Струват ли си жертвите и усилията, които полагаме за мъжете?

Ама и да си поискаш, ако няма сделка, няма и да получиш.

Ще си поискам аз кисело мляко, черен хайвер и марково уиски в магазина, ама кой ще ми даде, ако нямам пари; ще си поискам аз любов, разбиране, загриженост, ама насреща ще псувам, ще блъскам, ще унижавам, ще си клатя краката и единствено ще изисквам още и още, та кой ще ме изтърпи.

Разбира се, всяко правило си има изключение, но то само потвърждава правилото, а тук говоря за общия случай.

Какви жертви и какви усилия, не мога да разбера? 

До себе си имам мъж, с когото ми е приятна всяка една секунда вече 10- та година. Ако това е жертва, то да- струва си. 

Не съм си и помисляла, че мога да се обвържа с човек, с когото да полагам усилия, за да бъда...
Камо ли пък да създам семейство с такъв индивид.

Туй не е баш така...
Като даваш нещо - като има обич и взаиморазбирателство - от само себе си и получаваш 
Иначе е тъпо - аз ти опрах чорапите - ти ми дай ужажение...

 
Красиво мнение,това  е истината

За съжаление, има такива хора - и жени, които правят тези жертви, и мъже които се държат така с тях. Пример - родителите ми. В началото не е било така, но баща ми е играл театър с рози и танци, за да се оженят, после две-три години щастие и... си е показал рогата (не в смисъла на "рогоносец" де, в другия). То историята е дълга и си има обяснение защо ги е крил тия рога и откъде са дошли, но няма да се впускам в обяснения. Ситуацията е двойно обречена защото хем той е кофти характер, хем тя е прекалено отстъпчива, и така до безкрай. Тя ни отгледа сама, изкарваше повече пари от него, къщата блестеше, тя самата също, а той на дивана с биричката и все недоволен и друг му е виновен за всичко. Поуката - не си струва. Единствено го е правила заради нас децата, да сме имали цяло семейство с двама родители. Човекът до теб заслужава жертви само ако и той полага такива за теб!

Весела темичка ... но още след първия пост се сетих за ето тази карикатура:



И те така

Брей, то ясно че повечето тук са ССФ, ама чак пък толкова захаросани сериали на практика не съм виждала.


Тук са едни щастливи съпруги, изключително радостни да бъдат такива само когато им изнася, без нужда да полагат каквито и да било усилия за семейните отношения, без да имат отговорности, защото отговорностите водат до отстъпки и компромиси.


И всички в един глас твърдят, че искат да изглеждат добре, но не за да бъдат харесвани от собствените си или чужди мъже, не , просто искат само и единствено те да си се харесват.

Изчетох всички мнения и стигнах до извода, че повечето не са готови никога на никакви компромиси и жертви и са си достатъчни сами на себе си, така че ако на мъжа до тях не му харесва, може просто да се разкара нанякъде.

За първото - поддръжката на външния вид - така е, полагаме много повече грижи за себе си, отколкото мъжете. Дали е заради самите тях, или заради "огледалото", в което се виждаме в хората около нас, или заради социално наложен стереотип - така е. Някой беше казал, че валутата на жените е красотата, а на мъжете социалният статус  Има нещо вярно и говоря за общата картинка, не за изключенията. Всеки от половете се стреми към своята си валута, за да бъде по-привлекателен за др. пол  В природата е обратното - мъжките са по-красиви и привличат женските  И дори и знаейки, че това положение е стереотип, с който ни е промиван мозъка от малки, не мисля, че е лесно да се избяга от него. Живеем в общество и колкото и да не ни се иска да го признаем, зависим от другите. Обръщайки стереотипа, една жена рискува да "таргетира" по-малка група мъже -е, някои поемат риска и го оправдават - други-не и цял живот търпят болезнени нападки най-вече от жените.
За домакинстването - пак е така, обикновено тази чест се пада само и единствено на нас - и тази приказка с любовта на мъжете и корема  - все разни формулки и съвети от бабино време, изпълнени с мъдростта на вековете и карайки те след работа да препускаш из къщата и най-накрая дори да загубиш апетит и да си легнеш изтощена в 12 
За секса - ами само, ако погледнем едно женско списание - пак промивка на мозъка - направете стриптийз, 10 начина да го задържим, тайните на Тантра, отметни коса наляво- надясно, подшушни му тралалалла  Четейки във форума пак- той ми изневерява - съвет: нещо му липсва в секса, бързо направи един ъпгрейд на уменията си, иначе ще го загубиш. Аз лично все още не съм чела тема - мъжът ми е смотан в леглото и не може да ме доведе до края, моля съвети.
За професионалната реализация - така е. Трябва да завършиш, да имаш шеметна кариера, да си оставиш детето на няколко месеца някъде, защото мястото ти иначе изстива и да - очаква се да изкарваш поне колкото него  Аз често чувам за разни супержени, които знаят по 5 езика, имат две деца и изкарват велики пари - и това пак го чувам от жени.
За приятелите му - често след сватбата семейните приятели са всъщност компанията на мъжа - няма лошо, но не и с цената на загубата на собствения кръг от приятели. И да - темите често са такива и да - жените се усмихват умно и блеят в тавана 
За гъделичкането на егото му - пак е така. През първата половина на миналия век в Щатите е имало училища за добри съпруги  - е, един от важните уроци е това - женски трик, не го ли правиш някоя друга ще се досети  Кой е преподавал в тези училища - пак жени. Кой ни е казвал, че мъжът се манипулира от жената тънко и деликатно, че той е главата, а ние сме вратът - мама, баба, леля 
От всичко излиза, че ние си живеем в свят на мъже, отгледани и възпитани от жени, този стереотип си е наложен от нашия пол, четем си списанийцата с главен редактор жена, слушаме с боязън съветите на мама и баба, играем си като деца на типично женските игри и с женските играчки и се стига до момента, в който самите ние ще се караме на невръстната си дъщеричка - "не си вдигай полата- неприлично е, не си показвай пъпчето; ще й купим детска кухня и ще й връчим пишкащо бебе, ще й създадем страхотно чувство за самокритичност по отношение на външния вид, после ще искаме да се изучи и ще гледаме внучето, за да може тя да печели парички и свекървата да мълчи, ще плачем с нея на някоя изневяра и ще казваме, че семейство за това не се разваля 
Това е положението, колкото и да си скрибуцаме тук във форума, не са ни мъжете виновни, ама хич.
Можех да напиша как е и в моето семейство, но много дълго стана и ще го спестя 

Да! Училищата за добрата домакиня ги е имало и в Европа! Имам една забавна книжка със съвети вътре. Четох я с голям интерес- не ми е по силите да следвам тези правила, защото са ме възпитали по друг  начин!   Един от тях например- когато си дойде съпругът от работа, да му се поднесат стоплени домашните пантофи  

Ели, много хубав пост...  

Коя ще се 'похвали' че след всичкото това контене и гиздене се е омъжила за смотльо  

И двата случая са напълно възможни, да не кажа често срещани, но разбира се, никоя жена не би си го признала ей така, още повече в тоя форум на идеалните семейства 

Еййй, кажи откъде мога да си я намеря тази книжка, та да я подаря на жената за Коледа. 

О, да, тя много ще се зарадва 

Вече бях почнала да си мисля, че съм единствената жена във форума, която се стреми да угоди на мъжа си и да го направи така, че той да се чувства комфортно. И всичко съм го правила от любов, а не защото някой ме задължава или така съм възпитана.

И да отговоря на първоначалния въпрос - да, стремила съм се да угодя на мъжа си.
Друг е въпроса, че той спря да го оценява и не ми отвърна със същото.
Специално този мъж не си е заслужавал дори малка част от усилията ми.

Но това не означава, че ще бъда лоша и егоистична със следващия.

Е, няма да си лоша и егоистична, но ще си имаш едно на ум