. Бързо и възможно най,най-безболезнено възстановяване, миличка!. Знам, че сигурно сега ти е още по-трудно ... но с всеки ден се приближаваш все повече до деня в който няма да имаш нужда от патериците или пък да куцаш докато ходиш.Дръж се момиче ,всички сме с теб и те обичаме! 
Благодаря ви отново за подкрепата и за това ,че мислихте за мен през цялото време Много обаждания по телефона и смс-и получих ,ЛС също , на скайпа Росен ми четеше какво сте ми писали. Много ви благодаря отново за всичко и съм сигурна ,че вашата положителна енергия помогна много Браво!
Роси ви е писала вече ,че претърпях операция за смяна на тазобедрената става , всичко мина добре и сега ме чакат много седмици възстановяване . Дано минат по-бързо,че да мога поне сама да си гледам децата ,много ми е криво сега Та при мен всичко започна преди няколко месеца с болки в таза , ходих при личната ,тя ме изпрати при ортопед ,казаха ми ,че таза ми се събирал по-бавно след раждането и костите още се наместват и затова така ме боли. Нещата обаче започнаха да се влошават , крака ми да се схаща , започнах да накуцвам и болките се увеличаваха.Доста време се канех докато пак отида на лекар , този път реши да ме изпрати на рентгенова снимка . Като направих снимката (на 10.10) се оказа ,че имам износена тазобедрена става и някакво скосяване на таза , ямките на ставите ми са по-плитки отколкото трябва 
Двете бременности и раждания са ускорили процеса на износване на ставата , ако не бях раждала тези проблеми щяха да се появат по-късно. Докторът каза ,че единственото лечение е смяна на ставата , няма медикаменти ,които да помогнат . Такава операция обаче не можела сега да ми се направи ,ами като стана поне на 40 години 
(аз сега съм на 28).Питах дотогава какво ще правя и той ми каза да ходя колкото мога по-малко и да се пазя , щял да ми изпише медикаменти за обезболяване. Направо не можех да повярвам . Обадих се на родителите ми , разказах им всичко , просто не можех да приема че поне 12 години ще трябва да ходя така и да стоя по цял ден на дивана да се пазя 
Баща ми има един много добър приятел от детинство ,който е хирург ортопед в Стара Загора , извика ни веднага на консултация и потвърди диагнозата. Само че каза ,че операцията трябва да се направи колкото може по-бързо , защото мускулите започват да атрофират . И така насрочихме дата за началото на месеца , казаха ми какви изследвания и документи да си подготвя и се прибрахме в Бургас. Оттам нататък имах една седмица да се настроя психически какво ме чака , честно да си призная съвсем други очаквания имах.И така на 1.11 заминахме за Тополовград , оставихме там децата при свекито и на 2.11 сутринта ме приеха в болницата. Започнаха изследвания да ми правят , гледаха ме още няколко лекари и насрочиха операцията за 5.11.В четвъртък в 8 часа сутринта ме вкараха в операционната , в 12 часа излязох . Първите 20 минути се чувствах много добре , звъннах няколко телефона даже 
След това изведнъж ми стана много зле , следващите няколко дни бяха много тежки , като насън си ги спомням . Два пъти ми преливаха кръв , постоянно бях на системи и обезболяващи . В понеделник вече се почувствах по-добре .Много бавно мина миналата седмица , но слава богу в петък ме изписаха и се прибрахме при свекито 
Мони цяла седмица не беше яла , непрекъснато ме търсела и плачела 
, като ме видя милото се залепи за мен и още не можем да я отлепим 
Снощи се прибрахме в Бургас , майка ми е с нас , за да гледа децата. Към края на седмицата ще ми свалят конците от операцията , още боли , но е поносимо вече. Ще ми слагат и едни инджекции до края на месеца.Сега не трябва да стъпвам на крака 45 дни , докато започнат да се възстановяват мускулите и съединителната тъкан . Дотогава ще ходя с 2 патерици и трябва да се пазя много . После постепенно ще махна едната патерица и ще започна постепенно да натоварвам крака , но докато проходя както трябва ще мине доста време Много съм отслабнала сега , около 44 кг съм , хемоглобина ми е много нисък и бързо се изморявам , нямам сили още да се движа.Добре ,че са Росен и майка ми да ми помагат Това ми е накратко историята , ако някой преди месец ми беше казвал какво ме чака нямаше да му повярвам.На никой не пожелавам да мине през това , през което минах аз. Сега ще съм дежурна във форума по цял ден , защото на първо време няма да излизам До после 
