КГО 2008 7-ма част

Само на бързо да уточня - въпреки че съм против яслите, за градината съм твърдо ЗА. Аз бях от тези деца израсли без градина и почти деца краи себе си - вследствие първия месец бягах от училище и се прибирах вкъщи когато ми омръзни.

Споделям мнението на Кристофер за индивидуалността на децата до 3 год. и от това май завеси и положението с яслите 
Викат ме да "наняме"

Минала съм по този път веднъж и при все това не знам какво бих могла да ви посъветвам. За Вероника съм избрала да не я пускам на ясла, защото първо - мога да си позволя да я гледам и второ - смятам, че ще се чувства най-добре в семейна среда.
От яслата на Кристиян бях много доволна, учителките много ги гледаха, обичаха ги, имаха подход. Но той се разболяваше и определено не е никак относително това, защото изпусна първата година в градината, за да може организмът му да укрепне. От тогава сериозно не се е разболявал. За социализиране е абсурдно да се говори, защото децата които не ходят на ясла, не стоят по цял ден затворени. Даже мога да ви кажа, че стига родителите да имат желание и време, ежедневието им може да е много интересно и ползотворно за тяхното индивидуално развитие.
Като цяло, това решение е много лично и не може да се правят сравнения. Децата са различни и яслата е едно от нещата, за които трябва да се подхожда в зависимост от техните особености и нужди.

Ех, Тони......Исках и аз да си кажа мнението, но с тази точка, която постави, направо ме отряза....

Истината е, че няма какво да допълня на всичко, казано от теб.

И да не съм съвсем капо, ще кажа за собственото ми дете. Валерия толкова бързо се приспособява към всички и всичко, че по-скоро би срещнала неразбиране от другите, не дотам дружелюбни деца. Яслите, респ. градините, според мен, са места, които до известна степен спомагат за утвърждаване на личността. Ще ми се да имам едно будно, комуникативно, самостоятелно и оправно дете. А що се отнася до отношението на възпитателите - искрено вярвам, че нещата напоследък са се променили....Така че, ние сме - на есен с песен.
А за връзката с родителите и преди всичко с майката смятам, че факторите, които я определят са много по-дълбоки. И не отглеждането на детето от майката до третата година е задължително условие за това.

Поздрави!

Не е задължително условие за добра връзка. Задължително условие е точно за утвърждаването на личността, което споменаваш... за мен де. Но вероятно съм краен случай - аз правя забележки, дори за начина, по който околните говорят на детето ми. Пресен пример - сериозна семейна дискусия заформих заради мащехата ми, която честичко нарича Сияна ревкла. При все че жената не го казва с лошо и при все, че детето изобщо не е ревливо.
За мен тия неща имат значение за това какъв човек ще се пръкне.

А че на децата им е по-интересно да си играят с други деца преди третата година... аз...хм... не съм особено съгласна.

Но всеки с отговорността си, както се казва Ще споделяме после кое как

Разбира се, всички можем  . Разказах това в противовес на разказ в преден постинг как дете е забравило добрите си навици, придобити у дома след като е тръгнало на ясла. Демек има и едното, има и обратното. Пак стигаме до това, че не можем да обобщим. Дали ще сме доволни от престоя на децата ни в разните заведения зависи най-вече от отношението и отговорността на възпитателя, дали става за тази работа или само присъства тялом при децата, колкото да не са сами.
Хареса ми получилата се дискусия - различни хора, различни мнения. Много по-интересно, отколкото всички да повтаряме едно и също няколко пъти.

Сис, успешно учене! Сестра ми учи и си гледа детето едновременно, затова съм много съпричастна към темата 

Е, така е - за това няма две мнения. Аз имах предвид, че тези плюсове, не са ми достатъчни за да предпочета ясла.
За мен вариантът бавачка е много по-добър - ако е възможно, разбира се.

Здравейте КГО. Дойде ред отново да черпя за порасналото ми момче. Той вече е един малък сериозен мъж на отговорната възраст 3 годинки  Кога отмина това време 

ОТносно градините и яслите спирам да говоря - във всеки пост намирам по-нещо, с което съм съгласна и такова, с което не съм. Но всички ние сме достатъчно голями, за да преценяме сами. Това е един от екзистенциалните въпроси като Да кърмя или не, Да давам ли вода или не, кокошката ли яйцето  Колкото майки, толкова мнения 
Ето малко снимки от една градина - съвсем пресни
https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png

Ех Мананче, да ти е живо и здраво детенцето. Моного да те радва и голям момък да порасне и голям сваляч да стане (това последното съм убедна, че ще се случи )
Кристофер тук никой не спори, по - скоро като гледам една интелигентна дискусия се получава. Хора много, мнения различни. Както знаем, всяко дете носи своя индивидуалност, реагират по различни начини в еднаква среда, защото приосто са си малки човечета, започнали да изграждат малките си личности. Ще споделяме опит, ще видим какво ще се случи Въпреки, че са малки възприемат света по различен начин, това което на едно детенце ще се стори плашещо и ще го разплаче, друго няма да впечатли, така че каквото и да си говорим ние, те ще имат последаната дума. Аз си спомням, че като тръгнах на градина, гледана съм вкъщи до три години, оревах света. Голям рев ревах и то дълго време. Бягах от градината, но накрая свикнах, това е. После не исках да се прибирам в къщи, майка ми като идваше да ме взема и се криех някъде да не ме намерят Голяма игра падаше, все още с носталгия си спомням за тези прекрасни детски години и се надявам детето ми също да изживее пълноценно детство сред други деца.

Мананка, честит рожден ден на Весони! Да е здрав и все така голям мъжага, търпелив и добър батко и много да си се обичате!

Не мога да видя снимките от линка...

manana да ти е жив и здрав и голям мъж да порасне!
За яслите и градините си говорите гледам. Децата до 3 години не се заиграват с други деца, не играят заедно с други деца без помощ от възрастен, макар да им е особено приятна  компанията на други деца. Проблемът е общо взето къде да намериш други деца. С Теди ми беше много лесно, защото квартала бе малък, имаше само една детска площатка, която се намираше в едно кафене и сутрин там си пиех кафето заедно с другите майки, а дечурлигата играеха. След като закуси ми носеше обувките си и общо взето бяхме все първи в кафето. В китното кварталче имаше градина, но не и ясла и се преселихме при родителите ми, че има ясла наблизо, но докато тръгне на ясла минаха 2-3 месеца, а тук просто нямаше други деца. Имаше наблизо 3 площатки, но постоянно бяха празни или по вечерно време с доста по-големи деца. Една сутрин ми се наложи да отида до квартирата за някакъв документ и тръгнахме рано сутринта с Теди. Ако щете вярвайте, но веднага след като слязохме на спирката и тя хукна към кафето и макар там да нямаше все още никой, че бе валял дъжд не можех да я изкарам от там, та седнах да пия кафе. Скоро започнаха да пристигат и останалите от квартала, а нашата красавица се хвърляше да прегръща всяко едно дете, а те я гледаха като марсиянец - на тая пък какво й става. Този случай ме убеди, че на моето дете контакта с други деца много й е липсвал, макар да бе само на година и половина. Съответно свикна много по-лесно от майка си с яслата. На мен ми се налагаше да преглъщам сълзите си, а как съм ревала докато тя е на ясла само аз си знам, сякаш няма да я видя след няколко часа. Тя си хареса едната госпожа повече от другата и хукваше да я прегръща, а другата я подминаваше като бърз влак малка гара. Първите дни се радваше да ме види вечер, а после, после и сутрин и вечер рев - сутрин, че не иска да става от леглото, а вечер, че не иска да си тръгва от яслата. Същото положение бе после и в градината. Не ми се е случвало да я взимам жадна, но пък гладна много често.

Сега съпругът ми е категоричен, че не иска да пускаме Роси на ясла, заради болестите. Около година при Теди нямаше никакъв проблем, но точно 6 месеца след като спрях да я кърмя и се започна една поредица от болести, която завърши с болнично лечение на пневмония и край с яслата, защото вече бе време за градина след като се възтанови и минаха ваканциите им. В градината не е боледувала кой знае колко - една настинка на година не я считам за боледуване, варицелата също не я слагам в кюпа. Та както е положението у дома няма да има проблем да си изкарам майчинството до края на втората година и след това дали тате, дали баба, все ще има кой да я гледа.

Сестра ми също не посещаваше детска градина, защото получи бронхиална астма, но в никакъв случай немога да кажа, че са й липсвали контакти, или че й е било трудно при общуването с деца. Не е  имала проблем със социализирането. Но все пак времената бяха други... Както Ариана каза ние бяхме талпа от около 20-30 деца, които играехме навън от рано сутрин до късно вечер. Ехх какви хубави сппомени...
Като цяло аз съм скептично настроена към яслата, но за детската градина съм за.

И аз така мисля

И аз да се включа За детска градина съм ЗА, поради ред причини, които изброихте... няма да повтарям А за яслата.... ми май не съм много категорична в мнението си... Има и + и -, а когато човек няма избор са необходимо зло... слава богу и аз имам избор та ако приемат Алекс (което много се съмнявам) може да я пусна, за да видя как се чувства Ако не и хареса живот и здраве ще ни търпи с бебето
Тя е толкова любвеобвилна и само търси контакт с деца... а децата понякога бягат от нея, особено когато тръгне да ги прегръща и целува (като Теди на Цвети). Не знам защо толкова странно я гледат все едно е тръгнала да ги бие То и Весето последния път се разплака от нея
А като казах бебе по-нагоре и се чудя нямаме ли си вече малък мъж? Ради не се е включвала да сподели хубавата новина 
Тази седмица и аз съм се заровила в учебниците и май ще изпуснем Йо и Максони и няма да се видим Последни напъни преди сесията... много искам да се отърва от редовните изпити и затова натискам за текущи оценки, та февруари да наблегна на оправяне на бъдещата стая на Алекс
И така нищо ново и интересно около нас 

Да ти кажа, Арианке, все едно за нас говориш... Не знам дали защото Денис не беше отделял от мен за повече от няколко часа, дали защото го кърмих още като тръгна на ясла или просто, защото е бил прекалено малък за това "изпитание", яслата беше много травмираща за него - ходи в периода 1,6 година-3 години и плака от първия до предпоследния ден 
Стана на 3 години и нещата се обърнаха на 180 градуса - харесваше му да е самостоятелен, да играе и с други деца, освен с мен, вече почна да приема и баща си и куп други такива положителности... Разбира се, винаги има периоди, когато е по-лепнат за мен, но вече е съвсем друго.
За детската градина мога да кажа, че не е имало никакви проблеми, то там организацията е съвсем друга и определено му харесва.

При малкият нещата едва ли ще стоят по-иначе - той пък за някои неща е толкова свикнал САМО с мен, че просто не си представям кой ще има нервите да промени това.. Все пак ще го пусна на ясла, но ще гледам да е по-късно - към 2 години (доколкото зависи от мен и обстоятелствата)...

Хайде днес да се почерпите за рожденния ми ден.
 

Eeee, Цвети... 
ЧРД, бъди здрава, весела, щастлива, обичаща и обичана 

Мананка, на патерици, но от все сърце ЧРД и на твоето голямо момченце! Много здраве, щастливо детство и версели игри му желая 

Фийл, как сте вие? Софиянци ли сте? Обаждайте се де