Публикувана: 24 окт. 2007, 12:09 ч.
Последно мнение: 18 май 2008, 18:57 ч.

Обичате ли стихове? - 4

71 690
779
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
  
  Страниците на форума са изпълнени с поезия, която изследва различни емоции и теми като любов, загуба, самота, страст, раздяла, обич, искреност и вътрешни борби. Поезията разкрива дълбоки емоции и вътрешни преживявания чрез стиховете на участниците във форума.
- Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
  
  В стихотворенията се използват поетични техники като метафори, сравнения, алегории, рими, асонсанси и алитерации. Тези техники се използват за изразяване на емоции и създаване на поетична образност.
- Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
  
  Сред авторите на публикуваните стихове във форума са Маргарита Петкова, Яснота Иван Методиев, Хулио Кортасар, Петър Анастасов, Н. Лилиев и Д. Дамянов. Техните стихове предлагат различни гледни точки към любовта, страданието и вътрешните борби на човешката душа.
- Как членовете на форума се чувстват относно правописните грешки в публикуваните стихове?
- Какво е мнението на форумните членове за поета Маргарита Петковa и нейните стихове?

# 90 8 ноем. 2007, 22:00 ч.

Мнения: 2 212

Фам, важното е не математиката, а усета да ти е силно място, за да може да усетиш вълшебството в това .... Аз пък нали съм била в математическа гимназия и затова си казах, не може то така да не включа и нещо тематично в творчеството си Laughing

Благодаря ти Heart Eyes

(извинения и от мен за спама)

# 91 9 ноем. 2007, 12:32 ч.

Мнения: 3 517

***
Александър Геров

Болка...
Болко...
Болчице...

Началото
Хр. Василева

"Може би това е краят" -
каза ти.
Толкова пъти преживях
ужаса на края,
че може би
краят ще бъде
истинско начало.

# 92 9 ноем. 2007, 18:59 ч.

Мнения: 3 050

...Преплитах се в пречистващата сила на дъжда, трептях унесена с нестихващата мощ, но не след дълго бях покварена, сякаш на гората в плен отдадох се, и мислех само за това как всеки миг ще дойде самотата, ще изсъхнат губещи листата,а можеби и аз на края да изчезна.....

# 93 9 ноем. 2007, 21:52 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Просто мъж

докато слуша джаз,
той се напива до
безсъзнание,
за да ме изтрие
от сто и двадесет
килобайтовата си
памет,
проклина ме
до гроб да го обичам
и ме гравира
върху сърцето си
като емблема
на еротичните му
фантазии.
внимателно сваля
всички прегради,
докато остана само
по Calvin Кlein
и се потапя в
аромата на любовта
ми.
накрая желанието му
да ме притежава
попива
в пукнатините на
сърцето му
и се смирява
до ъгълчето
на устните ми.

не е безразличен.
просто е мъж.

sheherezada

# 94 9 ноем. 2007, 22:39 ч.

Мнения: 2 212

Още от магията на Маргарита Петкова...

Кукувича прежда

Зная наизуст очите ти.
В мен не се заглеждай -
ще объркаме конците.
Кукувича прежда
нацъфтяла е край прага
и ще те препъне.
Как тогава ще избягаш
час преди да съмне?
Ала ти не готвиш бягство -
доброволен пленник,
зад решетките на страстите
искаш да си с мене.
На присъда доживотна
сам поемаш риска.
Но ръцете ми подготвят
тази нощ амнистия.
Зная наизуст очите ти -
и не те поглеждам.
А сърцето ми разплита
кукувича прежда.

Спомен '77

Как те изпращах на автогарата!
Денят заедно с мен се разплака.
Небето се срути на тротоара
и всички градски часовници спряха.
Но не изтичах след автобуса.
Дъждът бе приковал обувките ми
и по мъжки ревниво от моите устни
отмиваше дългите твои целувки.
През стъклото - към мене - очите ти
на завоя отчаяно скочиха.
Във мантото си черно свита,
закопчавах накриво копчетата.
А небесният плач не спираше -
предпотопна библейска притча...
И си мислех - така се умира.
Сега зная - ТАКА се обича.

След

След стъписването - опомняне,
здраво впримчено в битието.
И какво, че ти знам телефоните,
щом те винаги дават заето.

След такова влюбване - нищо
да ме стресне не е в състояние.
И какво, че не мога да пиша,
щом чета като бясна романите ти.

След теб в мен не потоп - любов е.
Който друго твърди - е невярно.
И какво, че живеем в София,
щом сърцата ни са във Варна.

# 95 10 ноем. 2007, 02:38 ч.

Едно за Моника

Сърцето ми е твое, душата ми е твоя, разум няма

Когато съм до теб - люто изгарям и жалко се давя.
Моника, обичам те безумно
Когато мисля за теб - непоносимо ми липсваш и не мога да те заместя, нямам те.
Моника, обичам те безумно
От любов не се лекува. От любов се умира
Моника, Моника, Моника!

# 96 10 ноем. 2007, 12:45 ч.

София
Мнения: 7 482

Понеделник.
Пауза.
Понеделник.
Пауза.
Почти като дишане.
Вдишвам.
Издишвам.
В понеделник поемам кислород
и после шест дни го издишвам.
И в понеделник ще умра,
ако не мога да те вдишам.

# 97 10 ноем. 2007, 23:57 ч.

Мнения: 4 451

Прощално - към една... провинциалистка

Не, не, не ме гледай със зли очи.
С егоизъм и злоба:
Никой нищо не печели.
Очи, очи-какви очи!
Не очи, ами... градини.
Коя ли орисница зла-
в тях пося измамните цветя
на лицемерието и страха?
Очи, очи - какви очи!
Не очи, ами... ненапити кладенци...
Кой ли маскиран Дон Жуан
ще се причестява в тях без срам?
Очи, очи - какви очи:
несравнимо красиви.
Погледнат ли те
разпалват без пощада
нестинарска клада
на... страстта.
Очи, очи - какви очи!
Не човечни, а лисичи:
нищо не пропускат,
а всичко издават,
но винаги пленяващо
тайнствени остават.
Очи, очи - какви очи!
Не очи, блеснали -
блеснали безкръвни гилотини.
Поглед от тях не ще отвърна
дори за лешояди -
вкусна леш да се превърна.

Атанас Кричимски

# 98 11 ноем. 2007, 00:40 ч.

Мнения: 2 212

Не искам да те помня

Не искам да те помня!
Неизречен си ми.

Дума в тишината.
Въпрос без отговор.

Защо ми бяха всичките мечти?
Пембени, розови ...
От сладост чак отровни?

Не, тайните не са добри!
Надменни,
бледи домакини
на сълзите ми.

От никого не ме боля така ...
И никого така не бях обичала.

Не искам да те помня!

Спи сърцето ми.
Над теб заспа.
Наведено,
като целувка за последно.

Нощта постла си тишината.
Вече.

Във остър крясък
се удари
паметта ми.
И се разля насечена.

Не искам да те помня -
в някое останало писмо,
забодено
от яростното жило
на съдбата.

От теб, нататък
съм откъснато крило.

Не искам да те помня ...

Нося те в разпятието си.

dakota

# 99 11 ноем. 2007, 11:29 ч.

София
Мнения: 1 176

Есенна вечер.
“Вземи и мен –
казва чадърът.”

***

Водопадът
е подхлъзната река
в око на езеро.
Рисувам веждите ти.

***

"Есен е –
прошепна брегът
на морето. –
Самотен съм.
Пратù ми
най-дълга вълна."

Попивам...

Rolling Eyes

# 100 11 ноем. 2007, 19:00 ч.

Мнения: 138

И нещо по - веселичко :

По душа съм овчар. И козар. И коняр.
По душа съм глупак- неуморник.
По душа съм колар. Абе прост каруцар,
но... на твойта жена съм любовник.

По душа съм шофьор. И живея на зор.
Магистралите мразя. Приспиват ме.
Бях един път монтьор и поправях мотор.
А пък после... пак яко напиване.

Хич не съм пианист. Чух за някакъв Лист.
Не познавам изобщо Бетовен.
Аз съм груб каратист, но ме викат на бис...
На жена ти съм филма любовен.

Айде, хич не мисли. Я ела и прасни
две ракии със мен, баджанашки!
Мъжки, хич не жали. Дай напук, запали
с дъх цигарен... Надвий ме по... чашки!
Laughing

# 101 12 ноем. 2007, 11:35 ч.

Мнения: 2 212

ellyst, Леда, Креми, Verdad, Ассинка и към по-скоро включилите се, но все пак - Фам, every me, maxi 68 липсват ми вашите предложения за хубава поезия... (важи и за всички, които пропускам Embarassed

, но които са дали достоен принос за тази тема)
А, Ели, специално с авторските си включвания... Hug

Ето нещичко от мен Wink

***
Какво е поезията -
да мислиш
отвъд думите,
а да пишеш
с една шепа от тях...

Последна редакция: пн, 12 ное 2007, 14:58 от ester

# 102 12 ноем. 2007, 15:33 ч.

София
Мнения: 7 482

Измивам чиниите.
Избърсвам праха.
Оправям килера.
Поглеждам грима.
И понеже ти не се случваш,
обличам си палтото
и излизам сама.

# 103 13 ноем. 2007, 00:17 ч.

За първи път влизам в този форум и съм много приятно изненадана- прочетох прекрасни и вечни стихове. Реших да споделя и някои мои мисли :

Защо за любовта се пише трудно,
защо не стигат никога слова
и винаги остава неизказана
поне частица истина в мига?

Откривала съм в погледа копнежа,
в словата нежни- любовта,
а нощите безкрайни са манежа
където се разливаше страстта.

Знам също и какво е самотата,
какво те мъчи в пълната луна
как казваш "Няма да заплача"
когато ти си цялата сълза.

# 104 13 ноем. 2007, 13:51 ч.

Мнения: 3 517

Вода
Хр. Василева

Знаете ли превъзходството
на този, който е обичал,
без да бъде обичан?
Той е избрал,
не е бил избиран.
Неговото наказание
е мнимата топлина,
която получава.
Неговата награда
е унижението,
което го прави чист.
Той може да си отиде
от първия ъгъл
без угризения
и без жал,
сам и тих
като водата.

Препоръчани теми

Препоръки при избор на лаптоп

7
На пазар

Къде в София блъскащи колички?

Какво име бихте дали на детето си и какво - никога?

194
Име за бебето

На пазар във Варна - 21

752
На пазар

Причина:

Причина: