САМО за фенове на Стивън Кинг! - 3 част

Е, Кали, давай, давай чети ... няма да издавам, но към края става вече 

*R*A*D*I* , завиждам за "Сблъсък" 
Аз съм тъпо и упорито, категорично 60 лв. няма да дам и ще чакам преиздаване, ако ще и турско да е 

Е, Кали, давай, давай чети ... няма да издавам, но към края става вече 

Кали ако е стигнала до "сестричката", мисля, ще я "изяде", като топъл хляб 

Не съм  ! Малко след средата съм на втората част. Както казах и одеве - много малко време имам за четене и бавно напредвам, но поне е нещо.
А за "Соларис" споделям мнението ти, както за книгата, (въпреки, че съм я чела преди доста години), така и за филмите. Все пак, както обичам да казвам в такива случаи - американците правят филми, а руснаците кино! Разликата е огромна и смятам, че ще се съгласиш с това  !

— Надявам се, че полетът ви хареса — каза стюардесата, застанала до изхода, на четирийсетина годишната жена, която напускаше самолета на „Делта“ след полет 230, заедно с потока останали пътници, пропътували целия път до Бангор, 230-тата крайна точка.

Сестрата на Боби Андерсън, Ан, която бе само на четирийсет, но се „смяташе“ за петдесет годишна, а и „изглеждаше“ на толкова (Боби би казала — в някой от редките моменти, когато си пийваше, — че сестричката Ан разсъждаваше като петдесетгодишна още на тринайсет), спря и фиксира стюардесата с поглед, способен да спре часовник.

— Добре, ще ти отговоря, мила — заяви тя. — Заврях. Подмишниците ми вонят, защото самолетът закъсня с излитането си от Ла Гарбидж и се забави още повече при напускането на Логан. Имаше въздушни възглавници, а аз мразя да летя. Левачката, която изпратихте отзад в класата за добитъка, ме заля цялата с нечия поръчка и по ръката ми засъхна тънка коричка от портокалов сок. Гащите ми са се заврели в цепнатината на задника ми и това градче прилича на пъпка върху кура на Нова Англия. Още някакви въпроси?

— Не — успя да произнесе стюардесата. Очите й бяха станали стъклени и тя се чувстваше, като че ли току-що бе изкарала три бързи рунда с Бум-Бум Манчини в ден, когато Манчини е сърдит на целия свят. Ан Андерсън често оказваше такова въздействие на хората.

— Толкова по-добре за теб, скъпа — Ан измарширува покрай момичето и слезе по стълбичката, размахала в едната си ръка голяма, крещящо пурпурна ръчна чанта. Стюардесата така и не успя да й пожелае приятно прекарване в Бангор. Тя реши, че и без това щеше да е безполезно. Дамата имаше вид на човек, който никъде не си прекарва времето приятно. Вървеше изправена, но приличаше на жена, която го прави въпреки някаква скрита болка — като малката русалка, която продължавала да върви, макар с всяка стъпка да й се струвало, че в краката й се забиват ножове.

„Само“, помисли си стюардесата, „ако на това маце някога му се случи да се сблъска с Истинската любов, искрено се надявам, той да е запознат с методите за чифтосване на домашните паяци.“

Прочетох "Момичето което обичаше Том Гордън" и мисля, че това е най-слабата книга на Кинг от прочетените от мен досега. Споделям мнението на deadface за тази книга. Не успя да ме грабне по начин по който да  не съм в състояние да оставя книгата докато не стигна до последната страница. Сюжета не е особено оригинален, иначе добре познатия стил на Кинг си го има и доставя удоволствие, но не е от книгите които да те грабнат и изпълнят със разтърсващи емоции. Вече си приготвих утре да започна да чета "Колорадеца".

Мда, "Колорадеца" определено е слаба книга, дори не е в стила на Кинг. Ако не беше изписано името му на корицата, по нищо нямаше да разбера, че е негово дело. За мен това произведение бе толкова скучно, колкото архивирано досие на неразкрит престъпник.