Публикувана: 1 ноем. 2009, 15:57 ч.
Последно мнение: 15 юли 2015, 15:35 ч.

въпрос към майките които си гледат близнаците сами

30 969
341
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са най-често срещаните начини за излизане на разходка с бебета в сгради с малки асансьори?
Какви са някои от начините за излизане, когато живеете на етаж без асансьор?
Какви са някои предложения за улесняване на излизането с бебета?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са най-често срещаните начини за излизане на разходка с бебета в сгради с малки асансьори?
  
  Най-често срещаните методи включват оставяне на количката в гаража или багажника на колата, носене на децата в кошчета за кола до долу, използване на носилки или раници за едно дете, докато другото се държи с ръце и връщане за количката. Други майки са използвали специални приспособления като самари, които им помагат да носят двете бебета едновременно.
- Какви са някои от начините за излизане, когато живеете на етаж без асансьор?
  
  Някои начини включват носене на количката и багажа по стълбите, носене на децата на ръце или в кошница за кола, оставяне на кошницата долу, заключване на вратата и връщане за количката. Друг вариант е използването на носилки или раници за носене едновременно на две бебета.
- Какви са някои предложения за улесняване на излизането с бебета?
  
  Някои предложения включват използване на леки колички, които се сгъват и побират в малки асансьори, закупуване на зимни чувалчета, които осигуряват топлина на бебетата, и използване на специални приспособления като самари, които помагат на майките да носят двете бебета едновременно.
- Какви са някои от предизвикателствата, пред които са изправени майките при излизане с бебета в сгради с малки асансьори?
- Как се справяте, когато проходили близнаци не обичат да седят в количка, когато сте сами?

# 210 17 фев. 2011, 20:42 ч.

София
Мнения: 76

охх веднъж да проходят и ще ми е по лесно с излизането - но тогава сигурно ще се чудя след кого да тичам по напред Simple Smile

с каката като проходи много ме болеше кръста все трябваше да я държа за ръчички че много падаше - ще видим какво ще правя сега с тия двама хулигани Simple Smile

Цитат на: preci в чт, 17 фев 2011, 11:57

Напълно те разбирам Юли, и аз така. И ние живеем на 2-ия етаж, първо взимам сгънатата количка защото не мога да я прибера в къщи и се налага постояно да я сгъвам и разгъвам ,свалям я долу, след това тичам за единият, след това тичам за другият и заключвам. Има и друг вариянт, но го ползвам само когато най-големият батко си е в къщи, защото той ми помага. С него разгъваме количката в коридора, нареждам калпазаните и двамата я сваля до долу. newsm39

На това аз казвам фитнес:)))

# 211 17 фев. 2011, 20:46 ч.

Sofia
Мнения: 9 790

Мдааа.... и аз едно време много си ме4таех да проходят. Каква заблуда! Не искам да те отчаивам за това ще си замълча. Laughing

# 212 17 фев. 2011, 20:49 ч.

София
Мнения: 76

защо кажи да знам какво ме чака - Grinning

по добре да се подготвя психически

# 213 17 фев. 2011, 21:57 ч.

София
Мнения: 6 574

Е, ще тичаш в няколко посоки. Mr. Green

Моите диванета вече мога да ги втъкна в количката само, ако ги затисна с крак- няма такова огъване, придружено с неистови писъци. Ние също нямаме асансьор, а слизането по стълби с двамата си е предизвикателство. Peace

Нямаш ли вариант да държиш количката долу- в обща стая или багажник на кола? Другият вариант е, ако количката е с големи гуми, да я сваляш заедно с бебетата на задните гуми. Peace

# 214 17 фев. 2011, 22:01 ч.

Sofia
Мнения: 9 790

Страшно е. Поне за мен между 1г3м и 2г9м беше много страшно. Хем са стабилни и търчат бързо, хем не чуват като им говориш. Естествено тичат в различни посоки. Докато хванеш единия другият избягал... ooooh!

В продължение на малко повече от година бях като Супер Любо в градинката. Mr. Green

Непрекъснато бях в ужас че ще загубя някой от двамата. ooooh!

След 2г6м почнаха малко по малко да се поочовечват и сега вече няма проблем. Като викна се заковават. Mr. Green

Номерът е да си намериш за този период градинка хем малка, за да ограничиш риска да изчезнат, хем безопасна откъм коли...

# 215 18 фев. 2011, 10:41 ч.

Мнения: 227

Не ми се мисли като проходят #Crazy

В момента единият страда от зъборастеж направо е кошмар,буди се и реве неутешимо smile3518

.На мен така ми се спи smile3507

цял ден ходя като блъсната.С него спим в другата стая,а таткото с другия в спалнята.
Надявам се като никнат да ме мине болката / или сега започва/.
Моята количка стои на партерния етаж и входа ни се заключва, но за съжаление не мога вече да ги изкарвам сама, че натежаха доста.Другото е ,че всичко ме боли и като ги изкарам после ми е трудно прибирането пак сама.........

# 216 18 фев. 2011, 12:56 ч.

Мнения: 35

Ами дааа, най-напред колилите, след това зъби, прохождане...Няма как, по-трудно или по-лесно минава се през всички периоди. При някои деца единия етап минава" по-лесно " за майката, при други друг етап. Няма как, всичко си минава по реда. И моите диванета скоро проходиха, а и зъбките ни никнат . Помощ нямам отникъде, но като сравня нормално безсънните нощи с тези когато и двамата са болни ooooh!

Минава си времето кака им как стана на 7г не усетих, особено като тръгна на градина.Остава да се въоръжим с търпение Hug

Наистина като видя колко бабки и лели търчат след едно детенце кой го облича кой му бута лъжицата в устата, а" горката " мама се оплаква ли оплаква...Мерси! Мене като ми дойдат" помощници" става по- зле някак си организацията ми се губи. newsm78

Особено свеки идва кафето да си пие и да ми надува главата с нейните проблеми

# 217 19 фев. 2011, 18:20 ч.

Някъде там...
Мнения: 4 378

Аз пък си отдъхнах като проходиха. Laughing

Преди това 3 месеца се водихме за ръчичка т.е. водя едната и нося другата или водя едната, а другата се дере в количката. Бях откачила. Ако ги подпрех на някоя пейка, те тръгваха да лазят в две различни посоки или да се търкалят по земята. Едната не позволяваше да водя и сестра й и нея едновременно, дереше се докато не я пусна.
Като проходиха поне можех да извадя и двете от количката. Номерът беше да намеря по-закътана или оградена площадка или такава, където няма улица наблизо, а само тревни площи. И по възможност с по-малко атракциони за по-големи дечица - люлки, стръмни пързалки, катерушки. След 1 г. 8 м. се поочовечиха малко и повече ме слушат навън.

# 218 19 фев. 2011, 19:08 ч.

Пловдив
Мнения: 2 009

Цитат на: Жабче в сб, 19 фев 2011, 18:20

Аз пък си отдъхнах като проходиха. Laughing

Благодаря Жабче, ти ни даде надежди Laughing

# 219 22 фев. 2011, 09:09 ч.

Мнения: 342

Като бяха до окло 10 кг съм излизала сама със тях в количката ,но сме на нисък етаж и количката е с големи гуми ,после прибирането беше невъзможно,та излизах в часове ,в които като стане време за прибиране таткото ще си е дошъл да помага ..Рядко се е случвало да излизам сама,щото е голямо приключение..
Аз мислех ,че като проходят ще свалям количката и ще слизаме по стълбите,но не става...взех дори колани за прохождане,за да ги подръпвам да не се търкулнат надолу ,но моите юнаци са доста упорити и просто не успявам да ги удържа в посока която искам аз ..Сега навън е още по трудно,а колкото по растат имам чуството ,че по не ме слушат.. Sad

Единствената утеха е ,че единия е по-кротък навън /като му се скарам поне слуша/,а другия вкъщи /при същите условия/,така поне засега не съм станала разногледа съвсем..

Цитат на: fyoni в пт, 18 фев 2011, 12:56

Помощ нямам, но като сравня нормално безсънните нощи с тези когато и двамата са болни ooooh!

..Наистина като видя колко бабки и лели търчат след едно детенце кой го облича кой му бута лъжицата в устата, а" горката " мама се оплаква ли оплаква...Мерси! Мене като ми дойдат" помощници" става по- зле някак си организацията ми се губи..

мм,да това е точно казано.. Sad

,затова дори в началото ,когато беше най-трудно и имаше кой да ми помага не давах ,защото какъв келепир един ден не съм сама и двама вършим нещата...да,по-лесно е безспорно,но после на другия ми е още по-трудно ,докато вляза в крачка..,затова колкото и скапана да съм все гледах да си върша всичко ,за да не си развалям организацията..,просто в един момент вършиш всичко по-инерция като сомнанбул /щото като не спя се чуствам точно така/.

Последна редакция: вт, 22 фев 2011, 09:16 от katia13

# 220 22 фев. 2011, 10:18 ч.

Мнения: 46

Имам въпрос , как ги извеждате когато са около годинка,и все още не са проходили , пък вече не се събират в кошниците за кола?
На мен ума не ми го побира.До сега с баща им правихме едни акробатики , не е истина.....................
Мисля след рождения им ден да ходим за 1 мес.на село , поради причината че не виждам как ще ги извеждам сама.
Просто в момента ми е доста трудно с тях , а като чета и още по-трудно ще става Rolling Eyes

# 221 22 фев. 2011, 10:37 ч.

Русе
Мнения: 3 710

Кошниците отдавна им бяха малки, но въпреки това пак с тях, краката им стърчат, в колата няма къде да си ги тикнат, но просто нямах друг вариант. Тежко не тежко, какво да правя, мъкнех, добре, че съм якичка Wink

. От 10-ина дни имаме големи столчета за кола, 2-3 пъти излизах пеша с тях, че времето не става много много, но хич не ми е по-лесно. Докато ги наглася вкъщи, аз да се облека, докато отворя вратата на асансьора и единия се върнал примерно до вратата, после около колата да ги сложа двамата, но оправяме се някакси. Както казва мъжа ми викаме неволята и се оправяме. Иначе в друго отношение нямам проблеми.

# 222 22 фев. 2011, 11:05 ч.

Sofia
Мнения: 9 790

Те и да се събират в кошниците вече са много тежки да ги мъкнеш на ръце. Лично аз като бяха на 8 мес се преместихме на 1 етаж, мъжът ми направи рампи и си слизахме от входната врата директно с количката. Направо се родих! Че до 8 мес ръцете ми бяха стигнали до коленете от мъкнене на 2 кошници и багаж. Вариант за по-високите етажи може би е лятна количка, някакъв по-прибран модел, който влиза в асансьора. Не се сещам друго... newsm78

# 223 22 фев. 2011, 20:03 ч.

Някъде там...
Мнения: 4 378

Аз си ги мъкнех в столчетата. Бяха им малки, но просто друг начин не виждах. Ръцете ми станаха като на маймуна дълги. Laughing

Проходиха стабилно на 1 г 3 м. Тогава вече се мъкнехме за ръчичка по стълбите. После ги вкарвах в колата на предните седалки, пусках радиото да ги забавлява и през това време изкарвах количката от багажника на колата.
Купихме си лятна количка, която с малък трик влиза в асансьора. Така първо свалях количката до площадката пред асансьора, после децата и се намърдвахме заедно в асансьора. На връщане в обратен ред - качвам децата, после количката. Определено се улесних така.