Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 11

Toва, че диагноза НИКОЙ няма да постави на толкова малко БЕБЕ е абсолютно вярно, но когато има изоставане в развитието то трябва да се наваксва с помощтта на специалисти.
Първото нещо което трябва да се направи е детето да започне работа с логопед, да се консултирате с психолог как да промените режима на детето и да изградите режим който не се променя никак /т.е. всичко за детето да е известно/. Ше трябва да получите съвет как да се справяте с определени ситуации които ви притесняват и т.н.

Не си поставяй диагнози на детето - наистина е много рано. Дали има или не аутизъм ще разберете след 3тата година на детето. Моя най-малкия син на тази възраст също не говореше, има малко изоставане в развитието, но няма аутизъм.
Важно е да знаеш дали детето те разбира като му говориш. Важно е да намериш начин да му стане интересно да учи нови неща/това трудно става у дома с майката, терапевта е по-добрия избор/
На твое място бих сложила детето на БКБГ диета веднага... но това си е твое решение.
Не мисли за аутизъм въобще засега. Живота ще покаже какво е и какво не е.

Обаче като за начало вземи и провери слуха на детето. Това, че то ЧУВА не означава, че то чува речта достатъчно добре за да я разбира. Това е първа стъпка да се изключи физиологична причина за липсата на говор.

airis, стана ми много мъчно като прочетох.
На първо място се успокой, защото тези чувствителни деца разбират като локатори всичко и не знаят как да го изразят. Знам, че точно сегашният момент е най-стресиращият за теб, но вярвай в детето. Сигурна съм, че ти и до сега си считала, че имаш много чувствително дете, но сега трябва и да повярваш, че като му помагаш да израстне емоционално, то ще се подобри, няма начин да не стане.

Това с удрянето на главата ме върна няколко години назад, моето дете правеше други неща, но пак защото не можеше да изрази емоцията. Аз си взимах детска книга, сядах тихичко до нея и и казвах "да ти прочета нещо". Тя се съгласяваше. Дори и да е била ситуация, в която тя ме е изкара извън нерви, се успокоявах и това правех, защото тя не можеше да излезе от състоянието си. Имам чувството,че около 1 година само четях книжки.

Другото е, че слушахме класическа музика и други по-нетрадиционни неща. Определени музикални произведения й помагаха да контактува с мен, да ме поглежда в очите, да правим подобие на танц и така да прекарваме време в нещо като нормално общуване, дори и без думи.
На тази интерпретация попаднах днес и ми се струва подходяща -   http://www.youtube.com/watch?v=sSgPDKG6bB0&feature=channel . Ако дъщеря ти не я хареса, може да потърсиш други неща. Има и класическа музика в детски аранжимент,  сега се сещам, че с това започнахме.

А на консултация може да отидете във Варна, няколко страници по напред имаше координати на център от Варна, има и други майки и ще ти дадат координати.

Mили момичета, безкрайно ви благодаря за разбирането и добрите думи!
Ще отидем на консултация във Варна. Много ме притеснява това блъскане на главата... Детето го  прави по цял ден, докато разглежда някоя книжка, или докато гледа телевизия, а когато  й направя забележка си взема книжката и отива в другата стая, сяда на земята, и продължава да се блъска този път в леглото. Отивам до нея, милвам я, показвам й героите от книжката, опитвам се да й почета, но тя не иска да ми обърне внимание, става, захвърля книжката, и започва да се занимава с нещо друго, обикновено взема друга книжка и пак се усамотява с нея...
Преди да започне да си удря главата пък се клатеше напред-назад, след този период пък, започна да се удря назад...
Когато беше по-мъничка, сама ми носеше книжките, слушаше приказките или стихчетата внимателно, дори като започнех да рецитирам някое стихче, тя сама намираше книжката с това стихче,и ми я носеше да я довършим заедно, или пък я отваряше и започваше да бърбори, все едно чете... дори повтаряше трудни думи като " дрехи "... но сега... изведнъж нещата коренно се промениха... не мога да намеря път до нея... тя все се изтръгва от мен и предпочита да се усамоти някъде... или да си смуче бибата някъде и да гледа някак празно в пространството...... ето това ме тревожи много, не допуска никой до себе си...
Много ми е мъчно. Тука родата ме притиска да я заведа да й леят куршум, била уплашена от нещо, ама аз още се пъна... не вярвам много в такива работи, ама вече и това ще направя... като удавник който се хваща за сламка...
Благодаря ви за подкрепата!

Здравей, airis ! Момичетата са ти казали, че детето е малко за диагнози, но пък за сметка на това не е малко за занимания - психолозите и логопедите под формата на игра, успяват да създадат модел за правилно поведение, да разберат кое провокира тези реакции  и да се работи в посока за преодоляването. Вътрешното чувство на майката, че нещо не е наред е много важно в случая и определено много може да се помогне, когато нещата са рано открити. Пиши ми на лични, ако мога ще помогна с информация за специалисти. 

Airis, за да млькнат роднините и да не те притесняват заведи го да му леят ,обаче това няма да помогне.Аз  имах диагноза на детето много рано и естественно толкова бях обьркана,че обиколих няколко врачки и баячки.Няма смисьл да обикаляш при такива хора,защото пьрво ще ти вземат парите ,а и ще загубиш ценно време през което може да се работи с детето.Даже имам един много смешен случай .Ще го разкажа за да се посмеете малко.Майка ми беше разбрала от някьде за един екстрасенс,който бил помогнал на някакво дете.Човека има офис тук в София и решихме да го заведеме.Това беше преди 4г.сега ,ако ми е никога няма да отида.Влязохме при него ,сложи си рьката вьрху главата на детето и стоя така 5мин.Накрая ни каза,че не може да ни помогне ,защото сме имали полтьргайст вкьщи, който много беснее и за това детето ни е в това сьстояние.С мьжа ми едва се стьрпяхме  ,но после умряхме от смях.Каза,че този полтьргайст си живее отдавна с нас, обаче бил много лош и сега тормози детето.
Повече при такива хора не отивам.На някой манастир да запаля свещ за здраве ходя .

airis, заведи го на куршум, за да си добре с роднините, но не им позволявай да те карат само по боячки да ходите.
А ти забелязала ли си да има човек, с който е по-спокойна и да прави опит да го гледа и общува? Около нас една от продавачките в близкия магазин има дарба да общува с децата. Всички деца ходят при нея с удоволствие и аз водя детето почти всеки ден за малко. Ако имате роднина или познат  детешар пробвай да установиш по-чест контакт с такъв човек.Вчера тази жена направи невероятна игра с детето и един сапун, беше класическо масажиране по всички части на тялото и обяснение кое какво е. И други много интересни похвати за общуване съм видяла от нея.

За това клатене и от мои наблюдения те имат нужда 2-3 мин да го правят, а после им става леко скучно и тогава може да пробваш да се промъкнеш до нея. Ако веднага я спреш ще се нервира, ако я оставиш дълго влиза в нещо като транс. Сега се сетих, че ако не можех по друг начин да откъсна детето я слагах да се къпе във ваната, понякога не тръгваше с ентусиазъм, но там се разсейваше.

Аз бих завела детето да му леят куршум.Това с леенето и врачуването си има положителен ефект върху родителя.Плацебоефект един вид.Самоуспокояваш се, че си опитал и това.А бог ми е свидетел, че родителя има нужда от помощ  .
За блъскането на главичката.Детето ти вероятно има хипосензитивност - тоест изпитва необходимост да получава вид натиск или притискане в областа на главичката.Опитай да му правиш някакви масажи по главата, като се опиташ да намериш точното място което му е най приятно.Моето дете така си блъскаше главата като малко.Когато позаякна започна да забива пръстчета в моята глава на точно определено място.Когато аз го натиснех на същото място по неговата главичка и той се размазваше от удоволствие и се успокояваше.Един вид синът ми ме е насочил с неговия натиск - къде точно аз да го натискам.
Виж товаТук можеш да разгледаш основните места където би могло да иска натиск детето ти.Моят син си търси натиск в едно конкретна точка отговаряща на конкретно нещо.Случайно намерих връзката с тази схема и необходимоста от натиск при моето дете и се надявам и на някой друг да му свърши работа моето откритие 

Идеята на Катина за масажа е много добра, може да има нужда от стимулация, пробвай и това.

Ох, аз не вярвам много на баячки и мен сигурно ще ме натовари, но пък ако е някоя спокойна бабка, която да ме хипнотизира и да ми даде увереност е ОК.
Сега съм загубила едни пакет у нас и не знам къде да го търся, чудех се нали има такива жени, които намират изчезнали предмети дали има такава врачка да отида при нея и да ме насочи къде да търся.

Всички тука сме се хващали за различни сламки  , няма да си нито първата, нито последната майка прибягнала до такова нещо. Момичетата по нагоре са ти дали съвети - добри са  .

Аз искам да ви благодаря за пожеланията за РД на Мири  . Празника за него беше много емоционален. Сигурна съм, че разбра и усети за какво иде реч. Още като си отвори очите и му казах ЧРД Мири и той почна да ми тананика Нарру birthday ..... Обстановката беше празнична, пренесе си балоните, шапките, шампанското в стаята където щяха да му идват гостите - сам, никой не му го каза и зачака. Първото си гостенче не беше го виждал отдавна и така се прегърнаха, че ..... очите ни се насълзиха с майка му. Абе с две думи - сигурна съм, че той разбра и усети, че този ден е специален за него  .

Вчера в групата в училище празненството за него продължи. Децата са му пели песни и рецитирали 

pepi_r   

airis щом родата те притиска  да посетите баячка, значи в това семейство все някой ще се успокои, че детето е заведено на баячка.Много е важно обаче да НЕ разчитате САМО на екстрасенси и баячки.Посещавайте си ги колкото ви душа сака, но в никакъвм случай не намалявайте посещенията при терапевти или лекари за тяхна сметка.
Всяка една от нас дава съвет, и всеки един е важен, всяка следваща, която пише нещо допълва предния съвет.Тоест всеки един съвет, който получиш тук трябва да го обмислиш и най добре да го опиташ.

Детето ти е малко за диагноза, но имаш огромния късмет да разбереш още от сега, че има някакви маркери за притеснение.Детето ти гледа ли в очите, когато му говорите.Търси ли внимание с очен контакт, или само със звуков сигнал - плач.Има ли хранителни предпочитания, има ли непоносимост към дрехи или материи.Следи ли предмета с поглед, когато го изгуби от очи.Ако играете на тази игра със скриване и показване на предмета ту ту я знам аз - прави ли му впечатление, че предмета изчезва и се появява.Ако си изпусне играчката от ръце, търси ли я с поглед.
По някакъв начин си късметлийка, че на тази бебешка възраст на детето ти се ориентира къде да попиташ.Ще помагаме с каквото можем - само питай 

момичета здравейте и от мен
на 11 ти Владко вдигна висока Т 39,2 и десетина минути след това направи фибрилен гърч... извиках бърза помощ това онова болница лекуваха го явно вирусна инфекция сложиха му и антибиотик но ме предупредиха че за нататък дори и при лека Т може да направи нов гърч .... неговия беше съвсем лек дори не успя съвсем да загуби съзнание не се е напикавал нито пък пяна му е излизала от устата не се е разтрисъл но ..... обърна очи пребледня започна да посинява и аз се побърках че може никога да не го чуя да плаче вече .... помислих че умира ....
както и да е сега е в топ форма отново тича и кара колело вряка малко повече от обичайното сякаш е малко по нервен но разбира и прави всичко както и преди , посъветваха ни да го консултираме отново с невролог естествено но в Габрово тъй като тук няма кой ....
така че ще идвам скоро с Сф
въпреки че как ще му напрвят ЕЕГ без да го приспиват не зная .... тоест зная няма да му направят....

Кое те притеснява - упойката ли? Не се притеснявай за това. Добре е да се направи консулт с невролог в този случай  .

/Като ти прочетох поста за гърча настръхнах цялата. Върна ме 5,5 години назад и към шока, който тогава изпитах  /

Airis,здравей и от мен!
Подкрепям казаното по-горе от момичетата.Започни да си водиш нещо като дневник,преди да отидеш за оценка при специалист.Спомни си всички "по-странни неща",които детенцето е правило.Пълзяло ли е,как се и изпрявяло в леглото,играеше ли си с крачетата,подаваше ли ръце ,за да го вземеш,изведнъж ли проходи,усмихваше ли се,механиката на хранене,походката му,чувствителността му при падане и удар,еднакво ли хваща с двете ръце,по-колко време си играете заедно,кога,вашата комуникация-тона,интонацията,мимиката ти,големината на изреченията ти,похвалите за успехите му.
Пишеш,че то е имало думички,а сега улавяш срички.Това е хубаво,че ги има и логопед ще ти помогне да ги задържите.От теб зависи да запазиш общуването.За Сон раис и Floor therapy предполагам си прочела.Роднините е хубаво също да са запознани с основните им идеи.
За хранителни непоносимости правила ли си изследвания?
Написах ферман.И съм оптимистка.Благопожелания от мен
Пепи-да ти е жив и здрав Мири.Да расте и те радва. 

Mimosa, shefcheto,desi, Tanya MG, Martin4e, Кифла, Катина, безкрайно ви благодаря за отзивчивостта!  
Разбира се, че всяка ваша дума, съвет, споделен опит, и дори самата съпричастност са важни за мен! Чета всичко внимателно, анализирам, преценявам. Много е важно да знам как да реагирам и как да се държа с детето при такива изблици на странно поведение. Много е трудно, особено като се касае за собственото ти дете... затова определено имаме нужда от консултация със специалист, не само детето, но и ние с мъжа ми... Досега някак интуитивно успявах да я овладея, единствено аз мога да я успокоя като я разстрои нещо, само мен признава, никой друг не допуска до себе си, но сега дори и аз губя понякога връзката с нея... усещам я някак тъжна, самотна...не искаща никого и нищо...един магазин с играчки сигурно имаме у нас, с нищо не се заиграва, нито конструктор, нито кукли, фигурки с различна форма които се промушват през дупка със същата форма-не,кофички, лопатки-не,... единствено я влекат книжки, списания, които разглежда блъскайки се, или пък музикални играчки с различни мелодии, които като започнат да свирят, пак се клатим като в транс...
Катина, ще опитам с масажа, благодаря за идеята.

Веси, докато съм пишела предния си отговор, ти си публикувала твоя. Идеята ти за дневника е много ценна. Отчитам като огромен пропуск , че не започнах да си водя такъв още от раждането... Но ще си нахвърля нещата, за които  споменаваш, ще опиша странностите, които ме тревожат. За Сон раис и floor therapy  не съм чела все още,но тази информация която чета всеки ден ме разстройва много, имам нужда да асимилирам всичко това ,което ми се случва,... но ще се радвам да ми дадеш линк да прочета за това. А за днес имам напредък, все още не съм плакала, ама сега като се събуди детето и като го видя да се лашка като в транс, отново ще плача....сигурно...