Между другото,моята снаха говори на свекърва си на Вие...
Аз говоря на свекърва си на Вие. Какъв ти е проблема на теб?
- Публикувана: 25 ноем. 2009, 12:38 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2009, 01:35 ч.
когато децата говорят на" Вие" на родителите си
Аз говоря на свекърва си на Вие. Какъв ти е проблема на теб?
Аз съм такъв тип човек, че много бързо скъсявам дистанцията между мен и хората, които харесвам. Например, говоря си на ти с докторката ми, с едната госпожа от детската градина на дъщеря ми и пр. В тази връзка просто не виждам как мога да изисквам от децата ми( респективно по- късно зетьове и снахи) да ми говорят на Вие 
Същото се отнася и до хора от близкото ми обкръжение- няма такъв момент в общуването ми с околните 
Същото се отнася и до хора от близкото ми обкръжение- няма такъв момент в общуването ми с околните Ние сме по-естествени, човечни и добродушни.
Напротив..
Миличка, ти излизала ли си някога извън Бг? Ама не на екскурзийка, а така да поживееш навън? Тогаз пак ще си говорим.
Аз пък,не съм живяла на вън,познавам обаче много чужденци.С един белгиец сме много близки,като дойде беше много учуден как се събираме на гости и домакинята на къщата претрупва масата.Беше го срам да яде,защото не е донесъл нещо.Абе както й да е.Има студени хора по света.Но аз живеех в другия край на България,омъжих се ,и тук хората са различни.Тук всеки се е прибрал в къщата си ,съседи се подминават като непознати.А там където живеех до никое време сме се събирали старите и младите пред къщите по пейките,едно яйце да нямаш за застройка тичаш до съседа.А сега трябва да паля колата да ида до магазина(че по край нас няма).Просто пример,как живеем в една държава,но 300км разлика за огромно различни хората,живота...
Ние сме по-естествени, човечни и добродушни.
Напротив..
Миличка, ти излизала ли си някога извън Бг? Ама не на екскурзийка, а така да поживееш навън? Тогаз пак ще си говорим.
Да, скъпа..
Имам няколко годинки живот по чужбината..
Европейската де.. Америките не ги знам..
А по-завистливо и клюкарско "племе" от бг-обществата там и до ден днешен не съм срещала..
Имам предвид, че "навън" някои качества се изразяват още по-ярко отколкото в БГ..
Европейската де.. Америките не ги знам..
А по-завистливо и клюкарско "племе" от бг-обществата там и до ден днешен не съм срещала..
Имаме пприятел американец който се обръща към баща си със сър. Но не звучи отчуждено, лъха много респект и уважение.
За второто съм съгласна изцяло.
За абсурдно чак не го намирам, по-скоро е чудновато, защото сегашното възпитание доста се е отдалечило от нормите в миналото, хората са доста по-непринудени, отпадат много бързо бариери и т.н.
Аз съм достатъчно ексцентрична, за да говоря с много близък приятел на 'вие', така избрахме двамата малко след като се запознахме. Мога да кажа, че това по никакъв начин не ни направи далечни и несърдечни, напротив.
Запознанството ни съвпадна с едно скитане из антиквариатите на Будапеща, така че си беше направо естествено решение да запазим този полъх на снобизъм. Тази условност която приехме между нас обаче, ни даде възможност да загърбим много от баналните си мисли и редовни теми за разговор между 'приятели' и се отплеснахме директно в екзистенциална посока. Мога да кажа, че разговор с него за 1 час ми дава повече храна за мозъка, отколкото 1 ден с най-добрата ми приятелка. "Вие"-то много помогна за това да си напрягаме мозъчните гънки в това общуване, да се оглеждаме за бариерите и да си казваме истински важна информация, умишлено да бягаме от злободневното, изтърканото, глуповатото.
Така че примерът го давам и отчасти защото си мисля, че родители, които говорят на "вие" на децата си донякъде мога да ги разбера и да усетя как точно протича общуването. Донякъде.
Аз съм достатъчно ексцентрична, за да говоря с много близък приятел на 'вие', така избрахме двамата малко след като се запознахме. Мога да кажа, че това по никакъв начин не ни направи далечни и несърдечни, напротив.
Запознанството ни съвпадна с едно скитане из антиквариатите на Будапеща, така че си беше направо естествено решение да запазим този полъх на снобизъм. Тази условност която приехме между нас обаче, ни даде възможност да загърбим много от баналните си мисли и редовни теми за разговор между 'приятели' и се отплеснахме директно в екзистенциална посока. Мога да кажа, че разговор с него за 1 час ми дава повече храна за мозъка, отколкото 1 ден с най-добрата ми приятелка. "Вие"-то много помогна за това да си напрягаме мозъчните гънки в това общуване, да се оглеждаме за бариерите и да си казваме истински важна информация, умишлено да бягаме от злободневното, изтърканото, глуповатото.
Така че примерът го давам и отчасти защото си мисля, че родители, които говорят на "вие" на децата си донякъде мога да ги разбера и да усетя как точно протича общуването. Донякъде.
Имам няколко годинки живот по чужбината..
Европейската де.. Америките не ги знам..
А по-завистливо и клюкарско "племе" от бг-обществата там и до ден днешен не съм срещала..
Европейската де.. Америките не ги знам..
А по-завистливо и клюкарско "племе" от бг-обществата там и до ден днешен не съм срещала..
Мога да изброя доста примери, но изобщо не ми се задълбава в помията
Ние сме по-естествени, човечни и добродушни.
Напротив..
Миличка, ти излизала ли си някога извън Бг? Ама не на екскурзийка, а така да поживееш навън? Тогаз пак ще си говорим.
Да, скъпа..
Имам няколко годинки живот по чужбината..
Европейската де.. Америките не ги знам..
А по-завистливо и клюкарско "племе" от бг-обществата там и до ден днешен не съм срещала..
Имам предвид, че "навън" някои качества се изразяват още по-ярко отколкото в БГ..
Пак не се разбрахме. Клюкари може и да сме, да ни боцка завист от време на време също. Но каква е връзката между това и темата? Моето становище е просто че българинът не е сноб, не се държи отчуждено с децата си и поне по мое мнение е по-сърдечен и мек с децата си, отколкото западняците.