Как да защитим децата си от кучетата?

Както и да го кажа, пак ще прозвучи отвратително, за което изключително много съжалявам.

Вече съм казвала преди, че заплашителни жестове към кучета може да предизвикат агресия в тях. Детенцето, което беше убито от кучета, мир на праха му, замерило групичка кучета с камък, едно от тях се разлаяло и тогава цялата групичка се нахвърлили (по разказ на очевидец). В никакъв случай не искам да кажа, че детенцето е виновно - виновни са родителите, че са го научили така, и още повече са виновни хората, които са гледали кучетата и са ги оставили да скитат без контрол. Адски е гадно, и в никакъв случай не искам да омаловажавам или изопачавам трагедията, не искам и да соча с пръст виновниците, обаче не мога да не се замисля, дали, ако го нямаше този камък, щеше да има такава ужасна трагедия? 

Тоест, ако съдим по лентичката в подписа на потребителката, идеята е дете, ненавършило 3 години, да хвърля камък по нападащо куче? Извинявам се, но това е безумие и лудост.

Когато атаката е свирепа и "на кръв" тя винаги е светкавична. При чистата атака, кучето не лае, то просто се засилва и се хвърля. В такава ситуация няма шанс собственикът да го настигне и да го хване. Когато кучето лае, лае и после скочи - това са по-редки, инцидентни случаи, когато атаката е за "предупреждение", колкото човекът да му се махне от територията. Ето затова е глупаво да се подканят собствениците да си хванат кучетата чрез замеряне с камъни на кучетата. Ако кучето е искало да се хвърли е щяло да го направи, ако не - с камъка само го провокирате. Ако кучето ви лае - направете забележка на собственика и/или пуснете жалба. Да хвърляш камък по кучето - това застрашава живота на детето, а понякога и на възрастния, тъй като провокира реакция в животното, която може да бъде и ответна атака.

Хвърлянето на камък срещу агресивно куче действа само в някои случаи. Срещу бездомно куче ще свърши работа, но в конкретния случай ставаше въпрос за домашно куче, пуснато от каишката. Защо не опитате да хвърлите камък срещу питбул или дого аржентино и да проверите реакцията на животното?

Със сигурност хвърлянето на камък не е универсална панацея и може да се ползва единствено в определени случаи на нападащи, агресивни кучета. И със сигурност едно малко, уплашено дете няма как да прецени дали едно куче е агресивно или не. Хвърлянето на камък по куче, което не е агресивно, което не напада, а просто се разхожда или се приближава да подуши човека, си е покана за ответна атака и сериозна беля.

Естествено, на някои може да не им е приятно кучета да се приближават към тях, за да ги душат; по закон кучетата трябва да са водени на каишка - ок, но решението на проблема не е с хвърляне на камъни. И не го казвам заради комфорта на животните, а заради безопасността на децата. Защото утре някое дете, подучено от глупав и озлобен човек, ще хвърли камък по неподходящо куче и после пак ще се дивим на статии за ухапани или разкъсани деца.

Да, абсолютно сте прави - идиотски и прочее, благодаря Ви за "ценните" мнения. И много правилно сте прочели - виждаме куче и отиваме да го мерим с камъни (Браво! Кой не е посещавал часовете по четене). Нали се сещате, че точно Вашите мнения са тези, на които НЕ държа! Само да Ви запитам как точно трябваше да обясня на детето,което виждате от лентичката няма и 3 години, когато едно помиярче му скочи от радост няколко пъти в лобито на един хотел?????????????????????????????? Моля Ви, много Ви моля, кажете ми какво трябваше да кажа на ужасеното дете, което не искаше нищо да чуе, защото беше в шок??? Може би трябваше да му обясня, че това е едно невероятно сладко кученце (Виж, мамо, колко сладко го е облякла лиглата, която го е пуснала да се разхожда из хотела,където хич и не му е мястото!!??), а пък ти, мамо, си едно лигаво малко лапе, което не знае колко са чувствителни кучетата и като пищиш така, току виж пък си уплашил кученцето.
И друго Ви написах доста, ама тъй като е безмислено и мразя заяжданките по темите, го изтрих. Ама не заради вас, ами заради другите, които са на моя акъл и не искам да ги натоварвам с отрицателна енергия.
Уф, как да се отпиша от тази тема!

Аз разбрах,че не замеряте кучето,а просто се заканвате и говорите,исках да Ви обърна внимание върху това,че децата на тази възраст разбират какво се говори и го приемат буквално,това е.А и според мен на децата трябва да им се обяснява,при това непрекъснато.Не е редно кучетата,било големи или малки,да тичат свободно навсякъде,но и реакцията спрямо собственото Ви дете не е адекватна,пробвайте да говорите с него,пробвайте да комуникирате.Какво лошо има в това да му обясните,че кучето иска просто да поиграе,нима искате детето Ви да израсне с идеята,че всички кучета(животни) са зли.

Да, интересно наистина кой не е посещавал часовете по български език и литература. Да Ви напомня собствените Ви думи:


Та интересно този цитат как точно трябва да се възприеме? Написано по този начин си е точно "виждаме куче и отиваме да го мерим с камъни".

Също така ми е пределно ясно защо едно малко дете е "в шок" от близването на куче и мога да Ви го обясня, но обяснението няма да Ви хареса, защото подобна фобия се насажда от родителите.

Тук не става въпрос дали кучетата са "чувствителни" или не (забележете, че в постовете ми не защитавам кучетата), тук става въпрос за много по-простичко нещо - ако едно куче дойде да Ви близне или подуши, а Вие го замерите с камък, има реална вероятност това куче да Ви ухапе или да се озлоби и утре да ухапе друг човек. Това е, простичко е. Когато го замеряте с камък, Вие предизвиквате физически кучето. Ако аз се наведа и вдигна камък, то кучето вероятно ще избяга, защото не ми е от категорията. Ако обаче дете се наведе и вдигне камък, кучето може да скочи и да му прегризе гърлото, защото ако детето е прекалено малко, а кучето е достатъчно голямо, то кучето може и да не отстъпи, а да атакува директно, защото предизвикателството ще идва от по-малък и слаб противник (дете).

Хвърлянето на камък е оправдано като последна мярка само при непосредствена и директна заплаха за здравето и живота. То не се прилага, когато някое куче просто дойде да Ви близне или подуши. Извинете ме за по-острия тон, но многократно съм бил нападан от кучета (нападал ме е доберман, насъскан от собственика си; нападали са ме 2 добермана в гориста местност, без да се вижда собственика им; нападала ме е свирепо едра овчарка, защото неволно минах покрай леговището, където беше родила малките си; отървавал съм моето куче от нападение на питбул, немска овчарка, булдог) и до този момент не съм бил ухапван. Вкратце - знам какво се прави при нападение и как трябва да се защитаваш във всяка една ситуация.

И именно от позицията на човек с немалък опит в усмиряването на кучета и отблъскване на нападение, отговорно Ви заявявам, че съветът Ви за "мерене с камъни" на неагресивно куче е чиста идиотщина. Казвам Ви го не за да Ви обидя, а за да накарам всеки да се замисли над тази простичка истина, защото съветът, който Вие дадохте, е опасен за децата и може безсмислено да провокира атака от страна на животното към детето.

Ако едно пуснато от каишка неагресивно куче Ви пречи или дразни - направете забележка на собственика или подайте жалба (в хотела във Вашия случай). Не хвърляйте камъни. Не заради кучето, а заради здравето на детето Ви. Защото след хвърлен камък, 99 от кучетата ще избягат, ама 1 на 100 ще Ви скочи свирепо и тогава ще пострадате.

Ако ли пък сте имали предвид, просто да си дуднете, за да се сети собственикът да си върже кучето, то това също е неадекватно поведение - първо, защото детето Ви на тази възраст няма как да направи разлика между преносен и буквален смисъл на думите и второ, защото има немалко собственици с акъл на примат, които могат и да Ви налетят на бой за такива думи (обикновено са млади, тъпи, агресивни и са с бойна порода куче). Емоцията и афектът рядко са добър съветник.

Разберете, че мнението ми е насочено не в защита на кучетата, а в защита на собствената Ви безопасност, както и на тази на останалите потребители. А ако целта на темата е просто истерично да си излеем яда и отвращението от кучетата и да бълваме глупости за хвърляне на камъни от малко дете към приближаващи се кучета и тем подобни, без никога да сме го опитвали това на практика, то очевидно е, че си хвърлям думите на вятъра.

Хубаво, кажете тогава как да науча 9-годишния си син, който ходи и се връща сам от училище, да се предпазва от глутницата, която обикаля квартала ни?
Ама така, простичко ми го кажете, като за глупава кучемразка.

Съжалявам .Като за глупав човек не може да се обясни .

Язък тогава, язък.

Някой замисля ли се, че хората в нормалните държави нямат такъв проблем. И вместо да се нападате тук една друга не е ли по-добре усилията да се насочат към хора, които явно не си вършат работата, но получават заплата за това.

Може да е по-добре ,но също така явно е по-трудно .Колко по -лесно е да метнеш отровата пред блока и да плюеш срещу всичко ...

Ами аз нито отрова мятам, нито плюя някой, нито нападам. Ама ето че разумен отговор на въпроса си не получих.
Та не знам кое е по-лесното.

Не съм визирала конкретно никой в предишния си пост .
За другото -казах ти - обяснение като за глупав човек или кучемразец няма...

Тоест, трябва да съм високоинтелигентна и да обичам кучетата, за да не нападат сина ми?

Трябва да си средноинтелигентна и да не мразиш кучетата,за да знаеш как да се предпазиш от тях(без да убиваш наред).