Публикувана: 24 окт. 2007, 12:09 ч.
Последно мнение: 18 май 2008, 18:57 ч.

Обичате ли стихове? - 4

71 697
779
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
  
  Страниците на форума са изпълнени с поезия, която изследва различни емоции и теми като любов, загуба, самота, страст, раздяла, обич, искреност и вътрешни борби. Поезията разкрива дълбоки емоции и вътрешни преживявания чрез стиховете на участниците във форума.
- Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
  
  В стихотворенията се използват поетични техники като метафори, сравнения, алегории, рими, асонсанси и алитерации. Тези техники се използват за изразяване на емоции и създаване на поетична образност.
- Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
  
  Сред авторите на публикуваните стихове във форума са Маргарита Петкова, Яснота Иван Методиев, Хулио Кортасар, Петър Анастасов, Н. Лилиев и Д. Дамянов. Техните стихове предлагат различни гледни точки към любовта, страданието и вътрешните борби на човешката душа.
- Как членовете на форума се чувстват относно правописните грешки в публикуваните стихове?
- Какво е мнението на форумните членове за поета Маргарита Петковa и нейните стихове?

# 135 20 ноем. 2007, 12:12 ч.

Мнения: 742

Миряна Башева ми е много любима... Непрекъснато се откривам в стиховете й.

Отдавна подозирам принца
от приказките -
в демагогия.
Не се преструвай на единствен.
Отдавна зная, че сте много.
Поединично и погрупово
илюзиите
лягат ничком.
Сбогувам се и с тях.
От упор.
Аз мога да прежаля всичко.
Кажи, че няма вече Истина.
Не бой се.
Няма и да охна.
Отдавна не кърви неистово
сърцето,
голо като охлюв.
От любовта
ще вържа фабула.
От истините -
митология.

Аз вярвам в тях,
понеже трябва.
Обичам те,
защото мога.

Хей,
аз съм протеже на музи,
с които в тъмно съзаклятие
са най-добрите ми илюзии
за принца
и за свободата.

# 136 20 ноем. 2007, 12:16 ч.

Мнения: 698

Цитат на: Приятно проста в вт, 20 ное 2007, 12:12

Миряна Башева ми е много любима... Непрекъснато се откривам в стиховете й.

Хей, Ели, ще се срещнем някъде там - из стиховете й, в които и аз се откривам Hug

# 137 20 ноем. 2007, 12:46 ч.

Мнения: 812

Студено е навън -
като в сърцето ти.
Студено е...
Заривам в този сняг ръцете си.
Студено е...
Като в очите ти.
Заспивам в тази бяла смърт
скована във леда на битието ти.

# 138 20 ноем. 2007, 13:18 ч.

Мнения: 742

Леда,

Ще се връщам, но само от нямане
на къде. И по навик. Ужасно е...
Всяка следваща сутрин оставя ме
със привкус на несбъднато щастие.

Ще си лягам до теб, по инерция.
По инерция ще те целувам.
По юдейски за две-три сестерции
(от страстта ти) ще се търгувам...

Окована съм в хиляди “трябва”-та.
И от дълг кривосметнат се спирам.
От обида горчи ми с теб хляба.
(само сол във килера намирам).

Любовта си отива, обидена,
че глада й с трохи уталожваш.
И ме стисва ръката невидима
на копнежа по “ако можеше...”

# 139 20 ноем. 2007, 15:40 ч.

Мнения: 2 212

***
Не се заблуждавай, че нямам сърце.
То просто се разтопи
в слънчевата ти прегръдка.

Лъжливото овчарче

Ако сто пъти ти повторя,
че не те обичам.
И само един единствен,
че си ми всичко.
На кое ще повярваш?

# 140 20 ноем. 2007, 16:35 ч.

Мнения: 2 070

Денят и утре ще е същият-
навъсен,дрипав и суров,
за къшей хляб дори душата си
да продадеш ти сякаш си готов.

Денят и утре ще е същият-
с живот по беден от преди,
но трябва ли душите,нашите,
да обедняват в тези дни?

Денят и утре ще е същият,
но днес ний можем да решим-
да не продаваме душите си
достойно да ги съхраним!

Денят и утре ще е същият-
суров,мизерен и жесток,
денят и утре ще е същият,
но стоплен от една Любов!

# 141 20 ноем. 2007, 23:40 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 462

На Христо Фотев

и на много други

Прогонихте поета. Е, честито!

Сега ще ви тревожи само проза.

Не виждате? Сложете си очите.

Без него този град е мъртво грозен.

Не е Бургас — а тухли и комини.

Не гларуси — а гарвани и врани.

И след като поетът си замина,

и шепа слънце няма да остане.

Едно момиче само ще заплаче —

и цялото море ще затъгува.

И знам, делфинче — още пеленаче,

след неговите песни ще заплува.

Морето със родителска тревога

ще тръгне след делфина, да го пази.

И ще се свърши прошката на Бога.

И Бог ще се научи на омраза.

Оплаквам ви за този миг, защото

душите ви съвсем ще отеснеят.

И любовта ще се прости с живота.

Защото няма кой да я възпее.

Камелия Кондондова

# 142 21 ноем. 2007, 14:44 ч.

Мнения: 158

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; - музика - лъчи

Не искат и не обещават те...

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли...

Не искат и не обещават те! -

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете...

# 143 21 ноем. 2007, 16:27 ч.

Мнения: 742

Като корабен дневник опърпана
е душата ми. Старите страници
(от безброй хищни пръсти раздърпани)
са покрити със думи-пиявици.

Като счупен компас е сърцето ми
и стрелките не сочат наникъде.
А лицето ми.... Не е лицето,
за което се хвърлят във битка.

И се спуска тъгата по скулите*,
от вълни и сълзи пресолени.
Стар познайник на борда са бурите-
всяка следваща уж е последна.

Такелажите-мисли - оплетени
и не можеш им хвана началото.
И загнива във трюма, обречено
на копняното щастие тялото...

*във ветроходството- преходът от борда до дъното на яхтите се нарича скула

# 144 21 ноем. 2007, 21:28 ч.

Мнения: 2 212

Още една доза Миряна Башева и от мен за всички, които се откриват в нейните редове...

КРЪСТ

Вървял ли си из улиците нощем,
по-стъпкан и от уличната прах,
по-мъртъв
от добре изтлели мощи?
А аз вървях.

Седял ли си над бялата хартия,
по-бяла от лицето на монах,
по-страшна
от потънала гемия?
А аз седях.

Разбирал ли си колко си излишен,
по-жалък от напразно сторен грях,
по-скучен
от това четиристишие?
А аз разбрах.

Живял ли си единствено с перото
любовник, брат, тиранин и аллах,
зачеркнало и хляба, и леглото?
Така живях.

# 145 21 ноем. 2007, 23:34 ч.

Мнения: 2 212

И още...ама руския цитат ако може да го преведе някой цена няма да има Embarassed

ПОСЛЕДНО

Вернись вернись туда, где ждут,
Скажи, что счастье есть.
Вадим Шефнер

Помня първото щастие. Второто.
И десетото... И предпоследното...
Те връхлитаха с шеметни скорости.
И отлитаха още по-шеметно.
Аз оставах на пътя. Прегазена.
Но и нямаше път сред завоите...
Днес, след каменна вечност, си казвам:
тия щастия... не те са моите!
............................................
Ето Мойто: в трънливата бездна
ми изсече път - хилядозвезден.
Изранено, докуца до скута ми
и пустинята прашна избута.
Вдигна лапа, накриво зарасла,
и в душата ми нещо намести.
И сърцето ми стана тържествено,
а челото - високо и ясно.
А гласът ми нечуто се моли:
Не изчезвай, Нещастие мое!

# 146 21 ноем. 2007, 23:43 ч.

Мнения: 2 694

"Върни се, върни се там, където те чакат,
Кажи, че щастие има."

Вадим Шефнер

Знам, че съм безценна Wink

# 147 21 ноем. 2007, 23:47 ч.

Мнения: 2 212

Цитат на: Шехина в ср, 21 ное 2007, 23:43

"Върни се, върни се там, където те чакат,
Кажи, че щастие има."

Вадим Шефнер

Знам, че съм безценна Wink

Със сигурност Heart Eyes

Благодаря ти. То и самото цитатче си е като стих Hug

# 148 22 ноем. 2007, 00:16 ч.

Мнения: 698

Цитат на: Шехина в ср, 21 ное 2007, 23:43

"Върни се, върни се там, където те чакат,
Кажи, че щастие има."

С което, мили момичета Hug

, ми напомнихте едно хубаво стихотворение на Дамян Дамянов

КЪМ СЕБЕ СИ

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

# 149 22 ноем. 2007, 10:22 ч.

Мнения: 742

Още малко Миряна Башева:

Ще се стъмни, скоро ще се стъмни...
Ту неясна птица прехвърчи
и въртоп по улици бездънни
се разпенва в птичите очи,
ту грамадни лъскави дървета
метнат сянка, дълга като нощ,
и прерязва пъпа на небето
облак тесен и червенокож.
И се ражда - тъмното я ражда -
кротка и подпряна на юмрук,
пишеща до мене - нощна жажда
някому да кажеш: Аз съм тук.

Препоръчани теми

Значки ще отличават бременните в софийското метро

Wayward Pines - някой гледа ли?

Идват месеци с вируси - как да предпазим децата?

Бременна скоро след секцио

Причина:

Причина: