И кого бихте избрали - обичния или любимия?
- Публикувана: 22 окт. 2009, 13:12 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2009, 21:18 ч.
Какво означава да обичаш някого?
Любовта е ясна - ирационална е и ви гъделичка в корема. Но тя е на повърхнината. Обичта е дълбинна. Кое е по-важно за вас?
За мен любовта е много повече от обичта, тя я включва, докато обратното не го разбирам или по точно за мен си е вид приятелство. Не казвам, че не може да живееш с приятел, но ще е компромис и нещо все ще липсва. А знаем, че празно място трудно остава такова.
Мога да обичам с обич много хора , но с любов в даден момент само един.Не ми се е случвало да имам две любови едновременно, което за мен означава, че е по важното от двете.
Любов е когато не се налага да я поставяш в рамки - щастлив си от това, че я има, не зависи от нищо, дори и от теб.
Да изпитваш единственото чувство, което те зарежда с енергия и плам за всичко останало в живота.
Да си щастлив от самия факт, че този човек съществува.
Да му желаеш най- доброто във всички случаи.
Да го подкрепяш с цялото си сърце да бъде себе си и да следва своите мечти, да реализира своите цели, да се развива и променя.
Какво може да ти даде човек, който обичаш така- да те обича по същия начин. проблема във връзките не е в чувствата, защото повечето хора, които се събират се обичат, а в разбирането за тях. темата звучи като клише, но в отношенията между двама души това е най- важния въпрос. Едни хора очакват саможертви в знак на обич, други очакват някой да ги направи щастливи, трети искат да бъдат родители на половинката си. Има безброй варианти, при които хора с различни разбирания за любовта, макар да се обичат няма как да бъдат двойка, да не говорим за семейство.
Не може да има такъв въпрос. Човек може да бъде привлечен многократно от различни хора и да нарича това влюбване, но любовта, а не увлечението е синоним на обичта. поне за мен. Ясно е, че трепетите от първите срещи не могат да се запазят в продължение на 30 години и не е нужно, защото никой няма да издържи на напрежението, но с времето има друг вид вълнения, които са силни и също толкова ценни.
Да си щастлив от самия факт, че този човек съществува.
Да му желаеш най- доброто във всички случаи.
Да го подкрепяш с цялото си сърце да бъде себе си и да следва своите мечти, да реализира своите цели, да се развива и променя.
Какво може да ти даде човек, който обичаш така- да те обича по същия начин. проблема във връзките не е в чувствата, защото повечето хора, които се събират се обичат, а в разбирането за тях. темата звучи като клише, но в отношенията между двама души това е най- важния въпрос. Едни хора очакват саможертви в знак на обич, други очакват някой да ги направи щастливи, трети искат да бъдат родители на половинката си. Има безброй варианти, при които хора с различни разбирания за любовта, макар да се обичат няма как да бъдат двойка, да не говорим за семейство.
И кого бихте избрали - обичния или любимия?
За мен любовта и обичта са различни думи на едно и също чувство.
Може би в случая трябва да отделим страстта и влюбването.
Защото не е задължително те да доведат любов.
Може би в случая трябва да отделим страстта и влюбването.
Защото не е задължително те да доведат любов.
За мен любов е обич и страст в едно. Всяко едно по отделно е по малко значимо от любов.
Та на въпроса
Цитат
И кого бихте избрали - обичния или любимия?
Човек може да бъде привлечен многократно от различни хора и да нарича това влюбване, но любовта, а не увлечението е синоним на обичта. поне за мен. Ясно е, че трепетите от първите срещи не могат да се запазят в продължение на 30 години и не е нужно, защото никой няма да издържи на напрежението, но с времето има друг вид вълнения, които са силни и също толкова ценни.
Представете си конкретен казус: обичате някого, с когото имате дълга връзка, над 20 години. Същевременно от два месеца сте влюбен в друг. Наясно сте, че едното е истинско и доказано, а другото е плод на въображението ви. Към единия човек изпитвате преданост, признателност, състрадание, топлота, мило чувство, загрижен сте, а също и задължен. Другия ви кара да вибрирате. Не можете да оставите първия, заради миналото ви, но бъдещето няма да ви донесе нищо по-различно. Трудно е да оставите и втория, защото чрез него сте видели един забавен нов или много отдавна забравен стар свят. Първия човек е всичко за вас. Втория не, той е по-скоро олицетворене на онзи нов/стар свят и нямате никаква сигурност, че след първоначалната еуфория, ще остане нещо. Е, вие сте!
Човек може да бъде привлечен многократно от различни хора и да нарича това влюбване, но любовта, а не увлечението е синоним на обичта. поне за мен. Ясно е, че трепетите от първите срещи не могат да се запазят в продължение на 30 години и не е нужно, защото никой няма да издържи на напрежението, но с времето има друг вид вълнения, които са силни и също толкова ценни.
Представете си конкретен казус: обичате някого, с когото имате дълга връзка, над 20 години. Същевременно от два месеца сте влюбен в друг. Наясно сте, че едното е истинско и доказано, а другото е плод на въображението ви. Към единия човек изпитвате преданост, признателност, състрадание, топлота, мило чувство, загрижен сте, а също и задължен. Другия ви кара да вибрирате. Не можете да оставите първия, заради миналото ви, но бъдещето няма да ви донесе нищо по-различно. Трудно е да оставите и втория, защото чрез него сте видели един забавен нов или много отдавна забравен стар свят. Първия човек е всичко за вас. Втория не, той е по-скоро олицетворене на онзи нов/стар свят и нямате никаква сигурност, че след първоначалната еуфория, ще остане нещо. Е, вие сте!
Угов, пак ли ти?
Не очаквай конкретен отговор. Не мога да зная как бих постъпила.
Цитат
И кого бихте избрали - обичния или любимия?
Дори и когато любимия е любим от два месеца, а обичния от 20 години?
Угов, пак ли ти?
Представете си конкретен казус: обичате някого, с когото имате дълга връзка, над 20 години. Същевременно от два месеца сте влюбен в друг. Наясно сте, че едното е истинско и доказано, а другото е плод на въображението ви. Към единия човек изпитвате преданост, признателност, състрадание, топлота, мило чувство, загрижен сте, а също и задължен. Другия ви кара да вибрирате. Не можете да оставите първия, заради миналото ви, но бъдещето няма да ви донесе нищо по-различно. Трудно е да оставите и втория, защото чрез него сте видели един забавен нов или много отдавна забравен стар свят. Първия човек е всичко за вас. Втория не, той е по-скоро олицетворене на онзи нов/стар свят и нямате никаква сигурност, че след първоначалната еуфория, ще остане нещо. Е, вие сте!
Казусът съм го играла на живо, с тая разлика, че второто не е плод на въображението, защото продължи не два месеца, а доста години. Много е сложно.
edinbashta , мисля си, че след първоначалната еуфория отново ще дойде спокойната любов
( ако въобще се появи такава пак ). Въпроса е , струва ли си да се замени една такава любов за друга ?
( ако въобще се появи такава пак ). Въпроса е , струва ли си да се замени една такава любов за друга ?
Да, но след познанието за първоначалната любов, спокойната ще е недостатъчна, все нещо ще й липсва. Ако останеш с човека, когото обичаш, ще можеш ли да запълниш празнината от невъзможното влюбване?
Цитат
И кого бихте избрали - обичния или любимия?
Дори и когато любимия е любим от два месеца, а обичния от 20 години?
Времето изобщо няма значение. Отговорът ми се отнася за любим, а не за примера със страстните потрепвания, които не се знаели какво ще ми донесат?Освен това, ако някой е всичко за мен, то той е моят любим.
Не наричам любим, някой към когото изпитвам само страст. Нито пък всичко за мен някого, с когото ме свързва само привързаност , топлота и навик.
Да, но след познанието за първоначалната любов, спокойната ще е недостатъчна, все нещо ще й липсва.
Ще прозвучи философско, но уви хората така сме устроени, все нещо не ни достига, все сме неудовлетворени, все чувстваме че нещо изтърваме..и накрая умираме.
Или ако загубим нещо, тогава го оценяме. И с любовта е така.
edinbashta , мисля си, че след първоначалната еуфория отново ще дойде спокойната любов
( ако въобще се появи такава пак ). Въпроса е , струва ли си да се замени една такава любов за друга ?
( ако въобще се появи такава пак ). Въпроса е , струва ли си да се замени една такава любов за друга ?
Да, но след познанието за първоначалната любов, спокойната ще е недостатъчна, все нещо ще й липсва. Ако останеш с човека, когото обичаш, ще можеш ли да запълниш празнината от невъзможното влюбване?
А защо ти е невъзможно влюбване? Падаш си по адреналина и гъдела от преследването?
Понякога познатият Дявол е по-добрият Дявол
Препоръчани теми