Публикувана: 6 дек. 2009, 05:52 ч.
Последно мнение: 17 септ. 2012, 19:35 ч.

Обичате ли стихове? - 7

96 088
755
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в публикациите от форума?
Какви са основните теми в поезията, споделена във форума?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в поезията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в публикациите от форума?
  
  Публикациите във форума се фокусират върху различни теми, като любов, тъга, надежда, изгубена и незабавно споделена любов. Освен това те изследват размисли за живота и емоциите. Споделената поезия в рамките на тези публикации отразява различни аспекти на човешките емоции и взаимоотношения.
- Какви са основните теми в поезията, споделена във форума?
  
  Поезията, споделена във форума, се фокусира върху теми като любов, тъга, надежда, изгубена и незабравима любов и размисли върху живота и емоциите. Текстовете изследват различни аспекти на човешките емоции и взаимоотношения.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в поезията?
  
  В поезията се изразяват различни емоции, като любов, тъга, надежда, изгубена и незабравимa любов и размисли върху живота и емоциите. Текстовете предават различни аспекти на човешки емоции и взаимоотношения. В стихотворенията се изразява тъга, носталгия, любов, разочарование, суета, самота, надежда и борба. Те представят вътрешни преживявания и размисли за живота и човешките взаимоотношения.
- Какво представляват публикациите във форума и какво е основното им съдържание?
- Какви са темите на стиховете и личните творби във форума?

# 405 8 ноем. 2010, 22:15 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Безумие

Едно безумие, наречено живот...
С окраски тъмни, облечено в дрипи.
Създадено да проси милост,
обречено на самота...

Едно безумие от сенките изплувало
на многото обречени души.
Случайност някаква? Или безпътие?
Не знам. Но толкова боли...

Боли, когато въздух си поемаш.
Боли и после в следващите дни.
И питаш някого "Какво се случва"?
И няма отговор. А ронят се сълзи.

Едно безумие повлякло шубата
на тежкия, отруден, сам човек.
Роден за мъките на злободневие
и пак изправящ се на път нелек.

Защо безумие? - Ще питат някои.
Не знам. И няма смисъл може би.
Да търсим отговори ненаписани.
Да бършем топли, капещи сълзи...

Горещо става. А навън е зима.
И мраз навсякъде лежи.
Отиват си неволи във забрава
повлечени от сълзи във реки.

Гори небето! И земята пламва!
И някой някого уби...
Земя на ужаси! Земя богата
на черен хумор и безброй съдби.

Върви безумието в коловоза.
Във рамката на вечноста.
След него винаги е боса
една обречена мечта...!!!

Лично творчество Embarassed

# 406 8 ноем. 2010, 22:21 ч.

Мнения: 2

Цитат на: Пумукъл в пн, 08 ное 2010, 21:16

Ми и аз нещо от Станка Пенчева:

ОБУЧЕНИЕ

Ти не ми сложи златен пръстен -
като халка на птица белязана.
А аз не мога да се откъсна
от ръката ти желязна,
а аз не мога да ти избягам,
да те излъжа не мога –
и все към тебе посягам,
като дете към огън.
Дали ми даде омайно биле?
С вълшебна вода ли ме напръска?
- Сияе твойта любов и сила
край мене като венчален пръстен...

---

Искам да те имам целия:
Да са мои
Всичките двадесет и четири часа
В твоето денонощие;
Аз да срещам първия ти поглед
Сутринта;
Мен да парят със възторг и страх
Мислите, пред друга неизречени;
Да въставам срещу твойта упоритост –
И като след бой да се предам
На победителя.
Искам да те имам целия:
Все едно
Дали си винаги със мене,
Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
(като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда),
все едно –
стига, като се погледнем,
да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота –
да те нося в себе си
като сърце туптящо
и да знам,
че си изпълнен с мен
като със слънце;
и когато ме целунеш
с устни сухи и горещи –
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел.

Много ли те искам?
- По-малко не мога.

---

НЕЖНОСТ

Додето сме млади, додето сме хубави,
Обичта покрай нас все кръжи и кръжи...
Очите ни срещат погледи влюбени,
Ушите ни слушат мили лъжи –

И ний разцъфтяваме като горди кринове,
Къпани от ласкави дъждове,
Галени от ветрове копринени,
Блеснали в лъч мигновен...

Но когато очите ми избелеят
И по ръцете избият кафяви петна,
Когато косата ми със снега се слее
И стана просто стара жена –

От всички, които са ме любили,
Край мен ще остане само един:
И за него аз ще съм винаги хубава,
Неотделима, както преди.

Той ще милва ръката ми стара и грозна,
Ще ме води полека с усмивка добра...
Затова сега мисля със нежност за този,
Със когото ще се състаря.

---

Жената, която обича и е обичана –

Тя носи край себе си меко сияние
Като ореол,
Тялото й излъчва тънкото ухание
На пролетен ствол;
Ръцете й пеят със всяко движение,
Милват целия свят;
Тя с пчели и пеперуди е обкръжена
Като меден цвят...

Жената, която обича и е обичана.

Тя може само да трепне с ресниците си –
И преспите се топят,
И покълва камъкът,
И изпуска ножа десницата...
И светва светът.

Прекрасна... Hug

И ето най-любимото нейно творение:

ХУБАВО Е ВСИЧКО ДА СВЪРШВА НАВРЕМЕ

Хубаво е всичко да свършва навреме –
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано –
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши…
Не ме докосвай никога без обич.

Станка Пенчева

# 407 9 ноем. 2010, 15:36 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Размисъл

Живот на земята -
два моста към Ада.
Картинка позната:
И "Дяволът носи Прада".

Поглеждам в тълпата.
Лицата ги няма.
Звучи песен позната
със текста на драма.

Шумът на парите
безсъница носи.
Когато ги няма
човек върви и проси.

А ниже се време
без цел и посока.
И там тъжно дреме
въздишка дълбока...

Лично творчество Embarassed

Последна редакция: вт, 09 ное 2010, 21:50 от Карма135

# 408 9 ноем. 2010, 20:17 ч.

София
Мнения: 407

Забравено

Дрипаво и старо одеяло
стои във скрина позабравено,
със времето е прах събрало,
в борба с годините оставено.

То някога било е леко
и пухкаво било, красиво,
затопляло леглото меко
и чувствало се като живо.

Сега захвърлено е в нищото,
да бъде на молците угощение,
понеже топлината на огнището
е заменена с парно отопление.

Ако случайно някой го открие,
какво ще е това – спасение?
Дали с любов ще се завие,
или ще гледа с отвращение...

Лично творчество

# 409 9 ноем. 2010, 23:12 ч.

Мнения: 4 560

Имам нужда от помощ. Praynig

Трябва ми стихотворение за рожден ден на мъж Скорпион с доста черно чувство за хумор.
Може и такова със завоалирани мръстотии.

# 410 9 ноем. 2010, 23:41 ч.

Мнения: 7

Естел ето ти едно:

От Скорпион по-лошо нЕма,
това ви е проблема.
Проживя и таз година,
за догодина черна котка да ти мине.
Joy

# 411 10 ноем. 2010, 09:52 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Скорпионът е животно зло.
Има жило, ама то го пази
от нахалници събрани на талази.
А пък зодията"Скорпион"
търси начини за луд купон...
Хората от тази зодия
са готови за пародия.
Хайде здраве им желая!
Много слънце и късмет...
За да могат пак и утре
те да гледат все напред!!!

Това измислих... По принцип не мога да желая лошо на хората, още повече пък на тази зодия с която се разбирам идеално. Ако ти върши някаква работа - добре. Ако ли не - здраве... Peace

# 412 10 ноем. 2010, 10:42 ч.

Мнения: 1 192

Да си роден под знака скорпион
сериозно предимство е, а не фасон-
носиш в себе си силна отрова,
но за жилото ти всяка жена е готова Joy

ПП В памет на бившия Mr. Green

# 413 10 ноем. 2010, 18:15 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Отчужден

Светът е далечен, чужд и различен.
Вървиш сред тълпата, а си безличен.
Животът те стяга в менгеме скрито.
Без болка, но бавно и упорито.

Светът не е същият, той е далечен.
За няколко месеца и е обречен.
Без топлина сред хора вървящи.
Има омраза в душите вонящи.

Светът отмъщава за отчуждението
на някои. На други за падението.
Невинен, днес всеки е много виновен
и бавно си носи кръста оловен.

За няколко месеца скрил си се в тебе си.
Останал встрани от човешкия хаос.
Излизаш и тръгваш, но нямаш до себе си
сродна душа... Дори "Мики Маус"...

Полека се скриваш отново в живота си.
Навън не е същото, не е за теб!
Завръщаш се с трясък и казваш:"Самотен съм..."
Така отредено е... Не само. Живот...

Лично творчество Embarassed

# 414 10 ноем. 2010, 18:18 ч.

Мнения: 4 560

Благодарности на HeathenHeart,Карма135,Пумукъл!Колкото повече толкова повече.Ще чуе и трите.

Това ме грабна веднага.Особено болднатото. Mr. Green

Цитат на: Пумукъл в ср, 10 ное 2010, 10:42

ПП В памет на бившия Mr. Green

# 415 12 ноем. 2010, 12:34 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Очакване

Тъмна нощ - студена бездна.
Нощ на размисъл - в очакване.
Тежка карма - майчина неволя.
Стон пореден и тихо поплакване.

Тишина болезнена. Молба пред икона.
Поглед вперен в тъмната нощ.
Свито сърце и фас на балкона.
Молитва за здраве, късмет и любов.

Тежка орис на майка - богиня.
Бледен вик на измръзнал клошар.
Гладен писък на бродеща в стая.
Ходещ призрак пред тъмен олтар.

Нощ в очакване, нощ на надежда.
Мисъл ясна със ярки черти.
Тиха песен на обич богата...
Слънце топло над него ще бди.

Лично творчество Embarassed

# 416 16 ноем. 2010, 15:44 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Последните лъчи на слънцето догарят.
Отнасят някъде една мечта.
Последните сълзи. Очите се притварят.
Сковала е безумна болка две тела.

Политнали нагоре, нависоко,
а долу зее смазана кола.
До преди миг се смееха високо.
Сега витае тежка тишина.

Една купчина от метал събрана
погреба и надежди и мечти.
Стърчи желязо. И косата разпиляна.
Сега душата може да лети.

Отгоре гледат двамата младежи.
Не им се вярва. Те ли са или...?
Ридае някой. Другиго отвеждат.
А можеше да няма смърт нали?

Един миг в който алкохолът
надви и разум и уби мечти.
Мигът се срина.Има само вечност.
И черни дрехи и безброй сълзи...

Лично творчество Embarassed

Последна редакция: вт, 16 ное 2010, 17:24 от Карма135

# 417 16 ноем. 2010, 16:01 ч.

Мнения: 1 192

Карма, ...
Hug

# 418 16 ноем. 2010, 16:57 ч.

Мнения: 30

Цитат на: Карма135 в вт, 09 ное 2010, 15:36

Много ми харесва! bouquet

# 419 17 ноем. 2010, 09:16 ч.

София
Мнения: 407

Това бе ден обикновен,
Но слънце озари небето,
Внезапен полъх, дъх смутен,
Уханен стон, дъждец в полето.

Разпукват пъпки в клонки живи,
Разцъфва цвят след делник снежен,
Пчели жужат във танц игриви,
Листа шумят със шепот нежен.

Мечти, копнеж, сърдечен смях,
Любов и страст, безкрайна нежност,
Сълзи и болка, звезден грях,
Вина и страх, и безнадеждност ...

Просветва слънцето в небето
Задуха вятър, дъжд студен,
Сеячите сноват в полето,
И пак е ден обикновен ...

Последна редакция: ср, 17 ное 2010, 11:14 от обикновен

Препоръчани теми

изчисляване на майчинство - 1

Fatih Harbiye~всичко за актьорския състав-настоящи и бъдещи проекти~86~

Рим - 17 тема

Опасни Улици /Arka Sokaklar/ ~ Тема 25 ~

Причина:

Причина: