Проблеми с бъбреците и пикочните пътища - 16

exence здравей и от мен. Опрерацията наистина е лека, не се тревожи. Мария е оперирана преди няколко месеца. Ефект има след няколко месеца, за пълното възстановяване на функцията на мехура ни казаха че трябва да мине около година. Но при нас нещата много се проточиха с времето. Добре е че при вас е открито на време и взимате своевременни мерки. Това е най доброто решение, няма израстване на проблема, има задълбочаване и затормозяване на функциите на мехура, от там и възпаление на самият мехур. Така че успех. Относно катетъра - ами ако е сложен както трябва болка няма. Просто 4 дена се въоражаваш с търпение и тичаш след детето постоянно и следиш да не дърпа катетъра. При нас балона който се раздува не е бил достатъчно раздут и това водеше до силна болка и парене при пишкане, изтичане  на голямо количество урина. Раздуха допълнително балона и го наместиха и след това нямаше болка, Мария си ходеше, маркуча и седече залешен за вътрешната част на бедрото с лейкопласт. Мила всичко минава бързо, вземи си панадоп или нурофен и на свещички и течен, защото след като детето излезе от упойката все пак си има болка. Но 2 часа след упойката не трябва да пие и яде нищо, което изключва и течният Панадол, затова за малко дете по добрата алтернатива е свещичка за обезболяване. Ако те интересува още нещо пиши това се сещам в най общи линии.
Момичета сега и аз да ви се оплача, Мария пдна много лошо на 3 март. Отиде да кара колело с брат си, и е паднала по лице. Освед че цялата е ожулена и синя си е прехапала езика много лошо, с дълбоки наранявания и се наложи да я зашият в Пирогов. А като връх на всичко, след като и сложиха урбазон, все пак е реагирала леко на местната упойка, та я следяха около час и половина след това. Сега трудно се храни и говори, след 7 дена щя отидеме да и махнат конците.

marychery , .и твоите приключения със слънчицето нямат край.бързо възстановяване на мъничката.а аз съм сигурна,че само след няколко дена ще атакува басейна и всичките си нейни дейности..

да, надявам се да е така. Благодаря

Ох, Меричери
Дано това е последното неприятно нещо, което споделяш!
Бързо възстановяване

Публикувана от: marychery
Момичета сега и аз да ви се оплача, Мария пдна много лошо на 3 март. Отиде да кара колело с брат си, и е паднала по лице. Освед че цялата е ожулена и синя си е прехапала езика много лошо, с дълбоки наранявания и се наложи да я зашият в Пирогов. А като връх на всичко, след като и сложиха урбазон, все пак е реагирала леко на местната упойка, та я следяха около час и половина след това. Сега трудно се храни и говори, след 7 дена щя отидеме да и махнат конците.

Много съжалявам за преживелиците на девойката, желая и бързо оздравяване и никакви такива емоции от тук нататък, но хората са казали "шило в торба не седи", та така и нашите деца не можем да ги вържем мирни, а и не трябва.
Исках да попитам и за уринаторната торбичка, дали ако и обуя гащички на малката няма да може тя да седи вътре, защото иначе не мога да си представя как ще се разхожда с нея и ще си я носи?Доколкото разбрах, има различни размери торбички, така че предполагам, че ние тъй като сме по малки и торбичката ще бъде мъничка.
А иначе, що се отнася за операцията, аз не се притеснявам толкова за мехура, колкото за бъбреците, защото честите уро инфекции, както е при нас водят до тяхното увреждане.За това предпочитам наистина да се направи операцията и то по-скоро.

Здравейте момичета! Извинявам се , че за втори път нахълтам в темата, но съм мног притеснена отново за момиченцето ми, което е на 1г. и 6 месеца. Преди време й откриха в урината 10 еритроцита, както писах и преди, според едни лекари е смущаващо, според други не е. На другия ден повторихме изследването и имаше 2-3 еритроцити, Бактерии никога не е имала , дано и да няма, като чета колко са упорити и как се борите с тях, направо ви се възхищавам за силата и търпението. Та да си дойда на думата - от известно време започнах да я слагам на гърне сутрин след сън  и следобяд като се събуди и забелязах, че пишка на пресекулки, като понякога си стяга и коремчето, т.е. пишне , спре за секунда и после пак. Понякога на два пъти се изпишква, друг път по 5-6 пъти спира. Забелязвам я също, че пишка на 1- 2 часа, като спи обаче почти не пишка. Пие често вода и основното й ядене все още е мляко , та мисълта ми е , че приема и доста течности. Дотук с моите наблюдения. Онзи ден я водихме на ехограф, при педиатър, който се видя в чудо, защото 4 човека не можаха да я удържат да лежи мирна поне за малко. та той й гледа бъбреците и каза, че единия е 57 мм, другият - 58 мм, но това било на доланата гарнциа, но все пак в границите, каза буквално, че има малки бъбреци, така се ошашках, че забравих да питам нормално ли е единият да е по-голям от другият. А и детето не спя да реве до захласване докато не напуснахме пределите на болницата. Не ми се мисли , ако трябва да я водя за още прегледи. В понеделник ще й дам урина за изследване, но съм почти сигурна, че ще е чиста. въпроса ми и молбата ми към вас е да ми дадете надежда, че може и нищо да й няма и само да съм се вгледала, съжалявам, че ви товаря с нашите неща, но колкот познати майки питах , повечето или не са ги слагали още на гърне или не са ги наблюдавали. Търсих в нета за размери на бъбреци, но освен за размери на камъни друго не намерих, видях че пишкането на пресекулки не е добре, но мисля че на места видях , че при малки деца нещата още не са урегулирани , но също така и видях много оперирани дечица на година и нещо, на които, както и на вас желая много здраве, сили и любов. Благодаря , че ме "изслушахте"

exence аз не можах да схвана  искаш да мушнеш в уринаторна торбичка катетъра ли? Значи маркучите са доста дълги, на края на маркуча виси торбичната. Има възможност тя да се откача и мъркуча да се запушва с тапа - но Мария е голяма и все пак усещаше кога и се пишка, и успявахме да реагираме веднага. Но в къщи си седяхме все с торбичната, само докато стигнеме до болницата я махахме. А за бъбреците  - да права си, при нас от дългото нелекуване освен че мехура е с хронично възпаление, и единият бъбрек както доктора обясни е с улейчета където урината си е направила път когато се е връщала обратно, поради невъзможността да изтича нормално. И аз се чудих какво ще правя с тия маркучи, но бързо ще разбереш, и ще видиш, че не е толкова страшно. Но и денем и нощем, трябва да си до детето. Пожелавам ти от сърце успех.
merylina виждам че детето ти е още бебе, но според мен, най - добре е щом си притеснена да си направиш нова консултация със специалист, и да намериш начин да я успокоиш, така че и лекарите и ти да сте наясно каквовижда на ехографа. Или поне да отидеш с още някой на преглед, който да я изведе от кабинета след прегледа веднага, за да имаш възможност ти да разговаряш с лекаря и да си изясниш за какво иде реч.

Мерилина, не се разбра откъде си. Важно е кой и какъв специалист е гледал детенцето. На колко е то, всъщност?

Меричери така е с малките деца.Не се спират и ние сме били като тях.Аз си спомням как с братовчедката карахме колело,а братовчед ми с още негови приятели скеитборди и изведнъж насреща кола и те като се равикаха на мене и нея да се пазим и ние така се изплашихме с нея и паднахме,че тя беше с нарязано коляно.Не смеехме да се приберем да кажем,ама нямаше накъде и казахме.Заведоха е на лекар и е шиха-сега и тя има белег 4-5 шева.Но всичко отминава.Нека Мария се оправя бързо и да започва пак плуването. 

От Враца съм, гледа я педиатър, доколкото знам при нас няма детски уролог и нефролог, а все се надявах всичко да е наред и да не се ходи до софия, а и най-вече че по никакъв начин не мога да я укротя , за да я прегледат. На годинка и половина е.

Наистина не си ме разбрала, не искам да слагам катетъра в уринаторната торбичка, а се чудех понеже ме притеснява застопоряването по някакъв начин на самата уринаторна торбичка дали ако обуя гащички на детето, тя няма да може да се пъхне вътре в гащичките, защото ако е отвън не знам как ще я застопоря към крачето.Аз предполагам, че в болницата я закрепят с лейкопласт към крачето, за да не виси в свободно състоятие, но незнам този лейкопласт дали ще се задържи на дрехите и дали няма да се отлепи.

честит празник  на всички дами!да сте усмихнати,прегръщани,глезени и стоплени всеки ден!  

неее не става. Торбичката си е бая торба. Няма как да я захванеш така. Докато бяхме в болницата и след това в къщи МАрия си лежеше и не искаше да слага бельо, а когато ни се налагаше да излизаме, просто махахме торбичката и на маркуча който всъщност свиси слагаше една тапа. Дадоха си ни от болницата и точбичката и тапата. За дрехата невиждам как ще закрепиш торбичката, по скоро си ще ходиш след детето и ще я държиш. ще решите проблема с по широки дрешки. Оф Мария все пак е доста по - голяма, незнам при ходещо бебе, какво точно да те посъветвам. Но не се тревожи от сега, бързо ще откриеш решение.
Честит празник момичета, да сте живи и здрави, и много щастливи  

Здравейте. Отдавна не съм писала, но редовно ви чета. Днес бях ме за втори път на преглед при Лилова от септември месец. Малкият е роден с двустранна хидроневроза и уретероцеле. Преди почти 2 год. искаха да му правят няколко операции, но благодарение на проф. Марбергер ги спестих ме, единствено сме пускали стерилна урина и контролно ехограф. Още на миналогодишната венозна урография се видя, че значително е израстнал проблема и  за операция вече и дума не може да става.
 Днес: Лилова, каза, че вече не може да се говори за хидроневроза, бъбреците са му в норма, легенчето и на левият бъбрек(което септември все още беше леко уголемено, но пак в рамките на допустимото) е с нормални размери 0,49. Не може да види и уретероцелето, т.е. и то е намаляло или изчезнало, противно на теориите, че само оперативната намеса е решение. За наше успокоение можем да направим сциентография, ако решим. Изненада ме, че ни помнеше от преди половин година. Пак, както предният път се обади да провери, кои може да дойде, за да му покаже снимките от случаят ни-били сме за учебник. Лекарката, която дойде, и гледа двата вида снимки от двете урографии на 1 месец и на 1год. и 1 месец, си мислеше, че подобрението на 2-та е след операция. Лилова и каза, че нямаме никакви операции.
Това е.
Пожелавам на всички добри новини.
Търсете мнението винаги на няколко специалисти, за да сте сигурни. Не се отказвайте и се борете. Понякога страшната диагноза, не е това, което я представят всички лекари. Важното е да запазите спокойствие и се мобилизирате. Винаги има изход и начин.
Моят син е пример за това.
Успех

Здравейте, честит празник и много здраве на вас и семействата ви пожелавам!

Искам да попитам тези от вас, които сте правили сцинтиграфия на децата къде сте я правили, в Александровска болница или в Св. Иван Рилски и доволни ли сте, в смисъл добро ли е изследването?