Има нападки, дори дело срещу Грег Мортенсън за данъчни нередности на фондацията и измислени части от книгата. Не знам къде е истината, но за мен пак си остава вдъхновяваща книга, която беше обзела съзнанието ми известно време...
- Публикувана: 2 ноем. 2009, 19:54 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2011, 02:34 ч.
Последните пет книги, които прочетох
„Хляб по водите” – Ъруин Шоу
Скучно ми беше и не бях удовлетворена. Видях проблеми на обществото и на семействата, които са ни доста познати вече и на нас, но все пак остават типично американски; изобщо не ми се връщаше към тях, нищо ново не ми казаха, нито като стил нещо ми направи впечатление. Стана ми забавно само как вземат успокоителни лекарства и приспивателни като топъл хляб, ей така, за всяко най-дребно неразположение...
"Копелето на Истанбул" – Елиф Шафак
Имах по-големи очаквания. Струва ми се, че авторката е имала страхотни идеи и теми, представа как да структурира романа, но на моменти ми изглеждаше под влиянието на стила на други писатели. И героите ми изглеждаха „спуснати” в романа, с "поставени" в устата им изречения. Нямах усещането, че романът се е „лял” спонтанно, а че е написан по добре премислена идея.
Иначе наистина са ми близки темите за арменския геноцид, въпроса докога поколенията (турски и арменски, че и български по аналогия) трябва да са обременени от това; вечните теми за следите от деспотично възпитание или свръхвнимание от страна на родителите и рода... Най-ценна за мен беше темата за „семейните констелации”, т.е. неизбежното влияние на съдбата на миналите поколения, които дори не помним, но не можем да избягаме от тях.
"Трима другари” - Ремарк
Героите ми бяха „ясни” още в началото, дори без много описания. Допадна ми изобилието от диалози - точно както биха си говорили обикновени хора, човешки разговори, непринуден хумор.
Любопитно ми беше това време между Първата и Втората световна война - едно особено спокойствие, плах стремеж за щастие, въпреки несигурността и бедността, като затишие пред буря преди Втората световна война...
В началото ми беше малко скучно, после ми стана тъжно, като си помислих, че книгата започна да ми става „по-интересна”, когато дойдоха големите неприятности... Като цяло според мен Ремарк отново майсторски е представил темите за живота, смъртта, щастието.
„Любов” - Елиф Шафак
Хареса ми – като нещо вълшебно, което съм преживяла и то остава... Много плавно и естествено се лее езикът (в сравнение с „Копелето на Истанбул”). Палитрата от герои (разказващи от свое име) много ми хареса и ми станаха близки, сякаш не са от 13-ти век - ярки, естествени; лесно потънах и в атмосферата на това далечно време. Приятно поднесени и развити идеите за Любовта (не между двама души, не между мъж и жена), суфизма, религиите . До средата на книгата бях спокойна и четях с интерес, но постепенно ме обземаше необикновено силно вълнение, нарастващо все повече в последните глави.
Самостоятелно частта за 21-ви век и жената в преломен период би ми била досадна, но тук беше сравнително ненатрапчива, а и всеки, който е имал подобни периоди, би чел с известно любопитство. Все пак магията за мен беше в 13-ти век. Иначе не обичам да чета от „онези” духовни, езотерични, мистични книги, но тук за мен всичко беше различно...
„Японският любовник” – Рани Маника
Слаба ми се стори след „Любов”, но засега съм любопитна винаги, щом „попадна” в нова страна, а в Малайзия не съм била
Разбрах, че не мога да търся някакво литературно майсторство, но се радвам на всяко ново научено (например че там има голямо индийско малцинство) и почувствано нещо. Различното тук беше, че в книгите за Изтока, които съм чела, обичайна е безкрайната бедност, тук беше интересно да се опитам да си представя богаташкия живот в Малайзия.
Малко неестествено за мен бяха преплетени тайнствата, източните религии, божествата и чудесата... Имаше идеи, които споделям и аз, но сякаш целта на авторката е била да си представи идеите; малко неубедително звучеше, че необразованата готвачка-лечителка изнася по всеки повод безкрайни лекции и има такова дар-слово. Не че необразованите хора не могат да бъдат духовни, напротив, но тук беше сякаш не на място...
Скучно ми беше и не бях удовлетворена. Видях проблеми на обществото и на семействата, които са ни доста познати вече и на нас, но все пак остават типично американски; изобщо не ми се връщаше към тях, нищо ново не ми казаха, нито като стил нещо ми направи впечатление. Стана ми забавно само как вземат успокоителни лекарства и приспивателни като топъл хляб, ей така, за всяко най-дребно неразположение...
"Копелето на Истанбул" – Елиф Шафак
Имах по-големи очаквания. Струва ми се, че авторката е имала страхотни идеи и теми, представа как да структурира романа, но на моменти ми изглеждаше под влиянието на стила на други писатели. И героите ми изглеждаха „спуснати” в романа, с "поставени" в устата им изречения. Нямах усещането, че романът се е „лял” спонтанно, а че е написан по добре премислена идея.
Иначе наистина са ми близки темите за арменския геноцид, въпроса докога поколенията (турски и арменски, че и български по аналогия) трябва да са обременени от това; вечните теми за следите от деспотично възпитание или свръхвнимание от страна на родителите и рода... Най-ценна за мен беше темата за „семейните констелации”, т.е. неизбежното влияние на съдбата на миналите поколения, които дори не помним, но не можем да избягаме от тях.
"Трима другари” - Ремарк
Героите ми бяха „ясни” още в началото, дори без много описания. Допадна ми изобилието от диалози - точно както биха си говорили обикновени хора, човешки разговори, непринуден хумор.
Любопитно ми беше това време между Първата и Втората световна война - едно особено спокойствие, плах стремеж за щастие, въпреки несигурността и бедността, като затишие пред буря преди Втората световна война...
В началото ми беше малко скучно, после ми стана тъжно, като си помислих, че книгата започна да ми става „по-интересна”, когато дойдоха големите неприятности... Като цяло според мен Ремарк отново майсторски е представил темите за живота, смъртта, щастието.
„Любов” - Елиф Шафак
Хареса ми – като нещо вълшебно, което съм преживяла и то остава... Много плавно и естествено се лее езикът (в сравнение с „Копелето на Истанбул”). Палитрата от герои (разказващи от свое име) много ми хареса и ми станаха близки, сякаш не са от 13-ти век - ярки, естествени; лесно потънах и в атмосферата на това далечно време. Приятно поднесени и развити идеите за Любовта (не между двама души, не между мъж и жена), суфизма, религиите . До средата на книгата бях спокойна и четях с интерес, но постепенно ме обземаше необикновено силно вълнение, нарастващо все повече в последните глави.
Самостоятелно частта за 21-ви век и жената в преломен период би ми била досадна, но тук беше сравнително ненатрапчива, а и всеки, който е имал подобни периоди, би чел с известно любопитство. Все пак магията за мен беше в 13-ти век. Иначе не обичам да чета от „онези” духовни, езотерични, мистични книги, но тук за мен всичко беше различно...
„Японският любовник” – Рани Маника
Слаба ми се стори след „Любов”, но засега съм любопитна винаги, щом „попадна” в нова страна, а в Малайзия не съм била
Разбрах, че не мога да търся някакво литературно майсторство, но се радвам на всяко ново научено (например че там има голямо индийско малцинство) и почувствано нещо. Различното тук беше, че в книгите за Изтока, които съм чела, обичайна е безкрайната бедност, тук беше интересно да се опитам да си представя богаташкия живот в Малайзия.Малко неестествено за мен бяха преплетени тайнствата, източните религии, божествата и чудесата... Имаше идеи, които споделям и аз, но сякаш целта на авторката е била да си представи идеите; малко неубедително звучеше, че необразованата готвачка-лечителка изнася по всеки повод безкрайни лекции и има такова дар-слово. Не че необразованите хора не могат да бъдат духовни, напротив, но тук беше сякаш не на място...
Тетралогията /засега/ на Джордж Р.Р. Мартин "Песен за огън и лед".
Впечатлена е силно казано. За пръв път посягам към фентъзи и ура! уцелила съм джакпота
Дори съм пуснала отделна тема, посветена на поредицата.
"Непознат в огледалото" С.Шелдън.
Доскоро заклеймяван от мен като булеварден
автор, Шелдън ме спечели завинаги. Опитвам се да се сдобия с всичко негово, излязло на български.
Очарова ме освен като автор, но и като феминист - в 90% от книгите му гл.действащо лице е жена/и. Конкретно в тази - има и мъж, за баланс.
Допада ми позитивността на героите му, тяхната борбеност и амбициозност. Романите на Шелдън донякъде са наивистични, но пък приятни в своята лекота. Действат разтоварващо.
Впечатлена е силно казано. За пръв път посягам към фентъзи и ура! уцелила съм джакпота
Дори съм пуснала отделна тема, посветена на поредицата."Непознат в огледалото" С.Шелдън.
Доскоро заклеймяван от мен като булеварден
автор, Шелдън ме спечели завинаги. Опитвам се да се сдобия с всичко негово, излязло на български.Очарова ме освен като автор, но и като феминист - в 90% от книгите му гл.действащо лице е жена/и. Конкретно в тази - има и мъж
, за баланс. Допада ми позитивността на героите му, тяхната борбеност и амбициозност. Романите на Шелдън донякъде са наивистични, но пък приятни в своята лекота. Действат разтоварващо.
"Кафка на плажа" Харуки Мураками СТРАХОТНА, много шантава, на места несвързана, абсурдна, но завладяваща
"Същинското настояще е недоловимо напредване на миналото, което поглъща бъдещето. Представите са съхранена памет."
"Може би повечето хора не се стремят към свободата, а само си мислят, че се стремят. Всичко това е илюзия. Ако получат истинска свобода, те ще изпаднат в силен стрес. Добре би било да го запомниш. В действителност хората не искат да бъдат свободни."
"Ако всички бяхме гении, светът би бил истински хаос. Някой трябва да следи за реда, да решава разни практически въпроси."
"Да приемаш нелепостите на сериозно означава да си пилееш времето.
- Много мъдро заключение. Ненапразно се казва: по-добре да не мислиш, отколкото да мислиш за глупости.
- Добре казано.
- И смислено.
- Може да се каже и така: "Слуга на двама господари яде двойно повече шамари." "
"Нещата извън теб са отражение на онова, което е в теб, и обратното."
"Колкото повече разсъждаваш за илюзиите, толкова повече те се множат и добиват отчетливи форми. И престават да бъдат илюзии."
"...няма такава война, която може да сложи край на всички войни - казва ми Враната. - Войната поражда война. Тя лочи насилствено пролята кръв, храни се с наранена плът. Знай, че войната е съвершено същество."
"Спомените сгряват човека отвътре. И в същото време го разкъсват."
"Всеки човек се лишава от нещо важно и скъпо за него - рядък шанс, благоприятна възможност, чувства, които никога повече няма да изпита. Това е част от живота. Но някъде в главите ни има едно кътче, където пазим тези спомени. Като книгите по рафтовете в нашата библиотека. И за да открием какво таим в себе си, трябва да си направим нещо като картотека. От време на време да забърсваме праха, да проветряваме, да сменяме водата във вазите с цветя. С други думи, човек прекарва целия си живот в собствената си библиотека."
“Дядо ми често казваше: да попиташ е неудобство, но за кратко, да не попиташ е неудобство за цял живот”
Колибата - Уилям Пол Йънг, много странна, но много ми хареса /две приятелки ми я върнаха зарязана до половината/
"Тъй като ти си важен, всичко, което правиш, е важно. Всеки път, когато простиш, Вселената се променя; всеки път, когато протегнеш ръка и докоснеш нечие сърце или нечий живот, светът се променя. С всяка добрина и с всеки акт на милосърдие моите цели са постигнати. И нищо вече няма да е същото..."
"За мишките и хората" от Джон Стайнбек, много тъжна ми беше
"И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени..."
„Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.”
„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. ”
В момента чета "Черният обелиск" на Ерих Мария Ремарк и "Норвежка гора" на Харуки Мураками и двете са много увлекателни
"Същинското настояще е недоловимо напредване на миналото, което поглъща бъдещето. Представите са съхранена памет."
"Може би повечето хора не се стремят към свободата, а само си мислят, че се стремят. Всичко това е илюзия. Ако получат истинска свобода, те ще изпаднат в силен стрес. Добре би било да го запомниш. В действителност хората не искат да бъдат свободни."
"Ако всички бяхме гении, светът би бил истински хаос. Някой трябва да следи за реда, да решава разни практически въпроси."
"Да приемаш нелепостите на сериозно означава да си пилееш времето.
- Много мъдро заключение. Ненапразно се казва: по-добре да не мислиш, отколкото да мислиш за глупости.
- Добре казано.
- И смислено.
- Може да се каже и така: "Слуга на двама господари яде двойно повече шамари." "
"Нещата извън теб са отражение на онова, което е в теб, и обратното."
"Колкото повече разсъждаваш за илюзиите, толкова повече те се множат и добиват отчетливи форми. И престават да бъдат илюзии."
"...няма такава война, която може да сложи край на всички войни - казва ми Враната. - Войната поражда война. Тя лочи насилствено пролята кръв, храни се с наранена плът. Знай, че войната е съвершено същество."
"Спомените сгряват човека отвътре. И в същото време го разкъсват."
"Всеки човек се лишава от нещо важно и скъпо за него - рядък шанс, благоприятна възможност, чувства, които никога повече няма да изпита. Това е част от живота. Но някъде в главите ни има едно кътче, където пазим тези спомени. Като книгите по рафтовете в нашата библиотека. И за да открием какво таим в себе си, трябва да си направим нещо като картотека. От време на време да забърсваме праха, да проветряваме, да сменяме водата във вазите с цветя. С други думи, човек прекарва целия си живот в собствената си библиотека."
“Дядо ми често казваше: да попиташ е неудобство, но за кратко, да не попиташ е неудобство за цял живот”
Колибата - Уилям Пол Йънг, много странна, но много ми хареса /две приятелки ми я върнаха зарязана до половината/
"Тъй като ти си важен, всичко, което правиш, е важно. Всеки път, когато простиш, Вселената се променя; всеки път, когато протегнеш ръка и докоснеш нечие сърце или нечий живот, светът се променя. С всяка добрина и с всеки акт на милосърдие моите цели са постигнати. И нищо вече няма да е същото..."
"За мишките и хората" от Джон Стайнбек, много тъжна ми беше
"И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени..."
„Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.”
„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. ”
В момента чета "Черният обелиск" на Ерих Мария Ремарк и "Норвежка гора" на Харуки Мураками и двете са много увлекателни
"Норвежка гора" - Харуки Мураками
Това е първата книга на Харуки Мураками, която чета. Краят ми е все още леко неясен, но след втори прочит се надявам да схана какво стана
"Амазония" - Джеймс Ролинс
Много ми хареса и ще търся още книги на този автор.
"Живата факла" - Стивън Кинг
Вървеше ми много бавно тази книга, въпреки че не бих казала, че не ми хареса. Просто не трябваше да я чета веднага след "Амазония".
"Не пускай ножа" - Патрик Нес
Страхотна книга. На някои места ми беше толкова кофти, та си поплаках. Краят (който всъщност не е край, тъй като има още 2 книги) беше просто
В най-скоро време ще се ходи до книжарницата за останалите две части 
"Страна на чудесата за непукисти и краят на света" - Харуки Мураками
Почнах я днес и ми се струва по-странна от "Норвежка гора", но това не пречи да ми харесва
Това е първата книга на Харуки Мураками, която чета. Краят ми е все още леко неясен, но след втори прочит се надявам да схана какво стана
"Амазония" - Джеймс Ролинс
Много ми хареса и ще търся още книги на този автор.
"Живата факла" - Стивън Кинг
Вървеше ми много бавно тази книга, въпреки че не бих казала, че не ми хареса. Просто не трябваше да я чета веднага след "Амазония".
"Не пускай ножа" - Патрик Нес
Страхотна книга. На някои места ми беше толкова кофти, та си поплаках. Краят (който всъщност не е край, тъй като има още 2 книги) беше просто
В най-скоро време ще се ходи до книжарницата за останалите две части "Страна на чудесата за непукисти и краят на света" - Харуки Мураками
Почнах я днес и ми се струва по-странна от "Норвежка гора", но това не пречи да ми харесва
Много трудно открих кога за последно съм се вписвала... и с кои книжки. Ето ги и последните пак отзад напред. Мисля ще са повече от пет, ама който не се сеща навреме...
Смелостта да обичаш от Даниел Стийл - 6/10. Уж много известно име, но това не е моята авторка. Нямам спомен дали съм чела и нещо друго от нея, но ... това да ми казва героите колко са прекрасни на почти всяка страница от книгата не ми допада. Въпреки това я четох до 4 часа, нещо ме завлече по някоето време...
Бог пътува винаги инкогнито от Лоран Гунел - 10/10. страхотна книга. Попадна в мен, защото я видях на приятелка на масата, а тя за късмет я беше вече прочела. В книгата има елементи на психология, които са много добре втъкани в историята. Препоръчвам я...
Кодекс 632 от Жозе Родригеш душ Сантуш - 3/10. Това за мен е португалския прототип на Дан Браун, като обаче обиждам Дан Браун, на който всички книги съм прочела и не се оплаквам чак толкова много, колкото имам да се оплаквам от тази книга. Не ми допадна. Много задълбаване в тези, които биха били интересни за много ограничен брой хора или поне аз така си мисля... Ще пробвам още една негова книга, та да видим. Чака на рафта... 
Избрани разкази от Йордан Вълчев - 3/10 - това не го дочетох. Не ми се занимаваше повече с него.
Нарочни приказки от Емил Йотовски - 0/10 -
това ме разби ви казвам. Чудя се защо стигнах до 80 страница. Трябваше да се откажа на трета, ама пустото чакане да се появи нещо свястно. Тук не го открих. Опошляване на всичко - приказки, истории, легенди. То бива черен хумор, ама това си е грозно.
Арфата на тревите от Труман Капоти - 9/10 - много красиво написана история.
Приключенията на Фильо и Макензен от Свобода Бъчварова - 5/10. Имам детски спомени за тези момчета. Толкова бях влюбена във Фильо от филма. В книгата обаче си има комунистическа пропаганда и днес това няма как да не го хванеш... Връща във времето на бригадите, РМС... Има една част, в която бяха в съда. Беше ми особено интересна. Имаше един много колоритен съдия.
Есета и писма от Джон Стайнбек - 5/10. Малко ровене в по-личен аспект в Стайнбек.
ПЕСЕН ЗА ОГЪН И ЛЕД: Игра на тронове от Джордж Реймънд Ричард Мартин - 10/10. Това ще е поредицата на годината за мен. Много удоволствие ми достави първата книга и с нетърпение чакам следващите. Запазила съм това удоволствие за морето. СТРАХОТНА
Брей, край нямат
Среднощен ловец: На крачка от гроба от Джанин Фрост - 3/10 - нищо не помня за тази книга.
Напомних си с чичко Гугъл. Нищо особено - разни полувампири и истински вампири, преследваха лошите истински вампири. Бляк - май вече започва да ми писва от вампири.
Това е... Свършиха!!!
Имайте прекрасен ден...
Смелостта да обичаш от Даниел Стийл - 6/10. Уж много известно име, но това не е моята авторка. Нямам спомен дали съм чела и нещо друго от нея, но ... това да ми казва героите колко са прекрасни на почти всяка страница от книгата не ми допада. Въпреки това я четох до 4 часа, нещо ме завлече по някоето време...
Бог пътува винаги инкогнито от Лоран Гунел - 10/10. страхотна книга. Попадна в мен, защото я видях на приятелка на масата, а тя за късмет я беше вече прочела. В книгата има елементи на психология, които са много добре втъкани в историята. Препоръчвам я...
Кодекс 632 от Жозе Родригеш душ Сантуш - 3/10.
Това за мен е португалския прототип на Дан Браун, като обаче обиждам Дан Браун, на който всички книги съм прочела и не се оплаквам чак толкова много, колкото имам да се оплаквам от тази книга. Не ми допадна. Много задълбаване в тези, които биха били интересни за много ограничен брой хора или поне аз така си мисля... Ще пробвам още една негова книга, та да видим. Чака на рафта... Избрани разкази от Йордан Вълчев - 3/10 - това не го дочетох. Не ми се занимаваше повече с него.
Нарочни приказки от Емил Йотовски - 0/10 -
това ме разби ви казвам. Чудя се защо стигнах до 80 страница. Трябваше да се откажа на трета, ама пустото чакане да се появи нещо свястно. Тук не го открих. Опошляване на всичко - приказки, истории, легенди. То бива черен хумор, ама това си е грозно. Арфата на тревите от Труман Капоти - 9/10 - много красиво написана история.
Приключенията на Фильо и Макензен от Свобода Бъчварова - 5/10. Имам детски спомени за тези момчета. Толкова бях влюбена във Фильо от филма. В книгата обаче си има комунистическа пропаганда и днес това няма как да не го хванеш... Връща във времето на бригадите, РМС... Има една част, в която бяха в съда. Беше ми особено интересна. Имаше един много колоритен съдия.
Есета и писма от Джон Стайнбек - 5/10. Малко ровене в по-личен аспект в Стайнбек.
ПЕСЕН ЗА ОГЪН И ЛЕД: Игра на тронове от Джордж Реймънд Ричард Мартин - 10/10. Това ще е поредицата на годината за мен. Много удоволствие ми достави първата книга и с нетърпение чакам следващите. Запазила съм това удоволствие за морето. СТРАХОТНА
Брей, край нямат
Среднощен ловец: На крачка от гроба от Джанин Фрост - 3/10 - нищо не помня за тази книга.
Напомних си с чичко Гугъл. Нищо особено - разни полувампири и истински вампири, преследваха лошите истински вампири. Бляк - май вече започва да ми писва от вампири.Това е... Свършиха!!!
Имайте прекрасен ден...
"Норвежка гора" - Харуки Мураками
Това е първата книга на Харуки Мураками, която чета. Краят ми е все още леко неясен, но след втори прочит се надявам да схана какво стана
Това е първата книга на Харуки Мураками, която чета. Краят ми е все още леко неясен, но след втори прочит се надявам да схана какво стана
И с двете книжки продължи приказното ми пътешествие
из Нарния.Появиха се нови колоритни герои- говорещ кон и една нова вещица и други чудати неща...Приятно се четат книгите.С удоволствие ще прочета и останлите две. 
След неособено интересната за мен поредица "Споделящият нож" бях решила да дам още един шанс на авторката.Избрах тази книга.И не останах разочарована.Хареса ми.Имаше забавни моменти,магьосници,битки,любов и всичко поднесено по начин,който ми беше много увлекателен за четене.Най-любопитно ми беше идеята за изковаването на оковният пръстен,за влагането на човешка душа в него.Това с влагането на душа ми напомни на споделящите ножове,което ми беше любопитно в предната поредица.Тези неща малко ми напомниха от своя страна пък за старите легенди за вграждането на хора в мостове за здравина и за погребването на майстори в пирамидите в Египет.Всичко това (за влагането) не знам доколко е вярно,но винаги ми е било интересно като четиво.
Втората книга от Сара А. Алън,която чета.Както и първата и тази ми хареса.Както и в първата и тук не бяха забравени вкусотийките,любовта,магични моменти.Новото тук бе един дух.
Харесва ми начинът,по който са написани книгите и начинът,по който те карат да се чувстваш след прочит когато затваряш книгата...с едно такова чувство на удоволствие ,с усмивка на устните и някаква топлина в сърцето.Много приятни книги наистина или поне за мен бяха такива. Колебаех се дали да си взема тази книга.Не знаех дали ще ми хареса.Но най-накрая любопитството ми взе връх и си я взех.И не съжалявам и при това ни най-малко.Много приятна книга с доста колоритни герои,със забавни моменти и всичко това потопено сред красотите на природата и едно малко селце,което пък се радва,както е казано в книгата,че е грозно,защото това значи ,че никави англичани няма да си купят къщи в него и няма опасност да трябва да сменят табелата,която кой ли ще плати
,на която гордо се отбелязва,че са 33 души. И тук са включени разни ястия и деликатеси,които играят важна роля в битието на хората. Но най-колоритното от всичко за мен не беше природата,която като си я представих и ми се приискваше да съм там,нито забавните номера свързани с това да се види кой е по-добър майстор в приготвянето на еди какъв си деликатес,а най-колоритното за мен бяха самите герои ,техните типично човешки болки ,проблеми и страх от самота и желание да бъдат обичани.А и още нещо...Тази книга хич не е подходяща за хора на диета.
Такова описване с какво са пълни еди какви си пастички,кремпити,с какви продукти е направено някакво ястие и т.н.т....въобще опасна работа. 
На мен ми бяха много любопитни обаче.Френската кухня ми е тотално непозната,но тази книжка ми запали интереса и мисля скоро да пробвам да потърся някоя рецепта. 
Джоан Харис - Шоколад - на финала съм, но е страхотна книжка. Има нещо неуловимо, вълшебно, подобно чувство имах, докато четях Вино от глухарчета - Рей Бредбъри
Владимир Набоков - Лолита - тази наистина ме изненада. Очаквах нещо сладникаво, блудкаво, бозав любовен роман, а ме изненада още в самото начало
Джером Джером - Трима души в една лодка без да става въпрос за кучето - забавна, саркастична
Джон Стайнбек - За мишките и хората - много дълбока, чувствена книга
Бегбеде - Любовта трае три години - като цяло много отчайваща книга
поне на мен така ми подейства. Повярвах му - явно съм много лесна
Владимир Набоков - Лолита - тази наистина ме изненада. Очаквах нещо сладникаво, блудкаво, бозав любовен роман, а ме изненада още в самото начало
Джером Джером - Трима души в една лодка без да става въпрос за кучето - забавна, саркастична
Джон Стайнбек - За мишките и хората - много дълбока, чувствена книга
Бегбеде - Любовта трае три години - като цяло много отчайваща книга
поне на мен така ми подейства. Повярвах му - явно съм много лесна
Джон Стайнбек - За мишките и хората - много дълбока, чувствена книга
Бегбеде - Любовта трае три години - като цяло много отчайваща книга
поне на мен така ми подейства. Повярвах му - явно съм много леснаНа мен ми хареса много ... стил - труден за описване, едновременно ми беше забавно, смешно, тъжно... провокира разни размисли у мен... Но не е книга, която би харесала на много хора. И трябва да се чете много и между редовете
Владимир Набоков - Лолита - тази наистина ме изненада. Очаквах нещо сладникаво, блудкаво, бозав любовен роман, а ме изненада още в самото начало
Изненадваш ме... не се заяждам с теб, просто ми стават любопитни гледни точки, които са много различни от моята ...
"Лолита" е всичко друго, но не и сладникав, блудкав и бозав любовен роман... Защо така си очаквала?
[
Джон Стайнбек - За мишките и хората - много дълбока, чувствена книга
Джон Стайнбек - За мишките и хората - много дълбока, чувствена книга
И последно: дълбока - да, но пък чувствена защо? Макар че аз очаквах сякаш повече от тази книга... /но това си е мое мнение
/ Владимир Набоков - Лолита - тази наистина ме изненада. Очаквах нещо сладникаво, блудкаво, бозав любовен роман, а ме изненада още в самото начало
Изненадваш ме... не се заяждам с теб, просто ми стават любопитни гледни точки, които са много различни от моята ...
"Лолита" е всичко друго, но не и сладникав, блудкав и бозав любовен роман... Защо така си очаквала? Брутално откровена, всъщност. Не си ли гледала филма?
Аз я харесах. Класика!