Публикувана: 19 май 2008, 08:12 ч.
Последно мнение: 27 апр. 2009, 13:52 ч.

Обичате ли стихове? - 5

100 430
813
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са някои характеристики на пост във форум?
Какви са постовете с поезия и стихотворения?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът обсъжда поезия, стихове, изразяване на емоции, лични творби, тъга, любов, мъгла и силни емоции и връзката им с природата. Темите включват произведения от различни автори като Мадлен Алгафари, Елвис Пресли, Богдан Дичев, Маргарито Петков и Габриел Мисраел. Темите обхващат любов, мълчание, самота , младост , сбогуване с морето , живот , страст , болка и тъга.
- Какви са някои характеристики на пост във форум?
  
  Постовете във форума обикновено са емоционални, изразяващи силни чувства и се фокусират върху лични преживявания като тъга, любов, страст и силни връзки с природата. Те обхващат теми като любов, тъга, сблъсъци с реалността и вътрешни борби. Често използват поетичен език, метафори и ярки образи за изразяване на дълбоки емоции и вътрешни мисли.
- Какви са постовете с поезия и стихотворения?
  
  Постовете с поезия и стихотворения са израз на емоции, мисли и вътрешни преживявания, които авторите споделят във формата на поетичен текст. Те обхващат теми като любов, болка, раздяла, самоанализ и вътрешни борби, които се изразяват чрез метафори, символика и изразителен език.
- Кои са основните теми в публикациите?
- Какви са основните стилове и изразни средства, използвани в публикациите?

# 30 27 май 2008, 06:08 ч.

Мнения: 492

Без теб съм различно неясна

Усмирителната риза пак сама пристягам,
мечтите си най-истински изпуснала зад мен.
Сутрешното слънце бялото ми пак огрява
и съществуването ми отново взима в плен.

В погледи скрити с насмешка без свян
виждам, че без теб съм различно неясна.
Скрила под ризата прах от онзи наш блян,
светил ни в тъмното с нежност прекрасна.

И мислите си впримчила съм здраво пак,
чувствата оставила в калта да се заровят.
Чакайки от теб мъглявия упойващ знак,
че е възможно устните ми твойте да догонят.

# 31 27 май 2008, 10:31 ч.

Мнения: 2 212

СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ

Радостина Григорова

От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек -
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.

Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се сменим
с жената под дървото.

# 32 27 май 2008, 12:11 ч.

Мнения: 1

Бог есть Любовь, но Любовь не есть Бог.

# 33 27 май 2008, 12:18 ч.

Мнения: 122

Цитат на: mila_pa в вт, 27 май 2008, 06:08

Без теб съм различно неясна
................................

Да...

Цитат на: ester в вт, 27 май 2008, 10:31

СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ
................................

Да...

# 34 27 май 2008, 12:44 ч.

Мнения: 2 249

Цитат на: Verdad в пт, 23 май 2008, 22:33

ellyst, разплака ме...

аз настръхнах-и се намерих в стиховете ти Heart Eyes

Ели,фенка съм ти(и на щерките Wink

)

# 35 27 май 2008, 14:40 ч.

Мнения: X

Прах

Прашасали хора в прашасали стаи
стоят и си спомнят за нещо отминало
и взират се в чаши с кафяна утайка
да видят какво да се случи е писано.
Те гълтат праха и прахът ги поглъща,
като брънка от хранителна верига.
Едно и също- всичко се връща,
едни задушава, а на други им стига.
Крах във прахта си остава пак крах,
завоалиран нежно под тънки воали.
страхът от смъртта е порядъчен страх,
макар , че отдавна сме всички умряли...
.........................
Търсим бясно релефа на нашите вени,
но прахът ги поглъща и те се изгубват
и виждаме наште мечти съкровени
как една по една като гниди се пукват.
Не смеем да кихнем, ще останем тъй голи
без праха, тази нежна закрила.
Не можем да викнем без страхът да ни гони
и да изсмуче до капка нашата сила.

Даже светът изведнъж да се срути
ние оставаме глухи и слепи.
Ловим със езици нощни пеперуди
и затваряме ги във консерви.

# 36 27 май 2008, 15:59 ч.

Мнения: X

Време
Да преположим че отида утре някъде
във друго- пето измерение.
Ще ме потърсите ли там, приятели,
или изпратите със сълзи и презрение?
Да, вие ще ми липсвате такива,
както аз ви знаех някога-
и хубави, и грешни, и непостоянни.
А ако се завърна от това незнам къде си някъде,
дали ще ме приемете, макар и малко странна?
Аз знам, че времето лекува,
но пространството е нищо,
а малките промени раждат катаклизми.
Една въздишка може да прекъсне тази нишка,
която, мисля си, ни прави близки.
Ще бъда честна, много ме е страх приятели-
не от това, че ще се разделим и няма да се видим,
а от това, че всички чувства притъпяват
и някога един за друг ще сме невидими.
Ще се опитваме да бъдем в крак със времето,
изтъркани като въртени до полуда плочи,
а миналото насъбрано ще е бремето,
което да напомня, че не бяхме толкоз лоши.

# 37 27 май 2008, 22:21 ч.

Мнения: 492

Идвам с дъжда

Аз идвам. Защо не ме виждаш?
Вярно, че косата ми е мъгла.
И гласът ми е птичия писък.
Но все още съм твоята бяла жена.
Аз идвам. Защо не ме виждаш?
Тичам към теб разпиляна.
Като реката мътна прииждам.
С дъх на топла, пъстра поляна.
Аз идвам. Защо не ме виждаш?
С очи от сребърната висина.
Гърдите ми са с макове закичени.
Но зад тях наднича моята душа.
Аз идвам. Защо не ме виждаш?
Нима нямаш за мен сетива?
Болката ли с черно те закичи?
Аз идвам при тебе ... с дъжда.

# 38 28 май 2008, 10:30 ч.

Мнения: 2 212

И пак от Радостина Григорова, по-известна като Ина Григорова...

"100 те часа на денонощието"

ПАТЕНТ
на М

Питаш дали и другите
съм обичала така.
Не. Няма две любови.
Нека другите кръстят чувствата си
както пожелаят.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Един лингвист ми каза:
Ескимосите нямат дума за лед.
Има син лед, бял лед, прозрачен лед,
сух лед и всякакъв друг.
Питаш ги: Как казвате лед изобщо?
Покажи ни го, казват, и ще го назовем.
Защото в света няма лед изобщо,
и няма абстрактен огън.

Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Другите да си намерят дума.

# 39 28 май 2008, 10:48 ч.

Бургас
Мнения: 1 390

Както винаги-зрънце злато си намерила,чудесно стихотворение!

# 40 28 май 2008, 11:21 ч.

Мнения: 2 212

Благодаря ти, още няколко мои зрънца...не знам дали стават за тук, но обещах на Ели Blush

***
Не съм ти по мярка
и ти убивам понякога.
Като камъчето
в обувката ти,
като прашинка,
в окото ти скрита.
И от нея (разбира се!)
ти се насълзяват очите.

***
Още от първата среща,
нося в утробата си
нашта раздяла.
Тя е единственото дете,
което с теб можем да имаме.

***
Гърдите ми са приели
формата и мекотата
на твоите длани.
Липсваш им.

***
(Не) съм била толкова
(не)благоразумна,
(не)порочна,
(не)наситна за
(не)чии други ръце.

***
Душата ми е огънят,
ненамерил досега
нестинаря, който да
влезе смело във нея.

# 41 28 май 2008, 12:13 ч.

София
Мнения: 1 176

Денят е лава.
Разтопеното слънце
съска в морето.

Мислите пърхат
като хриле на риба,
дишаща пясък.

Писък на чайка,
Загубена в сушата.
Денят ми без теб.

***

Как се спасява сълза?

(ако я абортираш,
ще боледуваш
неслучено раждане;
ако износиш плода й,
ще те разкъса
тежестта на причините)

Търся в празното точка
да прикове очите ми
(дали мога да издържа,
без да мигам,
докато чакам устните ти?)

Jiva

# 42 28 май 2008, 13:12 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

dreamcatcher

ако кажеш че имаме време

да въртим света на пръста си

да глезим следобедите

да крием кривите огледала

в джобовете си

преминали през тях преди сто години

да спъваме тревата

да четем листове мълчание

да влачим изчезнали мисли

ако кажеш че имаме поне една секунда още

да е добре

да не е добре

да връзваме спомени по краищата на нощта

да въртим на шиш началото

да връщаме пътя

да просим милост

да спираме в момента останали без дъх

да тичаме по сивото на облаците

ако ми кажеш че имаме време

да разлистя себе си

в няколко сенки по гърба на светлината

миг преди да стъпя в сърцето ти

ако кажеш една секунда

ще съм

феноменално отклонение вляво

преди първия светофар в твойта посока

ощеdressy

# 43 28 май 2008, 14:54 ч.

Мнения: 806

Кажи ми, време, тебе някой някога
делил ли те е от твоята любов?
И правил ли е някой отпечатъци
(в душата ти) с размери на живот?
И някой някога крал ли е от тебе
както ти крадеш от мен
и сън,
и плач...
И като гръм
ехтиш във римите ми,
в стиховете,
в силите...
И като мълния безочливо се врязваш
в дните ми.
За да порязваш
блясъка в очите ми.
Кажи ми време, някога обичало ли си?
И знаеш ли какво е ти "раздяла"?
Целувало ли си с безсилие вратите
пред тръгващите колелета...
Пред фалшивото "Доскоро"...
Кажи ми, време,
понякога прощаваш ли?
И щастие - заслужено -
раздаваш ли?

# 44 28 май 2008, 14:59 ч.

Мнения: 742

Albena13, много хубав стих Peace

Препоръчани теми

Образователни конструктори за 13-годишни

Търся ноти

сушилня за вграждане?

Мнения за 54 СОУ и 15 СОУ

7
Училища

Причина:

Причина: