ИЗПИТИТЕ по БЕЛ и математика за бъдещите гимназисти

Темата е интересна и съм засегната като учител. Ще взема отношение за изпита по БЕЛ. Смятам, че трябва да е тест и преразказ, като двата компонента имат еднаква тежест. В теста - повече въпроси със свободен отговор и по-малка възможност за налучкване. Досега играеха на тото, не виждах смисъл. Преразказът проверява едновременно възможността да се запомня и възпроизвежда текст, като се извлича от него същественото и се изпускат подробностите, проверява способността да се пише свързан текст(голяма част не могат), проверява граматика и пунктуация. Само дето трябваше всичко да е изяснено  през септември, не още да го мъдрят

Браво Ана, чудесна инициатива! 
Хем ще има място, в което да се обсъжда въпросният проблем, хем няма излишно да обременяваме темата на седмокласниците!
Благодаря ти!
По-късно ще пусна и моите виждания по въпроса от позицията на родител както на тазгодишна седмокласничка, така и на две третокласнички, на които само след някоя и друга година им предстои същото изпитание.

И аз ще се включа тук като родител на седмокласник. Според мен изпитването на децата по БЕЛ трябва да бъде върху практическото владеене на българския език - способността им да се изразяват и да пишат грамотно.

За съжаление обаче, въобще не откривам подобна идея в примерните тестове, които съм виждала публикувани, и в частта на теста за преразказ, където май се набляга на художествени съчинения от миналия век с архаична лексика и сюжет. Впечатлена съм, че в тестовете се набляга на въпроси, които са предимно от научен, а не от практичен характер - напр. "Кое изречение е сложно съставно? Кое изречение е сложно съчинено?" "Кое изречение е сложно съчинено съединително?" или "Кои от посочените изречения са сложни съчинени съотносителни?" Познаването на изреченията по вид е знание с твърде съмнителна стойност - след някоя и друга година със сигурност се забравя, защото въобще не е необходимо, за да може човек да пише и да се изразява добре. Забелязвам сред тестовите въпроси и доста, свързани с термини, които са в обсега на вниманието на специалистите от Института по български език на БАН. Нямам обяснение защо толкова много се набляга на тях, като те също са знание, което няма никаква практическа стойност. За пример ще дам ето този въпрос - "Началната част от сюжетно произведение, в която се дават сведения за времето и мястото, в които ще се развива действието, за героите и техните отношения, се нарича: а) епилог; б) експозиция; в) завръзка; г) кулминация." Пре-любопитно ми е да разбера защо моето дете трябва да знае, че тази част се нарича "експозиция". То и аз не знаех, но на принципа, че знам другите термини се ориентирах към този отговор?! Аз бих я нарекла "изложение", защото ако и по български език децата започнат да използват чуждици, тогава пророчествата, че езикът ни си отива, ще се сбъднат доста по-скоро!!!

Преразказването на текстове, които по никакъв начин не ангажират интереса на децата, също е толкова нелепо. В живота си човек преразказва обикновено неща, които са му направили впечатление, или разказва (преразказва) ситуации от действителността, а не от миналото на баба си и дядо си. Затова смятам, че преразказът трябва да се замени със съчинение на текст по свободна тема - нарочно не искам да го нарека "есе", но идеята ми е наистина децата да могат да сътворят текст, в който да изразят отношение и евентуално позиция. В подобен тест много по-естествено детето може да покаже доколко владее езика и доколко може добре да се изразява. Иначе проверката кое дете колко архаизма знае и доколко може да запомни един текст, да отсее подробностите и да го интерпретира на лист хартия е занимание, което не е никаква база за оценка на владеенето на българския език. Това може да е проверка на паметта и различни нейни аспекти, но не и на възможността на едно дете да говори и да пише добре.

Белмекенска, радвам се да установя че сме от една кръвна група. Абсолютно съм съгласна с теб
 
Относно писането на есе - моето мнение е че на тази възраст твърде малко от децата умеят наистина добре да обмислят някакъв проблем, да си съставят мнение и добре да го облекат във фрази. Според мен есето ще бъде "много страшно" за нашите деца. Пък и стои въпросът с оценяването - там си е цяла йезуистика на кой преподавател коя теза му е харесала.

И аз мисля, че е малко относително оценяването на такова съчинение. А и нашите учители не са свикнали да оценяват такива работи. В други страни се държи на изказване на собствени мисли, докато нашата образ. система не е насочена към тази форма. Дори бих казала, че в някои училища би била и "осъдена"

Относно терминологията - и аз съм "за", да бъде намалена, а да се наблегне на грамотността на децата. Мои познати споделиха, че децата им (бивши единадесетокласници) не са били много добре по БЕЛ.Порешавали разни тестове публикувани тук и там и са си взели матурата с над 5.5, без да са достатъчно грамотни.

 Просто не мога да пропусна темата на ana_ ! Идеята ти е чудесна!   
 Според мен поне част от задачите по математика трябва да бъдат с изписано решение. Не мисля, че изпитът е мястото на лотарията.
 Подкрепям идеята, че по БЕЛ трябва да се провери грамотността на учениците, на не литературните им наклонности.
 Преди няколко месеца четох статия, в която се коментираше, че голям процент от учениците в действителност не извличат същността на текстовете, които четат и това се превръща в проблем по-нататък. В тази връзка се сетих, че една част от тест за кандидатстване от АК е точно такава. Цитиран е текст и възможни отговори за основната информация в него. Може би това би било добре да е елемент от изпита за гимназиите. Където и да учат децата ни, способността за извличане на информация е важна. Особено в днешно време, когато те четат все по-малко..... 

Доредих се и аз..
Като принцип заложената идея за 2 части на изпитите по БЕЛ и математика ми харесва, тъй като няма да се стига до ненужно обременяване на онези деца, които нямат претенции към елитните гимназии.Така че по отношение на първата част от изпитите по двата предмета, т.е към миниматурите, нямам съществени забележки.Децата вече 3 години ги държат и това не ги плаши, тъй като застъпеният в тях материал покрива образователния минимум.Проблемите идват с втората част...
Що се отнася до формата на втория модул по математика, определено считам, че по-подходящият принцип на селекция би бил изпит с описване на задачите, т.е избягване на тото-шанса.Но ...Тук идва голямото но...Намирам за редно втората част от изпита, макар и съдържаща по-трудни задачи от тези в миниматурата,да е различна в зависимост от профила, за който кандидатства детето - математически или езиков.Съгласна съм, че само на базата на лесни задачи на училищно ниво не може да се направи прецизна селекция, но пък и задачи със свръх повишена трудност за ученици от масовите училища, нямащи задълбочена подготовка по математика като тази на връстниците си от математически паралелки,не ми се струват подходящият вариант.Все си мисля, че е съвсем в рамките на възможното съставянето на относително трудни задачи, изискващи известна съобразителност и логика, на основата на които класирането ще е достатъчно точно и обективно. .На практика НПМГ и понастоящем процедира така.Отсява хората с математическа мисъл на база на свой собствен изпит, различен по формат и трудност от общия..И не е за пренебрегване фактът, че на този изпит задачите са с описване,не са в тестова форма.Едва ли последното е случайно. Промяна в подобна посока в известен смисъл ще върне системата на прием от доброто старо време, когато за езикови и математически гимназии изпитът беше различен.
Колкото до втория модул по БЕЛ, определено съм на мнението на повечето изказали се по-горе мами.Нужни са въпроси, чиито отговори не предполагат сухото зазубряне на термини, които в последствие едва ли ще влезат в употреба....Такива, които в по-голяма степен доказват грамотността и езиковата култура на ученика.В частта с литературните въпроси също биха могли да се променят всички онези абстрактни питания,като ги заместят с простички такива за автори на произведенията....На пръв поглед изглежда смешно, но истината е,че дванадесетокласници, изкарали успешно матурите, често не знаят авторите на изучавани през годините произведения.Колкото до съчинение или есе, подобна форма е силно относителна в процеса на оценяване и това я прави необективен критерий.Затова мисля,че добър или лош, вариантът за преразказ е за предпочитане.Има си строго определени правила на преразказване.Бъдат ли спазени те ,оценяването ще е предвидимо.Освен това преразказът си е текст, значителен по обем.И като такъв  може да покаже както степента на владеене на правописа и пунктуацията, така и езиковата култура на ученика.

  С риск да скандализирам форумното общество( първо, защото синът ми е едва трети клас и второ, защото мнението ми вероятно доста ще се различава от наложилата се в момента форма за кандидатстване след седми клас) аз бих приела много добре идеята, за гимназиите с природоматематически профил да се кандидатства единствено и само с математика, а за езиковите и т. нар. хуманитарни гимназии - само с БЕЛ(а защо не и с изпит по чужд език, все пак неговото изучаване е задължително от втори клас).
   Не виждам защо един блестящ математически талант трябва да бъде лишен от възможността да се развива в областта, в която е надарен, само защото е изкарал среден 3, 00 на изпита по български език и литература ( или дори двойка), както и обратното- съвсем не е задължително според мен човек, комуто страшно се отдават писането и езиците да е на ти с тънкостите на математиката.
  Е, вярно. Проверяващите ще бъдат малко по-ангажирани, ако се провеждат десет изпита вместо два, но нали уж всичко се прави в името на бъдещите достойни граждани на България. 

dideva,
Нищо скандализиращо не виждам в подобно мнение.Но все пак  ми се струва, че изпит по български трябва да има..Децата ни ,независимо от силно проявен интерес  и способности примерно  по математика, физика или биология, трябва и да са грамотни. И изпит по математика на приемливо сложно ниво за хората с езикова насоченост, също не е за пренебрегване.Ще спести наваксването на сериозни пропуски на децата в последствие, защото все пак в гимназиалния курс те продължават изучаването на въпросната наука, независимо от липсата на афинитет към нея.Но в такъв случай добро решение би било коренно различното балообразуване.За математическите профили да се взима примерно утроена оценката по математика и веднъж тази по Бел,  а за езиковите - утроената по БЕЛ и веднъж тази по математика.В добавка трябва да се съобрази и това, кои оценки от дипломата да  се взимат предвид при приема в съответните училища..

 За изпита по математика мога да се съглася с dideva, но за БЕЛ съм категорично против. Всеки човек, независимо с какво се занимава трябва да бъде грамотен на родния си език. Това е въпрос на самоуважение. Това образование се придобива в основния курс, после просто се доразвива.
 В подкрепа на идеята на not stubborn enough за преразказа, бих добавила че все пак децата трябва да представят някакво текстово изложение, за да се види грамотността им. В противен случай просто няма как да се провери, а преразказът е най-достъпната форма за тях.

SofiaV, не само в Американския колеж, а изобщо цялостно за всички кандидатстващи след 7. клас, важат задачите за извличане на смисъл от текст (въпроси от типа: коя е темата на текста, кое от твърденията е вярно според текста, как се осъществява връзката между параграфите и пр.). Те са заложени в изпита.
Колкото до втората част: преразказ или съчинение, аз определено клоня към второто по няколко причини:
1. В плана на бъдещето развитие смятам, че учениците, упражнявали се по-сериозно, запознати с аргументативния текст (какъвто е съчинението разсъждение), след 7. клас се справят доста по-лесно с интерпретативното съчинение и с литературното есе - оновните изпитни форми от 8. до 12. клас.
2. Аргументативният текст те кара да интерпретираш, да се задълбочиш, да проявиш творчество (тези неща не са непосилни за седмокласниците, напротив), докато основното изискване за преразказа (по обясними причини, такъв му е жанрът) е ограничаването на личното мнение, на демонстрирането на собствена преценка.
3. Не е вярно, че преразказът има ясни критерии за оценяване, а аргументативният текст - не. Бих казала, че доколкото става въпрос за литература, няма как да се изчисти субективният момент при оценяване и при двата жанра. Но подобно на преразказа, и аргументативният текст си има изработени критерии за оценка - вижте формата на изпита за матурите, там са упоменати.
4. Самият преразказ е доста коварен - особено с частта при избора на времената и преобразуването на пряката реч в непряка. Струва ми се, че там учениците доста грешат.
5. И последно: т. нар. трансформиращ преразказ е пълно недоразумение: хем се променя авторовият замисъл, хем нещата (уж) тръгват в посока на някакво творчество, хем ограниченията за собствена гледна точка продължават да важат.

И аз съм аз преразказите. Те показват грамотност, умение за възприемане на текс, отсяване на важното от маловажното и предаването му в писмен вид.
По математика- може изпита за матем. гимназии да е отделен или да се дадат допълнителни задачи за децата, които искат да учат там. Те би трябвало и по-бързо да се справят от останалите.
Против съм да отпадне изпита по БЕЛ за тези училища. Децата трябва да пишат грамотно на родния си език.
Не съм съгласна, че език. гимназии са само за деца с хуманитарна насоченост. Лекар, икономист, учен - нали трябва да следят постиженията в съответната област. Ако не знаят чужд език, - изостават и после се оплакваме от некомпетентността им. На тази възраст не са още ориентиране. С риск да бъда банална - всеки език е едно богатство . Обогатяваме общата си култура.
В моето семейство дори и бабите ми говореха поне 1чужд език, а само майка ми е завършила филология. А в съвременното ни общество е пагубно незнанието и неползването на чужди източници.

 Не мога да се задълбоча в преразказите, защото аз самата не съм много наясно с тях  .