Публикувана: 24 окт. 2007, 12:09 ч.
Последно мнение: 18 май 2008, 18:57 ч.

Обичате ли стихове? - 4

71 694
779
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
  
  Страниците на форума са изпълнени с поезия, която изследва различни емоции и теми като любов, загуба, самота, страст, раздяла, обич, искреност и вътрешни борби. Поезията разкрива дълбоки емоции и вътрешни преживявания чрез стиховете на участниците във форума.
- Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
  
  В стихотворенията се използват поетични техники като метафори, сравнения, алегории, рими, асонсанси и алитерации. Тези техники се използват за изразяване на емоции и създаване на поетична образност.
- Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
  
  Сред авторите на публикуваните стихове във форума са Маргарита Петкова, Яснота Иван Методиев, Хулио Кортасар, Петър Анастасов, Н. Лилиев и Д. Дамянов. Техните стихове предлагат различни гледни точки към любовта, страданието и вътрешните борби на човешката душа.
- Как членовете на форума се чувстват относно правописните грешки в публикуваните стихове?
- Какво е мнението на форумните членове за поета Маргарита Петковa и нейните стихове?

# 105 13 ноем. 2007, 14:58 ч.

Дали?
Невена Стефанова
Аз писах твойто име по снега,
затъвах в преспи, губех се в тъга,
а зимата ме гледаше студено,
виелиците виеха по мене.

Но ето че снега топи се вече,
изчезва бавно с него твойто име.

Със ручея и мъката изтече
и спомена по струите отмина ...

И нещо изключително нежно от Пеньо Пенев

Признание

Милоока жена, белонога!-
нецелуната и непогалена!
Ти ми стана съдба и тревога,
тиха радост и жал непрежалена...

Черноока жена, белоръка!-
ти, усмивчице сладка и чакана!
Ти си моя утеха и мъка,
моя топла сълза неизплакана...

# 106 13 ноем. 2007, 17:53 ч.

ВЪЗМЕЗДИЕ
Отдавна забрани на себе си

да бъде нежна и слаба.

Отдавна не е продумвала думите

онези-красивите,милите.

Дори забрани на душата си

да заплаче

в удобни и неудобни моменти.

И след като сложи маската,

видя една яростна вещица,

готова дори да престъпи

всички вселенски закони.

За да докаже на кой ли?

Освен само на себе си,

че е лъжлива,неистинска.

И че от болката и по него

душата и все пак плаче

и търси още възмездие!

13.11.2007

# 107 13 ноем. 2007, 17:57 ч.

ПОМНИШ ЛИ?
Помниш ли?

Колко красиви бяха годините

когато още се търсихме.

Колко цветно сънувахме преди

да се срещнем...

И мечтаехме и жадувахме

за мига на юлската среща.

Колко жадувани бяха мечтите ни

и как вярвахме,

че момента ще бъде вечният

най-милият,най-честният.

И колко излъгани днеска сме

след като видяхме на живота лицето

колко бързо замръзнахме...

И как мечтаем

отново за цветното...

Кой нарече любовта ни магическа?

Аз повярвах му-

ти отрече!

5.11.2007

# 108 13 ноем. 2007, 19:15 ч.

Мнения: 263

Лицето

Как искам да събера,
да сглобя душата си!
По часовника на Живота
да я настроя,
но все неуспявам...
Разпиляла се е
сред вълшебния бяг
на звездите,
или в други измерения се скита.
И се питам - Сега,
когато по-земна съм
от всякога,
защо ли
душата ми е скитница?!
Тази нощ рисувам
лицето на Живота,
всъщност -
полет на Птица!

К. Василева

# 109 13 ноем. 2007, 19:32 ч.

Мнения: 138

Любовта? Да я видиш с престилка
до големия кухненски плот...
Любовта... Тя е само костилка.
Ти отглеждаш от нея ЖИВОТ.

Любовта... Тя дори не е тука.
Няма име, адрес, телефон.
Любовта се превръща в скука,
щом я вкараш в рамки на дом.

Любовта... Тя е гладна за ласки.
Любовта е неписан закон.
Любовта има змийска окраска.
Ту магаре, ту приказен кон.

Като дъжд тя попива в пустиня.
или извира с планинска вода.
У дома... хмм - утоли с резен диня
сухотата във твойта уста...

# 110 13 ноем. 2007, 20:41 ч.

Мнения: 138

Ето едно пак веселичко стихче за разведряване на душите Simple Smile

Моят вуйчо - адвокат
е играл в "Стани богат".
Бе на крачка от успеха,
но паричките му взеха.

А пък баба ми Маринка,
с Къци даже има снимка.
Колелото на късмета,
тя на пух и прах помете

и дойде с миксер в къщи.
Татко яко се намръщи...
Кресна:"Бързо позвъни
на Семейните войни!"

Там ще вземем сто награди
шейкър, тостер, изненади...
Даже с повече късмет
и пари за... сладолед!!!

А пък леля все звъни:
"Ало! "Бързите пари...!"
Но изобщо не разбрала,
на кого ли е звъняла...

Дядо каза:"Стига!Спрете...
Телефони не въртете!
Че след сметката жестока,
утре ще ни спрат и тока."

А пък мама ни контрира:
"Най-добре да пием бира!
Етикетче... отлепете -
мерцедесчето грабнете!"

Аз се смея с тях. И патя,
доста лошо. Драматично.
Мисля, скоро да ги пратя
там...Във "Искрено и лично".

# 111 13 ноем. 2007, 20:54 ч.

Мнения: 138

Запотени стъкла. Четири маси.
Пет ракии, очакват изпиване.
Дим цигарен, върви по реда си.
А животът, върви на отиване.

Две монети. Салфетки. Салата.
Пет вилици, почти пред заспиване.
Как да няма живот във селата?
Старт! Готови? Започва надпиване!

Взех ,че чукнах със...шут по вратата.
Другоселец,приличащ на гражданин.
Прекатурих със смях тишината.
Думи. Бой... И мечти за прераждане.

Още пет! Плюс една лимонада!
Мазен вестник. Салам за мезе...
Искам бира!!! И тая награда:
Да пия наволя аз от сърце !

# 112 14 ноем. 2007, 15:19 ч.

Мнения: 270

Днес открих,ама съвсем случайно Party

, че получавам специална поощтрителна награда в конкурса ОЩЕ СТИХОВЕ ЗА ВЕЧНИТЕ НЕЩА. Ето поздравявам ви и черпя по повода със самото стихотворение

Ще раждаме

„Ще яздим, докато потънем в кръв“
(Ерих Вийдеман, расовата държава Африка, Хамбург 1981)

Ще раждаме,
Докато не се измием от кръвта.
И даже всички врати да се затворят,
Оградите да бъдат вдигнати отново
Не ще останем с единствен плод на клона.

Ще раждаме,
Дори земята да почернее от богатство
Или побелее от разпилени кости,
Които клати бедността.
Ще бъдем кърмещи,
Дори бащите да кълнат.

Не, няма да изпопадат звездите
Ако всяка година закачаме по една на небето.
Не, няма да оплешивеят мъжете ни от грижи,
Ако по жътва украсяваме раменете им
Със син или дъщеря.
Ще раждаме.

И пак в страданието ни
Ще умножаваме смеха.
Ти убиваш, но аз раждам.
Ти казваш: Дай ми само удоволствие.
Но аз твърдя, че направих по красив света.

Ще раждаме,
Докато не се измием от кръвта.

# 113 14 ноем. 2007, 15:26 ч.

Мнения: 2 694

Цитат на: prikazka в ср, 14 ное 2007, 15:19

...

Приказчице, невероятно е, направо съм потресена (в най-хубавия смисъл на думата...)...Заслужаваш много повече от поощрителна награда...

bouquet

# 114 14 ноем. 2007, 16:09 ч.

Мнения: 902

Ето ви едно мое днешно...

Нямам сили да бъда различна
от това , което всъщност не обичам.
Не важат поуките-умът ми ги разбира,
но той се удря всеки път в сърцето
и те във огнените му стени се спират...

Нямам думи с които да бъда над всичко-
остроумията спират на гърлото неми.
Замазах си чувствата с грозни боички,
скривах трепети в странни гротескни поеми,
и не търсех любов.
Уж от липса на време.

Да, наясно съм -грешките нямат пощада.
Не важат закъснели признания.
Всичко е минало.
И хвърлям днес уверено на кладата
излишна гордост,от живота срината,
изцапана любов,нелепи трепети,
една купчина чувства парцаливи...
Пред мен е бъдещето.
Аз съм днес жената.
Момичето от мене си отива...

# 115 14 ноем. 2007, 18:50 ч.

Мнения: 2 212

***
Трябва да си сменя
мелодията на телефона,
с която си ми звънял
толкова пъти...
Или още по-добре
да си сменя телефона.
(Да, дори него свързвам
с копнежа по тебе.)
Дано тогава спра
да се надявам
да се обадиш...
Номера?... Не, нямам
чак толкова смелост,
за да сменя и него.

# 116 14 ноем. 2007, 21:15 ч.

Мнения: 2 212

***
Колкото пъти
повторих, че
този път
няма да те очаквам...
Точно толкова
пъти повече
те очаквах.

***
"Не е по силите ми
радостта да те очаквам."
Блага Димитрова

Точно онзи момент,
в който, дългочакан,
ти идваш...
Точно и единствено
само в онзи момент
сърцето ликува,
надмогнало болката.
А тя хладнокръвно
започва обратно броене
на минутите, оставащи
до твоето тръгване...

***
За да дойде онази -
голямата, истинската,
толкова пъти бленуваната -
Любовта.
Любовта...твоята
любов именно
затова ще е оставила у мен
толкова голяма празнина.

Последна редакция: ср, 14 ное 2007, 21:32 от ester

# 117 15 ноем. 2007, 10:08 ч.

Мнения: 2 212

***
На циферблата на сърцето ми
времето е разделено на
преди и след тебе...
Времето преди теб
дори не си го спомням...
А това след теб
не го познавам.
Искам да живея
тук и сега
в тебевремето.

***
Всичко е у мен -
и любовта ми - голямата,
която ти дадох.
И болката ми - огромната,
която ти спестих.
Оттук насетне
трябва само
да избера
кое от двете
на себе си
да спестя.

***
Мога да си отида.
Стига да го поискам.
Не тръгвай след мен,
защото все още
мога да се върна,
стига да го поискаш.

***
Някой ден ще ми падне пердето
и ще си тръгна без да се замисля.
Няма да трепна, няма да се обърна -
такава и сама не мога да се позная.
Затова по-добре, казвам ти,
пусни ме, нека си ида сега,
когато дори на сбогуване
ще мога да бъда добра.

# 118 15 ноем. 2007, 10:36 ч.

Мнения: 742

Цитат на: ester в пн, 12 ное 2007, 11:35

ellyst, Леда, Креми, Verdad, Ассинка и към по-скоро включилите се, но все пак - Фам, every me, maxi 68 липсват ми вашите предложения за хубава поезия... (важи и за всички, които пропускам Embarassed

, но които са дали достоен принос за тази тема)
А, Ели, специално с авторските си включвания... Hug

Ето нещичко от мен Wink

***
Какво е поезията -
да мислиш
отвъд думите,
а да пишеш
с една шепа от тях...

Ester, мила, чувството е взаимно bouquet

ОБещавам веднага, щом музата ми се върне, да се включа - взела си е отпуск Tired

А иначе, ето ви нещо прекрасно, от Краля на сонетите :

Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.

и още:

О, как те лъжех, като писах там:
"Не мога да обичам аз по-жарко."
Но не допусках аз, че този плам
е можел да гори от туй по-ярко.
Но като имах времето предвид,
разколебало клетви и стремления,
изменящо закони, в чийто щит
се притъпяват твърдите решения,
уверен само в днешния си ден,
недоверчив към всеки по-далечен,
затуй те лъгах "Тоя порив в мен,
нима той може да е по-сърдечен?"

За възрастен аз взех едно дете,
а любовта е детство: ще расте.

Ужасно ме е яд, че английският ми не е толкова добър, за да мога да го усещам в оригинал.

# 119 15 ноем. 2007, 14:28 ч.

Мнения: 824

Устните ти...
... и първото ми докосване до тях...

... след миг не знаех вече
как да спра...
И там не те събличах бавно...
Мокър бях...
А ти с поглед - моя рана.
Днес...
... след месеци
на чакане един за друг
в детственици се превърнахме
и как
искам пак да съм пиян,
пиян от соковете на дивачка,
пуснала коса
по голото си рамо...
А когато се случи,
ден или нощ,
средите ни да се повторят,
горко на недрата на топлата стая...
Дивачке, при мене те искам...
Под роклята бяла
наднича мъничко свян...
Сега те сънувам...
Дивачке дари ми отново
безкрая. Това е на мъжа ми,посветено на мен Two Hearts

Обикновено пише,когато не е в България.Много обичам като ме изненадва по такъв начин Embarassed

Препоръчани теми

Значки ще отличават бременните в софийското метро

Wayward Pines - някой гледа ли?

Идват месеци с вируси - как да предпазим децата?

Бременна скоро след секцио

Причина:

Причина: