що е то, домашно насилие?

Ами то често става верижна реакция - съпругът тормози жена си, тя си го изкарва на децата, те от своя страна - върху съучениците или домашните любимци... кръга е безкраен, потърпевшите стават все повече и повече, единствено първогенератора на всичкото това насилие остава недосегаем...

x-x-x,благодаря ти за съвета но истината е че вече в България не вярвам на никого сизключение на родителите ми но баща ми прекара 1 инфаркт ине смея да ги безпокоя

Децата ми никога не са били агресивни, благодаря на бога , можеби от приживяното досега дори са много възпитани,сина ми когато ходеше на училище.винаги е бил за пример, дори сега когато работи се справя  отлично, така че агресията не винаги епородена от у дома

rumi2 , не е нужно да безпокоиш родителите си. Ако си решила да се разведеш, можеш и сама да се справиш. Аз поне така постъпих - след развода месеци на ред не общувах почти с никого, докато изживях шока от собствената си постъпка, докато намерих сили да заживея отново, докато се освестих от състоянието, до което ме беше докарало дългогодишното насилие, докато преосмислих живота си и реших коя съм и какво искам да правя със себе си... Добре би било да има някоя приятелка, сестра или братовчедка, която да е до теб, но дори и без тях можеш да се справиш. Важното е да имаш работа, за да се издържаш сама и да можеш да се отделиш на безопасно място за живеене, защото насилието покрай самия развод се увеличава - не се отказват лесно от собствеността си над теб, насилниците... Аз доста пъти се укривах при приятели, когато ме заплашваше, а детето му водех на срещи извън къщи ( прекалено удобно място за насилие без свидетели) и само придружена от някой, който да може да ме защити (после ме изкара, че съм го карала да плаща сметки на "любовниците ми"...)

Добре е, че децата ти изглеждат спокойни външно, но не се заблуждавай, че те не изживяват своята вътрешна криза, гледайки те как страдаш. Не ги подлагай на този тормоз. Поговори с тях, ако се чувстваш несигурна относно техните чувства и мисли по отношение на баща им и евентуален развод с него. Но си имай едно наум, че те може да го обсъдят и с него след това, т.е. все пак внимавай какво ще говориш, за да не предизвикаш допълнителна вълна от агресия срещу теб.

Блаодаря ти x-x-x, говорила сам с моите деца много пъти те са на 21 и 14г. винаги са били с мен. Дори сина ми който е на 20 ме подкрепя безрезервно.Знам, че страдат по свой начин, но за сажление имаме жилище по време на брака и няма да си отиде, защото ядене, пране ивсичко за което се сетиш получава безплатно.Ако остави някакви пари няма и ден и си ги търси, понякога ми се повръща(извинявам се) само като го погледна.Няма по смъртно да излезе от дома, такъв лукс няма да намери никаде,дори любовниците, които нямат край няма да го търпят.

rumi2 , на мен ми трябваха 11 години, за да стигна до единственото възможно спасение, наречено РАЗВОД. Всяка жена минава през такава дилема дали да го направи или не - мотиви хиляди, най-вече децата и парите.... Не познавам нито една, която да не е била щастлива след това. Ако успееш да се отървеш от него, животът ти отново ще стане нормален. Децата ти са големи и няма какво да ги мислиш, а при развода, съдът ще прецени как да ви раздели жилището. Все си мисля, че и родителите ти биха те подкрепили. Но ти си знаеш. Животът си е твой и никой не може да те спаси, ако ти сама не го направиш.

Спомням си една случка....с майка ми и баща ми...Може би съм била на 9-10 години, не повече, а сестра ми - на 5. Помня, че семейно бяхме прекарали уикенда на гости на баба ми и дядо ми и в неделя вечерта, както обикновено, се прибирахме към вкъщи. Родителите ми се бяха спречкали, всъщност доста сериозно се бяха изпокарали и не си говореха. Като се прибрахме майка ми каза, че трябва да излезе до пощата, за да звънне на баба ми и да й каже, че сме се прибрали. (Нямахме домашен телефон, а в тези години само от пощата можеше да се проведе междуградски разговор). Както и да е. Тя излезе, а баща ми заключи вратата и сложи синджира. След това седна пред телевизора с ракия и салата.Помня, че даваха някакъв руски филм и той ни беше наредил двете със сестра ми да гледаме, понеже бил много интересен. И коментираше възторжено...
По една време майка ми се върна и понечи да си отключи. Не можа и звънна на вратата. Баща ми естествено не реагира и забрани и ние да отваряме. Заповяда ни да се прибираме в стаята си и да не мърдаме оттам, ако не искаме да ядем бой. Сестра ми обаче се измъкна и отключи. Майка ми влезе и баща ми побесня. Скочи върху нея, започна да я удря и блъска. Тя падна, а той я настъпи по врата. Започна да натиска, майка ми се задушаваше...не знам какво го накара да спре, но слава Богу, по едно време си махна крака. Вдигна майка ми като мокър парцал и я изхвърли от вкъщи. Заключи вратата, обърна се към нас и изсъска да сме отивали да спим. Сестра ми се беше подмокрила и плачеше. Аз я прибрах в стаята, преоблякох я и я прегърнах на леглото. И всъщност до там са ми спомените от тази нощ.
На следващата сутрин пристигнаха баба ми и дядо ми (на баща ми родителите) заедно с майка ми. Беше им се обадила. Не знам какво да говорили на баща ми, но всичко се размина. И това беше последния случай, в който баща ми посегна на майка ми. И даже в който й повиши тон за нещо. Аз обаче ще го помня за цял живот.
Та това е....най-ужасната проява на домашно насилие, на което съм ставала свидетел...И оттогава адски ненавиждам руски филми...

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 102 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 22.12.2009 Г.)

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) (1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Здравейте, за пръв път пиша във форума  Имам нужда от помощ ... надявам се да ми помогнете - ако знаете някой форум, в който да получа професионална психологическа помощ относно домашно насилие ... Благодаря предварително! 

Спокойно можеш да се обърнеш към неправителствена организация за защита от домашно насилие. Те имат подготвени специалисти, оказват помощ и при водене на дела по Закона за защита от домашно насилие. Можеш да пуснеш молба до Районния съд за защита. Успех!!!

Много трудно доказуемо е насилието,особено психическото.Ако случая е насилие между мъж и жена развода е някакво решение.Ако обаче не е между съпрузи оправяй се сам.

Не знам за форум, но преди време изрових този телефон за едно малтретирано дете..Поне се обади, ако не могат да помогнат, поне ще те насочат.

Център Надя
080019100