здравейте, темата е тежка,какво се случва с дете на 10 години изгубило мама. Сестра ми загина внезапно, автомобилна катастрофа. Племеницата ми живее с баща си, който по всякакъв начин я лишава от моята любов и внимание, чувствам се безсилна , но искам да бъда до нея, как?
- Публикувана: 18 ноем. 2009, 13:40 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2009, 16:41 ч.
деца загубили родител
само някой преживял такава трагедия, би могъл да разбере за каква болка става въпрос, как мога да помогна на детето, когато родителят не желае това и дори елементарната комуникация между нас, големите е обречена, убедих се в това след години, напразни усилия, молби, разочарования.
Говорила съм с психолог, на свободна практика и този в училишето, адвокат, агенцията за закрила на детето, всички ме разбират и казват, че моят случай не е единичен, че има и много по-лоши ситуации, знам това, но съвсем близо до мен е детето което обичам, за което съм отговорна и нищо не мога да направя за да помогна, защото съм просто леля и това не означава юредически нищо и защото ако се опитам да предприема нещо радикално, последствията ще са нов тормоз над детето. Ако някой е успял да се справи в подобна ситуация, моля нека ми пише - как?
Здравей, Джейни 73! Смъртта на член от семейството изкарва всички извън строя за дълги години. Смятам че са единици тези, които успяват "да се вземат в ръце" бързо. Сигурно и на таткото му е много тежко. Може би сега има само дъщеричката си и се е "вкопчил" в нея. Не бързай да го виниш. Сигурна съм, че имаш най-добри намерения, но както казват:"Дай време на времето". Може би е добре, когато пожелаеш да се видиш с нея, да отправиш покана и към таткото. Не го изолирай, за да не му минават мисли, че искаш по някакъв начин да му отнемеш детето. Но не бързай, ако няма готовност за това. Ако насилваш нещата, само ще ги влошиш.
благодаря за отговора, явно не съм формулирала ясно положението - нямам шанс за комуникация с бащата, в продължение на години, опитах всичко .таткото се справя добре, новата му приятелка отдавна живее у тях и единственото което му тежи е да бъде родител, не очаквам да ми повярваш, аз самата не мога да повярвам, как е възможно баща да се отнася към детето си с такава безотговорност и целенасочено да го оставя да затъва, говорих с класната тя е толкова разтревожена какво се случва с детето в училище, ден след ден оправдания за ненаучени уроци, успехът е паднал на тройки и двойки, компанията е лоша, никакви навици за усвояване на материала, дори по предмети като музика, рисуване, физическо. Според теб кой е отговорен за това в което се превръщат децата ни? От година на година нещата се влошават. какво да чакам, всеки ден е пропусната възможност и безсилието да взема нещата в свои ръце ме убива . Затова искам съвет какво мога да направя за да спася едно дете от престъпното безхаберие на родителят му, за съжаление единствен.
Потърси съвет в "закрила на детето", не че от там ще са много заинтересувани, но поне да знаеш, че си опитала.
Детето поддържа ли връзка с теб? Търси ли близостта ти или му харесва да живее както намери за добре, без да бъде наставлявано.
На всяко момиче му липсва майката и майчината ласка, която убедена съм, че новата жена на баща му едва ли ще и предложи
Детето поддържа ли връзка с теб? Търси ли близостта ти или му харесва да живее както намери за добре, без да бъде наставлявано.
На всяко момиче му липсва майката и майчината ласка, която убедена съм, че новата жена на баща му едва ли ще и предложи
благодаря за отговора, да, поддържаме връзка и се обичаме, но детето много рядко търси връзка с мен и е не е свободно да го прави всеки път когато поиска, дори се крием понякога, измисляме схеми, това е ужасно.Това което е тревожно, че свиква с новия безотговорен живот, наклонената плоскост и предизвестените проблеми които са естествена последица от изоставянето на едно дете в труден момент само на себе си.Детето е умно, интелигентно и всичко разбира но е само дете, много пъти съм мислила след като големите не могат да направят нещо какво би могло да стори то.
Ами, много тежка ситуация. Преди случая, какви ви бяха отношенията.
В къщата на съпругът ми, преди доста година става катастрофа, загива братовчедка му, съпругът и дъщерята. Бебето на 10 месеца остава живо, ама май е било на годинка. Бабата и дядото го обсебват и не пускат роднините на съпругът до детето. Всячески са го глезили. С учението е бил много зле. Без баба и дядо остава на около 17 год възраст. На 18 абе не ми се говори.
Но си мисля, че наистина, може да се потърсят социалните или Закрила на детето. Вие имате ли родители. Просто да се съберете с бащата, дали чрез адвокат дали чрез нещо друго, вие законно, особено бабата и дядото имате право да виждате това дете, да го взимате във ваканции, да се грижите за него. Прочетете закони, особено ако не се грижи за детето, може да го вземат социалните и да го настанят в дом. Доказва се ако роднина може да го гледа и желае да го вземе. При липса на двама родители повече ми е ясно положението, но при един. Мисля си тук има подфорум - Самотни родители....., имат там и юристи, които могат да дадат съвет.
Независимо, че има приятелка, а вие явно естествено не я харесвате, ами опитайте и с нея да се разберете, след като тя се грижи за детето.
В къщата на съпругът ми, преди доста година става катастрофа, загива братовчедка му, съпругът и дъщерята. Бебето на 10 месеца остава живо, ама май е било на годинка. Бабата и дядото го обсебват и не пускат роднините на съпругът до детето. Всячески са го глезили. С учението е бил много зле. Без баба и дядо остава на около 17 год възраст. На 18 абе не ми се говори.
Но си мисля, че наистина, може да се потърсят социалните или Закрила на детето. Вие имате ли родители. Просто да се съберете с бащата, дали чрез адвокат дали чрез нещо друго, вие законно, особено бабата и дядото имате право да виждате това дете, да го взимате във ваканции, да се грижите за него. Прочетете закони, особено ако не се грижи за детето, може да го вземат социалните и да го настанят в дом. Доказва се ако роднина може да го гледа и желае да го вземе. При липса на двама родители повече ми е ясно положението, но при един. Мисля си тук има подфорум - Самотни родители....., имат там и юристи, които могат да дадат съвет.
Независимо, че има приятелка, а вие явно естествено не я харесвате, ами опитайте и с нея да се разберете, след като тя се грижи за детето.
благодаря за отговора.
отношенията с бащата на детето за съжаление и преди да се случи трагедията бяха същите, ние, аз и родителите ми направихме всичко възможно в името на спокойствието на детето да изгладим този проблем, но едностранните ни усилия не дадоха никакъв резултат. тъй като грижата за емоционалното здраве и реализацията на детето - сега в училище, утре в гимназия и въобще в живота, та тази грижа не интерисува бащата по никакъв в начин.
колкото до новата приятелка мога да кажа, че определено я харесвам, имаме общи познати, тя е естествено и мило момиче и единственият и недостатък е младата и възраст, не мога да очаквам от нея майчинска загриженост и отговорности каквито само един родител има.
да, знаем, че имаме законово право да виждаме детето, но за две съботи и недели месечно не може да се навакса пропуснатото в ежедневието възпитание. за съжаление. А и не тази е схемата на нормално общуване с детето което обичаме, ще се съгласите...
отношенията с бащата на детето за съжаление и преди да се случи трагедията бяха същите, ние, аз и родителите ми направихме всичко възможно в името на спокойствието на детето да изгладим този проблем, но едностранните ни усилия не дадоха никакъв резултат. тъй като грижата за емоционалното здраве и реализацията на детето - сега в училище, утре в гимназия и въобще в живота, та тази грижа не интерисува бащата по никакъв в начин.
колкото до новата приятелка мога да кажа, че определено я харесвам, имаме общи познати, тя е естествено и мило момиче и единственият и недостатък е младата и възраст, не мога да очаквам от нея майчинска загриженост и отговорности каквито само един родител има.
да, знаем, че имаме законово право да виждаме детето, но за две съботи и недели месечно не може да се навакса пропуснатото в ежедневието възпитание. за съжаление. А и не тази е схемата на нормално общуване с детето което обичаме, ще се съгласите...
джени, мойте най дълбоки съболезнования !аз имам друг проблем,преди година моята" мила" снаха си намери любовник,софиянец,с помощта на скайпа!брат ми е шофьор,кара тир и липсва по 15 дни.аз съм в гърция от 15 години.че така,имат си и дете на 10 г.аз обожавам племеника!в този момент снахата от месец юли не е виждала детето си,само по телефона се обажда от време на време да го пита как е!майка ми се грижи за него,брат ми пътува и аз помагам с каквото мога . "ОНАЯ"-се обадила на племеника и му викала-тише,намерих ти друг тати,тоя твоя не струва!а брат ми всеко месец и й оставял около 1000 лв,да се занимава с плащането на сметки и лични разноски!вместо това тя купувала подаръци на любовника си!за детето внимание-нула,той не знае таблицата,а е в 4 клас.тя не знае какво ще каже работа!с една дума много грозна картина!сега понеже наближава и коледа искам да му купя нещо хубаво,да го порасея малко,да стопля тази наранена душичка!за 5 месеца аз се трепя на работа и да си ходя в Б-я,за да помагам,щот на снахата и дошло на ум ,че любовника и е по-важен от дома и детето й!кара си живота жената! 
искам да благодаря на (х) Dorothy, открих това което трябва и то е Фондация "Психологическа закрила", проблема се нарича синдром на родителско отчуждение, изключително тежък проблем, на психологическо насилие над детето, все още неотразен в закона за закрила на детето и съдебната система. Деца пострадали от безотговорно родителство са деца в риск. Трябва да им помогнем, преди да е станало късно ! Но какво можем да направим !?!
Примери за безотговорно родителство има много, дори при живи родители. Това, което моя приятелка направи например, като се разведе със съпругът си (а те бяха много против нея и много помогнаха за развода - не че и тя нямаше трески за дялкане) е да отиде при свекър си и свекърва си и каза, че много ги уважава и желае да запази добрите отношения в името на детето си и да не почнат безспирни спорове за нея (детето) и да не говорят един срещу друг, а ясно и точно да обсъждат проблемите, когато се отнася до детето. Че няма нищо против да го взимат, а на по-късен етап и тя сама да идва при тях и т.н. и т.н. Нещата и до ден днешен в рамките на нормалното вървят добре.
Много е тежко, но по-разумните трябва да направят нещо.
Много е тежко, но по-разумните трябва да направят нещо.
Аз съм от "другата страна".
Преди време загубих съпруга си. Трябваше да се обърна към авдокат, защото другите баба и дядо искаха да вземат каквото могат. Специалистът още тогава ми обърна внимание, че трябва да осигуря достъп на другата рода до детето. Времето за виждане е като при развод - 2пъти месечно за 2 дни и през ваканцията за 20 дни.
Не съм искала да ги лишавам от тази възможност. Те все пак са баба и дядо и са връзката с починалия родител. Но те с времето все повече не проявяваха интерес . Сега се виждаме макс. по 10 пъти в годината - на официални празници. ! път не поискаха сами да дойдат да я вземат. Все аз им я водех. Детето порасна и усети тези неща и то не се "претрепва" да ходи при тях. Като по-малка страдаше на моменти.
А вие показвайте на детето колко го обичате, то има нужда от любовта и от двете страни.
Преди време загубих съпруга си. Трябваше да се обърна към авдокат, защото другите баба и дядо искаха да вземат каквото могат. Специалистът още тогава ми обърна внимание, че трябва да осигуря достъп на другата рода до детето. Времето за виждане е като при развод - 2пъти месечно за 2 дни и през ваканцията за 20 дни.
Не съм искала да ги лишавам от тази възможност. Те все пак са баба и дядо и са връзката с починалия родител. Но те с времето все повече не проявяваха интерес . Сега се виждаме макс. по 10 пъти в годината - на официални празници. ! път не поискаха сами да дойдат да я вземат. Все аз им я водех. Детето порасна и усети тези неща и то не се "претрепва" да ходи при тях. Като по-малка страдаше на моменти.
А вие показвайте на детето колко го обичате, то има нужда от любовта и от двете страни.