Публикувана: 11 дек. 2009, 12:15 ч.
Последно мнение: 17 фев. 2010, 19:48 ч.

Загубата тежи независимо от времето

3 800
23
1

11 дек. 2009, 12:15 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Много трудно е да се опише всичко което изживяхме. Беше преди петнайсет години. Някой би казал:"Колко отдавна"! Не мисля така. Времето не лекува!!! Имахме син на 10 години. Разболя се от рабдомиосарком. Мъчиха го шест месеца. Направиха му пет операции. От здравото и право дете остана скелет... Накрая почина. Живота ни се обърна наопаки. Спаси ни само това, че имахме син на година и половина, който сега е на 17. Но едното място остана празно завинаги... Нямахме сили за друго дете. Сега вече е късно. Живеем с надеждите и трепетите на "малкия", но мъката властва в семейството ни. Ние не сме вече същите. Много неща се промениха. Затова и казвам, че за загубата няма време. Weary

# 1 11 дек. 2009, 14:03 ч.

Мнения: 3 016

mimi135 така е за съжаление ...Нищо не е в състояние да излекува тази огромна болка която носим и ще носим завинаги в сърцата си.

-за твоето момче!

# 2 11 дек. 2009, 16:32 ч.

Бургас
Мнения: 959

mimi135 съжалявам за твоето момченце Flowers Rose

Времето не лекува ...

# 3 13 дек. 2009, 23:57 ч.

Мнения: 3 166

Мими,

жестока загуба... Cry

Дано е светло на душичката ти, детенце! Praynig

Поклон пред паметта ти!

# 4 14 дек. 2009, 14:35 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Момичета благодаря ви за съпричасноста. Така човек разбира, че не е сам в мъката си. А когато има кой да те подкрепя в този гаден живот, тогава и страшните неща се преживяват малко по-леко. Благодаря от сърце!!! lovekiss

# 5 19 дек. 2009, 11:16 ч.

Мнения: 69

Искрено съжалявам за момченцето ти! Поклон мила изстрадала майчице...
С времето горчивината става по-натрапчива, защото винаги си казваме "ако"...ако сега беше до мен, ако беше пораснал/а, ако можех да върна времето...
Много боли...а аз мога само да те Hug

# 6 20 дек. 2009, 13:28 ч.

Мнения: 9 971

Нека почива в мир!!!

# 7 21 дек. 2009, 16:57 ч.

Права си,с времето загубата не избледнява за най-близките! Cry

Нека споменем 7-те дечица които загинаха пред "Индиго",на днешния 21.12.
Бог да ги прости!

# 8 21 дек. 2009, 22:55 ч.

И аз имах момченце. Отиде си от този свят преди 21 години. Беше само на една годинка. Разболя се от мозъчен енцефалит, а беше толкова жизнерадостно дете. Не се свиква с болката. Просто се живее въпреки нея. Живее се със спомени и въпроси, на които няма отговор. Из мислех, че има прераждане. Сега съм сигурна-не е така. Щастлива майка съм на две пораснали деца, но първото, ангелчето не се е преродило. То навярно е там някъде, където няма болка.
Голяма прегръдка за всички изстрадали майки Hug

Поклон пред всички ангелчета smile3518

# 9 26 дек. 2009, 16:33 ч.

Мнения: 141

а защо мислиш , че не се е преродило

# 10 28 дек. 2009, 17:40 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 770

Така е. Загубата си тежи... С времето само се научих да живея с болката от тази загуба.

# 11 30 дек. 2009, 16:25 ч.

Мнения: 353

Не за това няма време!Измина една година,а сякаш беше вчера.....Две години жестока борба,какво ли не направихме...но болестта ни го отне....от здраво прекрасно дете го превърна в инвалид....и после за един ден всичко свърши....
Ние сме преди всичко майки,винаги ще обичаме и винаги ще помним.Няма да спре да ни боли колкото и години да минат.Но наистина сякаш човек свиква с болката,научава се да живее с нея.Мълчиш,стискаш зъби и продължаваш...това е,живееш с мисълта,че някой ден,там някъде ще сте отново заедно...поне за мен това е единствената утеха!