Обичате ли стихове? - 5

  • 96 697
  • 813
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 492
Без теб съм различно неясна


Усмирителната риза пак сама пристягам,
мечтите си най-истински изпуснала зад мен.
Сутрешното слънце бялото ми пак огрява
и съществуването ми отново взима в плен.

В погледи скрити с насмешка без свян
виждам, че без теб съм различно неясна.
Скрила под ризата прах от онзи наш блян,
светил ни в тъмното с нежност прекрасна.

И мислите си впримчила съм здраво пак,
чувствата оставила в калта да се заровят.
Чакайки от теб мъглявия упойващ знак,
че е възможно устните ми твойте да догонят.

# 31
  • Мнения: 2 212
СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ

Радостина Григорова

От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек -
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.

Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се сменим
с жената под дървото.

# 32
  • Мнения: 1
Бог есть Любовь, но Любовь не есть Бог.

# 33
  • Мнения: 122
Без теб съм различно неясна
................................

Да...

СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ
................................

Да...

# 34
  • Мнения: 2 249
аз настръхнах-и се намерих в стиховете ти Heart EyesЕли,фенка съм ти(и на щерките Wink)

# 35
  • Мнения: X
Прах
Прашасали хора в прашасали стаи
стоят и си спомнят за нещо отминало
и взират се в чаши с кафяна утайка
да видят какво да се случи е писано.
Те гълтат праха и прахът ги поглъща,
като брънка от хранителна верига.
Едно и също- всичко се връща,
едни задушава, а на други им стига.
Крах във прахта си остава пак крах,
завоалиран нежно под тънки воали.
страхът от смъртта е порядъчен страх,
макар , че отдавна сме всички умряли...
.........................
Търсим бясно релефа на нашите вени,
но прахът ги поглъща и те се изгубват
и виждаме наште мечти съкровени
как една по една като гниди се пукват.
Не смеем да кихнем, ще останем тъй голи
без праха, тази нежна закрила.
Не можем да викнем без страхът да ни гони
и да изсмуче до капка нашата сила.

Даже светът изведнъж да се срути
ние оставаме глухи и слепи.
Ловим със езици нощни пеперуди
и затваряме ги във консерви.
 
 

 

# 36
  • Мнения: X
                     Време
Да преположим че отида утре някъде
във друго- пето измерение.
Ще ме потърсите ли там, приятели,
или изпратите със сълзи и презрение?
Да, вие ще ми липсвате такива,
както аз ви знаех някога-
и хубави, и грешни, и непостоянни.
А ако се завърна от това незнам къде си някъде,
дали ще ме приемете, макар и малко странна?
Аз знам, че времето лекува,
но пространството е нищо,
а малките промени раждат катаклизми.
Една въздишка може да прекъсне тази нишка,
която, мисля си, ни прави близки.
Ще бъда честна, много ме е страх приятели-
не от това, че ще се разделим и няма да се видим,
а от това, че всички чувства притъпяват
и някога един за друг ще сме невидими.
Ще се опитваме да бъдем в крак със времето,
изтъркани като въртени до полуда плочи,
а миналото насъбрано ще е бремето,
което да напомня, че не бяхме толкоз лоши.

# 37
  • Мнения: 492
Идвам с дъжда


Аз идвам. Защо не ме виждаш?
Вярно, че косата ми е мъгла.
И гласът ми е птичия писък.
Но все още съм твоята бяла жена.
Аз идвам. Защо не ме виждаш?
Тичам към теб разпиляна.
Като реката мътна прииждам.
С дъх на топла, пъстра поляна.
Аз идвам. Защо не ме виждаш?
С очи от сребърната висина.
Гърдите ми са с макове закичени.
Но зад тях наднича моята душа.
Аз идвам. Защо не ме виждаш?
Нима нямаш за мен сетива?
Болката ли с черно те закичи?
Аз идвам при тебе ... с дъжда.

# 38
  • Мнения: 2 212
И пак от Радостина Григорова, по-известна като Ина Григорова...

"100 те часа на денонощието"

ПАТЕНТ
       на М

Питаш дали и другите
съм обичала така.
Не. Няма две любови.
Нека другите кръстят чувствата си
както пожелаят.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Един лингвист ми каза:
Ескимосите нямат дума за лед.
Има син лед, бял лед, прозрачен лед,
сух лед и всякакъв друг.
Питаш ги: Как казвате лед изобщо?
Покажи ни го, казват, и ще го назовем.
Защото в света няма лед изобщо,
и няма абстрактен огън.

Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Другите да си намерят дума.

# 39
  • Бургас
  • Мнения: 1 256
Както винаги-зрънце злато си намерила,чудесно стихотворение!

# 40
  • Мнения: 2 212
Благодаря ти, още няколко мои зрънца...не знам дали стават за тук, но обещах на Ели  Blush

***
Не съм ти по мярка
и ти убивам понякога.
Като камъчето
в обувката ти,
като прашинка,
в окото ти скрита.
И от нея (разбира се!)
ти се насълзяват очите.

***
Още от първата среща,
нося в утробата си
нашта раздяла.
Тя е единственото дете,
което с теб можем да имаме.

***
Гърдите ми са приели
формата и мекотата
на твоите длани.
Липсваш им.

***
(Не) съм била толкова
(не)благоразумна,
(не)порочна,
(не)наситна за
(не)чии други ръце.

***
Душата ми е огънят,
ненамерил досега
нестинаря, който да
влезе смело във нея.

# 41
  • София
  • Мнения: 1 176
 newsm73  Grinning

Денят е лава.
Разтопеното слънце
съска в морето.

Мислите пърхат
като хриле на риба,
дишаща пясък.

Писък на чайка,
Загубена в сушата.
Денят ми без теб.

***


Как се спасява сълза?

(ако я абортираш,
ще боледуваш
неслучено раждане;
ако износиш плода й,
ще те разкъса
тежестта на причините)

Търся в празното точка
да прикове очите ми
(дали мога да издържа,
без да мигам,
докато чакам устните ти?)

 


Jiva

# 42
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
dreamcatcher

ако кажеш че имаме време

да въртим света на пръста си

да глезим следобедите

да крием кривите огледала

в джобовете си

преминали през тях преди сто години

да спъваме тревата

да четем листове мълчание

да влачим изчезнали мисли

ако кажеш че имаме поне една секунда още

да е добре

да не е  добре

да връзваме спомени по краищата на нощта

да въртим на шиш началото

да връщаме пътя

да просим милост

да спираме в момента останали без дъх

да тичаме по сивото на облаците

ако ми кажеш че имаме време

да разлистя себе си

в няколко сенки по гърба на светлината

миг преди да стъпя в сърцето ти

ако кажеш една секунда

ще съм

феноменално отклонение вляво

преди първия светофар в твойта посока

още
dressy

# 43
  • Мнения: 806
Кажи ми, време, тебе някой някога
делил ли те е от твоята любов?
И правил ли е някой отпечатъци
(в душата ти) с размери на живот?
И някой някога крал ли е от тебе
както ти крадеш от мен
и сън,
и плач...
И като гръм
ехтиш във римите ми,
в стиховете,
в силите...
И като мълния безочливо се врязваш
в дните ми.
За да порязваш
блясъка в очите ми.
Кажи ми време, някога обичало ли си?
И знаеш ли какво е ти "раздяла"?
Целувало ли си с безсилие вратите
пред тръгващите колелета...
Пред фалшивото "Доскоро"...
Кажи ми, време,
понякога прощаваш ли?
И щастие - заслужено -
раздаваш ли?

# 44
  • Мнения: 742
Albena13, много хубав стих  Peace

Общи условия

Активация на акаунт