Публикувана: 6 дек. 2009, 05:52 ч.
Последно мнение: 17 септ. 2012, 19:35 ч.

Обичате ли стихове? - 7

96 074
755
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в публикациите от форума?
Какви са основните теми в поезията, споделена във форума?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в поезията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в публикациите от форума?
  
  Публикациите във форума се фокусират върху различни теми, като любов, тъга, надежда, изгубена и незабавно споделена любов. Освен това те изследват размисли за живота и емоциите. Споделената поезия в рамките на тези публикации отразява различни аспекти на човешките емоции и взаимоотношения.
- Какви са основните теми в поезията, споделена във форума?
  
  Поезията, споделена във форума, се фокусира върху теми като любов, тъга, надежда, изгубена и незабравима любов и размисли върху живота и емоциите. Текстовете изследват различни аспекти на човешките емоции и взаимоотношения.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в поезията?
  
  В поезията се изразяват различни емоции, като любов, тъга, надежда, изгубена и незабравимa любов и размисли върху живота и емоциите. Текстовете предават различни аспекти на човешки емоции и взаимоотношения. В стихотворенията се изразява тъга, носталгия, любов, разочарование, суета, самота, надежда и борба. Те представят вътрешни преживявания и размисли за живота и човешките взаимоотношения.
- Какво представляват публикациите във форума и какво е основното им съдържание?
- Какви са темите на стиховете и личните творби във форума?

# 375 27 окт. 2010, 22:47 ч.

USA, Steak State
Мнения: 2 480

Desirée Това е нещо, което ме кара да плача всеки път.

# 376 28 окт. 2010, 11:45 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Карма

Тихо повява вятър в небето,
гони изгубена, малка мечта.
Търси я в полет, после в полето,
мисли, че има я тук и сега.

Тропот на бели коне се прокрадва.
Носи се песен на сам музикант.
Воден към битка жестока със брадва
в тъмното идва един скрит талант.

Слънцето само за миг има смисъл,
само в момента, наречен мечта.
После човекът отново умислен
търси поредната тишина.

И се прокрадва кошмара пореден.
Носиш и мъкнеш неволи и зло.
Някъде в края му биваш заведен,
сам да посрещнеш болезнено зло.

Всичко е КАРМА...
Написана с малко, вече изтъркано, бяло перо.
Следваме кармата само за малко.
След това всичко се слива в едно...

Лично творчество Embarassed

# 377 28 окт. 2010, 12:19 ч.

София
Мнения: 329

ЛУНАТА ЩЕ НИ БЪДЕ НОЩНА ЛАМПА

... А после всичко свърши.
Ти си замина. И аз си заминах.
Всеки от нас си замина,
без да каже - "Не мога без теб"!
Ние бяхме горди, безсмислено горди...
Защо бяхме горди, когато
всеки трябваше да каже - "Обичам те"!
... Затова сега от вселената къща ще направя
храм от вечността за нашата любов,
покана за нея, аз ще ти отправя,
да дойдеш ти в дома ни нов.
Тревата мека ще ни е вместо постеля
с бели облаци ще се завием.
От риби с раци ще си сготвиме паеля,
на дъждовни капки ще се къпем.
Слънцето вместо камина ще ни топли.
Луната ще ни бъде нощна лампа.
Ще се събуждаме от крясъка на чапли,
а пеперуди нежни в ролята на щампи
ще татуират тялото ми с шарки семпли.
От нощта ще си ушия малка черна рокля,
за тебе - смокинг строг и официален.
От завист на звездите очите ще изцъкля,
а изгревът от срам ще ни посрещне ален.
И провокирана от тази алена магия,
гордостта си на парчета ще разбия
и най-вероятно ще ти кажа пред Бога,
че те обичам безкрайно и без тебе не мога...

п.п.
... А после всичко свърши.
Ти си замина. И аз си заминах.
Всеки от нас си замина,
без да каже - "Не мога без теб"!
Ние бяхме горди, безсмислено горди...
Защо бяхме горди, когато
всеки трябваше да каже - "Обичам те"!
от песента "Помниш ли ти?"
Емил Димитров и Богдана Карадочева.

# 378 28 окт. 2010, 15:01 ч.

Мнения: 1 668

Малко от Камелия Кондова:

Момиченце, когато се роди -
животът беше босоног и рошав.
Баща ти още сваляше звезди,
а майка ти не беше толкоз лоша.
Сега не ти се вярва, че и аз
задавах неприличните въпроси.
И като теб - нападнах Дядо Мраз -
да му отскубна от брадата косъм.
И как да ти се вярва, смисъл мой
изгубен в дребнотемия до гуша,
когато вече те заплаших с бой.
И пак размахвам пръст: "Ако не слушаш!"
"Ако не слушаш!" - къщата кънти
от моя глас. (А глас не ми остана.)
Добре, че случих на дете и ти
изобщо не се плашиш от закани.
Добре, че тропаш с малкото краче -
в невръстния си гняв - така голяма.
И всеки първи отговор е "Не!",
а вторият и третият са: "Няма!".
Защото моят гняв поизтъня...
(На цялата държава ни се случи.)
И вече идва време за това -
ти мен на непокорство да ме учиш.
Ти - най-неуправляемо дете -
задърпай ме във марш от гневни звуци.
Така ще се събудя със сърце.

И двете ще направим революция.

# 379 28 окт. 2010, 16:52 ч.

Мнения: 1 192

Утринна роса,... Hug

# 380 28 окт. 2010, 23:29 ч.

Мнения: 3 513

* * *
Яна Кременска

В тази приказка,
дето сънуваш понякога,
аз съм само
счупеното на стомната,
циганското
в цвета на лятото,
смехът,
сълзата,
опомнянето...
Острото на тревата
сигурно.
И вместо щуреца
(за съжаление)
ще се окаже,
че съм лъка на цигулката,
с който
ще си прережеш
вените.

* * *
Яна Кременска

Идвам да ти разкажа приказка.
Аз съм граховото зърно по възглавницата,
което все ще убива
като неудобен израстък душата ти.
Аз съм рошавото зверче, уловено
в клетката на очите ти,
и ти се боиш от мене,
а все не ме пускаш да си отида.
Аз съм трънчето, влязло случайно
в босата пета на нежността ти.
Аз съм твоята луда тайна.
(Всъщност дали подозира някой?)
Аз съм думата, която засяда
недоизречена в гърлото ти...
Свърши приказката. Накрая
дай дяволски да те прегърна.

# 381 29 окт. 2010, 13:09 ч.

Пловдив
Мнения: 134

Майната ти съвест
Махни се !!!
Остави ме да живея , както аз реша.
Майната ти Ревност
Махни се !
Излез от моята душа
Майната ти алчност
Напусни ме!
Мога да живея без пари
И ти гняв
Върви си!
Ще живея и без теб дори.
Майната ви
И на всички вас,
Които днес деня ми развалихте
А снощи смяхте се с мен
И заедно със мене пихте.
Само ти любов не тръгвай!
Не ме оставяй сред вълците сама
Аз не искам много
А само няколко неща..
Моля те не тръгвай...
Не тръгвай – ела!
Помогни ми моля те да бъда още малко по – добра!

Лично творчество

# 382 29 окт. 2010, 17:42 ч.

Мнения: 0

Колко се радвам, че продължава да има хора, които обичат да четат поезия, пък и сами пишат. Като човек, занимаващ се с литература, бих казала на всички Ви: пишете, пишете стихове, изливайте душата си в тях. Това е най-добрият катарзис, най-защитеното пристанище - изкуството. Изобщо не е нужно да се публикуват, да се печатат дори. Стига Ви това, че сте излели в римуван текст своето настроение, страдание, радост, вълнение, любов. Ето тук нещо от Христо Ботев, може и да не сте попадали на него (Не само Робърт бърнс е писал подобни неща!!) Хр. Ботев "Неи"

Питаш ме защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.
Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в тъмна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.
Нощ бе тъмна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам - всички спят,
спеше си и ти с мъжът.
Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох, той,
ще изпита гневът мой.
Гледам в къщи свещ гори,
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.
Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.
Славей песен си запя:
с радост среща той зора;
през прозорецът глава
се показа и засмя.
Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах;
"Друг път", славею казах
и през плетът пак скокнах.
Ето защо идвах аз
в тъмна нощ и грозен час:
ще умре един от нас –
ил мъжът ти, ил аз!

# 383 29 окт. 2010, 18:02 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Цитат на: ЖАДИ в пт, 29 окт 2010, 13:09

ЖАДИ, развълнува ме твоето стихотворение. Много ме развълнува. Hug

Ще ме извиниш ако по някакъв начин се вмъквам в личното ти пространство, но тези редове показват малко и от моите чувства и начина по който искам да живея... Embarassed

Благодаря ти за удоволствието, което ми достави. bouquet

Мога да го чета и препрочитам хиляди пъти...

# 384 29 окт. 2010, 19:31 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

   На татко

  Нощта се спуска над града
  и тежки спомени пристигат.
  Един след друг сред тишина
  на мъка булото повдигат.

  "Къде си тате"? - питам пак.
  Отиде си. А как ми липсваш...
  Отмятам пак коси и чувам влак.
  Дали със него си пристигаш?

  Това са... Коледни мечти,
  родени в мъката зловеща.
  Ти си далеч. А как боли!
  Сред мъртвите отдавна креташ...

  А иска ми се да си жив,
  с оная - милата усмивка.
  Да крачиш бодър и щастлив,
  лицето да наплискаш в наш'та мивка.

  Детето да погалиш със ръка,
  коравата десница на бащата.
  Детето, тате, вече възмъжа.
  Но ти го виждаш там от тишината.

  И мисля си сега и вчера пак:
  "Дали обичах те достатъчно, стократно.
  Когато още беше жив
  и времето ни беше златно..."?

  На мен ще липсваш всеки ден,
  а в нощите ще те сънувам.
  И ще те виждам прероден
  във други хора в миг бленуван.

Лично творчество Embarassed

# 385 30 окт. 2010, 02:28 ч.

Мнения: 110

Цитат на: Карма135 в пт, 29 окт 2010, 19:31

Ако кажа,че ми напълни очите със сълзи,ще е банално..
Но едно ще кажа,буцата в гърлото пак я усетих,а скоро не бях..
Страхотен начин да съчетаеш само в стих,болката и проницанието от живота преди и след,така че ,хем да си е твоята лична болка,твоята история,хем и да достигне посланието до всеки ,който го приеме...

# 386 30 окт. 2010, 02:36 ч.

Мнения: 110

на Бистра Александрова -
за всичко...

Налива залезът своето вино
и пълни вечерната бъчва.
Привечер мъжете униват.
Привечер мъжете
имат нужда
от кръчма.

Имат нужда да вампирясат,
да смучат кръвта на гроздето,
да литнат с крилете
на страстта му разпасана,
да литнат,
да стигнат
до Господ.

Да седнат до него, да се разпсуват
за всичко, дето душите им мъчи.
Един
по
един
Господ ги чува
сред кръчмарската глъчка.

Господ, разбира се, много не пита.
Знае,
че нещо отдавна е сбъркал.
Знае,
че всяка псувня е молитва,
знае,
че кръчмата всъщност е църква.

Тежко е виното,
а душата
олеква.
Даже олеква някак без мярка.
И тръгват мъжете с крака омекнали
сред рой ангели
и мухи-винарки...

автор: musketar

Това е страхотен млад ,непопулярен автор,чийто стихове откривам в един форум ,но ако не се бъркам и тук е публикувал..

# 387 30 окт. 2010, 16:08 ч.

tardis
Мнения: 329

musketar съвсем не е млад и непопулярен автор, но че е е страхотен - така е Simple Smile

# 388 1 ноем. 2010, 08:46 ч.

Пловдив
Мнения: 134

Карма , от сърце ти благодаря bouquet

Много ме зарадва , защото за мен ти пишеш уникални неща, приемам го като комплимент. Благодаря ти!

# 389 1 ноем. 2010, 10:24 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Кръговрат

Спомени, спомени - тихи, безмълвни
с котешки стъпки поели на път.
Носени с мъка - самотни и глухи.
Плачещи тихо, дълго вървят.

Ниско полегнала в хорската мисъл
вечни устои строи личността.
Води юздите на повода нисък,
после умира сама в пепелта.

Вдадени мисли в копнежи неземни
търсят пътека в своя живот.
Има и слънце и дни безметежни,
има и мухъл, покруса и пот...

Веят ветрища на две разделени.
Тичат към изхода - там има бряг.
Милост понесли, спомени ронят,
капят листата, а след тях пада сняг.

Спомени лични и драми без име...
Вечният свят на един кръговрат.
Топъл глас тихо шепне:"Вземи ме..."
Пада завесата - отново е мрак!

Лично творчество Embarassed

Препоръчани теми

Зимен детски рожден ден в Пловдив

Съмнение за ехинококоза

Изкуство с мъниста 3

Мнения за Galleria hair studio

Причина:

Причина: