Деца с малка разлика във възрастта! Дайте съвет!

Момичета, здравейте!

Почерпете се                         

Бяхме породени "под прикритие", но вече не!

За сега се учим да сме пълна къща. Щастието е наистина неизказуемо голямо

честитооо  
да ти е живо и здраво малкото бебче!!!

разкажи, като имаш време как се държи каката с малкото, как прие липсата ти докато беше в болницата и всичко което се сетиш, че може да ни е от полза и на нас, които ни предстои

Честито! Здраве пожелавам на цялото ви семейство! На мамата   

ЧЕСТИТО ТИ БЕБЧЕ LeAn!Да расте здраво и безгрижно дете!Да има весело и безгрижно детство!Бързо възстановяване на теб!Пиши как е.Как приемат децата новия  член.

Хм, как приемат новия член.
Ами още от болницата. Пробвахме това с "мама отива в болница да помогнат лекарите да се роди бебето"... Нищо. Когато ме оставяха с таткото, детето гледаше като просяче през стъклото на колата и отбляскваха сълзите на бузките му. Много се разстроих и по-късно като звъннах да питам как са, се оказа, че са ок. Просто таткото пратил по дяволите това с докторите и казал чисто и просто "мама е на работа" и всичко се изяснило. Нали всеки ден татко отива на работа, даже знак с ръчичките си има детето да обясни къде отива татко (от жестомимичния език на глухонемите съм си го "откраднала" знака) и така. Та после всеки път като ми идваха на свиждане аз все бях в "най-добро настроение", въпреки секциото и все "оставах на работа" и нямаше проблеми. Казвах "чао" и ми даваха целувка и, да, малко помрънкваше, ама... Първите пъти като ме видя и  някакси странеше от мен, но лека полека нещата пак се стоплиха.
Няма да забравя мига, когато ме отведоха в реанимация и таткото влезе с Мими на ръце, тогава донесоха и бебето  да ми го покажат и в този момент Мими каза " Бебе, хе-хе-хе!" и така сладко се засмя и зарадва...
Иначе вече като сме  у дома... Нарочно организирах да нямаме много посрещачи. И въпреки малкото такива, пак само на бебе се радваха, другото дете като невидимо. За него нямаше и една близалка. Добре че мина бързо и забаламосах положението, но да се знае и ако може да се предвиди това да не се случва.
Иначе бебето го раздава кротко до сега, Мими мног ому се радва, единственият ни проблем е как да я удържим да не го целува по ръчичките и крачетата, челцето и т.н. Целува и казва "ба-во" (браво) и е  адски щастлива. Знае вече и коя е буквата на бебето (Г) и само я показва ... 
Подарихме подарък уж от бебето на Мими и тя все му го носи и слага в бебешкото легло да си играят заедно с бебето и так ажално гледа като го вадя от леглото и не става играта...
Е, това е за сега, ще има и  нови включвания 

LeAn,миличкото Мими:hug: Дано скоро да свикне с бебчето и да не създава проблеми.
Моя син като доведохме бебето в къщи изобщо не го отразяваше.После започна да й хвърля играчки в кошарата но общо взето едва сега забелязвам,че иска да си "играе"с нея.Но най-големия ми за сега проблем е,че нищо не и дава.Като подарят нещо на нея,независимо,че винаги има и за него.Първо поглежда нейното,пробва го/ако е играчка/и ако му хареса казва ,че е негово.Като се е заиграла веднага отива и и разваля "играта".

И аз се включвам в хубавата тема. Страшно ми е интересно да чета за начините, с които се справяте..Както виждате и мен скоро ме очаква същото. В момента главното ми притеснение е как ще се справям през нощта и то по-точно, когато бебето се буди гладно и плаче според мен ще събуди и каката..Аз отделих дъщеря си в самостоятелна стая още на 6 месеца и досега нямаме никакви проблеми- тя спи по цяла нощ. Когато се роди бебето, ще спи при нас в спалнята ( в кошара) , а спалнята ни и стаята на Лили са в непосредствена близост и всичко се чува. Страх ме е да не я стресирам с тези нощни будения. И без това напоследък сънува кошмари и се буди. Дали и при вас е било така?

Ами, моите се будеха дружно и в един момент правех две шишета мляко и така, докато щерката стана почти на 3 години, а малкият на 2. Искаха си млякото нощем и толкова, нямаше спасение! В началото имаше разминавания в нощното будене, но с времето се напаснаха. А и какво да се прави като малкият вреснеше, а спяхме в една стая всички?!

Ох, да видим и при нас какво ще става с това нощно спане. За сега бебката не се буди, по-скоро бързо я чувам като почне да примлясква и ставам да  я накърмя и тя пак се успива. А иначе леглата са им едно до друго, няма как , и нашето  е до тяхните. Което е добре за мен в момента, ставам  и с една крачка вече съм при което дете трябва
За сега Мими все това, което е на бебето  й  е  най-интересно до момента, в който не го проучи и не й хареса. Е, шишето с вода на бебето -докато не опита от водата (налях пред нея в нейната чашка) и  докато не видя че не  е хубаво, не спря да  я иска.  
А да не говорим, че вечер се е научила кога е времето за къпане на бебето (макар да няма  и седмица, откакто сме си  у дома) и  като стане часът и почва да ни хайка да къпем бебето. Вика “Хайде, бебе!“  и започва да се “къпе“ с ръчички, ходи до банята  и дърпа ваната, носи из къщата хавлията на бебето и общо взето... пази му интереса, да не би да не  го  изкъпем тази вечер
Следи зорко процедурите по мазане и попиване, обличане и дава сама памперса, тича да носи четката за коса да го реше...

За сега справянето, за което пита Bebsi05 е просто да казваш “не“, когато прави нещо, което не бива и веднага след това да ангажираш вниманието с друго, което е полезно или най-малкото не е вредно    Все още, на 1год и 9 месеца, възрастта на която  е“каката“ явно не е достатъчна, за да осъзнае разните забрани относно бебето и постоянното скарване да  не прави това или онова само изнервя обстановката и нахъсква детето точно това , забраненото да иска да прави.  Ох, объркано го обясних.

Ако някой нещо друго е пробвал и при него е проработило-нека пише, ще ми е интересно!!!  

LeAn и ние така правим, всичко, което е забранено ни е интересно. Спрямо показването на любов към бебчо каката е най-чувствителна, никак не може да разбере защо не трябва да е толкова пламенна. Дърпа го, да го водим в банята, извива му ръчичките, за да слезе да танцува с нея, пъха му нетърпеливо биберона /наполовина в нослето/, целува го, като приземява главата си с все сила върху лицето му...Зная, малка е още, за да осъзнае, че му причинява болка. Обясняваме й, че Петьо е още бебе, че го боли, предлагаме й алтернативи - да го гали, внимателно го откопчваме от ръчичките й, понякога й показвам нагледно какво точно му причинява /когато го ухапа, бръкна в очичките и др. и аз й го направих на нея, но разбира се по-щадящо/. Тя плаче много, когато й се скарам или откопча Петьо от нея с вик, това наистина й причинява болка. Опитвам се да реагирам с любов и й се карам, само когато му причини нарочно болка.

Ох милите душички, как го преживяват и те  LeАn благодаря ти, така ще я действам и аз, с много обяснения и ще се разберем. Много е сладка твоята как помага и тя е една малка "мама" на бебето. Надявам се трудния период да е 2-3 седмици, докато свикне с новата обстановка.

Bebsi, не се притеснявай предварително. Може каката да не се буди.
При нас нямаше проблеми. И двамата са в отделна стая. Леглата им са едно до друго. Малкият се будеше първите 6-7 месеца през нощта за хапване. Аз го чувах от другата стая като се разхленчеше, отивах и го кърмех. В същото време батко му, който спеше на сантиметри от него не се е будил изобщо от плача му.

Съгласна съм. Вярно, че е още рано, но поне за момента бебето само промърква и това не буди каката, а само мен След като го накърмя и си заспива пак.
Та нищо не се знае...

Момичета, 
Отдавна не съм писала  нищо в темата.

Ама как иначе...

Ето ни вече  у дома, наслаждаваме се и растем. И децата, и аз (+ 2 кг), вместо да отслабвам вече...

За ревността.
Не е трудно да предвидиш от какво има нужда детето ти ( по-голямото). Познаваш го по-добре, за разлика от бебето,  с което тепърва ще се опознавате.   Каката “помага “ в грижите, целува и бива целувана от бебето, като гушна бебето, я дръпвам и нея да я гушна и така, и така... Имаме цял ден да се гушкаме взаимно. И това доста понамали ревността, или поне несигурността у каката. Точно ревност не съм видяла още. Както аз си я представям, де
Но наистина:
-Всички гостуващи бяха предупредени да носят подаръци за бебе и за каката.
-Ако нещо от подарените играчки за бебето  й харесаше на каката, отаврям и давам да го види, но казвам, че е набебето. После я “моля“ да го покаже на бебето и след това не е имало проблем да оставя играчката вече само за бебето. Идва, поиграва си снея, после я оставя пак на
бебето.
-Помага, но само ако иска и в каквото иска и винаги я приканвям с “моля те, ...“ И съответно хваля постъпката до откат 
-Наричам бебето по име пред нея, макар тя да може да казва още само „бебе“, а не и името на бебето ...
-Хваля, хваля, хваля , целувам, целувам, целувам   има невероятен ефект върху по-голямото дете!!!
-Постепенно започвам да се радвам пред каката на бебето и следя за реакцията й. Но постепенно привиква към това, че мама ще целува и друго бебе освен нея 
-Научава се лееека полека да пази тихо на бебто като спи. Но аз казвам, че и на нея пазим тихо, както и на бебето.
-Научава се и как да се държи спрямо бебето-кога може и не може да го пипа, как да го пипа и т.н. Много иска да има нещо общо с него. Все искаше да играят заедно, но мама и татко са хората, които обясняват кое къде и по колко ...в отношенията с бебето.
-И да не забравя: колкото повече се забранява едно нещо, толкова повече се иска!!!

Сигурно има още какво да добавя. Все пак само месец и малко сме заедно у дома.  В началото не се отделяше от мен, като кърмя бебето и тя ме е прегърнала през врата ... Не й отказвах нищо от нещата на бебето да пробва. Даже поиска да опита от гърдата, нали вижда, че бебето суче от там.  Реагирах, сякаш е напълно нормално да иска това. Само допря устни и се отдръпна с една усмивчица странна такава  И това беше. Явно просто иска да разбере, че не й е забранено... Знам ли


Ако има още някой нещо да добавя, давайте!
Имаше нови майчета с бъдещи породени дечица! Как сте?

LeAn  много се радвам за вас, както виждам сте минали периода на свикване с новия малък човек   Така, както го описваш си представям и аз, че ще бъде при нас. Момиченцата като че ли са по-разбрани в това отношение, имат вроден инстинкт. И моята вече много се вълнува, понеже аз започнах с приготовленията, гладим дрешки, слага куклите да ги люлее в кошчето на бебето, храни ги с биберон, гали ме по корема  Изобщо е много позитивна, а и ние постоянно и говорим как ще бъде кака и ще показва на бебето всичко. Трябва си търпение и любов и ти си се справила страхотно! Много е хубаво, че не и забраняваш да пипа нещата на бебето, така после и тя ще и дава своите. Надявам се скоро и аз да се включа с по-реални коментари, вече нямам търпение да родя