Това е вечната тема, но съм на път да се побъркам и затова я подхващам.
Живеем със свекърва ми откакто сме женени. От самото начало - още от втория ден откакто отидох да живея у тях се започна тормоза. В началото мислех да си отида, но после реших, че нещата ще са оправят. И така повече от десет години чакам този момент.
Бабата иска да командва цялото семейство. Всичко трябва да се споделя с нея и тя разбира се има мнение по всички въпроси. Иска тя да готви, върши какво ли не допълнително, след което ми казва, че съм мързелива. С това готвене ни държи всички под чехъл и ако случайно искаме да излезем или в неделя не сме на обяд в къщи, свекървата се сърди защо била готвила!
Изкарах една трудна година като гледах сина ми. Тя ме следеше непрекъснато в колко часа храня бебето и какво и кога правя, след което се сърдеше, че не си гледам добре детето.
От известно време искаме да се преместим да живеем другаде и драмата стана непоносима. Започна се едно сърдене и скандали. Обижда както мен, така и родителите ми и всичко, което смятам, че съм постигнала.
Смятам се за толерантен и културен човек, но вече така я мразя, че се разтрепервам като трябва да говоря с нея. Непрекъснато звучат в главата ми обидите, които ми наприказва и все повече се изнервям.
Как да се отърва от тези негативни мисли и пак да съм си същата?
Живеем със свекърва ми откакто сме женени. От самото начало - още от втория ден откакто отидох да живея у тях се започна тормоза. В началото мислех да си отида, но после реших, че нещата ще са оправят. И така повече от десет години чакам този момент.
Бабата иска да командва цялото семейство. Всичко трябва да се споделя с нея и тя разбира се има мнение по всички въпроси. Иска тя да готви, върши какво ли не допълнително, след което ми казва, че съм мързелива. С това готвене ни държи всички под чехъл и ако случайно искаме да излезем или в неделя не сме на обяд в къщи, свекървата се сърди защо била готвила!
Изкарах една трудна година като гледах сина ми. Тя ме следеше непрекъснато в колко часа храня бебето и какво и кога правя, след което се сърдеше, че не си гледам добре детето.
От известно време искаме да се преместим да живеем другаде и драмата стана непоносима. Започна се едно сърдене и скандали. Обижда както мен, така и родителите ми и всичко, което смятам, че съм постигнала.
Смятам се за толерантен и културен човек, но вече така я мразя, че се разтрепервам като трябва да говоря с нея. Непрекъснато звучат в главата ми обидите, които ми наприказва и все повече се изнервям.
Как да се отърва от тези негативни мисли и пак да съм си същата?
Това не е семейство 
Другите са семейство, заедно с мъжа ти. Ти си гостенка 
И това десет години 
