Публикувана: 1 дек. 2009, 10:20 ч.
Последно мнение: 25 дек. 2009, 13:44 ч.

Брак?Кога???

5 946
81
1

1 дек. 2009, 10:20 ч.

Мнения: 7

Колко време след запознанството ви с вашия избраник бяхте готови да сключите брак с него?
Мислите ли,че това има значение?
Мислите ли,че дълготрайността на връзката преди брака е определяща за качеството на самия брак?
Какво мислите за двойките които са се взели прекалено бързо ?
Изобщо има ли някаква зависимост / и каква е тя / или всичко е късмет ?
Интересно ми е.Моето мнение е,че всичко е по-скоро късмет.
Познавам такива двойки,които са се оженили буквално за дни и са адски щастливи след доста години брак вече...
Познавам и такива,които са живели години наред преди брака и бракът им издържа има няма година.
Та мисля,че това не е толкова определящо но все пак не бих се оженила за някой след два месеца познанство..

# 1 1 дек. 2009, 10:30 ч.

Мнения: 941

Всичко е късмет според мен Laughing

и все пак не е лошо преди да сключиш брак да се поопознаете по-добре с бъдещата половинка и дори да поживеете малко заедно.
И аз познавам двойки които се ожениха за няколко месеца и са много щастливи и дълги връзки преди брака, които завършиха с развод - обратното също.Закономерност няма

# 2 1 дек. 2009, 10:36 ч.

Мнения: 156

не мога да отговоря за брак, понеже за брака ми е все едно и не държа за него. ще изкажа гледната си точка оп отношение на правенето на деца. според мен няма универсална рецепта кога една двойка да проима деца, но не бих рискуивала с по-малко от 2.5 - 3 години съвместно съжителство преди това. ако пък стане неочаквано - тогава вече пред свършен факт няма къде да мърдам. но при положение, че това е напълно в моята сфера на влияние, не бих допуснала забременяване във връзка под 3 години. това важи за мен. изобщо не намирам за ненормално и по-рано да става при други хора.

# 3 1 дек. 2009, 10:41 ч.

Мнения: 7 914

Живяхме заедно около 5 години преди да се"бракуваме".Бих казала, че е много важно поне малко да познаваш партньора, преди да направиш решилната стъпка, за дете да не говорим Peace

# 4 1 дек. 2009, 10:45 ч.

Мнения: 385

И аз си мисля, че има голяма доза късмет в това да попаднеш на "правилния" партньор и бракът да е успешен.
Май няма пряка връзка с това колко дълго сте били заедно преди това (е, естествено не говорим да оглупееш и да се ожениш за две седмици заради голяма страст, макар че и там нищо не се знае). Не мога да кажа колко време им трябва на двама души да се опознаят достатъчно.
Ние бяхме заедно 5 години преди да решим да сключим брак, но отговорно мога да заявя (т.е. признавам си Embarassed

), че това се дължи единствено на моята страхлива природа. Аз винаги "меря" по десет пъти, ако зависеше от мъжа ми сигурно щяхме да сме женени още преди първата годишнина....и може би пак щеше да се получи Thinking

А успешен брак ? Кога започва да се води успешен ?? Ние сме женени от 4 години, все още нямам самочувствието - малко ми се струва...

# 5 1 дек. 2009, 10:45 ч.

Мнения: X

Имаме познати, които се запознали в сряда и в събота се взели. Повече от 20 г. са заедно, много щастливи и все още обичащи се . Но най светкавичната щастлива история гледах по телевизията. Бяха също семейни над 20 г. Запознали се в 11 ч. предиобяд, в 5 ч. следобед били при родителите на момичето ,за да я поиска младежа от тях. Невероятна хармония и щастие излъчваха и определяха брака си като много щастлив. Мен такива случаи много са ме впечатлявали. Явно това е да срещнеш , да се влюбиш от пръв поглед и да си уверен ,че нямаш очни проблеми. Ако наистина откриеш по този начин половинката си бракът може да бъде много романтично преживяване. Че някои, като се провлачат в 10 г. връзки, изучат си добро и лошо и след Менделсон настава една позната проза. Но рецепти и тук няма. Всеки май си има нужда от различно време да установи това ли е любовта, с която иска да прекара живота си- абе то малко страшничко си звучи, особено за мъжете с тяхната ловна природа. На нас пък нали часовниците тракат и май затова по-бързо отсяваме кой "за", кой "не".

# 6 1 дек. 2009, 10:59 ч.

София
Мнения: 19 635

Ами зависи и на колко сме години, да вметна аз Grinning

Като бях на 20 хич не бързах нито да живеем заедно, нито дете да имаме, изчакахме си 4-5 години. Сега обаче съм на 33 и изобщо нямам намерение да чакам още 5 Wink

Със сигурност обаче ще се съглася, че не бих тръгнала да правя дете, ако не съм поживяла поне година с човека.

# 7 1 дек. 2009, 11:09 ч.

Мнения: 2 325

Цитат на: ПиПче в вт, 01 дек 2009, 10:20

Какво мислите за двойките които са се взели прекалено бързо ?

Интересно ми е.Моето мнение е,че всичко е по-скоро късмет.
Познавам такива двойки,които са се оженили буквално за дни и са адски щастливи след доста години брак вече...

Та мисля,че това не е толкова определящо но все пак не бих се оженила за някой след два месеца познанство..

Запознахме се май месец.Сключихме брак октомври.Бях във втория месец бременна.
От самото начало бях сигурна в него като човек, мъж и каква глава на семейство ще имам до себе си!
И той твърди, че не се е излъгал за мен!
Дванадесета година караме заедно, без проблеми и все по-силна и сплотена връзка!

# 8 1 дек. 2009, 11:10 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 393

до късмета си е.

# 9 1 дек. 2009, 11:11 ч.

Мнения: 12 722

Цитат на: Бърди в вт, 01 дек 2009, 10:59

Със сигурност обаче ще се съглася, че не бих тръгнала да правя дете, ако не съм поживяла поне година с човека.

И според мен тук е разковничето. Едно е срещи, кафе, секс, , та дори и 5 г. съвсем друго съвместен живот.

# 10 1 дек. 2009, 11:11 ч.

Мнения: X

Ами ние се събрахме да живеем заедно около 2 месеца, след като започнахме да се срещаме.
Брак сключихме след около 2 години. Формалности...
Говорехме си, че ще бъдем семейство още на първите срещи и най-важното - вярвахме си. Laughing

Заедно сме вече 6 години и нито за миг не съм се съмнявала, че това е мъжът, с когото искам да прекарам живота си.

Цитат на: Labrador в вт, 01 дек 2009, 11:10

до късмета си е.

Точно така. Peace

# 11 1 дек. 2009, 11:11 ч.

Мнения: 1 513

Ами честно казано ние още като се запознахме (а това през 2007г.) разбрахме , че сме си един за друг , заживяхме веднага заедно по квартири и с други хора , само и само да сме си заедно и да не се делим . Винаги сме знаели , че някой ден ще се оженим , просто беше въпрос на време и на средства , понеже искаме сами да си поемем нещата. Та след 2 години и няколко месеца дойде и самото предложение от негова страна и готвим сватба. И по - рано можеше да се оженим , просто тогава бяхме доста нестабилни от към жилище и работа .

# 12 1 дек. 2009, 11:13 ч.

Мнения: 305

Познаваме се от детската градина Wink

... 1 година бяхме гаджета,8 живяхме заедно оженихме се Heart Eyes

...имаме син на 9г и дъщеря на два месеца Party

.Не мисля че има точно формула кое кога и как трябва да се стане...като му дойде времето то просто се случва. Simple Smile

# 13 1 дек. 2009, 11:15 ч.

Варна
Мнения: 958

С първия ми съпруг - влюбихме се, ходихме 2 години, заживяхме заедно, след още 3 години решихме, че искаме дете, подписахме, детето се роди и след година и половина се разведохме.
С втория - влюбихме се, след 6 месеца той се пренесе не само в моя град, но и у дома, след няма и една година решихме, че искаме дете, подписахме и засега сме много добре. Надявам се още много дълго време.
По въпроса - животът познава всякакви случаи, всеки решава, според това, което усеща за правилно. Гаранции няма никакви.

# 14 1 дек. 2009, 11:16 ч.

Мнения: 2 556

Аз се ожених, без да съм живяла и 1 ден с мъжа ми преди това. Никакви особени битови несъгласия не са произлезли от това. Според мен всичко е въпрос на късмет.

Препоръчани теми

Колко често комуникирате с партньорите си?

Какво е за вас "изневярата" ?

С какво ви дразнят свекървите? - 169

За кое съжалявате повече - за бившите или неосъществените любови?

Причина:

Причина: