Деца с малка разлика във възрастта! Дайте съвет!

При положение, че "голямото" едва беше навършило годинка като се роди "малкото", какво имаше да го въвеждам! То, животът си го въведе. Не виждам как може едногодишно бебе, което наскоро е проходило да се подготви за друго бебе. В началото не мога да кажа, че е имало ревност, по-скоро и двете бебета имаха едновременна и неотложна нужда от мен. Сега като погледна едногодишно дете се чудя как така съм смятала щерката за голяма и много разбираща. Ревността се появи по-късно, когато голямото се осъзна като личност. Като че ли повече го изживяваше вътрешно. Не се е стигало до кой знае какви проблеми, освен обичайните за възрастта конфликти (които, обаче тогава ми се струваха ужасни), но много внимавах като обърна внимание на едното, да обърна внимание и на другото. Зорко следя да съм колкото може справедлива и двамата да са равноправни в семейството. Никога не сме им вменявали "по-малък" и "по-голям", а да се грижат един за друг.

Гледахме си ги сами, по-скоро основно аз ги гледах. Много, много трудно ми беше. Ходиха на градина за кратко, но постоянно се търсеха, не искаха да стоят разделени, а и с времето стигнах до извода, че е по-добре да ги отпишем и да се занимавам аз.

Според моя опит, тoва не е истина.Никой не ми е давал инфо и не ме е подготвял,има доста книги по темата-интересуваш се,взимаш,четеш. Тук педиатрите са много внимателни да не ти "дават акъл",дори когато го искаш,по-скоро ще те пратят на специалист.
На авторката бих казала да се радва на всеки миг и да посреща проблемите Ако и Като дойдат,склонни сме да търсим често под вола теле,то ако го има не можеш да го пропуснеш,но и не всяка мравка е теле
Трудни моменти има,но като цяло не съм била затруднена или прекалено вгледана,тръгнах на работа много скоро и след 2те деца,вероятно и затова опитът ми е много,много положителен и не бих го сменила с друго.

много приятна тема 
мен също ме вълнува, макар и да има време до тогава...


имам въпрос към milenaire, ако е удобно да сподели освен бебето, дали и друго дете спи с тях?? защото малкия спи при нас, кърмим се още без изгледи за спиране, и се чудя като се роди бебето как ще спим, как ще се приспиваме малкия има кошара, която никога не е ползвал, освен да сложа бебето там а си мисля, че ще е по-удобно и то да е при нас

Благодаря за това! Наистина сме склонни да ровим в дълбокото...
Това ще бъде включено в следващите изводи.

sophiepp, големият ми син от малък идва да спи при нас, това е проблем, с който още не можем да се справим и тепърва ще борим с хомеопатия.  Когато се роди дребосъка /година и пет м. разлика/, нощем го вземах за кърмене при мен, след това го връщах в кошарата. Аз лично не се наспивах хич. При нас плюсът беше, че баткото ходеше на ясла и през деня успявах да си взема малко почивка.

П.П. Съгласна съм с Andariel. Дете под 2 г., а дори и на навършени 2 да е, не виждам как може да се подготви предварително. На тази възраст то само`не се знае кое е, камо ли да му обясняваш, че друго човече ще нахълта в живота му и личното му пространство и ще се бори за внимание за неговата собствена мама. Просто ще му се наложи да свикне, и туй то. Най-хубавото от всичко - адаптирането м/у двете породени обикновено става по-плавно и с не толкова агресивна ревност и наистина идва момент, в който и двете деца мислят за себе си като "аз и брат ми/сестра ми". Нещо като близнаци. 

децата ни са с 1.5 години разлика (без малко); и 2те бременности бяха желани и планирани; това, дето оная устатница в другата тема е писала, са пълни глупости. няма как човек да планира дали щеможе да се грижи за децата си - може да се разболее, може да овдовее, може детето трайно да заболее - всичко може да се случи. а и да не - като си бременял едно си мислеш, а като се роди детето друго става - инервите ти се опъват, и работата ти натежава, и безсънието ти идва в повече. и изобщо - многознайстването всякогаш е глупаво, нелепо и излишно. ама здраве да има  
та на темата - когато малкото се роди, голямото беше с пневмония; естествено бебето бързо прихвана бронхиолит + беше с жълтеница поне 4 месеца със стойности на билирубина 30-тина пъти над нормата; беше много гадно време; в допълнение, баби под ръка нямаме - майка ми дойде за седмица време, но и тя, жената, си има дом и работа - нямаше как да стои повече; освен туй работя от 30-я ден след раждането и на 1вото, и на 2рото - просто се налагаше - инак пазарът щеше да ме изхвърли; и двамата с мъжа ми сме свбодни професии - т.е. нямаме сигурността на заплатата, независимо дали е висока или ниска; имахме обаче гледачка, която идваше всеки ден за х 3 часа (господ здраве да й дава дълги години  ). 3те часа обаче се стопяваха много бързо предвид порчките ми, така че спрях да гладя бебешките дрехи в края на 1вия месец; да стерилизирам биберони също спрях много бързо; добре, че кърма имах, та поне с шишета не се раправях. около 10-я месец камен беше набеден за хиперкативе, та пак се пищисах от ходене по невролози, но и това мина.
и да, беше МНОГО трудно в началото, но просто се налагаше да носим по много дини под мишниците си. нямаше как да е другяче, освен трудно и трудно, и трудно. още не е станало лесно, впрочем, но се вижда светлина в тунела - децата вече започват да си играят сами, даже понякога сами гледат филмче на двд-то; започнаха и играчките да си подреждат, и като че ли вече не се карат толкова; ще стане цирк другата година, когатов сяко тръгне на допълнителни занимания - не виждам как ще водя едното на плуване, а другото на пеене например, но и на това ще му се намери колая някак. с добро планиране всичко се подрежда.

за идването на бебето няма какво да споделя - първото на година и 5 месеца нямаше толкова мозъче, че да разбере добре новината за бебето - andariel е напълно права! ревност имаше някаква съвсем в началото - докато кърмех малкото, 'голямото' задължително искаше да бъде гушнато, но и това отмина за 2-3 седмици; после 'голямото' забрави какво е да е било само едно дете и нещата се подредиха.
редно е да споделя, че таткото помага много - няма мачове, няма бири с приятели, няма шляене, няма излизане - дисциплината е на ниво, редът също; и за мен се отнася това. маникюри, прически, шопинг - всичко е сведено до минимум - маникюр при повод, пазар за децата по интерент, за храна се пазарува 1 път седмично - тогава купуваме всичко необходино и приключваме с храната. за 2-3 седмици човек добива опит от кое колко да взема, а ако нещо свърши, винаги имам заместител - ако сокът свърши, имам студен чай, ако хлябът свърши - мятам нещо в хлебопекарната или пък вадя замразен блат за пица; и така...
за почивките - все повече твърдя, че всеки от родителите трябва да има своето си свободно време - за нас мога да кажа, че си имаме по 3-4 часа седмично за свои си лични занимания - моите са в събота сутрин - закуска с приятелка в джимис или другаде + лек шопинг; часовете на мъжа ми се след това - волейбол, разходка из планината,ски зимата или каквото. неделята е обща и семейна - занимания с децата, излизане заедно, мацане на аликации - всички заедно нещо правим. освен ако някой от нас няма поръчки - тогава другият покрива фронта. общите родителски часове също са важни - нашите са в сряда вечер, когато викаме гледачка. няма значение какво правим тогава, важното е да сме сами и без децата.
и изобщо - излях една камара приказки като исках да кажа, че всъщност най-важното е да се обичате и подкрепяте, да намирате време един за друг, и да измислите наистина добър работен план за гледане на деца от типа на военна операция   и да сте здрави всичките, разбира се. а колкото до нервите - ами няма как с деца с малка разлика човек да е спокоен - може да се опитва, но е невъзможно - винаги има срокове за гонене, нещо за правене, пране за простиране (вечено инескончаемо) и т.н. класиката е едното да повърне, докато другото е навлечено с космонавт, оставяш за-космонавеното, оправяш повърнатото, преобличаш, успокояваш и таман да тръгнеш, онова, чистото, не-повърнатото, ти казва, че му се пишка. пък изпикаваш него, обаче другото иска да ака, пък после онова с пишкането се трушва, че не си харесва шапката и т.н., т.н. подобни класили от първата година и половина от общото съжителство с породени    ами няма как да си спокоен, когато животът около теб ври и кипи. но е за добро. и някак всичко се нарежда. незнайно как, но се нарежда. само да сме здрави   

Публикацията на Маик ме подсеща за нещо друго - КЪРМЕТЕ! Не можете да си представите какво облекчение и пестене на време е! Че и на пари. Плюс това за мен това си беше дежурното оправдание да не подхващам нищо друго   - сега кърмя детето! /тук малко си противореча със съседната тема, че какво ли не съм правила кърмейки, обаче това си е факт - ако не съм сама у дома и има кой да ми свърши работата - демек тати - това си ми беше най-кефското оправдание /.

 маик - вярно така беше. Вече съм го забравила , че децата са пораснали.....но като четох твоят пост се върнах с 20 години назад във времето.
Но после ще си го спомняте с умиление и усмивка на лице.
Бъдете здрави!

маик , не ви е лесно на вас    ... аз няма да работя, ще съм при децата, та дано да е по-просто  
McKitty, съгласна съм с теб  
iren5 , 20 години...      разкажи как е ...

Еми как е .... В началото Майк го е описала много точно. Свикваш с ритъма дори сега се чудя точно как съм се справяла. Да си родител се учиш в движение.
После като започнат училище в един момент ти се струва, че е по-лесно, че си по-свободен,но.....това е докато не влязат в пубертета. Тогава е ад. Имаше момент в който не бях сигурна, че съм успяла да се справя като родител. Чудила съм се какви грешки съм допуснала. Има ли я връзката или не. Но винаги в действията си и решенията съм се ръководила от принципа - По важно е да станат човеци, а не дали ме обичат.
Е сега мога да се похваля - три дъщери които болеят и мислят една за друга. Чувствам ги като мои приятелки и определено мога да заявя - имам прекрасни деца.Умни , самостоятелни, оправни и човечни. И всичко което сме преминали си е струвало!

Да се включа  и аз тук
Имам брат по-малък с 1г и 3м. Всъщност много се обичахме и не можехме един без друг, до пубертета. Тогава се започна с това, че аз не може да излизам сама, щото съм момиче, а брат ми може, щото е момче. Ама аз каката - няма значение. А иначе пък като кака трябваше да уча, че да вляза в университет, а брат ми не се гледаше прибира ли се и кога и какви оценки има. Затова винаги съм искала по-голям брат, но уви. Е, обичам брат си, в един град сме, виждаме се няколко пъти месечно и така. Но...ще се постарая тази грешка да не правя с мойте деца.
Разбира се исках да имам син, след това дъщеря с разлика не по-голяма от 2г. Е, стана обратното, каката е по-голяма с 1г и 8м. Не съм и разказвала, че ще има бебе. Може би накрая когато ми беше мн голям корема и казвах, че има бебе вътре, но едва ли е разбирала. Но пък на 1г и 6м се научи на гърне. Винаги е спяла м/у нас и сега е пак там. Бебчо е в нейното креватче. Да, и тя иска там, ама за да си играе с играчки и т.н. После иска да слиза.
За моя голяма изненада, когато ни изписаха от болницата и показахме бебчо, тя веднага го гушна

Голяма радост беше, искаше да го държи, да го гушка и целува. Все още е така, макар, че в началото ревнуваше баща си. Вземе ли бебето и веднага ходи да я гушка По-късно започна и с мен така. Но ги гушкам и 2-мата (особенно като кърмя, няма как). Нея спрях да я кърмя на 1г и 1м. Сега ме имитира, взима кукли, заголва се и...кърми  Въобще много ме имитира. Лошото е, че когато бебето спи, отива и почва да го вика. Но ако плаче - никакво внимание.
Колкото за спането в едно легло, каката спи м/у нас. Сутрин кърмя бебчо и го връщам в креватчето. Просто няма ка да спи при нас, трябва да е открая, а така го отвиваме. Ако пък е до кака си - тя както ляга напреко и все се отвива, завива, няма как. На пролет мисля да ги отделя в самостоятелна стая, та не знам как ще стане и то заради каката.  Тя е свикнала като заспива и да пипа някой по ръка, лице, кръст, просто да е кожа. Ако бебчо е на близо може и него да пипа. ДОри денем ме търси да съм наоколо, та не знам.
А и каката все иска да попамага. Но забелязах, че като я карам, не иска, ако не я карам го прави. Та може би трябва, ако иска детето да му се дава да помага, ако не - да не се насилв. А и още не са почнали да си взимат играчките, предполагам ще е по-весело тогава
Но като цяло и аз мисля, че това е перфектната възраст  И...не е толкова трудно. Вярно, че човек се изнервя, и обикновенно го отнася по-голямото, ама няма кай

Tsvetito много са сладки. Да са ти живи и здрави. 

По напред бях писала за малката разлика и че моите вече са ученички(2 и4клас)Та при нас и сега си е весело.Програмата е пълна -у-ще , танци , английски, айкидои т.н.Вчера например у-ще до обяд после до 16часа танци ,после на рожден ден на приятелче до 20часа.Днес от 10до 12 на английски ,след обяд на айкидо.Утре каката именничка ,покани съученички,решихме да е от сутринта защото след обяд пак сме на айкидо и така ,само тичане напред назад.Няма как иначе,предварително всичко е планирано и се получава.Сякаш най спокойния ми период беше като бяха на градина.Та от това което написах досега исках да кажа ,че колкото повече растат ангажиментите се увеличават.Ама да са живи и здрави . За бъдещите мами на две деца, няма страшно свиква се!

Снощи писах и като си легнах си казах - много страшни им ги разказа нещата. Аз обичам да говоря , ама трудно пиша и все гледам набързо, набързо и някак не е много точно.
Трудности разбира се има. И моите ходеха и на танци , пиано, кънки. После уроци за подготовка за кандидатстване в гимназия .... Но нещата се нареждат. Свикваш с ритъма. Никога не ти е скучно. Разбира се са се и карали , та и по сбивали. От това че са 3 все е имало някакви коалиции 2 срещу една , като през годините се меняха във всякакви комбинации.
В началото изглежда от ревност голямата реши да е "майка-закрилница" за най-малката. Някак си второто дете и беше отнело възможността да е едничка на мама и тати , а после дали сестрите са 2 или 1 и беше все едно.Дори я по разглези и затова пък я изостави - защото а дразнеше.
 После по- едно време двете малки бяха голяма комбина и голямата някак беше по в срани. После май 2 -те по-голями по се разбираха ... а бе коалиции всякакви.
Никога не съм ги карала задължително да излизат заедно. Те са различни индивиди и е нормално сами да си намират средата и приятелите в обществото. Даже след 7 клас съм смятала, че е добре да учат в различни училища, че и учителите да не ги сравняват.
Голямата разбира се порасна по-бързо. Стана рано по-отговорна. Това някак е неизбежно . Малката - най-тежък пубертет - от характер или от какво не знам ....Средната - винаги много обичлива към всички , пубертет кара ли , не ли, не знам - не го усетихме.
Били сме строги с тях, изисквали сме много. Да се каже еднакво съм се отнасяла-мммм .....може би не , защото са различни индивиди и имат различни потребности и характери. Едната по - амбициозна , другата - не толкова. Та понякога съм се съобразявала повече с индивидуалността , за да са успешни , а не с някакъв поставен от мен калъп на поведение. Опитвала съм се винаги обаче да ги чувам - да знам потребностите им, проблемите , чувства, какво ги вълнува. Време за разговори винаги съм намирала. Опитвала съм се да им дам толкова присъствие от колкото са имали нужда и колкото са търсили.
Много пъти съм си задавала въпроса - справям ли се добре. В един момент спрях и реших , че такава оценка ще си дам когато пораснат. И сега да смея да твърдя - справихме се добре. Гордея се с децата си.
Вероятно мога да разказвам още много, да дам примери за сестринска обич и привързаност в някои моменти, които сега изникват в главата ми, но поста и така стана ужасно дълъг.
Така че успех. Да бъдат здрави дечицата пожелавам! Другите неща при желание, обич и разбирателство в семейството около ценностите и възпитанието се нареждат. А малката разлика е чудесна тъй като няма голямо различие във времето на съзряване и по-рано разбират , че освен роднини - те са и най-добри приятели.

Здравей LeAn моите дечица са на 2г. и 8 м. и на 1 год. (вашата разлика - добра разлика 

Когато бях в твоето положение ме тревожеха подобни проблеми. Страха от проявена ревност или агресия от страна на по-голямото към бебето, как да "посея" любов между тях? От скромния си опит досега с тях установих , че огромна част от притесненията са основно в моята глава, а не в тази на дъщеря ми.  Интересна е психологията на тези пораснали бебета, детето на две години приема нещата така като ти ще му ги кажеш. То все още не е 3 годишно и много трудно прави тези логически връзки. Така както аз си наглася поведението спрямо тях това и получавам в замяна, като огледалце ми е "голямото" момиченце.
Интересен е момента, че раждането на нашите почти породени деца съвпада с началото на бебешкия пубертет и се разгръща в пълния му блясък с прохождането и на второто дете.  (за това не се бях подготвила) "Няма", "не искам", "бебчо не бутай", "махай от тука" като се редува с "бебчо  гуш" (като се гушка през врата) "бебчо ела тука" (влачейки го през стаята, завалийчето проходи на 8 месеца), "ето ти играчка".Научих я да му пее и танцува (докато съм в тоалетната) , а той я  гледа с блясък в очите. Той се понаучи да не и се вре все в ръцете след като всеки път сяда по дупе ако и докосне конкретната играчка. Тя се научи да не го прекъсва, ако се е заиграл. Както са ти писали момичетата нещата се подреждат с времето.

А за конкретното ти питане в самото начало бебчо "подари" на Рада на изписването едно прекрасно плюшено куче което е част от плюшките в леглото и до ден днешен.  "Помагаше" ми при смяна на памперси, подаваше, вземаше, носеше, кесийки за мръсните, заедно "амкахме" бебешки краченца  . Особено е полезна тактиката още при първите часо с бебето в къщи да се "подигравате" заедно на бебето, нещо то рода на "Уфф че смешни физиономии преви това бебе ... как мирише това аки уф уф уф" - успях да я "прикоткам" заедно да се посмеем на бебето (този похват за в случай, че детето реагира с отрицание кам бебето при първите му дни в къщи)
Още докато "рибата плуваше в морето" купихме второто легло за бебчо и го сложихме в нашата спалня. Рада започна да спи сама в детската, май още преди да забременея  Беше и абсолютно ясно, че нещата ще се променят не толкова от приказки за предстоящото бебе и размествания , а от 2-3 месец когато спрях да я нося на ръце, а само я вдигах да я сложа в колата, креватчето, столчето за хранене. (това си беше изпитание но и до ден днешен действа, "Рада е тежка мама не може да я вдигне")

Малко дълъг ми стана поста, но темата ми е ужасно интересна и ми е любопитно да чуя коментари на още мами.

Благодаря на iren5, Tsvetito, майк, Andariel за споделения опит  на породените от по-горна възрастова група