що е то, домашно насилие?

Абе то и като отидеш в магазина и кажеш 'дай 2 кила домати' и те ти кажат 'дай 5 лева' верно че те насилват.
 

Прав си,така е
Лошото е,че след години,когато любовта си отиде хората се обръщат и казват:"Насилва ме!Простак!"

Лек ден ви желая!
Да бягам на работа,че шефката ме насилва да работя,представяте ли си?!

За кое да стискаме  В една друга тема мастити съфорумки ме убедиха че няма сила , която да задържи една жена с мъж с който тя не иска да е  Какво сега - лъжат ли 

Всяка дума, всяко действие или бездействие, чиято цел е да унижи, нарани, потъпче личността е насилие. Всяко вменяване на чувство за малоценност, на вина-също.

 

Ами не те лъжат. Само дето на някои жени им трябват години наред тормоз, за да узреят за идеята, че не искат този мъж. Винаги има някаква причина да простят, винаги има някаква причина да останат - заради "какво ще кажат хората", заради детето, заради роднините, заради провалените мечи, заради неадекватната любов, заради съжалението и желанието да го променят или да му помогнат.... На мен ми трябваха почти 11 години тормоз, за да кажа "СТИГА ТОЛКОВА", някои остават за цял живот без да имат куража да вземат правилното решение... В случая дилемата "искам или не искам тоя мъж" се измества в посока "трябва да го търпя защото..." Когато това "защото... " престане да тежи повече от чувството за собствено достойнство и инстинкта за самосъхранение (какви мазохистки сме само), тогава жената престава да "иска" да е с този мъж, а той дори не разбира защо тя е толкова "лоша" да му "разбие хубавото семейство"....

 
Много готино си го обяснила 

Кофти отношения + нерешителен човек + инертност = Не ми е добре, но няма накъде

То така излиза, че живеем в един насилнически свят, защото при всякакъв вид общуване, може да се намери някакъв вид насилие. А какво е тогава спасението - самотен необитаем остров? Там пък някое животно може да упражни насилие. 

Ако това е вярно .... хм ...  Значи няма по-големи насилници от жените 

Ами да ти кажа, аз много съм мислила по темата. Като той ме нарани, естествено, че ще му го върна, но по моя начин. Очевидно нямам неговите мускули и злоба, но мога да го оставя гладен или да не му изпера или изгладя дрехите... Вероятно също може да се тълкува като форма на насилие... Въпреки че аз не чакам някой да ми готви, пере или глади... Т.е. разочарованието е форма на отмъщение, макар и завоалирана...

Днес също си мислех за психическия тормоз, докато втория ми съпруг дуднеше повече от час в колата за неща, за които не съм виновна. Сега го наказвам с мълчание и тотално пренебрежение, както обикновено. Предполагам, че идвете са израз на психически тормоз, но ми е трудно да преглътна егото си и да приема, че има право да издеваталства над слуха ми всеки път, когато нещо му е криво. Дори го оставих да се лута из улиците без да му казвам накъде да кара (той е италианец и не  познава града на майка ми, както и не чете на кирилица). Също част от отмъщението ми заради несправедливите обвинения и дуднене... Май и това е форма на тормоз над него, представям си как бих се чувствала аз ако трябва за шофирам в страна с надписи на непознати йероглифи.... Просто ми дойде в повече неговото дуднене след неколкодневните телефонни набези над мен от бившия му съпруг и майка му. Не уцели момента и той да ми се катери по главата...

Но определено не бих била толкова груба, ако нямах зад гърба си близо единайсет години жесток физически и психически тормоз. Сега съм в другата крайност - само някой да ми настъпи интересите и да ми смути спокойствието - жална му майка... Просто прагът ми на търпимост е преминал от плюс безкрайност в минус безкрайност...

Знаете ли това е толкова гадно и гнусно ' че нямам думи да биеш хората около себе си. Мислила сам че никога нямa да ми се случи но уви. Няма по-гадно нещо да видиш ужаса на децата си в очите.И да не можеш да помогнеш ще каже някой (РАЗВОД) но когато те заплашат теб или блиските около теб, тогава вече си в безисходица. Мислила сам много пъти какво да направя но изход просто няма.И така има доста домашно насилие в България. Било то психическо иликаквото ида е .

rumi2 , спасявай се! Щом сте стигнали да те бие и заплашва, значи ти е време да бягаш от него. Потърси закрила и не се оставяй на заплахите му. Иначе някой ден ще си отидеш преждевременно от този свят, а той ще продължи да се радва на собственото си "величие". Между другото заплахите са сигурен критерий, че насилникът се чувства застрашен. Помисли и за това. Защити си гърба и смело му тегли ма***та... Като начало можеш да потърсиш организации за Закрила на детето или Закрила на жени, пострадали от насилие. Те не само ще ти помогнат да се справиш с него, но и да се възстановиш след тормоза. Не се предавай!

Някой да яде бой ежедневно. Примерно аз да бия детето, мъжът ми мен нон стоп.Това е домашно насилие.Другото са празни приказки.