Публикувана: 29 окт. 2009, 09:26 ч.
Последно мнение: 8 ян. 2010, 15:28 ч.

Събирам забравени жестове ( леко носталгична) ІІ част

69 711
1 513
1

# 225 6 ноем. 2009, 16:04 ч.

Мнения: 465

Ели,на мен най-много ми помогна чай от мащерка и да си бъркам с лъжичка в буркан със сладко от ягоди.Такова,дето ягодките са по-дребни.
А челото си охлаждах с пакет замразен грах.Седейки на скайпа с мама.Да ме пожали,да ме погълчи,че не съм се обличала.Според нея всичките ми нещастия идват от липсата на вълнени чорапи под..маратонките.Или ,че не нося фес.
Моите фесове в детството бяха-скиорски(с мотив на снежинки) или елегантен-с поплетено на една кука цветче,артистично пришито отстрани.
ПС.Благодаря момичета и момчета за хубавите пожелания вчера.Драго ни беше. Hug

# 226 6 ноем. 2009, 16:22 ч.

Мнения: 740

Аз пък имах шапка-комин, помните ли ги - и шапка, и шал, че и дълъг пискюл имаше hahaha

# 227 6 ноем. 2009, 16:48 ч.

Мнения: 465

Simma,шапката-шал комин един ръкав ,който се нахлузваше на главата и покриваше шията ли беше?От разхлабен английски ластик.На челото се подгъваше за видимост и игривост ,нали?
Е,нямала съм пискюл.
То ми стигаха тези:пискюл-топка,пискюл-мартеница +качулката.Като кукер ходех. Joy

# 228 6 ноем. 2009, 16:56 ч.

Мнения: 4 571

Писах, пък не си виждам постинга, днес цял ден съм навън. Някъде на гърба на ВИНС-а имаше закусвалня или сладкарница, в която правеха понички-гевречета. Излизаха в тави, почти прави и на колони, ръсеха ги с пудра захар. Като кажеш колко искаш, каката ти нанизва на метален шиш точно толкова, през отворите. С боза. Любимите ми детски шапки бяха вълнена тръба, плетена, зашита, и на главата се получанат две островърхи. На тях пискюлчета, но без дръжки и ставаш като рис-че.

# 229 6 ноем. 2009, 20:16 ч.

Мнения: 609

Пак съм тук, след цял ден на легло. Чай от липа и мащерка с мед, ударна доза вит.С , парене яко в банята, гореща супа и малко живнах, че ме хвана съклета в леглото..
Шапките ми, шаловете и ръкавиците ми се сгушваха в ученическата чанта, само щом затворех вратата на дома си Grinning

Мама накрая се отказа да ме кара и мъдро заключи, че щом не ми е студено, значи съм с висока вътрешна температура и наистина не изпитвам студ. Иначе като съм настивала-парене на крака с руска горчица, чайове, аналгин хинин(еее, няма го вече, а вършеше супер работа), разтривки я с ракия, я с камфоров спирт и айде на сутринта пак на училище. Чак един път й се примолих да ме остави малко да поболедувам у дома-нямах никакви отсъствия от училище Grinning

Помните ли как ни проверяваха на входната врата на даскалото дали са ни изрязани ноктите, чисти ушите и не дай боже някое маце да е решило да се разкраси с грим:Бегом марш в тоалетните да си го измие със сапун hahaha

# 230 6 ноем. 2009, 20:25 ч.

Мнения: 1 206

Цитат на: elica676 в пт, 06 ное 2009, 20:16

...и емблеми на ръкава. Имах и едни шарени калцуни- не ми даваха да ги нося, цветни били.
А кларковете?
А еспадрилите лятото?
Шест чифта имах, всякакви цветове- нали съм ваканция, та можех да си искря Laughing

А цигарите "Средец"? Бели, дълги и шик. hahaha

И панаира при баба, когато всички мене гледаха- софиянче, пък и хубаво...пък аз се тъпчех с катми, ухаещи на масло и захаросани ябълки...там, насред въртележките и сергиите...

# 231 6 ноем. 2009, 20:55 ч.

Мнения: 5 462

Спомняте ли си колко рядко пускаха маслини... #2gunfire

Сега в блендера си сложих маслини каламата ,зехтин,стар лук и сол .. два оборота и стана страхотна разкошотия.
Веднага си припомних какъв лукс бяха по онова време.

# 232 6 ноем. 2009, 20:58 ч.

Мнения: 2 172

Да, имаше лаф- на опашка на маслини.Подсети ме.

от рога на изобилието... Laughing

# 233 6 ноем. 2009, 21:00 ч.

Мнения: 5 462

Цитат на: Вълкът с дълъг ник в пт, 06 ное 2009, 16:56

На пазара срещу Полиграфията продаваха страхотни казънлъшки понички или гевречета с пудра захар....ехх дядо винаги ми купуваше.
Всичко правеше само и само да ям ,че бях ужасно злоядо дете.

# 234 6 ноем. 2009, 21:17 ч.

Мнения: 609

Markrit и аз оттам взимах като дете-там ми беше квартала-бившия понеделнишки пазар. Много бяха хубави.. Heart Eyes

Маслинки баща ми винаги държеше в мазата една тенекиена кутия. Както и една тенекия солена риба. Разказваше ми, че имал много бедно и гладно детство и се чувствал спокоен, като знае, че има достатъчно храна в запас.
Един негов спомен винаги го приемах като фантастика-как като паднел снега и са правели пъртини, за да стигнат до фурната, училището и лекаря. Преспите били над 2 метра високи и са се движили като по снежни тунели. Никога май не съм виждала толкова сняг накуп..

аистенок, гледам клонираш се, вече сте трички? Laughing

Май поръчките за бебета се увеличават, та не смогваш Wink

# 235 6 ноем. 2009, 21:27 ч.

Мнения: 2 172

Цитат на: elica676 в пт, 06 ное 2009, 21:17

аистенок, гледам клонираш се, вече сте трички? Laughing

Май поръчките за бебета се увеличават, та не смогваш Wink

А, отлитам на юг с дружинка... в мечтите си. Sad

От детската градина си спомням може би първата есенна песен -"Вятърко листи в гората пилей..." ще я намеря ,да не се излагам... Wink

ето го

Вятърко листи в гората пилей,
Косето-Босето вече не пей-
с пойните птички отлитна на юг.
Есен е вече пристигнала тук.
.
Стихна шубракът, самотен и глух.
Зайко на припека кърпи кожух.
Меца захърка под стария пън,
Сладък за нея е дългият сън.
.
Нека да вее и дъжд да вали,
нека се стелят в гората мъгли!
Зайко си има пак топъл кожух,
Меца ще спи под юрганче от пух.

# 236 6 ноем. 2009, 21:38 ч.

Мнения: 1 206

На "...юрганче от пух" все плачех. Не, че е имало защо де.
Плачех и на още една за негърчето...не си спомням текста много добре, ама нещо такова:

През широкия път през полето
там де в зноя памукът цъфти,
крачи негърче с боси крачета
с вехта ризка на сини черти...

Някакво такова. Ако някой се сеща още, да казва. Аз толкова имам на тавана. Laughing