Желано забременяване след раждане

Здравей mar4elamp.Искрено ти съчувствам за случилото се.Знам,че каквото и да кажа ще е безсмислено.Няма лек за тази болка.Ние също загубихме нашата бебка преди точно 21 дни.Бях в 36 седмица.Отидох за запис на тоновете,но не чух повече мъничкото сyрчице на моето ангелче.Родих нормално,с 3 шева.Правиха ми "ревизия" и казаха,че след 3-4 месеца може да пробваме отново.На втория час след раждането бях на крака.Караха ми се защо постоянно кръстосвам коридора вместо да лежа,но......мъката в мен не ми даваше мира.Плачех и се питах защо...защо ми взеха ангелчето,смисъла на моя живот.До ден днешен си мисля,че ще се събудя и всичко ще е както преди - бебка ще ритка в корема ми,съпруга ми пак ще я галка и целува и ще и казваме колко много я обичаме и чакаме.Почти всичко бяхме подготвили и сега,като чистя отварям шкафа с дрешките  на бебка,прегръщам ги и...плача,какво друго мога да направя.Бъди силна.Съпругът ми е човекът,който ме крепи и е много важно човекът до теб да те подкрепя.Болката,ужасът,страхът и мъката са огромни.Обичайте се,подкрепяйте се и когато се почувстваш готова,тогава пробвайте.На мен ще ми е нужна поне половин година за психиката ми - разбита е изцяло,живота ми се изпразни от смисъл,движа се като сянка,нямам желание за нищо,но трябва да сме силни в името на най-милото което искаме да имаме - прекрасни бебчета.Ние сме жени,а природата е дала на жените да са силните в живота.Когато ти се плаче - плачи,когато ти се смее - смей се,когато ти се крещи - крещи,на мен това ми помага,макар и за кратко.Прегръщам те и страдам с теб.Дълбоко вярвам,че догодина най-късно ще се приберем и ние в къщи с бебчета в ръцете и празнотата ще изчезне.Ангелчетата ни ще се върнат при нас.

Джако ,разбира се мила ,че ще си имаш друго детенце живо и здраво не се съмнявай в това ,че даже и две ,дай боже ,съжелявам мила ,че си една от нас много боли ,но както казваш първо психиката ,че иначе .....аз моията я лекувам вече година и три месеца ,но на лято се заемам сериозно със бебеправенето .Рени  май само ние останахме мила  абе има и други ,но те си знаят ,всеки себе си знае най добре ,но най важното е да следваме мечтите си ,извинете ме ако съм ви досадила.

Скъпа Джако много съжалявам за загубата ти знам точно как се чувстваш, аз също загубих бебето си в 36 седмица, това се случи преди около два месеца. За съжаление болката не намалява. Може би само започваш да свикваш с нея. Не знам каква е била причината за загубата ти, при мен не разбраха от какво е станало и сега с мъжа ми ходим по разни генетични и имунологични изследнания и аз мисля за друга бременност и на мен ми казаха същото след 3-4 месеца, но ужасно се страхувам, че може пак да се случи нещо. Първо ще изчакам изследванията и ще видим. Знам, че едно дете не може да замести друго, но се надявам, че някъде и за нас има щастие, макар и такова с горчив привкус. Трудно е мила, много е трудно.

Ами да, повечето се престрашиха ,поздравления за което! Аз сега имам гинекологичен проблем за съжаление...

При мен причината да загубим бебка е много рядко срещана 1:1000.Нещото,което отне живота на бебка се нарича "истински възел" на пъпната връв.Беше огромен,а ангелчето ми толкова хубаво.Постоянно ми е пред очите.Нищо не е могло да се направи.Казват,че това не се вижда на видеозон,но аз не искам да повярвам.От хистологичното изследване излезе,че с бебка всичко е наред,само да не беше този скапан възел.Трудно ми е да се осъзная.Единственото,което ми остава е да се моля за слънчицето ми,вярвам че е на хубаво място и един ден ще се върне при нас.Вярваите в доброто момичета.Трябва да сме силни.Успех на всички бъдещи мами - ще бъдем такива,не се съмняваите.

Успех на всички , желаещи да забременеят. Силно вярвайте и ще стане , а за страха и болката, те са неминуеми.
kroelahai , скоро ще чакаме добри новини и от теб
reni _805 , пожелавам ти скорошно разрешаване на проблема и бързичко заформяне на 

Много мило! Благодаря!

е Рени значи ,тей както върви аз пък имам зъби за правене ,май края на лято то ще си бременееме двете.,май не ми вярваш ама ще видиш ,че заедно ще сме бременни  ,абе дано да е по скоро.

До Джако

Здравей милика,благодаря за милите думи,занм....наистина,че това което изпитваме не може да си изкаже,то се усеща,то ни раздира, с него започва и завършва всеки изминал ден,прегращам те силно и споделям болката ти.Моите три месеца от загубата на бебка минаха и сега превим нови опити,дано скоро имаме резултат,но заедно с голямата надежда имам и ужасно мн страхове дали този път всичко ще е ок,около мен имам толкова мн приятелки,със скоро родени бебчета,дори днес бях канена на едно от тях,нямам сили,бременни жени също околол мен,радвам се с тях и болката ме пронизва при всяка показана снимка от екограф,но не спирам да се моля и да искам и да вярвам,че аз,че ти,че всички ние мили момичета ще бъдем майки и ще боготворим най-святото на този свят ,дано скоро се похвалим с хубава вест и си даваме сили в този дълъг път до появата на чудото

Милички, прегръщам Ви силно Аз знам, че никоя от нас която е загубила детенце няма да забрави болката, винаги ще помни... и ще се страхува...както и аз. Вече мина почти месец от голямата ни загуба, все още ми е тежко, но лека по лека се надигам и почвам да живея отново, живея за следващото си дете, незнам да ли ще си осиновя или ще се престрашя да имам свое.Незнам. Иска ми се отново да чакам рожба с голям корем-но трябва да чакам 2 години след секциото.

Аз забременях година след секциото, всичко зависи от това доколко се си възтановила. Вярно поизбързах, в резултат на което имах много трудна бременност, но в крайна сметка сега имам така желаното цвете.

Здравей mar4elamp.Изключително се радвам за вас,че вече сте се престрашили да пробвате.Ние трябва да изчакаме още.Само ако знаех,че всичко ще е наред със следващата ми бременност,веднага бих се решила да пробваме,но щом казват докторите ще чакаме.Все още няма ден,в който да не плача за ангелчето ми.Постоянно гледам да се занимавам с нещо вкъщи,не сядам-чистя,пера,лъскам до полуда иначе ще откача.Мислите ми са постоянно при бебчето ми.И аз като теб,много се радвам на приятелките ми с бебчета,но в същото време раната в сърцето ми все повече тлее.Във всяка една детска количка минаваща покрай мен търся личицето на слънчицето ми.Вярвам,че бебка ще се върне при нас.Мен също са ме обзели страхове какво ще бъде със следващата бременност,а трябва да съм спокойна,трябва спокойствие и за двете ни и за всички бъдещи мами в нащо положение.Знам,че е трудно за изпълнение,но се налага да се преборим със всичко.Крайният резултат си заслужава всички усилия.Винаги ще помним ангелчетата ни и винаги ще бъдат в сърцата ни - точно заради тях трябва да сме силни,да преборим мъката и с гордо вдигнати глави да продължим...за да може и ние един ден да сме най-щастливите мами на света.......с една дълбоко тлееща и незарастваща рана в нас!!!

Здравей Джако
За пореде път се обръщам в този форум към жена,която не познавам и в същото време усещам толкова близка,само ние си знаем какво е в душите ни,дори и вече след изминалите 3 месеца и половина сърцето ми е раздрано,пред хората се смея,започнах работа и всичко си тръгна уж по старо му,но аз никога няма да бъда същатата,душата ми ридае всеки миг,всеки ден,плача с глас когато съм сама и без сълзи и стон когато съм сред хората.Но и не спирам да вярвам,е този месец не се получи,но продължаваме напред с опитите за бебче,радвам се,че и ти намираш силички, за да продължиш напред,стискам ти палци скоро отново да ни зарадваш с хубава вест и вярвам,че господ ще чуе безкрайните ни молитви и ще се усмихне и на нас.Прегращам те и ти пожелам да бъдеш много силна,много здрава и да се заредим с търпение и вяра занапред

Здравей,mar4elamp.Благодаря за подкрепата.Найстина силно се надявам следващият път да ме зарадваш с новината,че чакаш бебче.Дай боже по-нататък и аз да споделя с теб радостната вест.Още се двуомя дали да започна работа (моята е много изнервяща и напрегната),а в момента ми трябва спокойствие.При теб как е,когато си на работа?Имам чувството,че някой ако ме ядоса на работното място,а това е всекидневие,ще го размажа.Мъката ме раздира,а от случилото се нещастие станах по-нервна и не търпя нищо.Предполагам,че ще успея да се успокоя,но кога ще стане това незнам.Дано по-скоро дойде момента на щастието ни.С цялото си сърце ти желая успех,както и на всички бъдещи мами.Няма как,ще стискаме зъби и напред.Успех!

Здравей Джако,относно работата си загубих и нея,сега в тази криза се оказа,че трябва да напусна,а и аз последните 5 месеца от бременността ми бях в болнични,не бързай да започваш,трябва ти време,аз започнах месец и половина след раждането временна работа,помагах на приятелка,а и не можех повече да издържам да тоя самичка,постоянно мислех за случилото се и това ме побъркваше,сега вече имам нова работа,преподавам английски на деца,заобиколена съм сред приятни хора и някак си ежедневието ми потече в някакъв си почти нормален ред,но има и въпроси от децата имам ли си дете,а защо нямам,кога ще имам и сърцето ми се разкъсва и в същото време с усмивка отговарям когато господ реши.А за това,че си изнервена е съвсем нормално,аз също бях така,а и сега на моменти съм,многото хора ме натоварват,изморявам се психически,преди случката бях мн весел и жизнен човек,обичащ живота,заведения,компании и разходки с приятелки,сега работя, после в къщи и така.Бях си обещала,че когато започнем отново опитите няма да се разтройвам ако не стане от първия път и въпреки това плаках два дни,беше така тъжно,исках да зарадвам моя съпруг с най-чаканото,но не се получи,само да вмъкна,че подкрепата,която получавам от него е огромна,сигурна съм,че и при теб е така,защотото и за тях болката е също толкова голяма.Първия път ни отне 4 месеца опити за бебче,моля господ и сега да не чакаме дълго и най-важното този път да бъде успешно.Ти как се чувстваш физически,мина ли вече първи цикъл,лекарите казват ли кога може да пробвате,на мен казаха 3-4 месеца,др казват около 6,но ние започнахме,пък каквото стане,стискам ти палци, ,и ти пожелавм на теб и вс др бъдещи мами много сила,мн вяра и дано дано дано дано дано чуем най-сладкия детски плач