвид, нали ? ), сумтенето и пуфтенето се превръщат в монотонен шум, щом иде реч за елементарни неща като пазаруването, или разходката на децата и изведнъж се усещаш съвсем сам и изгубен. Вглеждаш се в човека, който ти е звънял по 3 пъти на ден просто за да си поговорите и откриваш намусен чичка, вторачен в приключенията на Хорейшио, който може да бъде изкаран от вцепенението си само щом чуе гласа на мама, или някой от другите си душевноболни роднини. Няма да разтеглям повече вълнуващите моменти от брачното съжителство, въпросът ми е ако децата обичат баща си, но на теб ти иде да крещиш винаги, когато е на метър от тебе как е най-правилно да постъпиш ? С какво не бихте се примирили никога, дори в името на децата ? Казват, че за добрата майка няма нищо по-хубаво от радостта в очите на децата и, но те усещат повече от всеки друг емоциите и, и ако тя не е щастлива дали ще може да им помогне да растат щастливи и безгрижни ? Желая на всички ви топлина и семейно разбирателство, аз съм изключително рогато същество и да се живее с мен не е никак лесно, отчитам това, затова не бързам със заключенията и прибързаните решения, но имах нужда да си поговоря с някой като мен, или поне с някой, имащ опит .
Срам ме е да кажа, че си мечтая за някакъв малък магазин за подаръци-финтифлюшки, миниатюрни кукли, ръчно изработени картички, красиво опаковани бонбони и всякакви подобни дребосъчести неща, които да продавам с минимална печалба, а в същото време да подарявам хиляди усмивки на хората. Изобщо не ми се учи 
, понякога вземам да препрочитам любими детски книги, но от този битовизъм, протичащ почти ежедневно между 4 стени не мога да се съсредоточа в нищо. Дано имам късмет и огромното ми желание да бъда полезна ми донесе поне малко повече шанс за прилична работа. 
да не се окаже, че както тя го вижда като намусен чичка, вторачен в приключенията на Хорейшио, така и той я вижда като намусена лелка, вторачена в разпределянето на чорапи 
сигурна съм, че това ще повлияе и на него, но единият трябва да го направи и няма нищо лошо това да е жената.