Публикувана: 24 окт. 2007, 12:09 ч.
Последно мнение: 18 май 2008, 18:57 ч.

Обичате ли стихове? - 4

71 688
779
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
  
  Страниците на форума са изпълнени с поезия, която изследва различни емоции и теми като любов, загуба, самота, страст, раздяла, обич, искреност и вътрешни борби. Поезията разкрива дълбоки емоции и вътрешни преживявания чрез стиховете на участниците във форума.
- Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
  
  В стихотворенията се използват поетични техники като метафори, сравнения, алегории, рими, асонсанси и алитерации. Тези техники се използват за изразяване на емоции и създаване на поетична образност.
- Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
  
  Сред авторите на публикуваните стихове във форума са Маргарита Петкова, Яснота Иван Методиев, Хулио Кортасар, Петър Анастасов, Н. Лилиев и Д. Дамянов. Техните стихове предлагат различни гледни точки към любовта, страданието и вътрешните борби на човешката душа.
- Как членовете на форума се чувстват относно правописните грешки в публикуваните стихове?
- Какво е мнението на форумните членове за поета Маргарита Петковa и нейните стихове?

# 75 6 ноем. 2007, 19:14 ч.

Мнения: 2 212

Маргало, благодаря ти! Направо се изчервявам Embarassed

....но напоследък пиша много и както една от любимите поетеси тук - Маргарита Петкова казва страданието ми е най-голямото вдъхновение, когато съм щастлива си живея живота и не сядам да пиша ... е ако това наистина е така, мога да нарека това моето най-плодородното ми страдание...Благодаря ти още веднъж, за мен тези стихове са душевен катарзис, но е изключително трогателно, когато виждаш, че докосват и други хора Hug

# 76 6 ноем. 2007, 20:51 ч.

Здравейте и от мен! Много обичам стихове, дори писах по едно време, има някой прекрасни стихотворения, който могат да просълзят човек. Ето няколко хубави стихчета и от мен Simple Smile

   Птица
Как искам да не съм самотна вече!
Как искам да съм с теб!
Как искам да не си толкова далече,
от моето сърце мечтаещо за теб.
Аз искам и мечтая,но напразно,защото
търся обич, а обичам само аз,
защото любовта е като птица
не може тя с едно крило да полети.
Нещастна тя остава на самотна жица,
с надежди плахи в своите мечти,
така и аз стоя с надежда плаха,
сърцето ме боли,но няма как!
Ще бъда аз сама в този мрак.
Но няма как!
Не мога да създам насила чувства,
и птицата не може да лети.
Обичам те,но птицата не литва,
защото другото крило си ТИ!!!

На него
Отиваш си!Добре!Върви!Не мога и не искам да те спра...Когато всичко изгори,не можеш да запалиш пепелта.
А когато някога по волята на лошата съдба,отново пътищата ни се срещнат,не отминавай ти с наведена
глава,очите ми не ще те спрат,сърцето ми не ще се разтупти
Там няма да намериш любовта!
След зимата отново се завръща,
но никога не се повтаря пролетта!!!

Помощ
   Спасете ме, спасете ме от бурята
   На този страшен адски свят,
   Че само крехкостта на пеперудата,
   И нежността на вятъра събрах!

   И нежна съм кристално нежна,
   Като откъсната от ириса сълза,
   По бяла и от планината снежна,
   По чуплива от убита самота!

# 77 6 ноем. 2007, 21:27 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Следобед

Вървя по тротоара към мечтите си,
от някъде дъхти на карамел,
а срещу мен витрина се оглежда
в очите ми,
и жълтото манто от манекена
намига ми копнежно.
Къдрица вятъра подръпва
нежно - палаво.
В бистрото до театъра, зад ъгъла
палитра свел
един художник тайно ме поглежда.
Усмихвам се,
латернаджия стар
с бомбе и бели ръкавици
усмихва ми се,
светнали зеници съзирам
в локвичка след късен дъжд.
Дъхти на свежест.
Есенно небе, събрало
златоткани цветове в букет
за мен
подръпва стол, поръчва ми кафе.
Прекрасен ден.

norass

Ester, bouquet

# 78 6 ноем. 2007, 21:57 ч.

Мнения: 2 212

***
Защо животът
под наслов "заедно"
бързо превръща се в навик,
уви, дори във скучна рутина?
А никога не бих успяла
да привикна към живота
под наслов "сама"!

***
Иде ми, честно ти казвам,
да си заключа сърцето
и да изхвърля ключа!
Вдън земя да потъне!

Но зная - с тоз мой късмет,
някой ще вземе да го намери
тъкмо, когато повярвам,
че не бих вече допуснала
отново да бъда ранена.
Някой ще вземе да го намери
тъкмо, когато ключалката
ще бъде вече сменена!

# 79 7 ноем. 2007, 12:13 ч.

Мнения: 2 212

***
Устните ми могат
да изрекат "не те обичам".
Пръстите ми могат
даже в стих да го напишат.
На косите си дори
мога да придам такава форма.
И от походката си мога
да изчистя твоите следи.
Погледът ми само не бива
да се среща с твоите очи.

***
Иска ми се винаги да бъда твоето момиче.
Но зная, че все някой ден ще стана
някому жена. Ще си влезна в ролята...
на нечия жена. Нечия. Не твоята.

# 80 7 ноем. 2007, 13:14 ч.

Мнения: X

Признание пред теб
Росица Копукова

Една проклетница живее в мен,
с кураж и много сила надарена,
способна да пробие своя ден,
безвремието да взриви родена.

Проклетница със ангелско лице,
която те подхлъзва с мнима благост,
която пише с пламенни ръце
неща за буря и неща за радост.

Не се лъжи по галения вид,
и топлите слова, които казвам-
проклетницата дреме с поглед скрит
и всичко преобръща и прорязва.

Накратко-в мене има две жени
и действам с тази, с която мога;
не зная кой с това ме осени-
дали е дявола, дали е Бога?

Но както и да се превъплътя,
остава съвестта ми просветлена
и никому не мога да простя
пред мен извършените престъпления.

# 81 7 ноем. 2007, 14:30 ч.

Мнения: 2 694

Тази любов

Тази любов, толкова нежна, толкова яростна
толкова крехка и тъжна.
Тази любов красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава, толкова пълна
със щастие, с радост и с присхмех
трептяща от страх,
като малко дете посред мрака
и толкова сигурна в себе си,
като човек крачещ спокойно в нощта.
Тази любов, навяваща страх
и другите хора, които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов гонена дълго от нас
и от нас наранявана, мачкана,
бита, забравена, пъдена
Тази любов, толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце
тя е твойта любов
тя е мойта любов
онова, което за нас бе винаги това
и което не се промени,
тя е истинска като горско дърво
тръпка е като птица,
и като лято гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме, да заспиваме,
да се будим отново,
да стареем, да страдаме
да мечтаем до смърт, да заспиваме пак
и пробудени пак да се смеем
за миг подмладени,
но тази любов ще остане при нас
упорита и жива като желание
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна, като далечния спомен
хладна, като късче мрамор
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз цял изтръпнал я слушам
и викам
и викам за теб
и викам за мен
и моля за теб и за мен
и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам за теб и за мен
и за всички останали, макар непознати.
Остани, недей си отива.
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб,
но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб
недей ни оставя да станем студени
и все по-далечни, и все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива
безразлично отгде, безразлично кога
дори късно да бъде
излез от леса на нашите спомени
подай ни внезапно ръка и спаси ни.

Жак Превер

# 82 7 ноем. 2007, 16:15 ч.

Мнения: 2 212

Да припомня нещо, звучащо в главата ми...

МАТЕРИЯ

На чувствата в отчаяния лов,
додето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.
Макар, че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.
Макар, че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар, че от любов не се умира.

Калин Донков

# 83 8 ноем. 2007, 09:58 ч.

В света, от реализъм опростен
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар, че от любов не се умира.

Красиво е

# 84 8 ноем. 2007, 10:16 ч.

София
Мнения: 1 176

Каквото и да кажа, ще е рано
да се търкулна в погледа ти.
Не за първи път съм ослепила
дявола със недоверие.
Отронено се сгушвам в теб,
проплаквам:”Бягай”.
И зная, че ще разбереш.
Ще си доплача после.
Сега е късно да се срутва
последното обичане.
Точно такова ще го запазя –
от твоя поглед разнищено.
Ако искаш, разбирай. Все ми е тая.
Отдавна платих с недоспиване,
с разрушени мостове над ехото,
вцепенило душите ни.
Но надписа сметката времето,
помежду ни се вряза и кипна.
Няма да питам как се обича
в тази вряща стихия от минало.
Каквото и да кажа, ще е късно
от зениците ти да изплувам
и без тях да съм красива.
И защото извървях пътищата
на хиляди сбогувания,
ще се спра до теб,
преди да си заминеш.

# 85 8 ноем. 2007, 11:32 ч.

Християнски е празника днес
Камбаните бият в негова чест
Моя малък стих е посветен
На всички дето имат имен ден;
Радка,Радко,Михаил,
Райчо,Райна ,Гавраил,
Ангелина,Рангел,Еми
Винаги да са засмени,
А пък Пламен и Огнян
и в сърцата да са с плам!
Не забравям на Архангел
Да поздравя и всеки Ангел,
Небесни са им имената,
Да стъпват здраво на земята,
Добрият Господ да почитат
И ближните си да обичат!
На изброените по ред
Желая зраве и късмет!

# 86 8 ноем. 2007, 13:24 ч.

Мнения: 1 568

Цитат на: ester в вт, 06 ное 2007, 19:14

Маргало, благодаря ти! Направо се изчервявам Embarassed

Докосват мила и още как.....

# 87 8 ноем. 2007, 20:22 ч.

Мнения: 812

Ето нещо мое, дано ви хареса..

СЪНУВАХ СЪН

Сънувах сън и приказен и странен
летях в небето като птица
изгубих се във облаците, после пак се върнах
от слънцето във себе си открих частица.
Издигах се високо, после пак се спусках
звездите се опитах да докосна
морета прекосих, реки преминах
магията не исках да изпусна.
Нощта обгръщаше ме с топли длани
с криле мига да уловя поисках
сънувах сън...

Сънувах сън и сладък и омаен
вървях към тебе обич моя
жадувах ласките ти, шепота ти нежен
желаех те по-силно от живота.
Телата сливаха се, пееха душите
онази песен нивга неизпята
но щом очите си отворих да те видя
пред мен остана само тишината.
Измислен беше всъщност, не реален
а как копнеех да те има
сънувах сън...

Сънувах сън и страшен и различен
рушах след себе си, прекъсвах всички връзки
и после пак строях, и пак унищожавах
издигах се, умирах и се раждах.
Горях във пламъци и другите изгарях
наказвах се за грешното си минало
душата си опустошавах без да зная,
че всичко в мен отдавна бе изстинало.
И всички пътища за мене свършиха
остана само пепел в нищото
сънувах сън...

Сънувах сън, но сън ли бе или реалност
като дете се радвах, после плаках
и само исках, а в замяна нищичко не дадох
от страх, че нищо няма да получа.
За други светове мечтаех
принцеса бях, а после просякиня
омраза сях, а исках обич да пожъна
за малко обич бих душата си продала.
Сънувах сън...

# 88 8 ноем. 2007, 21:43 ч.

Мнения: 2 212

Математическо

Думите
са подмножество
на мислите.
Изреченото
"Обичам те"
е само затворен
интервал,
доказващ,
че те мисля
от минус до плюс
безкрайност.

Последна редакция: чт, 08 ное 2007, 21:51 от ester