Заради чувствата, последващи любовта - обич, привързаност, разбирателство, уважение!... Такива неща. Пеперудите са временни. Понякога дори липсват и в самото начало. Понякога човек те запленява, без да си се влюбил в него. Тогава също говорим за изключителна връзка, да не кажа дори по-силна. Защото тя е започнала без почти неотменното "заслепяване", което предизвикват пеперудите. Тя започва като по-зряла и се опира както на по-сериозни чувства, така и на разум. Който остава завинаги в нас.
- Публикувана: 22 окт. 2009, 13:12 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2009, 21:18 ч.
Какво означава да обичаш някого?
Представете си конкретен казус: обичате някого, с когото имате дълга връзка, над 20 години. Същевременно от два месеца сте влюбен в друг. Наясно сте, че едното е истинско и доказано, а другото е плод на въображението ви. Към единия човек изпитвате преданост, признателност, състрадание, топлота, мило чувство, загрижен сте, а също и задължен. Другия ви кара да вибрирате. Не можете да оставите първия, заради миналото ви, но бъдещето няма да ви донесе нищо по-различно. Трудно е да оставите и втория, защото чрез него сте видели един забавен нов или много отдавна забравен стар свят. Първия човек е всичко за вас. Втория не, той е по-скоро олицетворене на онзи нов/стар свят и нямате никаква сигурност, че след първоначалната еуфория, ще остане нещо. Е, вие сте!
Да обичаш някого - значи да жертваш живота си за него! 
А ако никога не се наложи?
А защо ти е невъзможно влюбване? Падаш си по адреналина и гъдела от преследването?
То Е възможно. Ако избереш него...
Какво означава да обичаш някого?
Да изпитваш нежност към него.
Да изпитваш необходимост да му доставяш удоволствие.
Да искаш да се грижиш да него.
Да избираш него пред себе си.
Да разбираш.
Да се радваш, когато се радва той.
Да го оставиш да диша, когато има нужда от свобода и собствен уклон на живота.
Да не избираш вместо него.
Да го караш да се усмихва.
Да се чувстваш удовлетворен от постиженията му.
Да изпитваш нежност към него.
Да изпитваш необходимост да му доставяш удоволствие.
Да искаш да се грижиш да него.
Да избираш него пред себе си.
Да разбираш.
Да се радваш, когато се радва той.
Да го оставиш да диша, когато има нужда от свобода и собствен уклон на живота.
Да не избираш вместо него.
Да го караш да се усмихва.
Да се чувстваш удовлетворен от постиженията му.
Не го правя!
Човек може да бъде привлечен многократно от различни хора и да нарича това влюбване, но любовта, а не увлечението е синоним на обичта. поне за мен. Ясно е, че трепетите от първите срещи не могат да се запазят в продължение на 30 години и не е нужно, защото никой няма да издържи на напрежението, но с времето има друг вид вълнения, които са силни и също толкова ценни.
Представете си конкретен казус: обичате някого, с когото имате дълга връзка, над 20 години. Същевременно от два месеца сте влюбен в друг. Наясно сте, че едното е истинско и доказано, а другото е плод на въображението ви. Към единия човек изпитвате преданост, признателност, състрадание, топлота, мило чувство, загрижен сте, а също и задължен. Другия ви кара да вибрирате. Не можете да оставите първия, заради миналото ви, но бъдещето няма да ви донесе нищо по-различно. Трудно е да оставите и втория, защото чрез него сте видели един забавен нов или много отдавна забравен стар свят. Първия човек е всичко за вас. Втория не, той е по-скоро олицетворене на онзи нов/стар свят и нямате никаква сигурност, че след първоначалната еуфория, ще остане нещо. Е, вие сте!
Вонегът казва, че любовта е вечна докато е жива. Допускам, че любовта между двама може да си отиде и да се оваканти място за друга любов. Сигурност в любовта няма, не е имало и не може да има. Не след 20, а след 100 години с някой. Факта на любовта не прави другия твоя собственост, за да има сигурност.
ПП Ако героят в казуса е мъж нещата стават още по- прости, защото мъжете не са моногамни по природа.
Допускам, че любовта между двама може да си отиде и да се оваканти място за друга любов.
До преди да се появи третия, не ми липсваше нищо, или почти нищо...
Не е лесно да изоставиш някой, с който те свързва такова огромно минало, който обичаш, макар и по друг, по-рационален начин и който в никакъв случай не искаш да нараняваш...
Допускам, че любовта между двама може да си отиде и да се оваканти място за друга любов.
До преди да се появи третия, не ми липсваше нищо, или почти нищо...
Не е лесно да изоставиш някой, с който те свързва такова огромно минало, който обичаш, макар и по друг, по-рационален начин и който в никакъв случай не искаш да нараняваш...
А защо ти е невъзможно влюбване? Падаш си по адреналина и гъдела от преследването?
То Е възможно. Ако избереш него...
Щом вече си влюбен какво чакаш? И ако се съмняваш, значи нещо не е наред.
Моят съвет е да помислиш реално, какво губиш и какво печелиш.
Пък и два месеца никак не показват истинското лице на другата, дори напротив. Може да се окаже една химера.
Да не стане накрая от два стола- на земята?
Може би любов е наистина тогава, когато нямаш нужда да я дефинираш. На мен винаги ми е било трудно да опиша нещата, които обичам. Преди си мислех, че съм някакво изключение, своего рода темерут или чиста проба негативист, но ми се струва, че когато нещата са истински, при повечето хора е така.
Да обичаш е предизвикателство -ако в един и същ момент ти е идело да го убиеш, но знаеш, че не можеш, защото го обичаш!:lol:
По тази логика аз направо го обожавам значи 
Препоръчани теми