мажът ми ме тормози и бие

Много ме натъжи историята ти!
Ако смяташ, че няма шанс нещата де се променят, напусни го!Повярвай ми , че най-доброто нещо , което ще направиш за себе си и за детето е да не си с този мъж!След време това може да се отрази на психиката на детето, не позволявай това!Винаги има изход!Обади се на някой организация, както са те посъветвали момичетата.

Наистина много съжалявам.

От къде си, мога да помогна с дрешки за детето.

А със съвет, освен да не се страхуваш от него , но то боя боли, така че незнам, обърни се към някоя асоциация за закрила?!

ще се обадя,но имали смисъл та аз съм зависима от него ако остана сама с тия паники ще ми вземат детето а аз не искам  трябвами добър психолог а къде го?

ФЕЙщица-кутията ти е пълна немога да ти пратя съобщение

Мила, в какво се състои страховата ти невроза?!

Иначе, факта, че мъжа ти е започнал да те тормози след смъртта на майка ти говори, че е имал респект към теб и нея, а сега си просто негова собственост и се възползва максимално от новата си роля на насилник. Още повече, че няма на кого да разчиташ за помощ. Кажи за страховете ти плс.

Разчистих я.
Именно тези центрове осигуряват не само психологическа помощ, но и при нужда настаняват за известно време жената с детето - максималния срок за престой в кризисен център е 3 месеца, като с анекс може да се продължи. През това време психолог и социални работници от центъра работят с жената,преживяла насилие и в същото време й помагат да успява да се справи със ситуацията и след като излезне от Кризисния център.  Не можеш цял живот да бъдеш боксова круша на мъжа си. Детето ти вече е голямо, можеш да търсиш работа, да го дадеш на ясла, градина и да се справяш сама. Сериозна е диагнозата ти, но на първо време се иска лечение. За да стигнеш до лечението обаче, сама трябва да вземеш решението - да останеш ли или да се бориш. Има хора, които могат да ти помогнат, ти трябва обаче да решиш дали искаш нечия помощ. В работно време се обади на някои от центровете, които са ти пуснали и другите момичета. Този в Нови пазар е най-близо да теб. В Шумен има Център за обществена подкрепа, там също могат да ти помогнат, но само с помощ от психолог, докато в Нови пазар могат да ти предложат и някакъв вид закрила. Ако не можеш да говориш по телефона, напиши им мейл,в който да опишеш подробно в какво се състои проблема ти и от какво се нуждаеш.
Не се оставяй така, нещата ще се задълбочават. И не забравяй - детето ти има нужда от майка. Никой социален работник няма да вземе детето ти, защото имаш страхова невроза. но ако се оставиш и нещата се задълбочат, ще се психясаш и тогава вече не ми се мисли....
Остави ми и тел на ЛС, ако искаш да поговорим.

Не знам какво да кажа. 
Пиши ми адреса си на ЛС, за да ти помогна с дрешки.

Напълно съм съгласна с  ФЕЙщица ,трябва борба и никакво примирение с положението и никога"аз съм зависима" много хора ще ти подадат ръка.Ти трябва да си добре,за да е добре и детето ти .

ако може и за мен адреса на ЛС моето детенце е по малко но ще видя от приятелки

Спрете за малко със съветите от рода ''напусни мъжа си...''. Да,аз също бих посъветвала всяка една жена,подложена на психически и физически тормоз от страна на съпруга/приятеля си да го напусне. Тук обаче има един много голям проблем-жената е болна от страхова невроза и при положение,че няма близки на които да се опре за помощ,положението е страшно. Имах лично наблюдение над човек,страдаш от това заболяване. Страшно е,много е страшно! Хората,които са болни от тази болест не могат да се грижат сами за себе си (когато са в поредния пристъп),а какво остава да се грижат за някой друг или пък за дете. Страдащите от това заболяване имат натрапчивата представа, че ще умрат или ще се побъркат. Прочетете малко за това заболяване и ще се убедите,че човек който страда от него,не може да се грижи сам за себе си-а какво остава за дете. Наистина съжалявам за авторката,че е в това положение и се надявам много скоро да намери разрешение на проблема си.

Този мъж така или иначе не се грижи за нея. Единственото, за което той може да се погрижи е да и влоши още повече състоянието.

Така е,спор няма! Но ако наистина страда от това заболяване,напълно невъзможно е да се грижи сама за себе си,че и за детенцето. Дано да има някой роднина,който наистина да й помогне.

Прочетох  Социалните работници в Кризисните центрове, работещи със жени, преживели насилие също са запознати с това,какво представлява заболяването й. Затова и могат да й окажат съвсем адекватна помощ - както и да я й предложат вариант за излизане от дома й. Не мисля, че в състоянието, което тя описва, може да продължи да живее така, без да се влошава състоянието й.
Разрешението на проблема е специализирана помощ и отстраняване на насилника,защото системния тормоз и насилие засилват симптомите и пристъпите.

Не вярвам на нито една дума на авторката, освен за размера на дрешките, които й трябват.
Според мен гореописаната драма е с цел единствено да предизвика съжаление,
което и направи -помощта вече е осигурена.

Е защо пък винаги когато някой сподели проблема си и се намира друг да ни навира под носа, че това е поредната пързалка. Ами какво лошо има в това, че жената е казала от какво има нужда.