Модел или АНТИмодел е семейството на родителите ви за вас?

Ооо, модел, определено.

Винаги заедно, винаги рамо до рамо, винаги напред, винаги са се подкрепяли и правели и невъзможното както един за другу така и за мен.

И така 40 години, заедно, ръка за ръка.

Модел във всяко едно отношение.
Както в съпружеските отношения (въпреки, че не са демонстрирали явно чувствата си), така и в отношенията им към мен и сестра ми.
И до ден днешен мечтая да успея да изградя подобно на тяхното семейство на взаимно доверие, обич и подкрепа.
В съзнателния си живот нямам спомен да съм била свидетел на караници помежду им.
Едва напоследък започнаха да се сдърпват, но това се дължи на пенсионерските им неволи...

Анти-модел за съжаление.
Майка ми цял живот търпи психически и физически тормоз "заради нас със сестра ми" - че какво сме щели да правим без баща. Пък какво ли направихме с него?
Та рекох си - аз такова нещо няма да търпя, по-добре сама, отколкото пропилиян живот и липса на щастие. И щом разбрах, че съм сбъркала в избора си, си хванах детето и флейтичката под мишничка и ...  

Анти.Аз също съжалявам,че не са се разделили едно време.
Баща ми беше прекрасен човек,но не е случил на половинка и това е.

ОПРЕДЕЛЕНО АНТИМОДЕЛ.
незнам откъде да започна...детството и живота ми са преминали в постоянни караници м/у майка ми и баща ми.Те нямаха разбирателства по нито едно решение,което е било нужна да се вземе.Още повече че майка ми се е събула и влязла в къща строена от дядо ми и баба ми нагтово,с цел непрекъснато да манипулира всички-дори налиташе и посягаше на всички ни...
Баща ми от много време е една безгласна фигура,която е нужно да получи заплата,сега пенсия и да му бъде отнета от нея и пръсната за глупости-това продължава и сега.
Яд ме е че останах да живеем със четиричленното ни сем. на втория етаж,като сме се уговаряли че ако не можем дасъжителстваме да ни предупредят на врпеме,за да си вземем наше си жилище-жалко че това не можа да се реализира...
Когато си говорят тайно със сестра ми обръщението за мен е "оня" или "тоз"  без баща ми да знае...Непрекъснато ни настройва един против друг,макар че се стремя да поддържам добри отношения със сестра ми.
Безсмислено е да казвам какво и е отношението към жена ми,щом тя мен не може да понася.
Отдаввна вярвам че тя има дълбок психопроблем,но и дума не може да става да вземе мерки-тя си знае едно и това прави.
Как може една вече 61 год. злобна бабка изпокарана от години със съседи,роднини на баща ми,сватове и с нас да дойде от нищото и да си присвои непринадлежащ и имот и да властва и манипулира всички около нея.Само допреди седмица ни гонеше без да се интересува че е криза,страх за раб. места и това че няма къде да отидем.При всеки опит да поговоря насаме с баща ми и да се опита поне да и каже да не се занимава с нас,тя непрекъснато се намесва и не дава дума на никой-едва съм се сдържаял да не я ударя-та тя без да съществува проблем викаше полиция у дома и ме накисваше че съм бил баща си допреди малко-глупост неотговаряща на истината-Бог ми е свидетел,и при това в смяна която работи зет ни-как да дойде човека макар че е длъжен по закон,като  право в очите му каза че майка му е курва-нещо което дълбоко не я засяга и при това с цялата си наглост отново го моли за услуги-абсолютно дебилско поведение от нейна страна.
Но и аз вече не и мълча и и казвам че колкото тя толкова и аз имаме право да останем в тази прокълната от нея къща.Мъж съм вече на почти 40год. да се заробвам с непосилни кредити,които недай си боже може да се наложи и децата ни изплащат-Е НЯМА ДА СТАНЕ,НЯМА ДА И ПОЗВОЛЯ ДА МИ ДЕРИЖИРА ЖИВОТА ПО НЕЙН ВКУС-НЕ И НА МЕН.

                                При мен няма 'по-скоро', абсолютен модел ми е   . По-интересно ще ми е да видя същата тема, но за семействата на половинките. Не може ли да разширим анкетата в тази?

И аз така, само дето понякога не се държа напълно адекватно с него....

Джек ти описа и моята майка,с тази разлика,че нямам нерви да живея покрай нея(тя отдавна ми съсипа нервите).Дори ме е страх да и ида на гости,незнам кога ще се скараме и кога ще си говорим нормално(не че при нея съществува такова положение).

Антимодел. Това си има и добри страни - уча се от грешките им.

И аз винаги се старая да не повтарям грешките на родителите ми...
Дано ние бъдем модел за подражание на нашите деца!
Пожелавам го на всички! 

Аз също, и това е голяма грешка. Но понякога си мисля, че е резултат от насъбираната ми горчивина. Тъпото е, че винаги се излива върху най-близкия и незаслужил човек   . Надявам се с годините да ми опадат "таралежовите бодли"   и да престана да съм все наежена и нащрек без нужда.

Родителите ми са антимодел за съпружески отношения, за съжаление. И до сега не разбирам защо изобщо са се оженили. И те са от тези дето не са се развели заради децата  Не са лоши хора, но просто не са един за друг.
Тъпото е, че техните отношения са ми се отразили и аз понякога не се държа напълно адекватно с милото 

Като отношение към децата може да се каже, че са ми модел. Винаги сме имали тяхната подкрепа, без обаче да ни натрапват помощ и съвети. Оставяли са ни сами да правим своите избори, грешки, успехи, но винаги сме знаели, че можем да разчитаме на тях, ако е необходимо.

Какво ще стане ако е зло, но за добро?
Стига с тази вина.
Модел чудесно, анти-модел пак чудесно, нищо ли не научавате?

Мда.. и аз го имам този проблем. Още повече, че той е израстнал в коренно различна семейна среда. Тотален антипод на моето семейство. И не може да разбере през какво съм минала и как точно ми се е отразило. Опитва се, прави компромиси, търпи всичко, приема ме такава, каквато съм.. Но просто не може да го разбере. И няма как. С него се шегуваме, че когато се появи детенце, той ще знае какво ТРЯБВА да се прави, а аз ще знам какво НЕ ТРЯБВА. 

И аз така се зарекох едно време, работно време - нормирано, никога на път.

Всъщност за мен са антимодел, но от преди няколко години съм дигнала ръце. В края на крайщата щом си живеят заедно повече от 30 години и си мислят, че са добре - да се оправят. Мен никой не ме е питал като малка да се развеждат ли или не. Щом искат да си живеят така - ок. Старая се бягайки от едната крайност да не ида в другата. Доколко успявам един ден детето ми ще каже.