Обичате ли стихове? - 4

Ненаписано

Не мога да пиша повече.
(Не и за теб).
От болка си изгирзах
молива до дъно.

Няма да бъда красива повече.
(Не и за теб).
От болка си изгризах
ноктите до дъно.

Няма да обичам повече.
(Не и теб).
От любов ти сам изгриза
сърцето ми до дъно.

Текст Лили
Музика Лили
Изпято от мама, открадното от...няма значение!

Ти "Лека нощ" ми каза, мили,
но лека ли ще е нощта,
щом двама ни е разделила
тогава тежка ще е тя.
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "Лкеа нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя.

Марселин Деборд-Валмор 

Това е част от стихотворение със заглавие "Разделените" (мисля  )

Според мен кражбата е от тук


ЛЕКА НОЩ

Ти лека нощ ми каза, мила,
но лека ли ще ноща?
Щом двама ни е разделила
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на ноща
ти с лека нощ не ме изпращай,
защото ще тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те лека нощ не си желаят,
но винаги е лека тя!


Пърси Биш Шели

A, дали моята информация е неточна, нищо чудно..
За музиката някой знае ли нещо?
В бг-вариант се пее, знам, че музиката е 100% наша, обаче да не се окаже и това заблуда някаква?
Иначе какво стана - вече 2ма автори излизат на това чудо?

Kremi, права си абсолютно.  Интересно с кое стихотворение го обърках....  т.е. за какво точно се разказваше в "Разделените" 

Дадохте ми тема за размисъл...

Специален поздрав за ester 

ЕТЮД ПО СТАНИСЛАВСКИ

Маргарита Петкова

Когато шепнеш в моя сън "Обичам те" -
на мене, на жена си,
или на някоя актриса, по-млада и от двете ни;
когато си обличам роклята, а ти отново я събличаш,
изхлузвайки със зъби
презрамките от раменете ми;
когато стъкваш огъня в камината
и с пламнали уста
стопяваш глетчера на коленете ми;
когато съм загубила ума си
и не си зная името,
с което съм родена - във вторник ли, във петък ли;
когато се разбягват слънчевите зайчета
от очилата ти, изпуснати на пода, по тавана;
когато викам името ти,
вместо да стена "Майчице!",
и се отцежда времето на тласъци забавени;
когато се събирам частичка по частичка,
от тебе разпиляна
след взрив на сто вселени,
тогава знам, че шепнеш дори насън "Обичам те"
не на жена си, не на някоя актриса,
а на мене.

Леда,  Благодаря!

Ето и от мен, Маргарита Петкова е наркотик просто, това    е за нея....

Етюд по Брехт

Отърви се от мен!
Аз не съм даже евтина фльорца -
излизам ти скъпо.
Скъпа съм на сърцето ти,
но дваж по скъпа на джоба ти.
Режийните ми разноски
такъв джакпот са натрупали,
че бледнее пред тях Казънлъшката гробница.

Отърви се от мен!
Още можеш да го направиш чисто и лесно.
Вместо на буксир да ме влачиш
като стара испанска фрегата,
спри да хвърляш пари на вятъра,
за да ми купуваш Епрекс-а,
и аз най-естествено ще си свия платната.

Отърви се от мен!
Изключи ми системата
на животоспасяващите целувки.
Не ти ли писна главната роля
в тая моя сапунена опера?
Всеки грош моментално пресмятам
във хляб и обувки,
и три хиляди гроша не стигат за ток, манджа и топло.

Отърви се от мен!
Събери си ума, безнадеждно изгубен по мене!
Тази книга не съм я написала аз,
но е - "Заеко, бягай!"
Този филм не е нито "Шофьор на такси",
нито "Спешно отделение" -
спешно беж да те няма по-далече от прага ми!
Отърви се от мен!
Аз бях златната рибка,
но не ти, друг ме хвана във празната мрежа.
Затова всяка вечер с попръжни ме сервира -
и децата, и него да храня,
денем гордо разхожда
риболовните си принадлежности,
а пък който е луд - вересиите му плаща
и божествено люби жена му.

Отърви се от мен!
Не за твое добро,
а за мое добро ти се моля.
Филмът "Всичко е любов"
не търпи римейк с мене и тебе.
Ти си страшен актьор,
но аз вече не ставам за ролята.
Има само един хепиенд:
отърви ме от себе си!

Направи го, за Бога!
Аз опитах - не мога...

И понеже не ми е удобно да се самопубликувам в един пост с Маргарита, следва малко включване от мене...

***
Нямам право на страдание.
Щом имам дори само
топло местенце в дома си,
където уютно да страдам.

***
Омръзна ми да прехвърлям
в ума си всички думи,
които някога си изричал...
И все да чувам единствено
онези, които ми спести.

***
Сърцето ми се пръсна.
На хиляди парчета.
Целувки - слепяващи.
Прегръдки до задушване.
Обичаш ме. Нима?!
Добре, ала е късно.
Прошка - хладнокръвна.
Сърцето ми се пръсна.

Не е "разделените"...

То започва по друг начина:

Не ми пиши! Скърбя и гасна в изнемога
От паметта ми ти до днес не си изтрит
Не ми поднасяй съд с вода недостижима,
Същински жив портрет в почерка е скрит.

Не ми пиши! И тъй тревога в мене има....

Нататък не го помня...

Шели е най-любимия ми романтичният поет 
Ето още няколко негови произведения, за мен са истинска наслада.
Извинявам се ако са публикувани по-напред   

ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА
Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
в сладостно дихание се сбират.
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат -
защо не нашите души.

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гали и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.
И милва слънцето земята росна,
до океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целунеш ти?



Нетрайността

Не сме ли облак ний, среднощ закрил Луната?
Блести и тръпне той във своя късен бяг!
Но не минава миг и кратката позлата изчезва,
и нощта обвива го във мрак!

Не сме ли арфа ний, забравена в полето,
та вятърът по нас напеви да реди,
и всеки лъх, едва стигнал до сърцето,
оттам да къса звук, различен от преди?

Заспим ли сън един почивката ни трови;
отворим ли очи- и сграбчва ни тъга;
ний бягаме, пълзим, за смях и плач готови,
ту скръбни, ту скръбта сразили на шега!

Но все едно- тъжиш, ликуваш и обичаш,
а чезнат и плача, и радостта, и обичта!...
И утре никой път на днес не ще приличаш,
че нищо тук не трай освен Нетрайността!...

1813г.


И още нещо много любимо 

В цъфналата ръж (Робърт Бърнс)

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Превод: Владимир Свинтила

И пак от Бърнс 

-Кой хлопа в този късен час?
-Аз хлопам - каза Финдли.
-Върви си! Всички спят у нас!
-Не всички! - каза Финдли.

-Не зная как си се решил...
-Реших се - каза Финдли
-Ти май си нещо наумил.
-Май нещо - каза Финдли.

-При тебе ако дойда вън...
-Ела де! - каза Финдли.
-Нощта ще минеме без сън.
-Ще минем! - каза Финдли

- При мен да дойдеш, току-виж...
- Да дойда! - каза Финдли
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.

- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.

- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли.
- Ни дума никому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли.

Робърт Бърнс (в превод на Владимир Свинтила)


Старата любов

Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Превод: Владимир Свинтила

А ето и оригиналът на "Финдли". http://www.robertburns.org/works/34.shtml
Бая се озорих да го намеря, защото очаквах да се казва наистина "Финдли" Да не говорим, че "английският", на който е написано стихотворението е про сто умопомрачителен. Ако има филолози тук - сигур' няма да им е за пръв път да четат такъв текст. За мен беше удоволствие да го прочета, обаче. Надявам се и за вас да бъде

ВИЕ, НИЕ И АЗ

неповторимата Миряна Башева

Вие
честно ми посвещавате
стихове, щом ми стане мъчно.
Обща мъката, обща славата,
обща - сметката ни в кръчма.

Аз
съм ваше момче, момчета!
Ваше - духом. И мимоходом.
Не настръхвайте в обща четина.
Днес мискетът е превъзходен.

Вие
доблестно се усмихвате
на нахалството - да съм ваша.
И си пишем - надменни стихове.
Отбраняваме се. И плашим.

Ние
с вас сме същински стриди
само трошене ни отваря.
Аз
обаче ще си отида.
Поздравете от мене бара.

Аз
ще хвана такси пред ВИТИЗ.
Сам-самичка ще се отправя...
Поздравете от мен жените си!
И изобщо - много здраве.

Тук в тази тема се запознах с Георги Господинов, порових, харесах си и ви предлагам от него тези стихове:

Разпускане на любовните армии

Тя запали цигара по оня начин,
по който разбираш, че всичко
е вече решено, и каза:
Край, усещам се като армия
в мирновременно положение,
маневри по запуснати ниви,
безплодни учения
все по-далеч от оживени места,
листа, съчки, кал, задни дворове;
като пушач сред отказващи пушенето,
като любовник сред отказали любовта.

О, ти го мислиш отдавна, казах,
звучи като стихотворение.
За мен е оставен финалът, ето:
Аз съм леко ранен,
много леко ранен
и неловко кървящ
в мирновременно положение.

Теорема

Доказано е
че Вселената се разширява
Следователно
ние се отдалечаваме
взаимно