Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 11

ПО-точно ПО-ГОЛЕМИТЕ братя и сестри. По-малките копират поведението на детето с проблем, а не това на родителя...  Незнам кое е по-лошото в случая.... радва ме само това, че моето дете вече не се отличава от никое друго и "странностите му" не са забележими с "просто око". Докато на малкото диване странностите тепърва се показват и то направо крещят, а аз подозирам , че са изцяло изкопирано поведение. Докато единия научих да носи дрехи, другия се научи как да ходи гол 

Катина, ние постигнахме рязка променя в отношението с навлизане в пуберитета - най-големия батко става все по раздразнителен и "възпитава" дребните, понякога ги и поступва... Решихме да не се месим и да го оставим той да намери средното положение - оказа се че детето много добре може да го намери само.

Катина, извинявам се ако не съм успяла да обясня точно нещата. Малко ми е трудно да се изразявам достатъчно добре, така че да е разбираемо за всичко.
Просто цял живот съм била със сестра ми, израснали сме заедно....на мен лично почти не ми правят впечатление нещата, които могат да впечатлят другите. Дотолкова съм свикнала с тях.

Отношението ми към нея никога не е било "различно", макар тази дума на моменти да звучи доста кофти. ) Да, ядосвала съм се понякога на това, че е абсолютно директна....и казва неща примерно за нас, които не се коментират ей така пред познати и приятели. В този смисъл понякога малко ме е било срам. Но като цяло никога не съм се срамувала от нея.  Или пък че отива и се затваря в другата стая, вместо да си правим компания.
Но когато не е изморена от контактуването с "другият свят" (тоест училище, приятели) се забавляваме страхотно.
За външен човек трудно би разбрал и различил, че има нещо....освен ако не я опознае много добре.

TanyaMG, възможно е и да е имала повече късмет с това, че не сме я водили по лекари, психолози и т.н. То тогава едва ли и са щели да обърнат особено внимание на това.

Катина, до определена възраст ще има това желание да се грижи постоянно за брат си. След това мисля, че ще се научи да го прави така, че да това да не пречи на нея самата, няма да е толкова "обсебена" от мисълта за грижите за него.

Братята и сестрите на разлчното дете го приемат него - различното дете така както го приемат родителите.По точно, ако аз се срамувам от Мишо и Моника ще се срамува от него.Ако аз се държа нормално с него с нормална порция галене, пердашене, крещене и хвалене - така и тя ще го приема.Копира моето отношение към брат си.
Думата различна е наистина неточна и дори кофти дума, но не се сещам за друга дума.И все пак той наистина е различен 

Mirama - разбрах те - благодаря 

При нас каката е по раздразнителна също, но пък и нямате си и идея колко дразнещ е брат и.Днес ми се прищя да му залепя устата за малко.За пореден път ми се дощя  .Молех се да проговори, сега не смея да поискам да млъкне 

Нещо такова, най-вероятно ще си имаш притесненията, но тя да ги усеща минимално и когато децата са заедно да не го усеща. Ако трябва я пращаи на повече извънкласни форми или на някакво занимание в читалището. И й показвай, колко се вълнуваш от другите й интереси.

За книгите, ако искаш да ти ги давам да ги четеш, няма смисъл да ги купуваш /ако решиш, че нещо ти е много интерсно тогава/. Гледам да намирам по 30 мин. на ден за четене, това беше един съвет: "как когато ви се роди дете да не станете съвсем "изкукала" майка-домакиня". Май съвета беше да се чете художествена литература, аз чета психо, та може и да съм към "куку" . Ще ти звъна.

Само да ви кажа колко са чувствителни децата, това се сетих и от постинга на Райка. Моята дъщеря също се натъжава от време на време, преди няколко дни седяхме на закуска аз и тя, аз бях тъжна и тя изведнъж започна да плаче. Ей така без причина, нито е имало скандал в предните 24 часа, просто без причина. Аз реших, че е заради моята тъга /изписана на лицето/ и й обещах, че ще стана весела...

Ох,при нас положението е точно обратното.По малкото ми здраво дете се опитва да бъде майка на кака си.Държи се точно като някаква закрилница,майка орлица.Което понякога помага,понякога вреди.Старая се да открия златната среда,защото виждам,че поведението на Мими много помага на кака и в определени случаи.Последно я научи да играе наужким.Готви и в сервизчето,дава и да яде и да пие наужким и Бубка много се забавлява.Всъщност голяма част от нещата Бубка научава от Мими след като ние с баща и сме правили десетки опити да я научим.
Обаче Мими прекалява в стремежа си да  бъде закрилница на сестра си.Обува и обувките,при положение,че Бубка може и сама и куп други неща.

Пепи, честит рожден ден на Мири!  Да расте здраво и щастливо дете, да напредва много бързо и да ви радва! Весел празник ви желая!

Честит РД Мири 
                                                               

Да ви сепохваля - водих малкия батко на рожден ден.  Този път беше без изцепки, нито е искал подаръците на рожденника, нито вика за тортата. Съвсем нормално си протече всичко, с изключение на това, че предпочиташе да си играе сам докато децата беснеха/бяхме в детски център с надуваеми замъци, катерушки и тн./ , предполагам шума му дойде в повече.  И както си седяхме майките и пиехме кафе, чувам да коментират - Абе кое е това дете с оранжевата блуза, от техния клас ли е, досега не сме го виждали по партитата .... Кое, онова с хубавата усмивка ли?  ... Много приятно дете, много възпитано, много е тихичко, но все се усмихва ....
и аз като взех и се надух и се обърнах и им казах - това е МОЕТО ДЕТЕ. Ей, изпращях от гордост направо.....

Пепи, честит празник! Да ви е жив и здрав рожденника, много радост да ви носи! 

Пепи,честит рожден ден на твоето малко слънчице Мири!Много здраве му пожелавам ,весело и щастливо детство и много да ви радва

Да ти е живо и здраво момчето, много да ви радва и да расте щастливо

Честит празник, Мири! Бъди здрав и не спирай да изненадваш мама приятно, стъпка по стъпка, но стремглаво нагоре!

Честит рожден ден на Мири и от нас!
Много здрав да е и малките стъпчици на успеха, да стават все по- уверени и по- големи!
Пепи, горда майка си, честит рожденик!

Здравейте момичета.
С голяма тревога и "буца" в гърлото ви пиша...
Отдавна забелязвам че детето ми е по-различно, но го оправдавах пред себе си- има време, ще проговори, по-чувствителна е, затова,...разбира всичко, но не иска да ми каже, защото знае че аз ще отгатна желанията й... но вътрешно в себе си усещам, че нещо не е наред... чувствам го, вечер не мога да спя... Отдавна  хвърлям и по някой поглед в Интернет за аутизма, чета страници на английски, от известно време се зачитам и тук... , и тревогата ми се засилва, защото откривам доста сходни неща и у нея... Не искам да  поставям диагнози на детето си, но не искам и да се правя че не забелязвам... искам да съм наясно и да взема съответните мерки... Детето ми е на 1г и 10 мес. Не говори, казва само срички, ако иска нещо ме хваща за ръка и ме води, но не казва какво иска, само бута ръката ми, не обръща внимание на животните които й показвам , нито ги имитира... обича да разглежда книжки, да гледа телевизия, но си блъска главата в дивана, или в нещото на което се е подпряла...много силно. Като й направя забележка, спира, но след минута започва пак... и това всеки ден. Ако е самотна , ядосана, разстроена...прави същото Затворена е в себе си, не обича чужди хора, плаче и се гуши в мен....... Моля ви, помогнете ми. Голям шок е за мене, от малък град съм- Шумен. Къде да отидем да консултират детето, да преценят дали наистина има такъв проблем, и изобщо как да процедираме.Много ще съм ви благодарна ако ме ориентирате какво да сторя....
От сърце ви благодаря....

Здравей airis. Аз забелязах странностите на мойто дете на доста по ранна възраст от вашата.
Усещах че има проблем, виждах го, знаех го. Не знам дали се поставя диагноза в толкова ранна възраст. Където и да отидех ми казваха да изчакам да навърши поне 3г. Освен в детска психиатрична клиника "Св. Никола", за друго място не се сещам.