Здравей,mar4elamp.Подобно на теб бях много весела,усмивката не слизаше от лицето ми дори и в напрегнати ситуации.Сега не виждам смисъл в нищо,нищичко не може да ме зарадва.Какво стана с мен незнам.Хващам се,че съм особено критична към най-близките ми,а те с нищо не го заслужават - само се чудят как да ми угодят и разведрят.Като че ли не се контролирам на моменти,а съм доста сдържан човек.Надявам се,че ще отмине скоро агресивността ми.Не съм такава и немога да се понасям с това си поведение.За работата наистина ще изчакам още малко.След няколко дни очаквам първият ми цикъл след раждането,а след него на преглед.Дано поне той не ме мъчи,че преди бременността умирах от болки всеки месец.Добре,че имам подкрепата на съпруга ми.Без него сигурно досега щях да съм се побъркала нацяло.Радвам се,че и ти имаш опора.Въпреки,че мъжете се мъчат да не показват мъката си,като погледна в очите на съпруга ми виждам страданието му.Мълчаливо страдаме всички.Вярвам,че ти е много трудно,когато дечицата ти задават такива въпроси.Аз ако съм незнам как ще сдържа сълзите си.Дано господ ни дава сили и един ден да бъдем най-щастливите мами на този свят.Радвам се,че пишеш и споделяме мъката по трудния път към следващото забременяване..Желая ти успех!
- Публикувана: 17 дек. 2009, 11:48 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2010, 13:14 ч.
Желано забременяване след раждане
Джако и mar4elamp прегръщам Ви с цялата си сила и само ако можех да Ви кажа 2 успокоителни думи 
Начинът, по който се чувствате, ми е супер познат. Трябва да се преживее тази мъка, няма къде да се покрие... Все пак няма друг начин една майка да преживява загубата на детето си... Всичко останало е по-скоро нелогично 
Аз намирах спасение само в мисълта за бъдещото забременяване и то се случи след препоръчителните 6 месеца пазене. Сега пак е голям страх, но е светлинка в тунела 
Начинът, по който се чувствате, ми е супер познат. Трябва да се преживее тази мъка, няма къде да се покрие... Все пак няма друг начин една майка да преживява загубата на детето си... Всичко останало е по-скоро нелогично Аз намирах спасение само в мисълта за бъдещото забременяване и то се случи след препоръчителните 6 месеца пазене. Сега пак е голям страх, но е светлинка в тунела
Мила Моник,благодаря за топлите думи,ти си това, от което ние имаме нужда,доказателство,че чудото е възможно да се случи отново,пожелавам ти от цялото си сърце лека бременност и едно здраво и хубаво бебче,стискам ти палци и ти пращам вяра и позотивна енергия.В тези свети празнични дни дано Той чуе молитвите ни и бди над нас,над изгулинте ни ангели и на тези,който ще дойдат
Здравейте на всички!Мили мамчетаот доста време не съм писала ,но сега нещо ме тревожи и имам отново нужда от съвет .Със съпругът ми правим опити за бебче,но аз нещо не разбирам.Правих си ову тестове например днес ,едната линия си е дежурна ,но другата я няма и ми хрумна нали съм голямата разбирачка 
реших и си премерих температурата анално и е 37.7 после под мишницата 36.4 ,орално 36.5 и сега се чудя и се мая бременна ли съм, в овулация ли съм или психясвам склона съм да заложа на последното .Чудя се ако съм забременяла вдига ли се температурата или наистина внушението и мечтата ще ме докарат до лудост 
реших и си премерих температурата анално и е 37.7 после под мишницата 36.4 ,орално 36.5 и сега се чудя и се мая бременна ли съм, в овулация ли съм или психясвам склона съм да заложа на последното .Чудя се ако съм забременяла вдига ли се температурата или наистина внушението и мечтата ще ме докарат до лудост
Скъпа Monique,благодаря за съчувствието.Съжалявам,че и ти преживяваш тази мъка.Наистина трябва да се преживее колкото и да е трудно.Когато се срещна с познати,които незнаят,че съм раждала и ме попитат "хайде,докога ще чакате,не мислите ли за дете",с голяма усмивка,мъчейки се да сдържа напиращите сълзи,отговарям,че мислим за второ дете.Реакцията на хората е странна,сигурно и на други се е случвало.За мен винаги ще остане отговора,че ние вече ИМАХМЕ едно слънчице.Имам чувството,че бебка е била с нас дълго време и надявам се след няколко месеца господ ще ни я върне отново в коремчето ми.Искрено се радвам за теб и чакам да пишеш с радостна вест.
diana_val4eva, моят опит с тестовете за овулация беше такъв, че когато бебеправехме, ми трябваха два месеца да разбера, че когато теста показва две чертички, това значи че овулацията предстои в близките часове, а не че в момента има овулация.
Що се отнася до меренето на температура, това въобще не съм го правила, не съм го разбирала, За мен лично температурата много варира през денонощието и не знам този метод колко е сигурен, но ти би могла да попиташ в клуба "Искам бебе". Там се споделят подобни неща и момичета с повече опит биха ти отговорили на въпроса много по-добре.
Желая ти успех в бебеправенето.
Ние още изчакваме... много е трудно това изчакване на времето. Вече започнахме трети месец от раждането.
Джако, разбира се, това са нашите първи дечица. Въобще не може и дума да става за обратното.
Що се отнася до меренето на температура, това въобще не съм го правила, не съм го разбирала, За мен лично температурата много варира през денонощието и не знам този метод колко е сигурен, но ти би могла да попиташ в клуба "Искам бебе". Там се споделят подобни неща и момичета с повече опит биха ти отговорили на въпроса много по-добре.
Желая ти успех в бебеправенето.
Ние още изчакваме... много е трудно това изчакване на времето. Вече започнахме трети месец от раждането.
Джако, разбира се, това са нашите първи дечица. Въобще не може и дума да става за обратното.
премерих температурата анално и е 37.7 Чудя се ако съм забременяла вдига ли се температурата или наистина внушението и мечтата ще ме докарат до лудост
Температурата трябва да се дига. Това е най - точния показател за бременност. Не знам обаче дали знаеш, че трябва да се мери по едно и също време сутрин , преди да си станала от сън. Но 37.7 си е една много хубава температура за бременност . Дано скоро да се похвалиш с хубава новина
Здравейте момичета, изминаха почти три месеца откакто загубих моето малко момченце. Всеки ден мисля за него, все си представям, какво щеше да бъде ако се беше родило живо и здраво. Представям си как го извеждам на разходка, как го прегръщам и целувам, как го храня. Няма минута в която да не мисля за него. Много ме се измъчвам, защото никой не може да ми каже на какво се дължи случилото се. Минах през какви ли не изследвания, генетични, имунологични, хормонални, на щитовидната жлеза и никой не може да ми даде отговор, само вдигат рамене. Вчера ходих при АГ и ми каза, че всичко ми е идеално, матката се е свила, лигавицата е възтановена и до два дни ще имам овулация, каза ми да действаме за друго бебе. Обаче аз много се страхувам, не мога да събера сили, все си мисля, че може нещо пак ще се случи. Какво ще правя тогава? Ужасно ме е страх!
vasi-ly, понякога се случват неща за които никой не може да даде обяснение. Бъди силна и се бори за мечтата си да имаш дете! Страх ще има, това е неизбежно! Ако си готова и няма медицински причини да отлагате, направете нов опит, и когато видиш двете чертички ще се чувстваш доста по-различно от сега!
Ние чакахме 9 месеца преди да забременея втория път защото ни беше страх и колкото повече време минаваше толкова по-невъзможно ми се струваше. Не се предавай и не се оставяй на страха! Кураж мила!
Ние чакахме 9 месеца преди да забременея втория път защото ни беше страх и колкото повече време минаваше толкова по-невъзможно ми се струваше. Не се предавай и не се оставяй на страха! Кураж мила!
Мила vasi-ly, страха винаги ще го има и болката ще ни остане за цял живот. Разбира се психологически трябва да се чувстваш готова. Лично в моя случай след смъртта на детето аз имах фикс идея, че трябва да забременея, че това по някакъв начин ще ми помогне. Сега съм вече в 4 месец , много ми е трудно постоянно мисля за моето ангелече, много често си поплаквам. Разбира се понякога ме гони параноя, че нещо има и по тази причина съм доста често в кабинета на АГ, но аз мисля , че поради всичко преживяно то нас нашите бременности не могат да бъдат иначе. Просто вярвам и си представям , че този път всичко ще бъде наред
Пожелавам ти скоро да ни се похвалиш с хубава новина ! Вярвай , че всичко този път ще бъде различно!
Пожелавам ти скоро да ни се похвалиш с хубава новина ! Вярвай , че всичко този път ще бъде различно!
Мила vasi-ly,много добре знам какво чувстваш в момента,аз също загубих моето момченце февруари в 8 -ми месец без явна причина....отидох за тонове,но такива нямаше.Единственото ,което ми казаха,че може да е причина,тъй като и в изследванията и при аутопсията нямаше нищо нередно е високо кръвно.Оказа се,че сам започнала да го вдигам без да го усетя и най странното е,че май е било само нощем,защото през деня докато бях в болницата нищо ми няма,в 22 ч. си лягам с кръвно 130/80 ,в 24ч. сестрата ме буди и мери 160/100,а на сутринта пак нормално...И аз като теб се чувствах виновна,че не сам усетила,че нещо не е наред,ужасно ми е болно ии все си мислех,че явно щом не сам усетила какво става с рожбата ми,не заслужавам да стана майка Но въпреки болката,вината,въпреки преживяния ужас и страха искам да опитам отново.Моя съвет е щом всичко при теб вече е наред не отлагай,с времето страха да не се случи пак няма да намалее,напротив,може съвсем да те завладее.не му се давай,ти си направила всичко,което е зависило от теб.Знам ,че следващатаа бременност ще е кошмарна с непрекъснатите съмнения,притеснения и въпроси,но мисълта да гушнем своето живо и здраво бебче си заслужава всички терзания,през които трябва да минем! Бъди силна мила,с цялото си сърце ти пожелавам този път всичко да е наред
Но въпреки болката,вината,въпреки преживяния ужас и страха искам да опитам отново.Моя съвет е щом всичко при теб вече е наред не отлагай,с времето страха да не се случи пак няма да намалее,напротив,може съвсем да те завладее.не му се давай,ти си направила всичко,което е зависило от теб.Знам ,че следващатаа бременност ще е кошмарна с непрекъснатите съмнения,притеснения и въпроси,но мисълта да гушнем своето живо и здраво бебче си заслужава всички терзания,през които трябва да минем! Бъди силна мила,с цялото си сърце ти пожелавам този път всичко да е наред
Благодаря Ви момичета много много много. Само Вие знаете как се чувствам, само Вие може да ме разберете. След такива думи винаги се чувстваш по-силен. Надявам се да преудолея страха, може би няма да е днес или уте, но с времето.....
nani-banani пожелавам ти всичко да мине без проблеми и накрая да гушкаш едно здраво и хубаво бебче.
nani-banani пожелавам ти всичко да мине без проблеми и накрая да гушкаш едно здраво и хубаво бебче.
Здравейте момичета, отдавна не съм писала във форума.вече изминаха 4 тъжни месеца от загубата на моята бебка.,но болката не става по-малка-сигурна съм чувството е познато на всички ни.От два месеца почнахме опити за ново бебче,но и този месец не стана и аз много се разтроих,знам,че може би ще трябва време, а и може би организмът още не е възстановен,въпреки,че аз се чувствам физически добре и възстановена.Първият път минаха 4 месеца преди да забременея, а сега исках да стане от първия път, за да се върне малко надеждата в душата ми,но уви не става,все още.Искам да попитам тези от вас,които след неуспешна бременност са забременели,колко време ви отново това да се случи,колко месеци опити,благодаря ви предварително и ви .А на тези мамета, като мен ,които отново сме се захванали да създаваме чудото,пожелавам успех,на тези които вече носят сладките бебчета-успешно бременеене и едни здрави и красиви бебоци
.А на тези мамета, като мен ,които отново сме се захванали да създаваме чудото,пожелавам успех,на тези които вече носят сладките бебчета-успешно бременеене и едни здрави и красиви бебоци
mar4elamp, всичко е доста индивидуално, не си поставяй срокове, защото така ще ти бъде още по -неспокойно. Лично на мен АГ ми каза, че ще забременея след три месеца след смъртта на детето и така и стана , въпреки , че ние пробвахме веднага, но явно организма си иска своето време. Аз разбира се доста бях се вманиачила, мерих си БТ , тестове за овулация, но това не беше само моя фикс идея , но й на мъжа ми, много желаехме нова бременност. Първите два месеца несполука в бебеправенето доста депресивно ми се отразиха, затова те съветвам да не се впрягаш, защото това допълнително влияе лошо на процеса на овулация. Така че сигурна съм , че съвсем скоро ще ни кажеш хубавата вест
mar4elamp и аз мисля да започна с опитите от другия месец,ако всичко вече ми е наред,но си мисля,че nani-banani е много права,не трябва да си поставяме срокове.Знам колко силно го желаеш и при мен е така,нямам търпение да измине ии този месец и да започна да се надявам и аз на тази светлинка в тунела,но и предполагам колко разочарована си се почувствала когато не е станало от първия път.Казваш,че искаш надеждата да се върне в душата ти,но помисли малко мила,тя вече е там,щом си намерила сили да започнеш да опитваш!От цялото си сърце ти пожелавам да ни зарадваш скоро с прекрасната вест