Обичате ли стихове? - 7

  • 96 092
  • 755
  •   1
Отговори
# 420
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
                     Илюзия


Под ярко слънце в топъл морски ден
вървяха всички заедно - щастливи.
И всеки в групата им беше убеден,
че няма лоши дни и думи диви.

Над пясъка блестеше обич и около тях
витаеше приятелство с красиви думи.
В мигът на щастието нямаше ни грях,
ни тъмни и трънливи друми.

И трябваше в един единствен ден,
когато слънце грееше богато...
Изречената дума във един рефрен
като със чук да счупи клетката от злато.

За миг прозряха истина една.
И лъсна цялата прикрита злоба...
Това, което пазеха умря.
Бе трябвала му капчица отрова.

Приятелите вече бяха врагове,
в горещото и знойно юлско лято.
От тук нататък щеше да ги поведе
различен път към планини и блато...


Лично творчество Embarassed

# 421
  • Мнения: 30
В чуждо огледало
, той не може да се погледне
тъй като постоянно вижда нея.
Тя във витрини не се оглежда
тъй като вижда само него.

Вечерта всичко се променя
по лицата им сълзите падат.
Кръвта по вените, пулсира
 и сигурно ще спре, да напира.

Тя го е прегърнала, той
просто, стой и  я гледа.
И не казват думичка, за любовта
няма целувка, дори първа . . .  дори последна.

В огледалото той ще вижда само нея.
Във витрините , тя ще вижда него.
Тяхната любов не е обикновена
душите им отдавна в една са се слели.


 Лично творчество.  bouquet

# 422
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
                   Добро


Минали, отлитащи години,
носещи обич и много тъга.
Живот качен на две рими
и носен сред сива мъгла.

Живяхме в началото тихо.
Опитахме после със вик.
И времето в шепи крепихме,
но то пак изтече за миг.

Не носихме лошо на никой.
С доброто пробивахме път.
А трябваше да има дни в които
За миг поне да бъде с нас грехът.

И питам се:"Все пак какво постигнах?"
Със моята топла душа?
Годините бавно отлитат.
Сгреших може би с доброта.

Към края на дните отивам.
Прехвърлих житейският път.
И продължавам да си наливам:
"Доброто водач е - не грехът...!!!"


Лично творчество Embarassed

# 423
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Стоя с поглед вперен в стената студена.
Замина. Животът те пожела...
Обича те силно - за миг в светлината
на лъч топъл, хубав те грабна сега.

Така ми е хубаво - за тебе си мисля.
И радвам се с твоите смели мечти.
Живей за мига! Прегърни красотата!
Обичай! Разглеждай със жадни очи!

Не питай какво ще ми бъде без тебе.
Ще мисля, тъгувам, но само за миг.
Ще знам там е хубаво, а в теб нали дреме
мечтата сънувана - ти си велик!

Нали знаеш колко много ти вярвам?
И знаеш, че обичта е една?
Заслужил си всичко. И сън. И реалност.
Сега изживей свойта малка мечта.

А ние ще чакаме с татко ти двама.
Един след друг дните с копнеж ще броим.
И после, когато пристъпиш на прага
с любов ще те гушнем - добрият ни син!


Лично творчество Embarassed

# 424
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
                    КОЛАПС


Болезнен тътен и тишина.
Скандал от нищото бликнал в нощта.
Крясък безумен, болезнена дума
и тишина по-тежка от чума...

Няма виновни, но болката смуче
жизнени сили след тежък запой.
Тежък юмрук!Удар! И плаче
млада жена стигнала до завой.

Мисъл без думи. Странник от нищото.
Плетени кошници, струпани рими.
Тлеещо огънче, родено с любов
и угасено с вода от огнището...

Черни пиявици впити в тела,
смучещи болка, търсещи дъното.
Има и слънце. Къде е сега?
Взирам се там вън във тъмното...

Не винаги има нощи сами.
Златното време ще дойде пак утре.
Вихър и буря отминала в миг.
С трепет ще чакам новата утрин...


Лично творчество Embarassed

# 425
  • Мнения: 698
Имам нужда от помощ. Praynig
Трябва ми стихотворение за рожден ден на мъж Скорпион с доста черно чувство за хумор.
Може и такова със завоалирани мръстотии.

Естел, ако все още ти трябва стихотворение, предлагам това.

# 426
  • Мнения: 30
Прости ми, че не мога да си простя.

 Прости ми, че все си в мислите ми.
Прости ми, че не знам, как да спра.
Прости ми,че в съня ми идваш.
Прости ми, че не мога да си простя.

Прости ми, за дните къси.
Прости ми, за самотните и дълги нощи.
Прости ми, за обичта ми.
Прости ми, че не мога да си простя.

Прости ми, за лъжите.
Прости ми, за несигурността.
Прости ми, за небето и звездите.
Прости ми, че не мога да си простя.

Прости ми, за щастието което  си позволих.
Прости ми, за радостта в очите ми.
Прости ми, за усмивката на лицето ми.
Прости ми, че не мога да си простя.

Прости ми, желанието да си отново с мен.
Прости ми, за мечтите свързани със теб.
Прости ми, за нощите в които съм мислил за теб.
Прости ми, че не мога да си простя.



Лично творчество.

# 427
  • Мнения: 30
Хиляди падащи звезди

   
Казват, че нощта е дълга, когато си сам.
Казват, че душата плачела, през тази нощ
но никой, дори и сърцето не разбирало.

И когато луната със звездите говори
им разказва история, история една.
За момчето което имало остатъци, остатъци от душа.

И звездите от тази история падали
от мъка ,една по една, заради това момче.
Душата му  себе си изяждала, нямала какво, друго да яде.

Луната продължавала да говори
и в полунощ  имало хиляди падащи звезди.
Хората за щастлив знак, го помислили, а то за беда било.

Момчето умряло, докато гледа
как умират, хилядите звезди.
А те умирали, заради него, тъжно е, нали?


 Лично творчество.

# 428
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
АКЕLА...   Hug Hug Hug

# 429
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 688
В чуждо огледало
, той не може да се погледне
тъй като постоянно вижда нея.
Тя във витрини не се оглежда
тъй като вижда само него.

Акела, за мен това е стихотворението!
Останалото не е поезия, а разказ.

# 430
  • Мнения: 189
Карма135  , много ми допада стилът ти на писане. Стахотни стихове Hug  bouquet Hug
 

# 431
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
              Момичето и вятърът


Два дена вятър блъска в стъклото.
Два дена веят сухи листа.
Градът дреме мрачен. До близкото тото
стои момиче младо със дълга коса.

Два дена бурята вънка не спира.
Два дена въздухът сякаш вони.
Два дена влачим молитвена диря.
Два дена прехвърчат студени искри.

Два дена небето е черно-оловно.
Два дена болката сякаш не спи.
Два дена бичове бият отново.
Два дена стичат се мокри сълзи.

Градът е опасан от облаци черни.
Момичето чака с копнеж любовта.
А тя е поела пътеки неверни.
Молби не я връщат, ни топли слова...

Денят попреваля, момичето зъзне.
И в миг се решава: Ще вземе да спре
безцелно тук тотото да обикаля...
Това му омръзна. Да свърши поне.

Погледна последно към мястото старо.
Там идваше някога любовта...
Измел беше вятърът нейната вяра.
Листата покриха с килим таз земя.

Обърна гръб. Избърса сълзите и тръгна.
А вятърът блъскаше слабо телце.
За миг всичко скри се. Сърцето обръгна.
Пое пътя свой с чисто, гордо лице!


Лично творчество Embarassed

# 432
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Карма135  , много ми допада стилът ти на писане. Стахотни стихове Hug  bouquet Hug
 


Благодаря за оценката... Hug

# 433
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
                      Моят пристан


В онези дни течеше тежка драма...
Синчето ми предложи с две слова:
"Я регистрирай се във BG-Mamma!"
Послушах го. И никак не сгреших с това.

Потърсих виртуалното спасение
след дългото и денонощно бдение.
И странно... някак много тихо
усетих облекчение велико.

Във форума на "BG Mamma"кротко влязох.
Със тихи стъпки, с мъничко тъга.
А после неусетно в темите навлязох
и често сядах и да пиша и чета.

Намерих толкова лица, които
посрещах всеки ден със трепет нов.
Това не бяха истинските. Бяха скрити.
Така наречените "аватари" носеха любов!

Но не любов - такава нежна, плътска.
Любов, наречена една мечта.
Любов, сглобена от проблеми във които блъскам.
Любов орисана със вечната борба.

Така понесена сред страсти разни
избягвах тежки думи, търсех доброта.
Намирах често лек за моите болежки.
И давах туй, което имам на света...

И нижат ми се дните - вече по- е леко.
Намерих своя Коледна звезда.
Те - дните лоши са така далеко.
А колко близко е била реалността...


Лично творчество Embarassed

# 434
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
                Живот назаем


Живот назаем.
Безкрайна сага.
Живот по наем
на пръсти бяга.

Гори земята.
Небето плаче
Съдба безмерна,
глас на сираче.

Живот прокъсан.
Облечен в дрипи.
Живот намусен.
И рани щипят.

Вървят по пътя
сломени хора.
А там навътре
тъмней простора.

Живот понесен
от вихри черни.
Живот нелесен
без мисли верни.

Живот без смисъл,
опасан с "НЯМА"...
Живот орисан
със дим, не с пламък.

Върви и бавно
към край отива.
И няма жито,
а празна нива...


Лично творчество Embarassed

Общи условия

Активация на акаунт