Деца с малка разлика във възрастта! Дайте съвет!

Синът ми беше на 1 година и 7 месеца, когато се роди бебето. Непланирана бременност докато все още активно кърмех баткото. Сега Виви е на 2 месеца и половина и ние сме все още в шок от това което се случва у дома. Последните 2 месеца са най кошмарните за мен. Все още не мога да контролирам положението, и понякога се чудя до кога ще издържа. Грижим се за малките само с таткото, без баби без помощ от никъде. До този момент баткото не е обърнал нито грам внимание на бебето, подминава го от километри, като ме види че го гушкам идва и иска да го отмести от мен, не проявява абсолютно никакъв интерес към него. Не го насилвам, оставила съм го сам да прецени кога е готов, опитвам се да отделям колкото се може повече внимание на него, може би беше грешка, че продължих да го кърмя резултатът е че сега понякога иска повече от бебето. Това не че е кой знае какъв проблем, но аз понякога имам чувството че само това правя по цял ден, кърмя и сменям памперси. А задължения много... Вечер програмата започва от 8 часа, когато малката започват да я мъчат колики, в 9 слагам баткото да спи и той започва на 2-ри глас да плаче разкъсван от ревност и това продължава до 23 понякога и до полунощ, когато уморени един по един заспиват а аз не знам на кой свят съм. Заспивам най често на дивана, просто нямам време и сили да стигна до леглото. На разходка излизам само с по едно дете, просто не се наемам да изляза сама с двамата.
Мога да пиша още много, но очите ми се затварят. Въпросът ми е, кога ще мине този период и дали да очаквам скоро баткото да се укроти и да влезем в нормален ритъм на живот или ревността ще продължи дълго? Просто не знам за какво да се настроя иначе каквото и да е ще го преживея.
За да не останете с грешно впечатление, обожавам и двете си деца и съм много щастлива, просто умората ми е в повече, но знам че ще се справя ....каквото и да ме очаква за напред.
Важното е да се обичаме и подкрепяме с таткото и всичко ще е наред.

С моя брат разликата ни е 1 год и 4 месеца.Като цяло се обичаме и си помагаме с каквото можем ,но не сме си близки и мн се караме ( е ,все пак аз съм на 20 ,а той на 18 )Родителите ни неса ни делели съзнателно,но не съзнателното също е лошо.От ранните си години аз помня бабите си -те ме отгледаха ,все бях ту при едната ту при другата и за уикенда при мама,тати и бебето.От малка ме научиха,че той е по-малкия и са му позволени всякакви простотии.После тръгнахме на училище,аз трябваше да му помагам да му пиша домашните да го защитавам ( а той не е никак кротък ) Е това продължава и до днес.Също така на брат ми като беше малък имаше здравословни проблеми и оправдаваха поведението му с това -крайно не подходящо както за мен така и за него.Той е малко проблемно дете,докато аз просто пораснах по бързо и се чувствам самостоятелна,а това дразни родителите ми ,за това всеки път когато той направи нещо добро се приема с овации,а когато пак създаде неприятност се търси начин да се изкара от нея,но не и да му се даде морален урок,а когато аз сбъркам ... )Ох ,малко ми е болна темата .Скъпи родители каквото и да правите  ,го правете с идеята децата да се сближат,сигурна съм че не е лесно да се гледат две малки деца,но трябва да има начин.Просто да израснат заедно и да се защитават едно друго.Не мисля ,че е добра идея,например ,ако едното дете се справя по-зле в нещо ,назидателно да му кажете "Виж А. как се оправя ,а ти не можеш" -влошава нещата.Децатат трябва да се екип:)Ние с брат ми постоянно се изказвахме на наще Ако аз имам деца на близка възраст в определени ситуации бих се зарадвала,ако се прикриват едно друго ,макар че не толерирам лъжата.Спомням си и че се водеше голяма война за количката - аз постоянно исках да ме возят ,ноо обеикновео бях сред возещите Това за подарък на бебето от новото бебе също е добра идея Също и да се събуди интереса на детето към другото още преди да се роди.

trollipen, на мен в първите месеци много ми помагаше слинга- така бебето докато суче си вършех домакинската работа, играех си с баткото, излизах с двамата на разходка. Моя син също не обръщаше внимание на бебето докато не започна да седи, но на мен ми помагаше- аз все му казвах че бебето е "наше" и "ние" се грижим за него, предлагах му да ми помогне, но го оставях да помага само когато иска. Винаги му говоря за бебето като за нещо, което е хубаво за него- как то много го обича, как ще иска да е като него, как ще си играят заедно. Как "нашето" бебе е най-хубаво и как той е най-добрия батко.
Големия ми син все още заспива само с мен (рядко с баща си), аз лягам до него, а бебето взимам върху корема си да суче, или пък лягаме аз, бебето, баткото- бебето пак суче и е малко по-ниско и така аз гушкам баткото над главата на бебето- така приспивам и двамата едновременно. После бебето го отнасям на нашата спалня, където спи. Ако се събудят едновременно пак нося бебето и се гушкаме заедно.
За излизането заедно- кое ти е трудно? Може би ти трябва бъги борд за количката, така че и баткото да се вози? Точно първите месеци, когато бебето спеше бяха много хубави разходките ни- ако бебето спи с баткото ритахме топка, ако бебето не спи му давах да рисува или да играе с пластелин до мен, или пък слагах бебето в слинга а пак с баткото си играех. То бебето като е малко има нужда само да е сгушено- доато го кърмех седнала пък (на възглавница, така че ръцете ми да са свободни) гушках баткото и му четях приказки.
Отделно от това готвя все манджи, нарязвам всичко и го слагам наведнъж да се вари. Включвам котлона на 1 и излизаме на разходка. Прибираме се и яденето е готово Готвя в голямо количетво и ядеме едно ядене поне 2-3 пъти. Чистенето е задължение на мъжа ми или го върша когато той гледа децата. Комбинирам се с други майки в подобно положение- често те ми оставят децата на центъра за да си свършат някаква работа, или пък аз оставям моите на тях- събираме се група от 3-6 майки, все поне 1-2 си оставя децата за малко, много е удобно Също така си ходим на гости с ядене- така едната, която е на гости си спетява готвене и чистене, а децата изискват по-малко грижи когато имат компания

Може да разкажеш по-подробно как минава един твой ден- има начин да се подобрят нещата и живота ти да стане по-хубав, не се примирявай с това да се чувстваш зле!

Проблема е в това може би, че ги кърмя и двамата. Докато кърмя бебето, баткото идва катери се по мен, но не се задоволява само да го гушна. В резултат на това много често се получава, че бебето не може да суче спокойно и се сърди, а баткото остава недоволен че не искам да му дам на него точно в този момент. За приспиване и дума не може да става с двамата на този етап. Малкото понякога плаче и трябва да я понося за да се успокои, а баткото и той иска цица, а и никога няма да заспи ако бебето е при нас, просто ще се разсейва.
За разходките ами той е доста бесен, бяга гоним се, това ни забавлява но когато съм с количката трябва да я зарязвам. Понякога когато не му позволя нещо се сърди, тръшка се по земята. Преди 2 дни заради едни ескалатори на които се возихме вече 5-6 пъти така се разстрои че се тръшкаше на земята 15 мин. Накрая трябваше да го нося за да си тръгнем , а той в такива моменти и рита и плаче изобщо  трудна работа ако съм и с бебето, ами ако и то заплаче както става обикновено като се чуят. Тогава кой по напред да влача?
В къщи се оправям сравнително добре, единствено когато храня големия примерно и бебето му се доспи, трябва да прекъсна храненето. Т.е трудно е ако и двамата едновременно искат по нещо. Иначе ги редувам. За готвене и чистене само ако и двамата спят или ако таткото ги гледа. За спане почти не остава ред, тъкмо заспи единия другия се събуди. Последните няколко нощи са спокойни сравнително. Не знам може и аз да съм неорганизирана но засега ми е трудно. За да изляза и с двамата ми трябват 2 часа за да ги приготвя, засичала съм. Забелязвам обаче че с всеки изминал ден става все по поносимо. И аз се уча и те растат, и свикват така че имам надежда че ще бъде по лесно за напред.
Но пак казвам колкото е трудно толкова е прекрасно. Обичам ги и правя всичко възможно и те да се заобичат някой ден. Мъчно ми е за баткото че не иска да приеме малката, предполагам че му е трудно, но нямам избор.

Обикновенно братчетата се грижат след време за сестричките си, има време. А за излизането - и при нас каката е така. Като не дам нещо, или трябва да се прибираме, а тя не иска, почват драмите, тръшкането и т.н. Просто я оставям и тръгвам. Тя реве, тръшка се и тръгва. След 1мин все едно нищо не е било. Всички деца са така, опитват се да правят каквото те искат с тръшкане и ревове. И аз нямам избор и излизам с 2-мата, а сме с една количка обикновенна. Каката я возя на дръжката. За кухнята ходим с колата, и само притичвам на 3м да взема бурканчетата. В пощата ходя с тях - той в коша, тя ходи с мен (суууупер бавно), а той си тежи. Та така.
Не винаги успявам да почистя, гледам поне да изгладя, а чистенето - когато може.

За брат ми- miss_el  и аз така бях настроена, че всичко все за брат ми. Иначе не са ме карали да му пиша домашни и такива неща де. Е, когато се омъжих се реваншираха доста, и потекираха техния апарт и ни дадоха нужните пари за нашия апарт (щото и с ипотека си трябват пари, а като нямаш, няма как да вземеш апарт). Та така. Не са искали да ни делят, но така се е получило. Надявам се, аз да не направя тази грешка. Иначе за боя - много се биехме с брат ми, но никога не съм се оплаквала за това, дори ми липсваше в университета  Та...добре е децата да се оставят и да се бият, и да се обичат и т.н., е разбира се, ако е с голяма агресия и може да се наранят сериозно, трябва да се намеси родител.

Да, разбирам сега какъв е проблема...
Според мен баткото не че не приема малката, просто още не може да разбере че и тя е живо детенце, че е личност... Моят син започна да го осъзнава когато бебето се научи да сяда- тогава забеляза че той го гледа, че има собствена воля, че е личност Преди това беше нещо абстрактно, "бебе"- нещо, което мърда, носим го насам- натам, издава звуци и понякога пречи....

Относно излизането- аз не съм се сблъсквала с такъв проблем, защото големия ми син още от прохождането го научих да идва при мен като го извикам (или съм имала късмет с послушно дете). Но пък има вариант да ходите някъде, където е оградено- напр. училищен двор, кафене с ограден двор и т.н., та да не трябва да го гониш? За приготвянето- първите месеци пак слинга ми беше спасение, точно в студовете, когато се обличат 100 дрехи... Мушках бебето в слинга, така, както си е с домашните дрехи и обличах едно яке от свекърва ми отгоре (тя е пълничка и можех да го закопчея върху бебето). В този вид с баткото се замеряхме със снежни топки, дърпахме шейна и др. Другия удобен вариант е с двойна количка или бъги борд- така можеш да укротиш беснеещото дете Или пак да сложиш бебето в слинга а баткото в количката. Всичко това не го пиша, защото "трябва непременно" да излизаш и с двамата, просто на мен това ми е много разтоварващо- да излезем с децата навън, да пия кафе с приятелки, да се заиграят децата... Та ако откриеш начин да занимаваш баткото, така че да му е интересно си мисля че на теб самата ежедневието ще ти е по-хубаво.

За приспиването- има го този момент, да, аз първо слагам баткото в леглото, гушвам го, изчаквам да се успокои и тогава взимам и бебето. Не знам обаче как би станало ако и баткото суче за приспиване. Струва си обаче да потърсиш темата в кърмаческия на кърмещите в тандем майки, сигурна съм че ще ти дадат добри съвети как по-лесно да съчетаеш нещата. Можеш да потърсиш и пози за кърмене на близнаци, може да има вариант да се научиш да ги кърмиш едновременно и да спестиш време.

Няма ли друга майка с която да може да си помагате понякога?

И накрая, понеже иначе ще излезе че съм някаква супер-майка, която винаги успява във всичко да си призная че и аз имам моменти, когато ми е идвало да отворя гардероба, да пъхна и двете деца вътре, да го заключа и да забравя за тях.... Но въпреки трудностите децата са най-хубавото нещо в живота ми досега  

аз, мрън, yanast, да кажа, че те твоите деца са с по-големичка разлика. не мога да я сметна точно, но не е ли над 2 години? не че нещо, ама 2-годишно се гледа в пъти по-лесно отколкото година и няколко месечно (5-6 например). 2+-годишното практически си е малко човече - и да ходи може (бавно, но може), и те слуша, и като му кажеш строго 'не бъркай в очите на бебето' или 'не удряй бебо по главата' и те разбира, и прочие. ама то е нормално - дете на 2 години знае и глава какво е, и око. ама дете на 18-20 месеца, да ме прощават мамите на умни деца, нищичко не разбират. гледам по моя син, малкото демек - ами то все още си е с бръмбари в главата. едва сега, на 2.4+ години, започна да чатка за какво му говоря и то ако изречението не е сложно съставно и е съчетано с подходящото посочване с пръст, ръкомахане или друго поддържащо действие. вярно, че си е до дете, но си е и до въраст - аз лично искрено вярвам, че разликата в месеците личи изключително много при деца под 5 години - дори при наборчета, които са родени януари и август, обикновено ясно се вижда възрастовото разминаване  

колкото за моя личен опит - петра беше на 1.5 години, когато се роди камен. тя самата проходи на година и 3 месеца, т.е. абсолютно немислимо беше да се замеряме в снега с топки - че тя едва ходеше, камо ли да тича, да прави координирани движения, да се навежда, да събира сняг в шепи, пък да става и това докато е навлечена с космонавти, шалове и ръкавици - просто мъничка си беше. к'во мъничка - беше си направо бебе. някъде около 2.2-3-5 месеца ставаше за такова нещо, но пък тогава и камен беше на почти година и филмът и сценарият на поведение беше съвсем друг  

trollipen - да, 'проблемът' (ако проблем е думата) идва от кърменето в тандем - това е нещо много свое и много свидно, което явно голямото счита за лично-негово-не-заменимо-неотлъчно-право; единият вариант е да го отбиеш, но подозирам, че това на тоя етап ще доведе до много повече проблеми, отколкото негативи, а другият е да се опиташ да обясниш, че бебето няма зъби и така пие мляко и то е гладно и бла-бла; ама на дете под 2 години не те виждам как ще му обясниш, че неговото не е негово (сиреч гърди и мляко), а е общо... колкото за неразборията около и хаосът около теб - за твое успокоение мога да повтря част от поста сиот по-горе, когато споделих, че от първите 10 месеца от съвместния ни живот с 2 деца нямам никакви, никакви спомени, освен безкраен рев от страна на бебето и нервност, бесъние и усещане за пълна безисходица от моя страна. няма да забравя погачата на 2рото дете - камен рева целия ден по неведоми причини, та хората дойдоха, хванаха се за косите, дадохда си подаръците и след възпитано количество време си затръгваха. и едва когато си тръгна 2-рият-3-ят човек, аз си дадох сметка, че ни питата е разчупена, ни е орисано детето, нищо - рев, рев, рев - това беше месеци наред;
може да ти изглежда безумно, но наистина нещата се подреждат. само че е нужно време - децата да поотраснат, ти да посвикнеш, ритъмът да се облекчи, едното да се отбие, пък да тръгне на ясла, градина, почасова занималня... ще видиш - нещата ще започнат да се подреждат точно когато си мислиш, че ще експлоадираш

Маик, абсолютно си права Децата ми са с 2,5 г. разлика, и да, наистина е доста по-лесно отколкото с по-малки дечица...
Пак да се извиня ако звуча някак поучаващо или пък все едно излиза че вие не можете да се справите- не е така, аз осъзнавам колко ви е трудно. Просто винаги съм искала породени деца, от 6-тия месец на баткото започнахме да опитваме, но именно заради кърменето не можех да забременея.
Надявам се че участието ми в темата да не оставя впечатление че високомерно ви поучавам- участвам просто защото ви чувствам близки, всички майки на породени деца, иска ми се да съм като вас (надявам се на трето, породено дете, но засега няма изгледи за успех, просто явно при мен кърменето пречи на овулацията) и много ми се иска да помогна, доколкото мога!

Маик, предишната зима, когато сина ми беше на 1,5 г. често си мислех че можеше дега да имаме и бебе с нас Тогава и той не можеше сам да прави топки, но се забавлявахме като му подавах готова топка, а той я хвърляше по мен Но не там е въпроса- аз исках да наблегна на това, че със слинг някак все едно се освобождаваш от бебето- да то е в теб и малко тежи, но пък е доволно, без претенции (освен ако му се досуче и трябва да го нагласиш ) и мама е със свободни ръце и мисли за да се занимава с по-голямото дете.

Иначе, т.к. се готвех и аз за тандемско кърмене на породени дечица съм чела в темата едно време- имаше свежи идеи как да се обясни на голямото детенце защо си дели гърдите с бебето, както и идеи за приспиване и обгрижване нощем (това ми беше тревогата на мен, как бих се справила с 2 бебета будещи се нощем, сина ми до 1 г. 9 м. се будеше нощем да суче по няколко пъти).

Колкото до "не удряй бебето по главата"- хем си права, хем не  Той наистина разбира много добре, но все пак си е малко детенце- когато бебето му дръпне играчката от ръцете реагира първосигнално, опитва се да се спре, но не винаги може Или пък ако бебето писка а той иска нещо да чуе- обяснява му като на голям човек и се ядосва че бебето не разбира Но наистина на този етап с много обяснения, примери, както и с дебнене и равностойно отношение (не позволявам на големия да взима играчките от ръцете на малкия, но и на бебето не давам да взима играчките на големия) нещата постепенно се оправят

yanast, благодаря ти за полезните съвети! Както и на всички останли за споделения опит! 
Моите ще са с разлика 3 г. 4 м., но искам да се поготвя за евентуалните проблеми и ревността, да ги избегна, ако е възможно! 
Успех на всички и благодаря още веднъж!   

sophiepp, от линийките виждам, че имаш още 5-6 месеца до раждането на второто. дотогава може голямото да започне да си спи и в креватчето. при нас така се получи - до година и половина голямата започна да спи нощем в креватчето. иначе пак заспиваше с кърмене, но като заспи я местех. заради приспиването на двамата с кърмене в началото се налагаше да ги кърмя за приспиване едновременно - намерихме си една поза с помощта на възглавница за бебето и лягаха, сучеха и двамата и така заспиваха.
сега, втория път, баткото вече е доста по-голям от бебето. въпреки това 2-3 месеца преди раждането все още сучеше и мислех, че пак ме чака кърмене в тандем. той се отби сам, но пък продължи да заспива само с гушкане и си спим в едно легло. след появата на бебето спим вече тримата заедно (леглото е персон и половина). това не го отчитам като проблем, с който трябва да се справим. побираме се и тримата и не си пречим - има място за всички. когато сутрин ставам да върша някаква работа, те и двамата продължават да спят, дори ми се струва, че малкия усеща, че не е сам и не се буди. ако го оставя сам на леглото и след 5 мин. максимум е буден.

trollipen, защо не опиташ пози, в които да кърмиш и двамата едновременно? аз правех понякога така в началото. каката се убеди, че получава достатъчно кърмене и не й се отказва заради бебето и стана склонна да изчаква, за да си суче самостоятелно вместо да се тръшка да е веднага заедно. кърмих я още поне 1,5 година след раждането на "бебето" (което вече е батко ). всеки от тях знаеше, че едната гърда е за него, а другата за брата/сестрата (на практика естествено, че сучеха всеки от всяка). даже сега, когато трябваше да се роди 3тото и всеки ми казваше, че ще си даде неговата на бебето, защото той/тя вече не пиел мляко.
иначе по въпроса с разходките - на мен голямо улеснение ми беше двойната количка точно за началния период. когато бебето спеше в количката, то сме си играли с каката. ако каката се тръшка и не иска да върви, то я слагах на мястото й в количката и така ситуацията с тръшкането и неходенето си беше управляема. аз много държах да мога да си излизам сама заедно с двамата и количката ми беше решение на този "проблем" - като се роди малкия и веднага си я поръчах, въпреки че вкъщи нямаше 100% подкрепа за подобна покупка. аз съм сигурна, че това, наред с кърменето в тандем ми решиха голяма част от "проблемите на породените деца". със слинг също съм излизала понякога, но само когато сме за по-кратки разходки и каката вече беше около 2год.

Здравейте,
надявам се да ви бъда полезна със споделения по-долу опит.
Разликата между синовете ми е 1г и 11м. В момента големия е 2г и 3м, а малкия 4 месеца. Когато забременях втория път още кърмех и ми беше трудно в началото, защото точно тогава никнеха зъбки на баткото и искаше да суче през половин час, а зърната ми бяха много чувствителни и направо подскачах. И тъкмо когато не знаех как ще издържа по-нататък той взе че съвсем самичък се отби. И така вече можех да се наслаждавам на бременността си. Още от рано започна да ми личи и тогава започнах да говоря за бебето. С баткото заедно разглеждахме списания за бременни, книги, един вид да свикне поне с външния им вид. Постепенно с наедряването на корема заедно го мажехме с крем, т.е мажехме бебето. Не знам дали всичко това е спомогнало за крайния резултат, но от първия ден, когато донесохме бебето вкъщи по-големият ми син се привърза към него, все едно само него е чакал. До сега и за миг не е проявил ревност. Педиатърът ми каза, че зависело от самия характер на детето.
И ние се справяме сами с таткото.В чужбина сме, а и освен това си имаме само една баба, за съжаление.
Относно излизането нямам проблеми от самото начало. Допълнително прикачихме стокй на колелца към количката. И сега излизаме всеки ден, когато не вали. Това, че баткото от време на време ляга на земята и се сърди си е в реда на нещата. четох някъде, че се води детски пубертет. Грабвам го под мишница и така до вкъщи.
Като цяло бих казала, че бебо е ощетен в някои отношения. Стремя се да нагодя режима му за спане и кърмене към този на големия. За момента съм постигнала следната програма- сутрин докато кърмя бебто баткото закусва, после на разходка ( новият ми рекорд за приготвяне е 25 мин плюс кърмене 10мин), прибираме се 11.45, стоплям обяда, баткото яде - ние се кърмим. Да споделя само, че той си яде самичък от 15месечен. Сам изяви желание. И така стигаме до най-приятната за мен час, и двамата ги слагам да спят - от към 13.30 до към 15.30. Вечерите са малко натоварени, особено ако таткото е командировка. 22.00 малките са по леглата и така до 6.30 сутринта. Това, което ми прави впечатление в отношението на по-големия към по-малкия е че той копира моето поведение. Гъделичка го, говори му по бебешки, вижда, че не може сам да хваща играчки и му ги поставя в ръцете, гали го по главичката. От моя страна единствено му давам наставления да не го стиска силно и да не му дава храна.
Това е положението при нас. Засега.
Пожелавам само приятни емоции.

Здравейте, момичета  
 У дома машината се скапа   и две седмици ни мотаха от сервиз на сервиз, докато се оказа, че старата „леля“ ще се сменя с нова „мацка“. Та сега съм с ново оборудване и бързам да чета.

trollipen, нещата явно са доста напрегнати, дано наистина да се решат поне част от проблемите с тандемно кърмене. Представям си какво е при теб, аз се бях настроила и при мен да е така. Стискам палци

denima, много емоционални дни имате   Да са ти живи и здрави, хубаво е това, което правите заедно!!!

iren5, БЛАГОДАРЯ ТИ за откровеността!!!   Таткото се майтапи за трето,ама надали... Все пак са интересни такива “прегрупирания“ през моментите на съзряванията на децата и формиране на интересите им. А това, че трябва да се поджода според индивидуалните им особености-БЛАГОДАРЯ ТИ!!! Наистина е много важно, а ние, майките на толкова малки породени деца смятаме, че за да сме справедливи и към двете/трите си дечица трябва “една целувка за теб, за теб и за теб“...ами ако едното дете няма нужда точно от целувка, а от прегръдка например... Така де, всяко има свои нужди и именно с тях трябва да се съобразяваме.

Egisihora , това с “амкането“ на крачетата е прекрасно   Хубаво е да можем да “прикоткаме“голямото дете към бебето още в началото  и то в непринудената обстановка на смеха!  

miss_el, ние с брат ми почти не сме се “прикривали“пред родителите. Макар, че като вече големи се защитавахме един друг пред тях. Например: брат ми ходи в чужбина и си изкара парички, които сложил на сметка в банка и то представи сибез да “пита майка“... Та тя чак по телефона ми се обади да се жалва от тази негова “постъпка“... Е, маминото момченце просто порастна и няма нужда от нея... Та и аз като го подкрепих... Ами така де, мъж над 20 години вече, семейство ще има един ден, тя какво и там ли ще се меси със “съвети“...
Но наистина е доста успокояващо и готино да знаеш, че каквото и да направиш именно брат ти/сестра ти ще те прикрие и ще те подкрепи, когато трябва. Нали и това е целта на тези роднини

Tsvetito, това с тръшканет и с “бебешкия пубертет„ ми е другата болна тема. дано да имам твоите нерви и да не се впрягам от това толкова много, все пак си е период и той показва, че мъничето ни просто съзрява, расте и т.н., а това е добре, нали...

tini-mini ,  

yanast,  , то е ясно, че при деца с по-голяма разлика ще е хем по-различно, хем не точно. Всеки споделен опит е от полза, защото всеки ще си “открадне“, каквото му върши работа и ще си го пригоди към него, към характера на децата си и ... изобщо. Нали все пак  затова пишем в тази тема...

Ton4eto, браво за това, че баткото сам се храни. Моята складурка така се е вкопчила в мен, че въпреки, че може сама да пие от чаша, предпочита да пие от шише с обикновена сламка и настоява не тя, не баща й, а именно аз да й държа бутилката Като влязох в кабинета на ЖК и да съм се бавила 10-15 мин...и като излизам, едни прегръдки, едни жални „мааа-мо-мааамо“, сякаш не ме е виждала от сто години...гали ме, целува ме и  

Хм, големият ми син също се беше залепил за мен последните месеци от бременността и веднага след раждането. Аз мислех че е по други причини (свекър ми почина месец и половина преди това, а аз ходех на работа и го гледаше свекърва ми, която плачеше често), но може да си е било заради бременността... Тогава не искаше да се разделя с мен дори за 2 минути, навсякъде ходехме заедно- и до магазина и в тоалетната... Единствено с баща си беше склонен да остане, но за малко
Мина от самосебе си около месец- месец и малко след раждането- просто един ден попита "може ли да отида при баба?", казах "да" и той отвори вратата и слезе при баба си сам

При нас все така си е било. Сега към края още повече, де.
Бабата (свеки, то друга няма) беше за два дни  на гости. Малката се залепи за нея в началото-тя да й пуска пеещите играчки, тя да й дава сок и т.н. Някак си като приятелче в игрите. Но бабата не се хващаше сама да я преобуе, да смени памперс, да й даде от сложеното на масата за нея ядене и все таткото  се хващаше, че аз някак си все миех чинии, слагах, вдигах и готвех и т.н. Та интересно, но малката не издържа повече от ден и половина  и пак започна да се натиска по мен, в колата даже прескачаше седалките да идва аз да  я гушкам. Някак си усети ли, какво ли, че нямах толкова време за нея през тези 2 дни...
А това бе само временно гостуващата баба, а не бебето, за постоянно...