Фантазия или прилежност

Отдавна обмислям тази тема и още в началото искам да кажа, че тя е за осиновените ни деца.В случай, че има колебания дали се / не се  отнася и за всички.
Мисля, спор няма по въпроса, че дете, осиновено на малко по-голяма възраст,вкл и над една-две години идва в дома ни с някакви дефицити.Не му е говорено достатъчно, не е имало възможност за индивидуални занимания.В резултат-няма постиженията на биологичните си връстници, нито дори на тези, които са осиновени като бебета.

По различни поводи съм споделяла, както и други съфорумки какво "не може", моето дете, в какво вече е напреднал.Но е факт, че дори да има главоломен напредък спрямо себе си, той все още е"назад с материала" в сравнение с биологичните си връстници, както и с осиновените на бебешка възраст.
Към тези размисли ме върна последната родителска среща, на която като ни прочетоха програмата ми идеше да се скрия под масата.И ми се сви сърцето, дали детето ми ще се справи.

И сега на въпроса- какво е постижение и ккво е дефицит.Много лесен и дори на пръв поглед глупав въпрос.Има определена възраст, на която трябва да знаеш това и това.Ама какво всъшност етова и това?Нищо друг освен стериотипи, които няма как да не научиш и чието познаване по принцип няма да те направи изключителен.Броене, четене, познаване на букви и т.н.Няма спор, че е важно.Питам се, дали непознаването или неумението на определена възраст на тези неща те прави да речем по-глупав, назадничав

Ще продължа след малко, че ми играят редовете.

Какво ме навежда на тези размисли?Във всеки случай не това, да търся извинение за да речем, по-малките постижения на сина ми в някои области.А по-скоро нещо друго.Дли пък това оставяне на "самотек" в домовете до определена възраст не е по -правилния вариант?Дали свободата от това да заучаваш стереотипи не ти предлага нещо друго в замяна- полет на фантазията?
Детето ми е расло в един огромен двор с изглед към морето, с много дървета и цветя и с много...котки.В началото ме изумяваше как успява да приласкае всяка улична котка.Но не това е темата.
Колкото и да  ми се свива сърцето, че синът ми все още не знае да казва добре "Р", че не изговаря всички думи добре, че е научил само едно стихотворение за една седмица, а другите деца- пет, както разбрх наа родителската среща, все повече се улавям, че ликувам от умението на други неща
И тъй като стана много дълго, ще дам пак конкретен пример с детето, а вие ще ми помогнете да помислим дали сме на прав път.
Много трудно детето умее да пресъздава точно приказката и разказа,които му чета.Но си умира "да чете"Не зная дали сте купили на децата поредицата "Уроци от голямата гора", но ето как той "прочете"приказката"Верен докрай"С две думи фабулата е, че Мечо Пух е помогнал на Прасчо да измете от листата стаята си и не се поддал на изкушението да поиграе с др. животни, поради което бил награден за верността си.И поуката е, че трябва да сме до приятелите си,когато имат нужда.

Ето разказът на моя син по картинки./Прказката сме чели 5-6 пъти и не умеем да я разказваме едно-към едно, нещо, което другите деца на тази възраст правят/

"Има Мечо.-Здраввей, Прасчо,казал Мечо.Духна вятър,като дойде есен.Прасчо отворил вратата и после вятърът духнал силно.Може ли да падне Мечо?Той не иска да падне, отишъл вънка.-Здравей, Прасчо?
-Къде отиваш, Мечо?
-Отивам да си взема метлата.
-Защо?
-А, ето я метлата?
-ЗДравей, Прасчо, аз съм тук.Взех си метлата.
Мечо падна, удари си глвата и стана.Взе метлата и двамата с Прасчо чистят листата/Глаголните времена ги предавам точно както ги използва синът ми,т.е. непрвилно/
Двамата с Прасчо чистят листата, защото има есен.
Дошъл тигърътСкачал силно.И започнал да се весели.Той носел хвърчилото,защото хвърчилото като лети тигърът не може да го хване.Хвърчилото литнало и после тигърът си купил ново хвърчило.Казал-Мечо, ела да играем.Но Мечо си ударил главата.
-Кой ще ми пусне лодката казало Кенгуро.Влязло вътре при Пух и дошло зайчето."
Ето това е, нищо общо или почти нищо с книжката, а с идеята съвсем.
Поуката от книжката"Верен приятел е този, на когото можеш да разчиташ, когато работта трябва да се върши"
Поуката ,интерпретирана от сина ми"Верен приятел е този, който ти помага когато си поиска".
Но няма да си кривя душата, то и затова е темата, де.Едновременно се притеснявам, но и се радвам.И се запитвам колко ли от хората на изкуството са били прилежни ученици.

Ще си поговорим ли по темата, приемам критики, съвети,и най-много ми е интересно дали и други майки на осиновени деца са имали повод за подобен размисъл?Казвам осиновени, защото идеятаа ми е първоначалното НЕзанимаване на детето, което ние определяме като занемаряване дали пък не дава и скъпоценни зрънца?Или саамо така ми се иска да е?