Имам добри спомени, защото, като всяко дете, обичах кола. Тя си беше дефицитна и я нямаше навсякъде.
"Пускаха " я (хубав термин от онова време), чат-пат, като голямото количество го даваха на свои хора.
В кафенетата имаше от машина - беше гадна и блудкава.
А баба ти и дядо ти не са имали заведение, но може да са били управители и по тая причина да си се наливала с кола.
Управителите на бакалници и заведения бяха доста богати, защото ставаха яки далавери.
И, разбира се, че концентратът се е внасял, защото рецептата му е тайна.
Така ли? Ами съжалявам, че ще те разочаровам, но не бяха богати. Бяха най-обикновени хора, безпартийни. Живееха при вуйчо ми и леля ми в техния апартамент а лятото си ходеха на село, отглеждаха кози, кокошки и прасета, имаха и бостан. Къщата - на два етажа, стара и с обикновено соц. обзавеждане.
А да ви подсетя и друго - не отварайте случая за "Чернобил" - и да бяа казали навреме, каква полза? Радиацията и вятъра не можеш ги спреш!
