Преди месец на 02.10.2009 нашата малка принцеса ни напусна, беше на 2 месеца и от тогава за мен живота спря. Имам чувство, че сънувам един ужасен кошмарен сън, който ще приключи с моето събуждане и малката ми принцеса ще си бъде до мен и всичко ще е прекрасно, но ....
Може да ви звучи налудничево, но когато виждах, че я губя, чувствах , че тя отново ще се върне при нас и без да споделям това със съпруга ми , той същото ми го каза.
И знам, че една нова бременност би ме спасила, но пък ме обземат страхове дали този ад няма да се повтори, т.к. за мен нещата се развиха толкова мълниеностно .
По повод докторите в Бургас искам да кажа , че съм в ужас от тяхната некомпетентност , непрофесионализъм и безхаберие. Колегите им в София бяха потресени просто от състоянието на детето и от това, че проблема не бе уловен своевременно веднага след раждането, но уви нито в родилното , нито псевдо педиатърката Филипова / която за мен трябва да си скъса дипломата/ видяха така очевадния проблем, но всичко това за мен вече губи значение , защото креватчето е празно ......... , а душата ми стене от болка.
Доста дълго стана , но трябваше да ви споделя.
И до днес се чудя как е възможно такова безхаберие
.Тези хора дават ли си сметка. че това е човешки живот ?????????И при нас беше същото положение. Докторите в София бяха изумени. Нани, съжалявам много
.Тук ще намериш подкрепа и разбиране .Пиши и споделяй. Не отавяй мъката в себе си .


Пиши винаги когато имаш нужда.
,какво да кажа незнам,
-за теб мъниче,чакаме да се върнеш 