Паническо разстройство - част 4

Тез мойте най-тежки изтръпвания май преминаха-ама да не дърпам дявола за опашката
Чакам някой да каже да вземам ли дозата Ривотрил сега или не???

Ние с малкия сме на рожден ден привечер,от сега ме връхлитат мисли как ще го удържа,как ще мине всичко.

Според мен не взимай дозата ривотрил.Вземи следващата.Ама как така си се объркала цяло хапче да изпиеш
Леле как ми треперят ръцете...

Йо  по добрене взимай.а за рожденния ден не го мисли толкова,забавлявай се и ти като децата.

Харемчене се притеснявай,ще се оправиш,как е бебока?

ок няма да я взимам
обаче съм изтръпнала в момента цялата

Аз пиех Ципралекса с Флуанксол и Ривотрил,може би двете лекарства не са ти достатъчни,незнам

Габи е много добре,за сметка на мама.Малко ми е трудно с недоспиването,а както знаем съня е доста ценен за депрсия и ПР.Трудно ми е но се надявам да се пооправя.


И аз съм изтръпнала,но ще ни мине.Това е вседствие на ципралекса.Като свикнем с него и всичко ще се оправи,тоест гадните симптоми ще изчезнат.За пети или шести път почвам ципралекса и винаги е така в началото.По време на бременността не го пих и се чувствах много добре,ама след раждане почват хормоналните промени.А пък и като бях в болницата психически изживях кошмара от предното раждане.За щастие този път се прибрах с бебе в ръце.
Момичета страдам от ПР от 12 години.Имам възходи и падения,но се надявам че един ден ще бъда отново същата като преди.


Достатъчни са,просто е нужно време организма да се нагоди към тях и след няколко дни Йо ще се чувства добре.Сигурна съм,но е нужно търпение.

Моми4ета днес имах атака не ми схващат рацете нито краката а в главата ми става нещо. На вас слу4жалоливи се да забравяте и едно нещо го повтарям сто пути.По4вам една тема после друга и просто маи полодявам.Ако ви се е слу4вало ми пишете моля ви.Сътрин сум добре и като си пия ровотрила и ципралекса се съм.Преди от АД ми беше добре а пък сега не не го пия от скоро.

На мен ми се е случвало.
Дори онази вечер си говорих с една моя близка,която завърши психология и тя ми каза,че това ми е тежкия период/както каза и психиатърката/.
Миналата година когато водех малкия при психиатърката,аз не споменавах пред нея за моето състояние.Обаче моята позната знаеше  в какво положение съм.Тогава имах моменти,да говоря за нещо и замлъквам...Не помня какво съм казала и се заблейвам някаде си и все едно ме няма....
Според моята позната /роднина/-това ми се е натрупвало с годините.Преди години преживях ужасно нещо,все още изпитвам ужас в даден момент от това/разтрепервам се при вида на това нещо и до момента...А минаха повече от 14 години....Колко кошмари съм имала и после съм била като парцал.улавях се как седя но все едно ме няма при присъстващите.
После с малкия на 6 месеца бяхме в болница,незнаеха какво му-от тук ни исписаха с диагноза туморна формация.Товва беше голям стрес за мен,но в докато му поставиха точната диагноза незнаех на кой свят съм...
След това миналата година когато започна да си гълта език,това ме довърши.Тогава бях най-зле.Излязох болнични,не исках да излизам,защото не можех да го контролирам.Гледах само да спя,за да не мисля за проблемите.Нищо не пипах в къши и само ревях...
Както при повечето и моята свекърва се оказа много проклета...Въпреки,че нямахме контакти и не говорехме с нея/както и аз и мъжа ми/,само при вида и аз треперех,гласами се променяше....Стигала съм до задух заради нея и до нервна криза....
Като включим в това число и брат ми,които е копие на свекърва ми....Картинката става много цветуща....Предполагам че когато отидох до апартамената на майка ми и видях кочината в която го беше превърнал,тогава получих пак пристъп.Защото се прибрах треперейки и не можех дума да обеля.Моя мъж ме питаше какво е станала,а аз за да кажа започнах да се бия в гърдите,защото така ме душеше,че се уплаших чак.


До тази анализащия стигнах аз.А сега и напрежението и несигурността в работата ми дойде явно в повече и не издържах.

Анастасова,и аз питам по 100 пъти мъжо за нещо.Предполагам е нормално ,да не сме в час и да забравяме.

Харем стил, не може ли мъжа ти да поеме нощната смяна за бебето, ако му е възможно? Аз направих така. Мъжът ми изкара 6 месеца с бебето в спалнята, за да мога аз да се наспивам нормално и да поема целия ден /бебе+домакинстване/. Защото след първите 3 седмици недоспиване бях капитулирала. А аз спях в хола. Вече отдавна сме заедно, де. Но важното е, че ми помогна  в най-тежките моменти след раждането, а и аз в началото още не бях съвсем стабилна психически. Или някоя от бабите? Поне 1-2 месеца.

Здравейте,
Отдавна не съм влизала в темата /долу-горе откак започваше 3-та част/, уж бях добре...но...пак тук. Въпреки, че вече 10 мес. съм на Рексетин, обаче няма начин да оставя ксанакса, само той ми помага при кризите, а си имам поне две дневно. Преди обаче бяха леки, а сега положението взе да се влошава. Пак започна да ме е страх да излизам навън, даже и да не съм сама. Да не говорим, че изтръпването на крайниците имам чувството, че преминава в схващане....
denigali , ти къде ходиш на йога и в какви часове?
Някой от Варна може ли да препоръча добър психотерапевт?
 

Йо -Много съжелявам за това което разказваш и намен ми се насабра много и затова млади хора пием такива хап4ета.

Дали гадния световъртеж е от започването на ципралекса?

Да Със сигорност Аз днес го смених със фланксол но  пак сущата работа

Колко време го пиеш .Аз пивя и метизол аз гушата и ривотрил и ве4е незнам от какво ми е замаено.
А нетрябва да пив ривотрил ама сама си го изписах 

от четири дни съм на половин таблетка от 10 мг