Polinka12 от Берковица, значи.
Помниш ме, нали?
Помниш ме, нали?
- Публикувана: 3 ноем. 2009, 20:46 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2009, 23:51 ч.
10 ноември 1989 г.
детското никога не е било заменяно с нещо за Ленин , защото се знаеше кога и какво е то ...
Ооо, напротив. Представи си следната ситуация - знаеш си часа на детското (щото то беше само едно) и го чакаш като днес децата Дядо Коледа ) и...изведнъж някакво извънредно предване за Ленин. Ти естествено си дете, зашочваш да роптаеш и о, ужас - казваш на глас пред всички (домашни и една-две комшийки), че мразиш Ленин. И после ядеш бой
Колкото до бригадите - не само, че не бяха експлоатация на детския труд, ами ни учеха на труд. А днешната младеж не мож и мръдна гъза от компа.
ПП. Аз съм с тоталитарно минало, щото носех очила и пеех в хора; имам роднина партизанин и бях отряден председател. Тъй че - не ме слушайте (четете)
ПП. Аз съм с тоталитарно минало, щото носех очила и пеех в хора; имам роднина партизанин и бях отряден председател. Тъй че - не ме слушайте (четете)
Направо ми се струва подло да задължаваш децата по цял ден да берат грозде или нещо друго под жарко слънце! 
Добре,че вече няма такива работи,защото определено не бих пуснала децата си 
,пък ако ще после да ме линчуват! 
Айде пък да не е цял ден. Аз бях 6-ти клас, това ще рече към 12 годишна...не съм била толкоз малка, щом след всяка бригада се връщах сново гадже
Направо ми се струва подло да задължаваш децата по цял ден да берат грозде или нещо друго под жарко слънце!
Не виждам нищо подло в това 16-17 годишни келеменца да берат грозде по цял ден, включително и моето собствено (келеменце, не грозде 
).П.П. Тогава и слънцето не беше жарко
Роднините ми по бащина линия- комунисти. По майчина репресирани. Мама и тате= Ромео и Жулиета / разбирай, балкона на мама е изток, а тя е слънцето/. Живеехме нестандартен живот в ж.к. Надежда, на ул. Свободен труд, която после прекръстиха на ул Свободна. Родителите ми бяха млади, спортисти, купонджии и у нас имаше постоянно някакви гости. Ние също непрестанно се влачехме по купони и гости. Беше весело. Сега си давам сметка, че не сме имали особено много пари, защото не събрахме и за секция, но хола ни изглеждаше два пъти по- широк от този на съседите под нас.
По- късно мама стана юрист в един завод и кариерата и потръгна. Това до един ден, в който се прибра пребледняла. Бяха я поканили да стане член на Партията.
Ужас- хем дядо ми щеше да изпадне шок като разбере за Партията, хем и Партията щеше да изпадне в шок като разбере за дядо.
Татко ми, пък, след не сполучи с отливането бордюри и изработването на части на кукли на преса, стана журналист и веднага се хвърли в дълбокото. Написал за един партиен секретар в провинцията, че построил вилата си за 20 лв, че беше пльоснал и фактурите.
Та пред блока ни висеше ченге, което разпитваше съседите дали някой от нас разказва вицове.
Тогава дойде 10-ти ноември и тези проблеми се разрешиха. След като тате не успя да загине докато отразяваше размириците в Букурещ купи една тенекия сирене, остави ни я и замина за Австрия. Там работи шест месеца в Баумакс като носач и с парите, които спечели си купихме панелката в Надежда.
Ето, че личните спомени не могат да послужат за оценка на каквото и да е по отношение на епохата.
Иначе, няма голяма разлика между тогава и сега.
Разбрах го след месец прекаран в Китай. Там всичко е много по- западно и по- модерно от тук. Имат Макдоналдс, Пица хът и Молове. Даже имат сума тв канали. По нищо не личи, че има тоталитаризъм. Докато не отидеш в Тибет.
Както и да е. Всеки строй е прецакня за едни и рай за други.
По- късно мама стана юрист в един завод и кариерата и потръгна. Това до един ден, в който се прибра пребледняла. Бяха я поканили да стане член на Партията.
Ужас- хем дядо ми щеше да изпадне шок като разбере за Партията, хем и Партията щеше да изпадне в шок като разбере за дядо. Татко ми, пък, след не сполучи с отливането бордюри и изработването на части на кукли на преса, стана журналист и веднага се хвърли в дълбокото. Написал за един партиен секретар в провинцията, че построил вилата си за 20 лв, че беше пльоснал и фактурите.
Та пред блока ни висеше ченге, което разпитваше съседите дали някой от нас разказва вицове.Тогава дойде 10-ти ноември и тези проблеми се разрешиха. След като тате не успя да загине докато отразяваше размириците в Букурещ купи една тенекия сирене, остави ни я и замина за Австрия. Там работи шест месеца в Баумакс като носач и с парите, които спечели си купихме панелката в Надежда.
Ето, че личните спомени не могат да послужат за оценка на каквото и да е по отношение на епохата.
Иначе, няма голяма разлика между тогава и сега.
Разбрах го след месец прекаран в Китай. Там всичко е много по- западно и по- модерно от тук. Имат Макдоналдс, Пица хът и Молове. Даже имат сума тв канали. По нищо не личи, че има тоталитаризъм. Докато не отидеш в Тибет.
Както и да е. Всеки строй е прецакня за едни и рай за други.
Всеки строй е прецакня за едни и рай за други.
Перфектното обобщение.
Всеки строй е прецакня за едни и рай за други.
Перфектното обобщение.
Ахам
10-ти ноември беше все едно да имаш пари за ремонт на къщата, а да решип да я събориш до основи, за да строиш нова. Тогавашните имаха умствен капитал само за козметични промени, пък те решиха да правят нова първа копка...а ние, хлапетата крещяхме до премала "времето е наше" и аз се сърдех що не ме пущат да паля и аз гуми на магистралата и да протестирам
Не , не е весело
тогава беше еуфория... невероятна.
А сега съм с чувството ,че някой ми открадна 20 години от живота , независимо за какви " пръчки" гласувах.тогава...
А сега съм с чувството ,че някой ми открадна 20 години от живота , независимо за какви " пръчки" гласувах.
А сега съм с чувството ,че някой ми открадна 20 години от живота , независимо за какви " пръчки" гласувах.
А сега съм с чувството ,че някой ми открадна 20 години от живота , независимо за какви " пръчки" гласувах.
А сега съм с чувството ,че някой ми открадна 20 години от живота , независимо за какви " пръчки" гласувах.
А сега съм с чувството ,че някой ми открадна 20 години от живота , независимо за какви " пръчки" гласувах.
...... и така нататък до 2040 г.
Не го искам това отново .. Не искам това да се случва въпреки всичко.
И песен напред не искам.
АЗ се чувствам пълен идиот , заради тези кифли и тутманици, ЗА които гласувах... Някога тогава..
Прости ми народе.
Аз няма да ти простя за циганските "кухи" гладови гласове... м.. не. Няма.
Честито 20. г. Чак премигвам на парцали не осъзнавам , че това са едни мои, твои и наши години- И са МИНАЛИ.
Някой да запали свещичките. На тортата.
тогава беше еуфория... невероятна.
А сега съм с чувството ,че някой ми открадна 20 години от живота , независимо за какви " пръчки" гласувах.тогава...
А сега съм с чувството ,че някой ми открадна 20 години от живота , независимо за какви " пръчки" гласувах.
А сега съм с чувството ,че някой ми открадна 20 години от живота , независимо за какви " пръчки" гласувах.
А сега съм с чувството ,че някой ми открадна 20 години от живота , независимо за какви " пръчки" гласувах.
А сега съм с чувството ,че някой ми открадна 20 години от живота , независимо за какви " пръчки" гласувах.
А сега съм с чувството ,че някой ми открадна 20 години от живота , независимо за какви " пръчки" гласувах.
...... и така нататък до 2040 г.
Не го искам това отново .. Не искам това да се случва въпреки всичко.
И песен напред не искам.
АЗ се чувствам пълен идиот , заради тези кифли и тутманици, ЗА които гласувах... Някога тогава..
Прости ми народе.
Аз няма да ти простя за циганските "кухи" гладови гласове... м.. не. Няма.
Честито 20. г. Чак премигвам на парцали не осъзнавам , че това са едни мои, твои и наши години- И са МИНАЛИ.
Някой да запали свещичките. На тортата.
Някой да запали свещичките. На тортата.
Или свещичката на поменната пита.
Върнахте ме в много приятни години. В гимназията ходехме по бригади и беше страхотен купон. Не сме се преработвали, но и никой н е разчитал на парите от бригадата.
Баща ми е разказавл за една студентска бригада във Враца за 1 месец му платили 2,60лв, а билета за влак до София е бил 2,68лв.
Спомням си как ми намалиха поведението заради пушене
Спомням си колко спокоен беше живота и не си заключвахме външната врата. А сол и захар се купуваха само когато свършваха в цялата жилищна кооперация.
Спомням си как здравеопазването ни не е било безплатно /т.е. винаги се вършеха услуги, търсеха се връзки, прокарваха се телефони, даваха се пари на лекари, но те бяха някак си по-човечни/
Всички ние бяхме по-хора.
Спомням си много добре кризата по времето на Жан Виденов. Бягахме от работа и бяхме там на площада в кучешкия студ, всеки ден. И как нямаше да ни излъжат и нямаше да ни предадат.
Сега живота ми е чудесен, но в личен аспект.
Като цяло ненавиждам арогантната паплач в която се превърнахме.
Баща ми е разказавл за една студентска бригада във Враца за 1 месец му платили 2,60лв, а билета за влак до София е бил 2,68лв.
Спомням си как ми намалиха поведението заради пушене
Спомням си колко спокоен беше живота и не си заключвахме външната врата. А сол и захар се купуваха само когато свършваха в цялата жилищна кооперация.
Спомням си как здравеопазването ни не е било безплатно /т.е. винаги се вършеха услуги, търсеха се връзки, прокарваха се телефони, даваха се пари на лекари, но те бяха някак си по-човечни/
Всички ние бяхме по-хора.
Спомням си много добре кризата по времето на Жан Виденов. Бягахме от работа и бяхме там на площада в кучешкия студ, всеки ден. И как нямаше да ни излъжат и нямаше да ни предадат.
Сега живота ми е чудесен, но в личен аспект.
Като цяло ненавиждам арогантната паплач в която се превърнахме.
Толкова мило ми стана докато чета.И тъжно до някъде.Наистина минаха 20 год. от живота ни -най-хубавите от всеки живот- м/у 20 и 40 година.
Паралела, който направи Филаделфия напълно се препокрива и с моето виждане за тогава и сега.Много добре го е описала.
А това с "откраднатите" 20 години- и да и не.Изобщо темата е много дълбока.
Паралела, който направи Филаделфия напълно се препокрива и с моето виждане за тогава и сега.Много добре го е описала.
А това с "откраднатите" 20 години- и да и не.Изобщо темата е много дълбока.