побърквам се от мисли

според мен си в депресия
много жени имат късмета като мен  след раждането да изглеждат перфектно, ако не се тъпчеш и се храниш добре всичко ще е наред. Купи си крем за стрий. Гърдите ти с или без дете рано или късно ще увиснат.
Няма да си крава, ще бъдеш една щастлива майка.
Сподели какво мислиш със съпруга си и ако не можеш да се справиш потърси лекарска помощ.
НО, запомни че щом видиш детето си и го прегърнеш всичко ще е само смях за това което си мислиш сега.
Успех!

Не е лесно да станеш Майка! И физически и емоционално.
Пожелавам ти лесно да се пребориш със според мен абсурдните ти притеснения, защото като се роди бебчето те чакат повече и по-разтърсващи от тези.
Лека бременност и здраво бебче на финала!

Нормално е да си притеснена, всички тези мисли постепенно ще отминат, особенно след като гушнеш бебока.Лека бременност и горе главата!

Здравей Мими, нормално е да се чувстваш така. Все пак да разбреш, че си бременна е събитие, което преобръща живота ти на 180 градуса,  но повярвай ми, да станеш майка е на-страхотното усещане на света!!! След като видиш и гушнеш рожбичката си няма да те интересува нито, че зърната ти са като на крава, нито, че корема ти е поувиснал, нито, че сменянето на наакани памперси е заместило времето, което сега прекарваш изцяло и само за себе си!!! Успокой се, ще ти трябва известно време, в което да свикнеш с новината, но когато се осъзнаеш няма да има по-щастлив човек от теб!!!!
А колкото до хлътналите зърна и цеденето- има и друг вариант- силиконови зърна на Авент например- решават проблема с недостатъчно щръкналите зърна и няма да ти се налага да се цедиш постоянно!
Пожелавам ти лека бременност и едно пухкаво и здарво бебче.
Щом 2 години си очаквала този момент сега не ти остава нищо друго освен да се осъзнаеш колко  голяма късметлийка си!

P.S. Казвам ти всичко това от личен опит- после няма и да си помислиш за себе си и за личното си време  , и за досегашния си живот, защото те очаква един по-добър!!!
 

Първо нито едно от изброените неща не е задължително да се случи с тялото ти.
Аколкото до другите мисли, мойто мнение е, че ти не си била готова да забременееш, а си водена основно от желаниет на съпруга ти. Гледането не дете не е киснене на мивката, но това вече е въпрос на гледна точка. Не знам какво да те посъветвам, защото за мене от поста ти лъха нежелание за дете, а това не знам как се преодолява.

мила, за две години не можа ли да се подготвиш психически за всички тези промени, това си е доста време??  

както и да е, не се притеснявай толкова, предполагам че се дължи просто на шока, че наистина най-накрая си бременна (за което искрени поздравления) и го отдавам на факта, че очевидно още си много млада. нормално е да се чувстваш неуверена и разколебана, аз също бях така, въпреки огромното ми желание да имам бебче. тепърва ти предстои да се сблъскваш с тревожни мисли и емоции, но съм сигурна, че ще се справиш, щом детето е желано. нищо не ти трепва, защото си ужасена, не защото няма да обичаш детето    
прочети малко повече информация за промените в тялото по време на бременността, за да си напълно информирана какво те очаква, и повярвай ми съвсем не е толкова страшно. тук във форума ще видиш много жени, които са се възстановили напълно след раждане, някои дори са станали още по финни и хубави повярвай ми с нарастването на коремчето всичките ти страхове за тялото ти ще се изпарят. а усетиш ли първото ритниче, няма да си свалиш усмивката от лицето.

съвсем не е необходимо да се кисне само на мивката и ютията - всяка жена естествено има нужда от грижа за себе си и в крайна сметка е отделен индивид, аз съм против отъждествяването на личността чрез детето. вие сте отделни личности, само от теб зависи как ще си го направиш, никой не е казал, че с раждането на детето твоят живот свършва. аз лично имам намерение да съм любяща майка, но и ще си работя и ще си имам личен живот, няма да се превърна в послушната домакиня вкъщи, защото това не съм аз. майчинството е щастие, не черна прокоба  

наслаждавай се на бременността си, не се ужасявай от нея, според мен това е един прекрасен период, в който момичето се превръща в жена.   и ще бъдеш чудесна майка, не се съмнявай нито за миг в това    

успешна бременност и си мисли как ще гушнеш едно сладко розово бебе на финала    

Според мен си объркана.
Нещата които изброяваш, че ще се случат с тялото ти си описала много песимистично. С моето тяло не се случи нито едно от изброените неща.
Трябва да се подготвиш и емоционално за появата на бебето.
Бремеността и майчинството могат да бъдат и много красиви, и изпълнени с неповторими моменти.

На бъдещото майче пожелавам да се пребори със себе си   

  Честно да ти кажа, тези мисли съм убедена, че са минавали през главата на всяка една току-що забременяла. Работата е там, че никога не можеш да си сигурна какво точно ще се случи. Познавам жена с 3 деца и перфектни гърди; зърната ти ще се променят, повярвай. А защо реши да гледаш клипчета за раждане?! На някои им действа успокояващо (поне така казват), но не на всички   А за пораженията на специалното място - вярваш ли наистина, че няма да се възстановиш и няма да изпитваш повече удоволствие от секса??? Някои жени казват, че са започнали да изпитват дори по-голямо удоволствие, след като вече са раждали. Ако наистина жените ставаха фригидни след раждане, не мисля, че после щяха да искат да имат поне по още едно дете  
За свободното време след появата на бебето - много зависи с какъв характер ще ти е бебчето. Има истински вампирчета, но и абсолютни ангелчета. Също зависи и от твоята организация. Със сигурност ще отнеме известно време да се нагласите един към друг, но не е невъзможно. А и това, което съм забелязала е, че приоритетите на една родила жена коренно се променят, така че каквато и промяна да настане, няма да се усетиш кога и как си я приела.
Няма нищо страшно в това, че ще ти отнеме време да свикнеш с идеята, че ще ставаш майка, не се обвинявай и измъчвай излишно, всичко ще се нареди с времето. Сега в тялото ти започва един същински тайфун от хормони, заради които често ще се чувстваш странно. Изчакай да започнеш да усещаш промяната, да не говорим пък за първото ритниче - за мен си остава най-хубавият момент от бременеенето! После седите с бъдещия татко и дебнете следващото движение на бебчето  
Отпусни се и остави нещата да се развиват!

Аз мога да допълня - ами то какво да ти трепва от вътре? Нямаш деца, незнаеш какво е, можеш само де предполагаш какви чувства ще изпитваш. Ти си още съвсем в началото на бремеността. При първата ми бременност, даже сега и през втората, не се замислям толкова върху това което чувствам, как да се прояви майчинският ти инстинкт предварително. Вярно, преобръща ти се живота и нещата няма да са такива каквито са били, но сега независио от липсата на време за мен или някоя и друга стрия и т.н. не бих върнала времето назад. Честно казано почувствах се майка, не веднага след раждането на синът ми, трябваше си ми време да осъзная този факт и всичко, което с него. Разбира се, всеки човек има приоритети в живота и ти сама знаеш какво е най-добро за теб.
При всички положения ти пожелавам успех !

Има жени, които цял живот не стават готови да бъдат майки. Има жени, които си мислят, че не стават за майки, но щом видят бебето, целият им свят се променя и започват да осъзнават, че това е най-великото нещо на света - да бъдеш майка. Не знам при теб, кое ще надделее, но имам усещането, че е по-скоро второто. Ти искаш да си майка, но си объркана и уплашена от това, което ти предстои. А далеч не е задължително всичко, което описваш, да стане точно така.
Дори да напълнееш, има начин да влезеш във форма и да изглеждаш добре. Гърдите ти ще увиснат рано или късно, с или без да си раждала. Да си майка не означава, че ще прекараш времето си около мивката, печката или другата бярла техника. Не казвам, че да гледаш дете е лесно, но не е така, както го чертаеш ти. Всъщност, ще бъде така, както сама си го направиш.
Аз мислех, че не мога да стана майка, всъщност, че точно сега не съм готова за това. Но в момента, в който ми подадоха сина ми, всичко в мен се преобърна. Детето ме направи по-щастлива и по-уверена в себе си. И физиката ти не е най-важното нещо на света.
Ако ги приемеш и позволиш да бъде така.

От всичките ти притеснения,някои са основателни,други може и да важат за теб,а трети може и изобщо да не ти се случат,но повярвай едно бебе заслужава всичките промени и жертви,които правим в името да бъдем майки.

Толкова сте мили момичета..благодаря ви    Имах нужда да чуя нещо такова от майки, от жени минали по този път. Искрено се надявам да сте прави и скоро да пусна следващ пост със заглавие "побърквам се от щастие" 

Не ме съдете, и авторката също.....но направо немога да се стърпя........
като прочетох заглавието и след това първите редове, реших че си обзета от мисли че няма да можеш да забременееш и си депресирана и т.н.
 Почти бях решена да не чета целият пост а направо да напиша нещо окуражително и изведнъж...........след цели 2 години опити ...........-   страх какво ще стане с перфектното ти тяло!
Потресена съм, честно. Ти очевидно не си била готова да станеш майка, прекалено егоистично е всичко това. Да ,разбирам страховете ти от чисто женско-суетна гледна точка, но не разбирам защо в този преломен момент в живота ти - когато трябва да си ЛУДА ОТ ЩАСТИЕ, нищо в теб не трепва щото ще ти станат големи ареолите............

Ако това ще те успокои и аз бях като теб- бременността ми беше планирана, даже забременях в месеца,който исках, т.е от раз- изобщо началото беше повече от обещаващо Татито на 12 небе, аз уж щастлива, а какво ми стана в един момент- едни мисли като ме погнаха,че и ме стигнаха- Ами сега, какво ще правя, какво ще стане с мен ,с работата, ще се справим ли със заема, колко ще надебелея,как ще спра цигарите....10000000 въпроси и всичките ме плашеха
С времето нещата си дойдоха на мястото- качих си нужните килца, спрях цигарите, в работата приеха новината учудващо добре, да чукна на дърво сега сме в ново жилище и се справяме със заема и т.н:))
Дойде време да раждам,преносих 16 дни, но пък имах късмет да родя като зайците- с три напъна Голяма радост,голямо нещо,обаче дойде денят Изписаха ни...Прибрахме се в нас и аз като го погледнах малкото човече и се уплаших-Ами сега
С времето се оказа, че не е толкова трудно да се гледа бебе- бавно,но славно се учиш да бъдеш родител, има трудни моменти,но пък тези които те умиляват и те карат да трептиш от щастие,че си майка са повече
Относно притеснението за кърменето,ще ти кажа нещо- формата на зърната няма нищо общо с това дали ще можеш да кърмиш или не-има си решение за всичко,само да имаш кърма Освен това цеденето "като крава" не е задължително, а и с тези модерни помпи..недей да се кахъриш за глупости
Идеалното тяло-ми аз имах такова-гледката на моето тяло по бански (и аз нескромно ) никога не е била за изпускане- дълги крака, големи гърди, висока талия..айде да не прекалявам ..Качих почти 30 кг. и като пробвах това лято  (бяха минали само 3м. от раждането и бях свалила само 15 кг.) да си сложа банския и познай-горнището не ми покри и 1/2 от гърдите,а долнището не успях да го завържа Но какво от това,купих си нов бански(ето ти още един повод за пазар) отидохме на плажа,показах прелести и ааа,чудо-хората не се разбягаха с писъци ,а половинката не извърна ужасен глава..Спокойно мила, тялото да ти е най-големия проблем-с диета и спорт пак ще си имаш предишните форми,но ще си по-женствена (ето ти + от раждането).
Сега за печката,мивката, ютията и т.н- аз си гледам сама бебето, всичката домакинска работа си я върша както и преди,но нито съм залепена за печката,нито спя над мивката,да не говорим,че пералнята не се счупила от преработване
Родих през пролетта, счупих се от хайманосване по парковете, с приятели киснехме по кръчмите до 22ч. (понякога )- хем бебо доволен,че е навън,хем аз не съм затворник в къщи:) На море ходихме,на планина, сега на ски,нищо че не карам,ама за идеята Изобщо животът не спира,малко се променя,но е доста по-пълноценен в някои отношения:) Всичко е въпрос на организация, а и самото дете ще те накара доста бързо да влезнеш в ритъм:))
Така че -Спокойно, детето не обърква живота в лошия смисъл на думата:) С времето осъзнаваш,че това наистина е най-хубавото нещо,което ти се е случвало в живота:)) А,ако и татито помага- проблемът ти е никакъв:)
Наслади се на бременността си, пожелавам ти да е лека,както и раждането  

Какво нещо е суетата! И ние с мъжа ми две години правихме все неуспешни
опит,но щом видях  ,хич даже не съм се замисляла,какво ще ми се случи с
физиката.И аз бях с перфектно тяло и все още съм,въпреки,че от мен излезе
бебе 4кг.Така,че радвай се на тези хубави мигове и забрави за известно време
такива мисли,които  натоварват теб и бебчо.

Всички сме минали през тези страхове в една или друга степен.

Аз с риск да прозвуча не в тон с темата искам да се разгранича от това изкаване. Не всички сме минали през тези страхове. Страховете ми бяха свързани с възможни аномалии и заболявания на бебето, с рисковете от усложнения при раждането, с това дали ще съумея да опазя, отгледам и възпитам това дете, което години наред ще бъде зависимо изцяло от мен.
Съгласна съм.
аАко съдя от ника ти си набор 86 и може би не си се наживяла и насладила на себе си още, но според мен това момиче има по-различна нужда от помощ, отколкото да чува, че тези "притеснения" са нормални. Ми не са нормални за мене, няма лошо да се стремиш да се запазиш във форма, но след двугодишни опити не ми се струва много редно само това да те вълнува. Та тя никъде в поста не споменава да се тревожи дали ще износи бебето, макар че трудното забременяване не е гаранция за тежка бременност.
Моя съвет е да проведе много дълъг разговор с мъжа си, в който да се убеди, че възможните промени в тялото й няма да променят отношението му към нея, да се опита да прихване от неговото щастие и да се успокои, че той ще помага до толкова, че тя да има време за солариум, фризьор, козметик и маникюр.

Е,момичета,хайде да не съдим бъдещото майче.Да си призная и аз се зачудих,че притесненията й са свързани със самата нея,а не с това дали ще роди здраво бебче и дали ще се справя добре с отглеждането.Но има време да почуства и тя майчинския инстинкт.Похвално,че въпреки страховете си е решила да стане майка.Има толкова жени(и аз познавам такава),които изобщо не искат да станат майки(за дорбо или лошо).

Ако оставим настрана, че повечето промени в тялото може и да не ти се случат(а и ареолите след като потъмнеят след това си връщат нормалния цвят), то замисли се върху това:

Тялото ти така или иначе ще се промени, всеки човек остарява, случва се какво ли не. Ще си простиш ли че заради суета си останала без деца?

изобщо не се притеснявай аз след раждането си изглеждам перфектно,нямам нито един излишен килограм по себе си.Така че се радвай на бременността си килограмите се свалят

  и за мене са странни "тревогите ти", ситуацията при нас е същата 2 години опити и пох 2-те чертички,главата ми щеше да се пръсне от въпроси:Дали ще се развива нормално(бременността)?Дали ще съм добра майка ?И тем подобни глупости...
Харесвам големите си ореоли,ОБОЖАВАМ ГОЛЯМАТА СИ ПУПА макар ,че е най-нормалното нещо на света за мене бременността е чудо!Така ми става мило като си помисля ,че ще има малко човече което ще е част и от двама та с мъжа ми...ей сега се чувствам жена

и относно външния вид ела да видиш сестра ми и моята колежка и двете са с деца на по 2 години.... е въобще не им личи ,че са раждали 

Поради една или друга причина - не си била подготвена все още за бременността. Никой няма право да те съди - за мен тези мисли са нещо естествено, а ти просто си откровена да ги изречеш (за разлика от повечето, които се правят, че такива страхове никога не са им минавали през главата).
Успокой се защото след раждането обикновено всичко се оправя (при повечето възстановяването не идва след дълго). В един момент тялото ти ще стане пак същото (бъди сигурна в това), но освен всичко - ще си имаш и нещо безценно - бебче      

Здравейте, аз още дори не съм се решила да пробвам за бебе, въпреки че се замислям, но и аз изпитвам подобни страхове. За килограмите е ясно, че могат да се свалят, но проблемът с интимния живот след раждането ми изглежда най-страшен  Наистина ли ако те срежат по време нараждането, след това удоволствието от секса и оргазмите си остават същите? Нали режат точно най-вайните мускули и нерви, струва ми се ужасно... И не бих отишла да раждам в болница, ако знам, че това може да се случи. Може да ви се струва смешно, но като знам, че след три дни без интимни занимания изпадам в истерия    и мисълта за месеци или години възстановяване ме плаши много.

mimitu86, не мисли за тези неща! 9 месеца са достатъчно време да осъзнаеш какво се случва. Когато видиш малкото си човече на ехограф, когато чуеш сърчицето му и усетиш как се движи в теб страховете ти ще изчезнат  . Ако имате възможност и таткото да присъства на тези моменти и да видиш какво щастие е изписано на лицето му, със сигурност ще забравиш всички притеснения и тревоги. А и знаѝ, че в момента в коѝто тялото ти започне да се преобразява за таткото ще си наѝ-хубава и секси    Желая ти лека бременност и наѝ-хубавото бебче!

Кои важни мускули и нерви ти режат по-точно, ако раждаш сеццио ти режат корема и матката, а те нямат много общо със секса, ако раждаш нормално нищо не ти режат, евентуално се прави епизиотомоя, но това е цепване на кожата от външната страна, да се опитам да се изразя по-образно. Едното няма обще с другото. Секса след секцио може да се поднови 3 седмици след операцията, ако няма усложнения, а след нормално раждане, след като свършат лохиите, ако вече нямаш шевове и болка. Едиснтвения дискомфорт в началото е сухотата при самия полов акт, но за това си има овлажняващи гелове.
Хора, забременяването и раждането не са края на нечий живот, а началото на живота на вашето собствено дете!

Според мен пък не е нормално да се притесняваш чак толкова много за това, че ще изгубиш перфектното си тяло и гърди и т.н.
Подреди си приоритетите, ако всичко това за което се притесняваш е по-важно от бебето ти, то знаеш какво да направиш, за да го предотвратиш.
Според мен твоите притеснения са едни абсолютни глупости. Извинявам се, не искам да те обидя, но така мисля. Кой каза, че точно така ще стане с тялото ти. Може много лесно да си възвърнеш фигурата. За безсънните нощи, липса на време за себе си и т.н. зависи от бебето. При мен беше така, но сега когато е по-голяма,не бебе, всичко е по-лесно. С това искам да кажа, че бременността и първата година на бебето са период, и то много кратък. Възползвай се да го изживееш пълноценно!! А не в мисли за глупости.

Бубчето, с риск да се разрази спор (което не желая да става), според мен си малко крайна - всички сме различни, емоциите ни са различни и по различен начин преживяваме различните ситуации   в този ред на мисли, смятам, че е съвсем в реда на нещата едно толкова младо момиче като авторката, да се изплаши, като види двете чертички. вярно е, аз също не съм имала притеснения за тялото си, а по-скоро дали всичко ще е наред с бебето, но не мисля че нейните емоции в случая са показателни за "подготовката" й. в крайна сметка никой не се ражда научен да бъде майка. аз пък смятам, че независимо от 2 години опити за бебе, тя не го е приемала така, както би го приела ако беше на 30г и бяха правили 2 години опити. някак си на 20 години светът изглежда по-различен, или сте забравили?    и все пак това не я прави лоша майка от раз, че така да я заклеймяваме, убедена съм, че след месец-два тези й тревоги ще са забравени и ще мисли само дали й е живо и здраво бебето. познавам няколко момичета, които са се плашили като нея и в момента са чудесни, любящи и грижовни мамета.
недейте така да я нападате и да заключавате дали е готова или не, спрямо собствения си мироглед, а си дайте сметка, че хората наистина сме различни.   според мен тя в момента има нужа от малко подкрепа, малко насочване и наистина - разговор с любимия, който да разсее черните й мисли. нека да я подкрепим, за да няма накрая едно нещастно момиче, нещастно дете и да не изреждам други, по-неприятни сценарии. нека бъдем толерантни, тя беше достатъчно откровена, като й се скараме, само ще се отдръпне и още повече ще се отдаде на самовнушения и глупави притеснения.    

Написах за епизиотомоята, при която се режат мускулите на перинеума. Точно те участват в оргазма на жените, затова ми се струва ужасно. И ако може някоя от майките да отговори, не само кога е започнала да прави секс, но и кога отново си е изпитала оргазъм, както преди   Двете са доста различни
Може би ако се разреши и в България да се ражда вкъщи, бих пробвала, но от лекарите, които биха ме срязали определено ме е страх.

Точно затова според мен страхът и е възникнал след гледането на клипчета с раждане. И това е съвсем нормално. Затова предполагам иска информация от тези, които вече са го преживели.

Още не си женена /предполагам а и не е задължително/, не си бременна, не си си износила бременността, незнаеш как ще родиш, незнаеш дали ще има цепване при тебе и още куп други неща, и се чудиш как ще изживееш оргазъм........ СЛЕД 

Един съвет - не раждай скоро.....твъъъъъъъъъъъъъъъъъъъърде рано ти е. Звучиш много смешно.
Ето аз съм една от майките изпитали оргазъм СЛЕД 
 Никога не съм предполага колко хубав може да е секса след раждането - отрази ми се в мнооооооого положителна посока.

Не като преди, а много по-хубав стана секса за мен след раждането, това да ви е кахъра...
Колкото до тялото, почти всичко си се възстановява нормално за 3-4 месеца при нормални обстоятелства.

Ninghizhidda ако някоя жена е спряла да чувства оргазъм заради раждането, за мен причината е чисто психологическа. (Не че съм чувала да има такива де )
Никой не може да ти даде гаранция, че няма да има хирургическа намеса по време на раждането, а дори и да няма, че няма да има разскъсвания.
Клипчета с раждане не съм гледала.

Ninghizhidda, не знам точно как са ме рязали, ама беше бая, след първото раждане ок. 3 седмици бях на легло в къщи - ставах само да се храня и до 00. Обаче с времето всичко си зарастна както трябва и сексът след като се възстанових и ми се възстанови цикъла стана по-добър и от преди. При второто раждане епизиотомията беше на същото място, но по-малка и се възстанових 10 пъти по-бързо и леко.

До авторката, млада си, объркана и явно не си била готова за бебе. Обаче има и много плюсове в твоя случай - млада си, имаш време да родиш, да си отгледаш детето и после да градиш кариера и т.н. А нещата, които си описала може изобщо да не ти се случат! Да, време за себе си ще имаш много по-малко, но пък да имаш дете е такова щастие! А пък ако имате баби наоколо, или финансово можете да си позволите бавачка, нищо не ти пречи да си осигуряваш време и за себе си.
За кг. - не е задължително като мен да качваш по 20-30кила, има жени като родят изобщо не им личи, аз бях с плоски зърна и въпреки това кърмих 2мата си сина общо 4г. почти. Така че махни тези мисли и се наслаждавай на следващите месеци, защото са уникални.

Ми първо, на мен епизиотомия не ми се наложи. Второ може и аз да съм сбъркана, ама на мен оргазмите ми идват "отвътре" така да кажа, а ако дойдат отвън са свързани с по-различно място Това си е за мене и аз проблеми с оргазмите след раждането не съм имала
Рика, може и да ти се струвам крайна, ама да се опитваш да забременееш 2 години и да не си подготвена за бременността ми се струва малко нелепо. Момичето, ако ника й може да е показателен, е на 23, аз забременях планирано на 22. Че всички сме различни е факт, но за мен си има определени граници и норми извън които различното минава първо към странно, а после към ненормално.

Според мен няма човек,който малко или много да не се притеснява от това така важно събитие...едни се притесняват за бебето,други не го осъзнават още и мислят повече за себе си.Всичко зависи от човека..Ако съдя по ника ти,съм горе долу на твойта възраст,реших да забременея и то пък взе че стана от първия път.. а някак си все си мислех, че не става толкова лесно..Аз също изглеждах доста добре и уж много се радвах на всички дечица и бебенца и уж много исках и аз да съм майка,а като видях двете чертички меко казано ми причерня...за секунди изникнаха хиляди въпроси - килограми,смотани широки дрехи и куп притеснения подобни на твоите,че и още от финансово естество...Мъжът ми дори се уплаши,че не искам бебето,понеже в момента в който видех малко дете да тича нагоре надолу,изпадах в ужас,извръщах глава докато той им с радва и т.н. НО всичко това докато не чух след няколко седмици сърчицето му,бавно всичко започна да ми се изяснява,а да не говорим и за първото ритниче..вярвай ми няма да има по-щастлива от теб в този момент..промяната естествено не идва от раз,става постепенно,поне при мен беше така,но промяна винаги има...както извръщах глава от бебетата,сега само това гледам и си представям как ли ще изглежда моето,как ли ще му се радвам и гушкам, а любимата ми реклама е на Тео бебе( тази с малкия Оги )
И определено не мисля,че ще изглеждаш зле след като родиш.Щом сега си с хубави мерки,значи възстановяването ще е по лесно,а пък като се има в предвид и това че си все още млада.Имам приятелки,които в момента изглеждат много по-добре от преди - по-слаби са в сравнение с преди,но пък вече са и истински жени..И те си мислеха,че след раждането живота ще свърши едва ли не,но ела да видиш като оставят децата на някоя баба или на мъжа си как вилнеят по баровете ( естествено по-рядко,но пък така казват,че е по-сладко)...Така че горе главата и знай,че това да носиш дете в теб е божи дар...радвай се че можеш да се насладиш на този миг...има жени,които никога не успяват
Лека бременност ти желая!  

Радвам се, че се въстановява всичко след това при повечето Явно просто мен ме е страх от това, че може да ме срежат...
За другите проблеми на авторката мисля, че ако са близки със съпруга и, ще се справят. И все пак смятам, че ще се успокои повече, ако говори с гинеколог или някакъв консултант, за да се осведоми как най-добре да се грижи за себе си и бебето по-време на бременността. Идеята за училище за бременни ми се струва за спокойствието на родителите Все пак е нормално да си загрижен за собственото си тяло и да можеш да получиш някъде информация.

На мен ми звучиш така все едно ще раждаш, за да задържиш съпруга си понеже той иска дете.
Не съм убедена, че ти искаш... но очевидно нямаш смелостта да го кажеш на съпруга си.
Аз бях станала близо 70кг. хипопотам. Не бях тежала повече от 49кг. през живота си. Не можех да се гледам. И честно казано не се и гледах в огледалото. Обаче аз знаех, че искам дете и целта оправдаваше средствата. Знаех, че ще стана грозна и дебела и че после ще имам да свалям н-брой килограми. Бях се примирила и че може да ми излязат стрии на неподозирани от мен места.
Е, килограмите ги свалих. И вече се гледам в огледалото. И от стрии се отървах с изключение на няколко на д-то. Сега не ми личи, че съм раждала. Но се се бях приготвила за всички възможни поражения, за да не се разочаровам после. Имах късмет просто - дано и ти да имаш. 

Напълно нормално е да ти минават и подобни мисли. Тялото ти ще се промени малко или много, но няколко месеца след раждането ще се доближиш отново до перфектното тяло Вземи си кремове против стрии, може да започнеш йора за бременни или плуване, нещо не особено натоварващо. Гърдите ти ще се променят, независимо дали кърмиш или не, но не е казано, че трябва да станат разплути 
Аз лично 6 месеца след 2рото си раждане изглеждам почти като преди да забременя с 1вото си дете. Но този път факта, че кърмя ми помогна за по-бързото прибиране на корема, отслабнах бързо и се чувствам много добре. Неоформените зърна не пречат на кърмене - има много информация по темата в кърмаческия форум - заслужава си да прочетеш.
И едно нормално раждане, без усложнения няма да навреди на сексуалния ти живот, при мен след ражданията секса е много по .. пълноценен и задоволителен

И всички тъмни краски ще изчезнат в  мига, в който видиш малката точица на екрана на ехографа и/или усетиш първото ритниче, чуеш детското сърчице. А тялото ти съвсем не е задължително да се промени към лошо, особено ако се грижиш правилно за себе си.

Бубче, ти си преждевременно помъдряла, мила, но това само ние си го знаем   
Не с всички, обаче се случва така...

При мен 2-те чертички се появиха в първия месец на опити, но това не ми попречи да се побъркам от страх и притеснения най-вече от неизвестното. 
Чувствах се много повече момиче, отколкото жена, която ще има дете.
За външността си не съм се тревожила - очаквах, че мога да кача много килограми, както се е случило с майка ми, например, но пък имах и светлите принмери на жени, останали си абсолютно същите след раждането.
Имах късмет да съм от втория тип - качих само 10кг, а 2-3 месеца след раждането си възвърнах формата напълно и в момента съм 50кг, както винаги. Стрии нямам никакви, освен 1-2 по гърдите, които също скоро си възвърнаха нормалните размери и едва достигам 75Б, въпреки, че кърмя вече почти година и половина. 
Успокой се, дишай и се наслаждавай на бременността си!
Всичко ще бъде наред, а в това, че резултатът си струва всякакви жертви и несгоди, мисля, няма нужда да те убеждавам!

Аз още не съм изпитала оргазъм "както преди", щото сега са по-различни- по-добри отпреди. Не се оплаквам. Освен това досега съм възприемала оргазма като функция на нервите, а не на мускулите- но може би съм се заблуждавала...

Аз нямам епизиотомия, имах вътрешни шевове. Докторът реши да прояви творчество и да върже една панделка повече от необходимото- един добър бонус от раждането.

Това, което всеки мъж и жена трябва да знаят- важните елементи са на 12 часа. На 6 часа няма нищо, и да се реже, къса и шие, след това зараства като ново, че и по-добре.

Иначе- майчинството може да ти се струва ужасно, ако имаш усещането, че ти се случва. Става прекрасно, когато се заемеш с него активно. Вярно, началната бременност е период, в който сякаш биологията ти изиграва лоша шега и нищо не можеш да направиш. Поне си смени начина на хранене към по-здравословен, лакирай си ноктите и спри да четеш/гледаш страшни истории за раждане. Остави ги за 9 месец- тогава няма да ти пука. Всичко на малки порции.

Споко, като отворих темата, все едно гледах себе си на 10 август 2008 г.

Много са си ми добре оргазмите,а сега съм в най добрата си форма от когато и да било.
Аз съм малко странен човек,ама хич не ги разбирам тези глупости,или искате да сте майки с всичките неудобства което ще ви донесе това или си изберете друг път за да сте щастливи.

Нищо подобно. Перинеумът си е просто мускул. На всичкото отгоре 90 процента от жените са с клиторен оргазъм, а не вагинален.
Сексът след раждането е мнооооого по-хубав и повярвай ми, мъжът ти няма да направи никаква разлика.

Към авторката - и аз така се чувствах, но....мога да ти покажа как изглеждам след 2 деца, а не едно. Ако хубавото ти тяло е природен дар, така и ще си остане. Още на 3-4-я месец при това. За гърдите също не се притеснявай, природата всичко е измислила. Ще се прибере кожата после, а гърдите ти ,когато са пълни, ще бъдат прекрасни. Ако и стрии нямаш, а тялото ти няма нужда от упражнения - бъди щастлива. Малко сме така.
Но...................... Аз пък ще кажа и друго. Отдавна вече не ми пука, гледам просто да изглеждам добре без да залитам в крайности. Наложи се да ми извадят единия бъбрек. Щастлива съм, че съм жива!!! Това е най-важното. И слава Богу се случи след като родих децата си. Иначе..... не знам

Не съм прочела всичко , което сте написали , прочетох само поста от авторката и просто реших да отговоря веднага, верно повлияна от чувства (дано не обидя някои , ще прочета какво сте писали и ако преценя ще изтрия неща от поста си).
Искам 1-во да кажа, че не обичам да укорявам и да се меся на никoй, но честно казано това което е писано ми е прекалено егоистично.
Аз съм на 22 г. , родих на 21. Детето не беше предвидо, случи се и беше най-хубавата изненада в живота ми. С баща му не бяхме мислили за толкова сериозна стъпка.Бяхме свикнали да сме постоянно по дискотеки, ексурзии, с приятели. Не живеехме и заедно. Когато видяхме 2-те чертички той беше много объркан е признавам си и аз също. Когато отидохме на лекар и му саобших че със сигурност сам бременна той първоначално се двоумеше както и да е прие че ще става баща , решихме да се оженим и ще имаме дете. Изкарах много тежка бременност, бях тормозена непрекъснаро от родителите на съпруга си,респективно от самия него. Постоянно бях по болници и само се молех детето ми да се роди живо и здраво.Раждането ми беше кошмарно, в последствие разбрах че лекарят е излязъл и е казал на съпруга ми\\\"не знам какво да правим изтърваме ги\\\".Родих,детето ми слава на Бога е живо и здраво .
Следдтвията от раждането почти 2 години след това още ги има. 2 месеца след раждането не можех да стоя правя и да вървя (охлъзване и разширяване на таза), при секс получавам дискомфорт(всичко ми е изсипано там отдолу), гърдите ми поувишана(малкия беше като помпа,имах кърма за трижнаци), корема ми не е идеално плосък, моята гордост, имам лекозабележими стрий.
Преди да родя, колкото и нескромно да звучи,нямаше мъж който да не се обърне след мен. Е сега се случва. Не съм перфектна , не съм като преди, но всичко това е поправи-спорт,диети,медицина.Единственото непоправимо са думите:\\\"Няма да може да имате деца\\\".
От както съм родила почти на 100% гледам детето си сама(мъжа ми е тук само събота и неделя,родителите ми работят до късно, на свекърите не мога да разчитам никога).
И тези неща не ти ги казвам да те обезнадеждя,а напротив.Истината наистина е такава, че когато видиш малкия човек, когато се грижиш за него, когато ти се усмихне, прегърне или целуне, забравяш всичко което си трябвала да изтърпиш докато се появи. Не съм го вярвала преди да стана майка. Мислих че това са измишльотини на жени , които се изкарват перфектни майки.
Дори и в момента си гушкам малкия човек и всички болежки , които получих по време на бремеността и след раждането не ми правят впечатление.
Искрено мога да кажа , че преди живеех за себе си, а сега живея заради сина си.
Мога още много да пиша, но не намирам смисъл , ако срещу мен стои един абсолютно егоистичен човек.

ох много смешно ми стана от темата ,но си е така за  всичко изброено си права , няма начин

Mira 1919 извън от темата , но не мога да не изразя искрените си възхищения към теб и към други майки които се решават да имат 3 и повече деца. Дано и на мен ми се случи някой ден.

Ами определено купона е пълен,а аз се радвам че тези деца решиха да дойдат при мен,сигурна ще родя и четвъртото дете,но признавам си много ще ни е трудно.

Виж, мила, в случая не говорим за преждевременно помъдряване, ти самата каза, че те е плашило неизвестното, а не промените в тялото. Както вече споменах аз също бях тотално обзета от страхове, но не дали ще ми потъмнеят ареолите. Просто някак си не ми се връзва - да се бориш 2 години за дете и, когато то дойде, да не ти мине през главата дали всичко ще е наред, ми се струва егоистично и ми говори не за собствено желание да имаш дете, а за следването на нечии други мечти.
Не ме разбирайте погрешно, за танго трябват двама и аз много добре знам колко необходими са компромисите в един брак. Похвално е ако въпреки сесбе си е решила да забременее, но ако не разбере по време на бременността си, че вече не стои на първо място след това ще стане много страшно. За това и й казах да отнесе всичките си страхове и неизяснени мисли към съпруга си, той е единственият човек, който може да я убеди, че нещата ще станат по-хубави от преди. Това че аз и ти сме по 45 кила и не ни личи по нищо, че сме раждали си е в наш плюс, но това не значи, че тя няма да качи 30 кила, които да сваля после с години. И точно за тази ситуация трябва да е готова и да знае, че са двама в трудностите без значение от какво есетество са те, дали детето е с температура, дали чиниите не са измити или дали тя се е нацепила. Но от момента на двете чертички, дай Боже всичко да е наред, вече няма "аз и той". Има детето и после "ние тримата". Това си е моят начин на мислене и знаеш какво се случва, когато видя, че нещата не стоят така

Според мене при такива мисли авторката изобщо не е готова за дете.
Ако искаш дете го искаш без да те интересува какво ще се случи с гърдите ти.
Когато забременееш желано мислиш за детето - дали ще е живо и здраво, а не дали ще ти увисне коремът.
Така ги виждам аз нещата.
Аз съм на 21, родих преди три месеца, тогава бях на 20.
След мене винаги са се обръщали мъжете, но през цялата си бременност и за миг не съм се замисляла дали това ще се промени - просто не ме интересуваше.
Защото да си майка означава, че вече си на второ място за самата себе си. На първо е детето.

Прочетох цялата тема защото ми стана интересно.
На авторката ще и кажа кураж,да знаеш че всяка жена има притеснения когато види двете чертички.Всяка се притеснява за различни неща ,но по принцип са едни и същи притесненията на майките.Аз когато правих теста бях сама вкъщи, мъжа ми беше заминал и си спомням как трябваше да изчакам 5 мин.През тези 5 мин какво ли не мина през главата ми.КОгато разбрах че съм бременна бях щастлива и ужасно притеснена, ами сега, дали всичко е наред с бебо,какво ли ще бъде момиче или момче, дали ще е здраво,дали бременноста ще протече нормално.И през първите месеци като се разбушуват хормоните е интересно , дори си мислех какъв ли човек ще бъде детето ми дали ще е умно или ще е някой нехранимайко и така нататък.Да не говорим че плачех с повод и без повод.
Искам да те посъветвам да прочетеш една тема във форума която мисля че се казва Моето смешно раждане .Много хубава тема и много позитивно настроение дава аз я четох един месец преди да родя много се смях.
Пожелавам ти да сте здрави двамата с бебо ,леко бременеене и накрая един хубав и здрав бебок на финала.
Mira 1919 и аз ти се възхищавам .

Ама недей да мислиш такива неща.Това са пълни глупости.Кой е казал,4е като една жена е бременна,тя  ще заприли4а на слон.     Да ти кажа и на мен ми минаха такива мисли когато забременях.Аз до преди няколко години бях манекенка (отказах се,защото бях извън БГ 3 год).Зна4и представи си как изглеждах.Забременях,но НЕ напълнях.Имах само корем.Да,появиха ми се стрии въпреки вси4ките мазила които ползвах.Гадно ми е,но пак съм си слаба,пак си нося старите дънки и гърдите не са ми разплути.Горе главата и си мисли колко хубаво беб4е ще си имаш.Да ти се роди живо и здраво ти пожелавам и пове4е положителни мисли,за да е усмихнато и то като се роди.    

mimitu86, съветът ми е да не се впрягаш от размаханите пръсти - всяка жена преживява нещата различно. Едни се тревожат за себе си, други дали детето ще е момче или момиче, трети как ще се справят с отглеждането - общо взето шантавите мисли и реакции тепърва започват. Хормоните не прощават никому. Съмненията не правят майката автоматично лоша или егоистка. И  слава богу.

Ние също правихме опити 2 години преди да стане чудото,и след като видях 2-те чертички изобщо не ми пукаше какво ще стане с тялото ми-нали ще съм майка,това е най-важното.Корема ми се нацепи страхотно много(иначе качих само 8кг.)но като погледна малката забравям за стриите.Ако знаеш какво щастие те очаква и през ум няма да ти мине за стрии и излишни килограми.

Когато човек е готов да стане родител и наистина желае това, той е готов да направи всички описани от теб жертви. Нито фигурата ти ще се развали (всичко зависи от теб), нито пък целият ти живот ще премине в домакинстване.