Сега да се оплача. Мъж ми днес има рожден ден, но за пореден път го празнува с колежките(без дори да се обади), а не с мен и децата... Е кво се оплаквам и аз като е системно, ще си кажете вие... То и аз това се чудя , защо пак ми е болно като при нас е нещо нормално. Иначе сме в добри отношения, не идеални , но добри
Всяка година се заричам, че и аз ще си празнувам РД без него и все не ми стиска и не го намирам за нормално
Понеже винаги надувам главата на приятелката ми, този път реших да си споделя с непознати
Е, не ми олекна , ама знам, че моите са бели кахъри....
Сега споделете вие, пък дано при вас има ефект

В семейната среда явно неможе да го отпразнува така, както с колеги и приятели.
Аз съм на 19 и откакто се помня,баща ми винаги го е празнувал 1во с нас ,после с колеги и приятели
