що е то, домашно насилие?

За съжаление има места в България, където все още се вярва, че е по-добре да живееш с насилник, отколкото да те сочат с пръст, че си разведена жена.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Обн. ДВ. бр.27 от 29 Март 2005г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октмври 2006г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане.
(2) Отговорността по този закон не изключва гражданската и наказателната отговорност на извършителя.



Чл. 2. Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.


Чл. 3. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;

2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;

3. лице, от което има дете;

4. възходящ;

5. низходящ;

6. брат или сестра;

7. роднина по сватовство до втора степен;

8. настойник, попечител или приемен родител.




Чл. 4. (1) В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) В случаите, когато са налице данни за пряка и непосредствена опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до полицейските органи за налагане на спешни мерки съгласно чл. 71 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Органите на Министерството на вътрешните работи изпращат в съда молбата заедно с обяснението на извършителя, ако такова е дадено, и съставения протокол за наложените мерки, като посочват обстоятелствата за незабавна съдебна защита.

(3) По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.




Чл. 5. (1) Защитата срещу домашното насилие се осъществява чрез:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;

2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;

3. забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;

4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;

5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;

6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

(2) Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от един месец до една година.

(3) Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.



Чл. 6. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция и защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица.
(2) Органите на изпълнителната власт извършват подбор и обучение на лицата, натоварени със защитата по този закон.

(3) Органите на изпълнителната власт и регистрираните по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане физически и юридически лица работят съвместно за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.

(4) Лицата по ал. 3 разработват, организират изпълнението и изпълняват програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6.


Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 16 март 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.


-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ:
Мъжът налага волята си чрез предизвикване на чувства на страх, срам и вина. Може да принуди жената да върши неща, които противоречат на убежденията и желанията й чрез като заплахи причиняващи объркване и страдание. Например, че ще я напусне, ще я изгони от къщи, ще й отнеме децата, ще се самоубие и др.

Поставя жената в принизена позиция, прави я зависима и слаба като я ругае, унижава я пред семейството и приятелите й.

Отнася се към жената като втора ръка човек, взима сам всички решения. Държи се като господаря на дома - може да чупи нейни вещи, да тормози домашни любимци, да заплашва с оръжие.

Може да кара жената да се чувства виновна заради децата й, да я заплашва, че ще й ги вземе, ако тя не спазва неговите условия.

ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
Бутане, блъскане или скубане, изгаряния, причиняване на синини, счупвания.
Удряне с плесници, ритане.
Удряне с предмет или нож.
Цели подчинение и всяване на страх.

СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ:
Принуждаването на жертвата да прави секс по време или по начин, който тя не желае.

Грубо събаряне на земята и причиняване на болка по време на акта. Ядосва се, когато тя се съпротивлява и я обвинява, докато отстъпи.

ИКОНОМИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
Мъжът възпрепятства жената да работи, принуждава я да го моли за пари, отпуска й ограничена парична сума, за която впоследствие иска подробен отчет.

Жената е лишена от свободен достъп до парите и информация за финансите.


------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие

Статистиката сочи, че всяка четвърта жена в България е подложена на насилие вкъщи. “Домашното насилие дава негативно отражение на психиката на децата, а това е много по-сериозна травма в сравнение с причинената физическа болка”, заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова



Форми на домашно насилие

Изолация
Жертвата е зависима от партньора си без възможност за помощ и подкрепа отвън. Излизанията и контактите й се ограничават до нула, което се осъществява по различни начини. Като например изключване на телефона, когато извършителят е вън от дома, придружаване на жертвата навсякъде, отваряне на пощата й...
Финансов контрол
Жертвата се лишава от достъп до пари и каквато и да било информация за финансите на семейството. На ден й се отпускат само определени стотинки за пазаруване. Забранява й се да работи. Дори и да е взела пари на заем, или ако има спестявания, те й се отнемат.
Заплашване
То се използва, за да събуди чувство на страх у жертвата, че ако не се подчинява, ще й се случи нещо много лошо. Вербалните заплахи често са придружени с жестове, като унищожаване на вещи (най-вече на жертвата), нараняване или убиване на малки домашни животни, игра с огнестрелни оръжия. Най-честите заплахи са тези за убийство на жертвата и/или децата, както и заплаха със самоубийство.
Емоционално насилие
То лишава жертвата от самоувереност, кара я да раболепничи, прави я зависима и слаба. Това поведение включва унижаване и ругаене на жертвата, дисквалифицирането й пред приятели, вменяване на вина, както и на чувството, че тя е глупава.
Физическа злоупотреба
Тя кара жертвата да върши онова, което иска насилникът. В повечето случаи той наказва жертвата за това, че е нарушила неговите правила. Това поведение включва:

- зашлевяване, ритане, блъскане, удряне с юмрук, хапане, хвърляне на предмети

- насочване и стрелба с оръжие

- заключване вкъщи

- изоставяне на непознато място

- отказ на насилника да помогне, когато жертвата е ранена, болна или бременна

- оставяне без храна

- душене, връзване

- обезобразяване

- убийство
Сексуална злоупотреба
Много жени са открили, че след определен период от време мъж, който е злоупотребявал физически или психически, стига и до тази форма на насилие. То включва:

- каране на жертвата да върши неща в секса, които тя не иска и които я карат да се чувства неудобно

- изнасилване

- насилване на жертвата да прави секс с други хора
Използване на децата, за да се контролира или наказва майката
Често мъжете, които упражняват насилие, заплашват, че ще навредят на децата, за да накарат майката да се подчини на изискванията им. Децата биват използвани като "шпиони", които да докладват на бащата къде е майка им. Деца биват принуждавани да участват в нападенията срещу майка им. Някои насилници системно подкопават авторитета на майката пред децата.

    Здравейте!Ами ще си кажа и аз мнението, от първа ръка,у дома насилникът беше баща ми (бог да го прости,а и на мен че говоря тези работи).Пиянство ,побои (на майка ми),абе пълен комплект,знаете как е било преди -търпи жената заради децата,да ама, децата страдахме заради това-имало е случаи в които просто съм изпросвала по някой шамар само и само да се размине на майка ми...е кажете ми, защо аз не съм станала агресивна и не съм била такава нито в училище ,нито с приятели???Вярно е ,не смятам че всичко ми е наред, иска ми се да е било другояче, но според мен всичко опира до възпитанието.Както възпитаме децата си такива ще станат.За допълнение ще дам още два примера (явно такъв ни е късмета на цялата фамилия ),чичо ми е много по-зле (баща ми преди да си отиде от този свят се стегна  спря с тези неща) ,той пребиваше и децата (4 са ) и съпругата си,независимо дали беше пиян или не ,така и не се промени този човек,и никое от децата му не стана  агресивно,нормални хора са...справиха се някак...и другия пример е,друг член от семейството ми ,там кой кого и как тормози все още не мога да разбера (психически тормоз),но допреди няколко години всичко им вървеше като по мед и масло..сега заради проблемите на родителите, едното от децата просто подивя - какви ли не поразиии + пустата му агресия.Само казвам как са нещата и моето мнение- агресията се дължи на възпитанието - не може да НЕ възпитаваш децата си и да искаш от тях да са възпитани?!
   Относно боищата в училище,пак от личен опит- винаги ги е имало и ще ги има просто сега родителите ги виждат , а преди -не !Защото не забелязах някой, от всички, да се сети че в децата в тази възраст бушуват хормоните - до побъркване ..знаете как е при бременните с хормоните ,еми децата са по-малки, докато ние можем да се справим (,а често не можем) ,как да го направят децата.