Абе, хора! Има вече тема по въпроса за носталгията - още актуална, нищо, че е навъртяла вече 400 страници! НЕма нужда да отваряме и втора. 
Един мой чичо навремето така обобщи своята младост, прекарана в бригадирски труд: Ние вярвахме, вярвахме искрено, че с нашата работа помагаме нещата да стават по-добри и че утре ще е по-добре от днес и вдругиден ще е по-добре от утре. Вярвахме го. И това ни правеше истински щастливи. Защото живеехме с надежда.
После спряхме да вярваме в каквото и да било.
Нещо подобно се случи и след 10 ноември. Бях дете тогава, но помня как хората вярваха фанатично, че нещата ще се подредят както е редно, че животът ще стане по-хубав, по-справедлив. Хората бяха наивни, дори невинни, в по-голямата си част искрени и непринудени. Излъгаха ги жестоко.
Ето ги лицата на 10 ноември 1989 г. Вижте ги добре: http://vbox7.com/play:aa762b71&al=1&vid=1493871
Какво не бих дала да усетя и аз вкуса на тази вяра в утрешния ден. Но няма да ме огрее. Ние сме поколение, което вече в нищо не може да повярва.
Един мой чичо навремето така обобщи своята младост, прекарана в бригадирски труд: Ние вярвахме, вярвахме искрено, че с нашата работа помагаме нещата да стават по-добри и че утре ще е по-добре от днес и вдругиден ще е по-добре от утре. Вярвахме го. И това ни правеше истински щастливи. Защото живеехме с надежда.
После спряхме да вярваме в каквото и да било.
Нещо подобно се случи и след 10 ноември. Бях дете тогава, но помня как хората вярваха фанатично, че нещата ще се подредят както е редно, че животът ще стане по-хубав, по-справедлив. Хората бяха наивни, дори невинни, в по-голямата си част искрени и непринудени. Излъгаха ги жестоко.
Ето ги лицата на 10 ноември 1989 г. Вижте ги добре: http://vbox7.com/play:aa762b71&al=1&vid=1493871
Какво не бих дала да усетя и аз вкуса на тази вяра в утрешния ден. Но няма да ме огрее. Ние сме поколение, което вече в нищо не може да повярва.
) - как една полска майка, изгубила сина си във войната, ще бъде горда до края на живота си, за това че синът ѝ е дал живота си за родината. Българската майка, изгубила син при подобни обстоятелства, ще облече черните дрехи, и ще страда. Пак до края на живота си.
Не виждам нищо подло в това 16-17 годишни келеменца да берат грозде по цял ден, включително и моето собствено (келеменце, не грозде 
но уточнявам,че беше в рамките на населеното ни място.Според мен би трябвало да се ходи ПО ЖЕЛАНИЕ на такива бригади,а не ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ(защото виждам,че на доста хора от форума им е било забавно). 